Днешният ислямски фундаментализъм

[Zalmoxis]

Ако искате, може да добавим малко информация за развитието на съвременния политически ислям отделно от исляма като религия. Много интересни неща се случват в Малайзия и Индонезия през последните няколко десетилетия, които са пренебрегнати от Запада, поради представата, че тези страни са по-"умерени". Става въпрос за целенасочени политики, развивани още от 60-те години. Малко смешно ми стана от някои мнения, че цялата история е заради действията на САЩ в последните две десетилиетия. Но имайте предвид, че това е до голяма степен една политическа тема!

[mokria]

Ислямизмът е радикална, нео-тоталитарна идеология, която цели да унищожи модерното светско и демократично общество, предупреждава анализаторът

http://www.faktor.bg/mnenia/intervyu/14717-aleks-aleksiev-pravitelstvoto-dominirano-ot-dps-prokarva-anti-balgarski-tendentzii.html

Всъщност, тази нова „държавна идеология” от 80-те години е механичен „турско-ислямски натовски синтез”

http://www.ideyazabulgaria.org/index.php?option=com_content&task=view&id=4412&Itemid=249

[Dinain]

"...всяко действие има равно по големина и противоположно по посока противодействие.." Та "днешния" ислямски фундаментализъм си е производно на една "демокрация" пропагандирана от едни хора отвъд "Голямата вода"

Това е модерен мит, присъщ на хората, незапознати с историята на ислямистките движения. Един вид, че съвремието започва на 9/11 и преди това не е имало ислямски фундаментализъм. Което само по себе си е нелепо, понеже извършителите на 9/11 бяха ислямски фундаменталисти. Събитието промени радикално външната политика на САЩ, но това е съвсем друга тема.

Корените на ислямския фундаментализъм са много по-стари и трябва да се търсят в корумпираните и неефективни тоталитарни режими, управляващи повечето мюсюлмански страни от средата на 20-и век насам. По-точно отговор на тези корумпирани и неефективни режими.

Само като пример може да се спомене

Islamic Salvation Front, основан 1989 г. в Алжир.
Хамас, основан 1988 г. в Газа.
Хизбула, основана някъде в началото на 80-те в Южен Ливан.
Иранската революция от 1979 г.
Движението "Талибан" на пущуните, зародило се в Кандахар и северен Пакистан през 80-те.
"Ислямското братство", основано в Египет през 1928 г. Осама бин Ладен не е измислил сам идеологията на "Ал Кайда", ами я е взел директно от основателя на "Ислямското братство" Хасан Ал-Бана: обединене на всички мюсюлмани в една мега-държава, управлявана по шариата, или Ислямски Халифат, стигащ от Испания до Индонезия. Тези неща са писани преди почти век.
През 1945 г. Братството има вече 2 млн. члена. Между другото, Осама е критикувал Братството, че са предатели и отстъпници от джихада.

[Amazon]

Муджихидините? Или те не са чисто религиозно образувание?

[Макс Щирнер]

За да е по-ясна настоящата ситуация около ислямския фундаментализъм (или политически ислям) е редно първо да се даде точно определение на тази доктрина и след това да приемем, че трябва да има алтернативен (тоест изключващ го напълно, заменяем) вариант.

Политическият ислям е свързан с демографски агресивните общества (предпоставка за бедност), с петрола на малобройните емирства, с патриархалните порядки в съответните страни от арабския и мюсулманския свят....

Кои са страните , в които не е разпрсотранен? ...

А защо в европа се развива обаче?

[Dinain]

Муджихидините? Или те не са чисто религиозно образувание?

Това е добър въпрос, но понятието е твърде размито.
Първо, разбира се, в славянските езици влиза грешно, като му се слага второ окончание за множествено число (муджахидин-и), при положение че "муджахидин" е вече множественото число на "муджахид" (идва от "джихад", т.е. хора, провеждащи джихад = борци, бойци, войни, най-общо казано). Същото важи за "талибан", между другото (мн. ч. на "талеб" от пущу).

