Войната в Южна Осетия - Равносметка

[виталий]

http://zamunda.net/details.php?id=157812&hit=1

Особенно мне понравились коментарии. Даже в России такого нет.

[a_godumov]

След руската, дойде ред и на грузинската пропаганда по темата:

Няма много начини да се интерпретират кадрите с грузинския капрал... От друга страна и в излезлия руски филм преди няколко месеца показаха някои неща, които също не оставят особено голямо поле за интерпретация. За мен това означава, че и двете страни има за какво да се обвиняват. Както казват първата жертва на войната е истината.

[BXT]

Според мен е трудно да се отговори еднозначно на коя страна принадлежи "нетната" победа във войната:
- Република Грузия се оказа с разбити въоръжени сили, етнически прочистена Южна Осетия и руски войници в двете области.
- Руската федерация установи пълен контрол над областите, но това не го оценявам като изключителен успех, тъй като ситуацията не е претърпяла коренна промяна в този аспект. Същевременно руската икономика навлезе в тежка криза, за която отчасти значение неизменно съдържаше и войната в Република Грузия.

Мисля, че справедливостта е на страната и на двата народа - от техните гледни точки. Затова няма да се опитвам да прилагам собствени разсъждения по този въпрос. От юридическа гледна точка действията на Руската федерация, обаче, трудно могат да се характеризират като други освен противоправни.

[виталий]

Отсутствие 100%-ой юридической чистоты в вопросе СССР позволяет утверждать, что Грузия не является прямой преемницей ГССР и обрела независимость не во всех границах ГССР, а без Абхазии и Южной Осетии. В соответствии с Законом СССР «О порядке решения вопросов, связанных с выходом союзной республики из состава СССР» от 3 апреля 1990 г. автономные республики, в случае выхода союзной республики из СССР, обладали правом самостоятельно решать вопрос о пребывании в составе СССР и о своем государственно-правовом статусе. 17 марта 1991 года большинство из числа проголосовавших во всесоюзном Референдуме по вопросу сохранения СССР жителей Абхазии и Южной Осетии проголосовали за сохранение СССР, что было официально подтверждено и запротоколировано Центральной Комиссией Референдума СССР и признано постановлением Верховного Совета СССР от 21 марта 1991 г. В Грузинской ССР за пределами Абхазии и Южной Осетии референдум по вопросу сохранения не проводился. 31 марта 1991 года в Грузинской ССР состоялся референдум о восстановлении государственной независимости Грузии. При этом по данным Абхазии и Южной Осетии на их территории данный референдум не проводился, за исключением части Ленингорского района, захваченного сторонниками Звиада Гамсахурдиа. 9 апреля 1991 года был принят «Акт о восстановлении государственной независимости Грузии». На основании вышеизложенных фактов утверждается, что к моменту распада СССР государственно-правовые отношения между Грузией и Абхазией и Южной Осетией были прекращены, так как Абхазия и Южная Осетия остались в составе СССР, а Грузия вышла из него, и потому на территории Грузинской ССР образовались не связанные друг с другом государства — Грузия, провозгласившая свою независимость, и Абхазия и Южная Осетия, остававшиеся субъектами СССР вплоть до его распада 21 декабря 1991 г. Данная точка зрения является официальной в Абхазии и Южной Осетии.
Википедия.

С юридической точки зрения современная Грузия не включает в себя Осетию и Абхазию. Действия Грузии по "наведению конституционного порядка" в Цхинвале - противоправны с точки зрения России и ряда других государств.
Действия России по защите своих граждан и миротворцев законны.
Абхазия и Южная Осетия независимые от Грузии государства. И они такими останутся в ближайшие годы и десятилетия нравится это кому либо или нет.
Из Тбилиси ни одного дня не управляли Абхазией и Осетией после распада СССР. И просто удивительна уп¸ртость некоторых адвокатов Саакашвили. Эти территории в Грузию включил грузин Сталин.

Что по поводу экономического кризиса , это вс¸ ерунда. Латвия или Исландия не воевала с Грузией, однако там тоже кризис.

P.S.
Во время Августовских событий, представитель Грузии в ООН Аласания, с пеной у рта обвинял Россию. Он поверил данным поступающим из Тбилиси. Но потом, через некоторое время узнав правду о событиях, он как честный человек ушел с этого поста и теперь у Саакашвили нет более яростного аппонента.
Аласания оказался честным и умным человеком, он разобрался где пропаганда а где правда.
Весь мир уже понял, что Грузия была не права, остались только оголтелые русофобы или не совсем адекватные люди боящиеся потерять сво¸ лицо, которые это не признают.

[кало]

Всъщност, от юридическа гледна точка, намесата на ВС на РФ е напълно законна.
Обявяването на независимостта на двете държави - не толкова, но от друга страна - има и за тях вратичка в Устава на ООН. Общо-взето, от международно-правна гледна точка, има доста трески за дялане, но със сигурност е пример за чистота и законност в сравнение с разни примери от света (Афганистан - 79-та и 2001-ва, Ирак- 2003-та).
Ако не ме лъже паметта, Task Force 120, завладява независима държава, без санкция заради къде-къде по-маловажни причини...


ПП - на този сайт - http://www.army.lv/?s=2550&cs=0 - са се постарали да съберат бая инфо по темата

[BXT]

Икономческата криза не смятам, че е удачно да се оразмерява единствено посредством реализирания непосредствено спад без оглед на предхождащото положение. Наистина, Република Латвия има -7% очакван растеж тази дина, но и тя имаше през 2008 около 3%, мисля. Руската федерация се радваше на около 7.5% увеличение на БВП до лятото, а сега г-н Кудрин изрази очаквания за 1.5%. Доколкото си спомням за 2 месеца бяха изтеглени 31 млрд. долара преки инвестиции - непосредствено след войната. Разбира се, не изказвам съмнение, че основната причина за тези неудачи е глобалната финансова рамка, но не би било съобразено с реалностите да не отчетем приноса на войната към тази ситуация. Наличието на тежка криза в стопанството на Руската федерация чувам да се отрича за първи път.

Въпросното договорно споразумение буди интерес, затова бих искал да се запозная с него. Налага се да отбележа, че остават някои неясноти - каква би трябвало да бъде съдбата на двете области при евентуално "неприемане на отделянето" - която следва да бъде уредена изрично в посочения документ. Освен това бих искал да изявя интереса си и към друг елемент от съдържанието му - чрез каква конструкция се конституира това право на абхазкия и осетинския народи в контекста на техния автономен статут.
Безспорно най-точният указател би бил международен договор, сключен между съответните страни. Освен посочения от Виталий досега съм чувал само за още един със съответното съдържание - договорът от 1994 година, мисля, в който е постигнато споразумение от трите страни за отказ на Южна Осетия от обявяването на независимост и отказ на Република Грузия за отменяне на автономния и статут. В него се договаря решаване на въпроса посредством взаимни преговори, но това е една от причините да твърдя липса на законосъобразност на действията на Руската федерация.

Извън тези частни случаи общото правило предполага Република Грузия да се възприеме като универсален правоприемник на ГССР поради факта, че тя е част от държава с федеративно устройство и (поне на теория ) се явява равноправен субект от нейната структура.

Виталий, още едно нещо ме изпълва със съмнения относно приложимостта в тази конкретна ситуация на цитирания договор - доброволността на неговото приемане. Причина за това се явява на пръв поглед неизгодността му спрямо ГССР - косвено указание за възможна степен на принуда.

Виталий, изрично казах, че коментирам само юридическия аспект на събитията - в този смисъл кой е присъединил Абхазия и Южна Осетия не съставлява съдържание от интереса ми (в тази конкретна дискусия).

Кало, не си цитирал аргументи, а само общи възгледи и "усещания". Ще те помоля да ми поясниш посредством какви юридически факти се обосновава законността и чистотата на военната операция. Ще ми бъде много интересно да ми посочиш и какви са тези "вратички" в Устава на ООН - такива просто няма.