Първите муджахидини са споменати в Корана като бойците, които Мохамед изпращал да обират керваните на курайшите, с които воювал.

В модерно време понятието е за пръв използвано от западната преса през 19-и век, за да опише планинските афгански племена, въстанали срещу британското управление. Племената въстанали под влиянието на проповедника Саид Ахмед Шах Брелуи, завърнал се поклонение в Мека, който проповядвал вдигане на оръжие срещу неверниците. Дори след като проповедникът бил убит в битка, влиянието на основаната от него секта продължило да нараства. През 20-и век това рехаво обединение на планински племена воюва с централното правителство на Афганистан, което води и до съветската намеса. След съветското изтегляне пък воюват помежду си, докато най-радикалното племе/секта не взема властта с помоща на Пакистан. Тази секта е известна като "талибан".

Последователи на "муджахедин" има и в Бурма/Мианмар. Там търпят военни поражения от правителствената армия през 50-те и 60-те години и са подложени на голяма сеч, много бягат в Бангладеш. Но съществуват и до днес, основно в отдалечени планински райони на Индия и Пакистан, Аракан/Рахин, Малайзия и т.н.

Може би това е "чистото" религиозно образувание (секта) "муджахидин". Иначе в днешно време с това име се описва кой ли не от Чечения до Ирак, Иран, Сирия, Филипините и т.н. Размило се е до нещо като "хайдутин".

[Thorn]

Размило се е до нещо като "хайдутин"

По-скоро се е размило като freedom fighter.

[ValBo]

По-скоро се е размило като freedom fighter.

правилната дума е хайдук

[gollum]

Признавам си, че не съм кой знае колко запознат по темата, т.е. попадал съм тук-там на по нещо, но не съм се интересувал сериозно. Но от това, на котео съм попадал, впечатлението ми е, че този тип движения са достатъчно стари и като минимум се появяват през Х²Х век (май втората половина), колкото като реакция на първите сериозни сблъсъци с индустриалната цивилизация, толкова и в резултат на вътрешни религиозни причини (или нещо от сорта). Т.е. горе-долу по времето, когато се развиват различни лудитстки движения и в Европа (или малко сел дтова, но не много). Т.е. имат си достатъчно дълга история на борба с външните влияния (западни, модернизиращи). Първоначалния им тласак изглежда да е борбата с външните колонизатори / експлоататори (т.е. с колониализма), но през ХХ век (втората половина) естествено тази борба преминава основно в борба с вътрешния враг, т.е. прослойките в ислямсикте държави, които се опитват да ги вестернизират (или поне индустриализират / модернизират).
В никакъв случай не става въпрос за някакво ново / младо явление, котео е рожба на еднополярния свят (САЩ): едва последното им развитие има нещо общо с това, но дори и тогава - далеч не само с него. Вероятно корените му трябва да се търсят колкото в религията, толкова и в традиционализма и процесите, протичащи в модернизиращите се ислямски общества

[Dinain]

Голъм го е описал добре според мен, първоначално наистина тези движения се появяват като реакция на чуждата намеса или управление (колониализъм). Един вид, те изповядват идеята, че приемането на чужди влияния в политиката, икономиката, културата и т.н. отслабват ислямската "умма" (народ, нация), правят я зависима и податлива и въобще е предателство спрямо изконното, "фундамента". Че за да е силна уммата, трябва да се върне към корените, към старите практики и порядки от времето на Мохамед, когато мюсюлманите са били силни и неверниците са треперели пред тях. Има го обаче и въпросът връщане към кои стари порядки точно, защото сунити и шиити имат различни версии и си спорят от 7-и век насам. Някъде бях пускал линк.

За да е по-ясна настоящата ситуация около ислямския фундаментализъм (или политически ислям) е редно първо да се даде точно определение на тази доктрина и след това да приемем, че трябва да има алтернативен (тоест изключващ го напълно, заменяем) вариант.

Политическият ислям е свързан с демографски агресивните общества (предпоставка за бедност), с петрола на малобройните емирства, с патриархалните порядки в съответните страни от арабския и мюсулманския свят....

Кои са страните , в които не е разпрсотранен? ...

А защо в европа се развива обаче?

Study

In 1988, the University of Chicago, backed by the American Academy of Arts and Sciences, launched The Fundamentalism Project, devoted to researching fundamentalism in the worlds major religions, Christianity, Islam, Judaism, Hinduism, Buddhism and Confucianism. It defined fundamentalism as "approach, or set of strategies, by which beleaguered believers attempt to preserve their distinctive identity as a people or group ... by a selective retrieval of doctrines, beliefs, and practices from a sacred past."[24]

"Подход или набор от стратегии, чрез които подложените на натиск вярващи се опитват да запазят своята идентичност като народ или група... чрез избирателно възприемане на доктрини, повери и практики от свещено минало."

http://en.wikipedia.org/wiki/Islamic_fundamentalism

Тази дефиниция за фундаментализъм ми се струва най-кратка и безобидна.

До момента май иранската революция от 1979 г. е най-големия успех на ислямския фундаментализъм. Т.е. страна, в която фундаменталистите да се взели изцяло властта. Друг пример е Хамас в Газа, но в глобален мащаб това е незначително.

Къде няма фундаментализъм е труден въпрос, май навсякъде където има ислям, има и фундаментализъм в някаква форма


ПП Към горния списък от движения на фундаменталния ислям мога да се прибавят

Уахабизъм, учение зародило се в Саудитска Арабия през 18-и век. Основател е проповедникът Мухамад ибн Абд ал-Уахаб, който още тогава проповядва срещу иновациите и модерните практики в исляма. Учението му става толкова популярно, че в момента е доминиращата форма на ислям в СА.
По-младите движения като Ал-Кайда, основата от Осама Бин Ладен и многобройните и разсейки (splinter org) в Африка - Боко Харам (Нигерия), Ал-Шабаб (Сомалия), Ансар Дин (Мали), AQIM (Алжир) и пр.

[SRH]

Т.е. имат си достатъчно дълга история на борба с външните влияния (западни, модернизиращи). Първоначалния им тласак изглежда да е борбата с външните колонизатори / експлоататори (т.е. с колониализма), но през ХХ век (втората половина) естествено тази борба преминава основно в борба с вътрешния враг, т.е. прослойките в ислямсикте държави, които се опитват да ги вестернизират (или поне индустриализират / модернизират).

В момента борбата е и на двата фронта - и срещу външния враг, и срещу ренегатите. Тактиката се ползва и от други религиозни конфесии, като това се обобщава като "традиционни ценности". Теоретично основен опонент е идеята за интернационализма, а борбата е срещу средствата: gender mainstreaming, мултикултурализъм, толерантност към различни малцинства (религиозни, сексуални, етнически). В Европа е по-лесно забележимо, че това преминава плавно в национализъм, като идеята да си националист започва да се приравнява с това да поддържаш традиционните ценности. Тия дни се прие една резолюция на ЕП (European Parliament resolution of 11 December 2013 on the Annual Report on Human Rights and Democracy in the World 2012 and the European Union's policy on the matter (2013/2152(INI)), която в т. 92 изразява съжаление за приетата от the United Nations Human Rights Council резолюция за традиционните ценности, която подкопава принципите на универсалните човешки права. Впрочем вносители на тая резолюция са Angola, Belarus, China, Cuba, Democratic People’s Republic of Korea, Ecuador, Kyrgyzstan, Malaysia, Myanmar, Pakistan (on behalf of the Organization of the Islamic Cooperation), Russian Federation, Sri Lanka, Syrian Arab Republic, Uzbekistan, Venezuela (Bolivarian Republic of), Viet Nam; септември 2012 г., като при това част от страните не са членове на съвета.