[виталий]

ВХТ хоть это уже немного выходит за тему, но по поводу инвестиций...

Почти 70% инвестиций в Россию делает не Запад, а собственно Российский капитал из оффшоров. Наши олигархи прячут там сверхприбыли, а потом этими-же сверхприбылями и кредитуют сво¸ производство в России и зарубежом. Т.е. инвестиции эти в основном не Болгарские или Австралийские , а Российские.
Если и исчезли настоящие Западные инвестиции, то это те, которые скорее всего спекуляционные, с фондового рынка.
Спад инвестиций обусловен, не тем, что кто-то из Западных капиталистов решил отказатся от прибылей из-за маленького, но гордого Грузинского государства, а потому, что в мире начался спад производства и потребления. Соответственно Российское сырь¸ оказалось мало востребованно, олигархи получили меньше прибылей и не смогли и не захотели кредитовать себя дальше.
Война здесь точно не виновата. Или виновата пренебрежительно мало.
Я думаю, что если бы Россия позволила убивать своих граждан и дальше, то помимо финансового кризиса у нас бы был сейчас и громадный политический кризис на Северном Кавказе.
Что по поводу противоправных или не противоправных действий России, то нужно начать сперва с действий Грузии. И ответить на вопрос - а действовала ли Грузия как настоящая демократическая, правовая республика?

[кало]

Кало, не си цитирал аргументи, а само общи възгледи и "усещания". Ще те помоля да ми поясниш посредством какви юридически факти се обосновава законността и чистотата на военната операция. Ще ми бъде много интересно да ми посочиш и какви са тези "вратички" в Устава на ООН - такива просто няма.

Първо - РФ използва военна сила за спиране на грузинска военна операция, насочена срещу регион, чийто статут беше обект на международен договор, нарушавайки този договор (договор, по който гарант е РФ). Нападението на грузинските сили беше насочено и срещу МС на РФ, като води до смъртта на над 10 от тях, раняването на десетки други (в нарушение на Съглашението за принципите за регулиране на грузино-осетинския конфликт от 1992 г. и Протокол номер 1 към него, т.1 от Меморандума за мерките по обезпечаване на безопасност и укрепване на взаимното доверие между страните в грузино-осетинския конфликт от 1996 г., както и цялата глава 11 от УООН, чл.4 ал.2 УООН).
Използването на сила от РФ за спиране на подобно нападение и възстановяването на статуквото е напълно в рамките на нормалното, макар и без формален мандат от СС на ООН. Все пак целта е прекратяване на противоправно нападение, както и реализация на законно право на защита.

Колкото до независимостта на Южна Осетия и Абхазия, то има едно нещо, наречено ПРАВО НА САМООПРЕДЕЛЕНИЕ, закрепено в Международния пакт за икономически, социални и културни права (1976г.), Международния пакт за гражданските и политическите права (1966 г.), Декларацията за принципите на международното право от 1970 г. и още десетки други актове с международноправно значение. Принципът за териториална цялост, който на пръв поглед си противоречи с горното право, всъщност се отнася до нарушаване на тази цялост отвън - чрез агресия/натиск.



договорът от 1994 година - ???

[кало]

Според мен е трудно да се отговори еднозначно на коя страна принадлежи "нетната" победа във войната:
- Република Грузия се оказа с разбити въоръжени сили, етнически прочистена Южна Осетия и руски войници в двете области.
- Руската федерация установи пълен контрол над областите, но това не го оценявам като изключителен успех, тъй като ситуацията не е претърпяла коренна промяна в този аспект. Същевременно руската икономика навлезе в тежка криза, за която отчасти значение неизменно съдържаше и войната в Република Грузия.

Мисля, че справедливостта е на страната и на двата народа - от техните гледни точки. Затова няма да се опитвам да прилагам собствени разсъждения по този въпрос. От юридическа гледна точка действията на Руската федерация, обаче, трудно могат да се характеризират като други освен противоправни.