Така поставено интернационализмът се крепи на тези универсални човешки права, които влизат в противоречие с традиционните ценности (в много случаи интегрирани в национални законодателства). Впрочем по тая причина мюсюлманските държави създават своя си харта на човешките права в исляма, като тези права произлизат от шарията. Днес обаче се виждат много повече общите допирни точки между ислямистите, православните християни, католиците и различни крайни религиозни течения в САЩ. Това създава и общ фронт, като съществуват няколко примера за взаимодействие - напр. позицията на мюсюлмански братя срещу UN women и тяхната резолюция срещу Gender based violance. Според мюсюлмански братя това накърнява техните традиционни разбирания, но пък бяха подкрепени от Русия, Иран и Ватикана. Лобизмът изобщо е много силен и традиционните ценности ще бъдат противопоставяни все по-успешно, като това ще доведе до пречки за бизнеса, дейността на всякакви защитници на човешките права и ООН агенции, а конкретните тактики са свързани с черен PR. Крайните резултати са намаляване на влиянието на западните държави (икономическо, културно и политическо), което индиректно означава и военно присъствие - военното присъствие все повече ще бъде приемано като агресия.

Този процес показва, че начинът на борба на ислямистите е променен; самите те са просто една част от едно силно световно движение на изолационализъм.

[gollum]

Този процес показва, че начинът на борба на ислямистите е променен; самите те са просто една част от едно силно световно движение на изолационализъм.

Не знам, аз по-скоро бих ги определил като различни самостоятелно възникващи реакции на сходни "дразнители" (проблеми), не толкова клон на едно общо движение (макар че, както сам пишеш, може и да се стигне до нещо подобно). Поне в рамките на един дотолкова обхватен (като мащаби) разговор. Но - поне така си мисля, - основно сега все пак са вътрешните проблеми, а не толкова външните "дразнители" (то е ясно, че те се виждат повече, поне отвън). Да не говорим, че с появата на значителни религиозни и традиционалистки малцинства в светските модерни държави проблбема си става едновременно вътрешен и външен.
Има и друг момент - национализма може и временно да изглежда "близък" с религиозните фундаментализми и традиционализми, но тази близост е временна. Първо, самите фундаментализми (поне в ислямския вариант) са достатъчно интернационални - т.е. с времето неизбежно ще влязат (влизат и са влизали по-рано) в конфликт със собствено ислямските местни национални елити. От друга страна, "озападняването" (модернизация, по-скоро) е неизбежен фактор на ниско ниво и тази промяна в ежедневието ще трябва някак да се примири с традиционализмите (то си се случва).

[jordani_vt]

"Подход или набор от стратегии, чрез които подложените на натиск вярващи се опитват да запазят своята идентичност като народ или група... чрез избирателно възприемане на доктрини, повери и практики от свещено минало."

Ще подкрепя малко по-различно мнение. Вместо за "запазване на идентичност като народ" е по-точно да се каже "изграждане на идентичност като народ". Арабските държави се развиват като независими след ВСВ на основа на национализма, дори общоарабския национализъм, в противовес на монархията и колониализма. Скоро обаче този национализъм се свежда до диктатура, съпътствана с корупция и недобро управление. Ислямизма предлага алтернативна национална идентичност, на теория основана на високи морални ценности. Когато се реализира на практика, действителността не отговаря на обещаното.

Вероятно целта на Запада е да се гарантират редовни и свободни избори. При това е възможно ислямисти да вземат властта, но така ще трябва да решават реалните проблеми, а не само да критикуват като опозиция. При някои от следващите избори може да бъдат сменени и така по демократичен начин да постигне някакъв баланс между различните идеологии в държавата. Струва ми се, че не се взема впредвид нежеланието да се отстъпи властта, т.е. нова диктатура.

[Изчезнал Безследно]

При това е възможно ислямисти да вземат властта, но така ще трябва да решават реалните проблеми, а не само да критикуват като опозиция. При някои от следващите избори може да бъдат сменени и така по демократичен начин да постигне някакъв баланс между различните идеологии в държавата. Струва ми се, че не се взема впредвид нежеланието да се отстъпи властта, т.е. нова диктатура.

[Dinain]

Какво е смешното?