И така:

1. Република Грузия се оказа с разгромени, но не и разбити ВС, като основният проблем ще бъде възстановяването на въоръженията и техниката.
Не се е оказала с прочистена Южна Осетия, защото се оказа изобщо без Осетия.
За руските войници - вж.горното изречение

2. РФ прекрати въоръжените опити на Грузия за контрол над области с преобладаващо негрузинско население, нежелаещо да бъде част от Грузия в мнозинството си; Ситуацията претърпя КОРЕННА ПРОМЯНА, защото двете непризнати републики бяха признати от две държави (едната - постоянен член на СС на ООН).

Руската икономика навлезе в криза, но войната в Осетия не е релевантна към тази криза. Също както войната в Ирак не е източникът на икономическата катастрофа в САЩ, довела до тежка рецесия и там, и в по-голямата част от света.

От юридическа гледна точка действията на Руската федерация, НЕ МОГАТ да се характеризират като други освен ПРАВОНАЛАГАЩИ.

[BXT]

Виталий, не съм се запознавал детайлно със структурата на руското стопанство, затова не бих могъл да цитирам данни за обвързаността на въпросната икономика с тази на Западна Европа. За да има по-конструктивен разговор ми се иска да посочваш по-конкретни факти, които да обосновават независимостта на Руската федерация в този аспект. Към този момент аз мога да отбележа освен незабавната последица - въпросния отлив на преки чуждестранни инвестиции непосредствено след войната - и обстоятелството, че ЕС е вносител на 50% от руските газови доставки. В интерес на истината за това си заключение се основавам на преобладаващите мнения, които съм чул, това първо, и второ - на обективния факт, че Руската федерация е многократно по-слабоконкуретна от западноевропейските страни и САЩ в икономическо отношение. Второто предполага, че зависимост съществува и то тя не е двупосочна.


Руските борсови индекси са в състояние на свободно падане и бележат най-големите си сривове от кризата през 1998 г. насам, за броени седмици над 600 млрд. долара пазарна капитализация бяха изтрити, централната банка бе принудена да се намеси, за да спре обезценяването на рублата и да смекчи станалия хроничен недостиг на кредити, а чуждестранните капитали напускат страната със скорост от милиони долари в час. Така дори още преди фалита на американската инвестиционна банка Lehman Brothers на 14 септември и последвалия глобален финансов шок Русия бе развила своя собствена ликвидна криза. А след краха на световните пазари през изминалата седмица страната се оказа сред най-тежко поразените от глобалната икономическа зараза.

Проблемите започнаха още през юли с ескалацията на напрежението между руските и британските партньори в смесеното петролно дружество TNK-BP. След като базирани в Русия британски служители на компанията бяха обвинени в индустриален шпионаж и им бяха отказани визи, в края на юли главният изпълнителен директор Робърт Дъдли бе принуден да напусне страната, мотивирайки се със системен тормоз от руските власти. Малко по-късно споровете между British Petroleum и руските й партньори бяха разрешени с цената на отстъпки от британска страна и компанията успя да запази дела си от 50% в смесеното дружество, но случката напомни на чуждестранните инвеститори, че правилата за правене на бизнес в Русия са доста условни и Кремъл винаги има последната дума.

В деня, в който Дъдли напусна Русия, премиерът Владимир Путин допълнително смрази пазарите с атака срещу руския стоманен и въгледобивен гигант "Мечел". Путин обвини компанията, че надува цените на вътрешния пазар, и заплаши, че ще прати лекари да излекуват собственика й Игор Зюзин, който не се яви на среща на стоманопроизводителите в страната поради заболяване. Ефектът от репликите на Путин бе унищожителен - книжата на листваната на Нюйоркската фондова борса компания се сринаха панически с близо 50%, за няколко дни руските пазари "олекнаха" с 60 млрд. долара, а инвеститорите изтръпнаха, че "Мечел" ще стане следващият ЮКОС.

Няколко дни по-късно, с настъплението на руските танкове към Грузия, отстъплението на акциите на московската борса продължи с бързи темпове. Конфликтът в Кавказ бе последната капка, която преля чашата и подплаши и най-големите оптимисти по отношение на Русия. На езика на числата резултатът е следният: спад на руските борсови индекси с близо 50% в сравнение с пиковите нива от май тази година и отлив на 21 млрд. долара чуждестранни капитали от страната само за първите седмици след конфликта. Пред тези факти дори президентът Дмитрий Медведев беше принуден да влезе в задочно противоречие със своя ментор Путин и да признае, че конфликтът с Грузия е допринесъл за кризата.

А след глобалния финансов апокалипсис, отприщен от фалита на Lehman Brothers, се стигна до спиране на търговията на руските борси, след като двата основни индекса - RTS и деноминираният в рубли Micex, паднаха рязко съответно с 11.47% и 16.6% във вторник. "Руският пазар на ценни книжа преживява тежък период", каза за "Капитал" Владимир Савов, експерт по Русия в Credit Suisse. Според него това се дължи на фактори както от вътрешен характер като конфликта в Южна Осетия, така от международен като падащите цени на петрола и кризисната ситуация с американските ипотечни агенции и инвестиционни банки. "Сривът на пазара, породен от тези фактори, от своя страна доведе до нова вълна от продажби и в резултат - до влошена ликвидност и нарушено доверие сред участниците на междубанковия пазар", казва Савов.

Андерс Аслунд, експерт по Русия в базирания във Вашингтон Peterson Institute for International Economics, коментира пред "Капитал", че войната в Грузия има директни негативни последствия и те ще бъдат дълготрайни. Според Аслунд финансовият пазар е с близо 20% под нивото, на което щеше да бъде без нея, което означава близо 300 млрд. долара по-малка пазарна капитализация. Същевременно достъпът на руски компании до международно кредитиране е станал по-труден и по-скъп, което ще спъва икономическия растеж. А отказът на Москва от членство в Световната търговска организация и нарастването на политическия риск може да доведат до намаляване на икономическия растеж с 1-2% през следващите пет години, прогнозира Аслунд.

Според Савов от фундаментална гледна точка руският пазар и акциите на много руски компании продължават да представляват интерес за дългосрочни инвеститори. Действително основните показатели на икономиката продължават да изглеждат стабилни - с ръст за второто тримесечие от 7.5%, завиден бюджетен и търговски излишък и с третите по големина валутни резерви в света Русия изглежда в състояние да преживее настоящата буря. Основният риск обаче е политически. Вече има сигнали, че кризата в Грузия е засилила позициите на едно от крилата в Кремъл, което е твърдо за силна държава на всички нива, включително в икономиката. А това означава, че надеждите за либерализиране и намаляване на зависимостта на Русия от петрола изглеждат все по-далечни. "За момента всякакви икономически реформи са отписани от дневния ред", категоричен е Аслунд.

http://www.capital.bg/show.php?storyid=552500&show=0

Кало, лично според мен не буди съмнение фактът, че действията на Република Грузия бяха противоправни и в нарушение на поети международни договорености. Мнението, което застъпвам е, че Руската федерация не е наднационален съдник, който да съди и осъжда когото и да било. Именно това е главната ми теза.

Нито преди, нито сега успях да открия точния текст на въпросния договор. Надявам се ти да ми го предоставиш, за да го включим в анализа ни. Дотогава трябва да се припомни и общият принцип на Международното публично право за националния суверенитет, съгласно който въвеждането на въоръжени формирования на територията на друго държавно обединение е недопустим без нейното изричното съгласие (наблягам на факта, че става за дума за expresis verbis, което е императивна норма на Международното право) и прави нищожен договор, който предвижда обратното.

Използването на сила от РФ за спиране на подобно нападение и възстановяването на статуквото е напълно в рамките на нормалното, макар и без формален мандат от СС на ООН. Все пак целта е прекратяване на противоправно нападение, както и реализация на законно право на защита.

Кало, това е класически пример за разширително тълкуване на правна норма. Неприемливото в конкретния случай е, че става дума за норма на Международното публично право, което принадлежи към клона на Публичното право. Нормите от този отрасъл се прилагат по правило стеснително поради особеностите на характера си и е недопустимо обратното.

Правото на самоопределение е изконно такова на всеки народ и никой не оспорва значимостта и приложимостта му. Именно привидното му противоречие с принципа на териториална цялост изисква провеждането на преговори, които да очертаят взаимоизгодно споразумение. Моето лично мнение е, че имаш поне отчасти основание за критиката си в тази насока. Тя може да се приложи обаче само спрямо абхазците, но е ирелевантна по отношение на осетинците, тъй като те се явяват в ролята на малцинство, а не на народ, борещ се за освобождението си.

Относно договора от 1994 година:
На 30 октомври 1995 г. в Цхинвали се провежда първата грузинско - осетинска среща с участието на представители на Русия, Северна Осетия и Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ). Тук е постигнато съгласие да се анулира решението на Върховния съвет на Грузия за премахване автономията на Южна Осетия, както и решението на Върховния съвет на Южна Осетия за излизане от състава на Грузия. Започват преговори между двете враждуващи страни. Подписани са два меморандума, което означава пробив в двустранните отношения и търсене на дипломатически изход от въоръжения конфликт

http://news.netinfo.bg/index.phtml?tid=40&oid=1224348

Наистина - от 1995 година е .

1. Република Грузия смятам, че има за най-малък проблем възстановяването на въоръжените си сили именно поради пряката податливост на тази сфера на чужда подкрепа.
Значително по-мащабни ми се струват:
1) отлагането на енергийните проекти през нейна територия;
2) намаляването на инвеститорския интерес към страната (двете, разбира се, се намират във взаимовръзка) - доколкото си спомням през ноември или декември Казахстан оттегли инвестиционен проект на стойност един млрд. долара в Батуми.
Република Грузия нямаше почти никакъв контрол над Южна Осетия преди войната. В най-добрия случай я притежаваше de iure, така че изселването на цялото грузинско население, струва ми се, е най-значимата последица от тази гледна точка на конфликта.
2.
1)Такива опити не зная да е имало от 1992 година досега (освен гранични престрелки, които се случват дори сега). Не ми се коментира тази част на въпроса - каква е справедливата съдба на Южна Осетия и Абхазия.
2) Съгласен съм, че признанието на постоянен член на СС на ООН променя положението и има тежест, но недей да пропускаш, че четири от другите такива изрично не са ги признали, което има сериозна приложимост.
3. Относно причинно-следствената връзка от войната и икономическата криза се изказах. Ще добавя, че намирам за неудачен пример именно войната в Ирак.

[Dinain]

От юридическа гледна точка действията на Руската федерация, НЕ МОГАТ да се характеризират като други освен ПРАВОНАЛАГАЩИ.

Аха. Явно никой освен Русия не ги разбира тия юридически въпроси.

[кало]

Къде точно откри разширително тълкуване на правна норма? На коя норма?
Става дума за пресичане с крайни средства на противоправно нападение, нарушаващо няколко международни договорености, срещу граждани на РФ, срещу нейни въоръжени сили. Нали не смяташ, че това е проблем, който се решава с преговори? Или институтът на неизбежната отбрана не може да се прилага в международното право, когато са застрашени и се унищожават човешки животи и имущество. Пак ще повторя - на граждани на намесващата се държава и на нейни военни.

тъй като те се явяват в ролята на малцинство, а не на народ, борещ се за освобождението си.

Това пък защо? В отношенията си с останалия свят и ДВЕТЕ републики са заявили желанието си за независимост, формално обявявайки такава, провеждайки избори, напълно независима от Грузия вътрешна и външна политика.
Или все пак става дума за твои "общи възгледи и "усещания"."?

Относно договора от 1994 година:
На 30 октомври 1995 г. в Цхинвали се провежда първата грузинско - осетинска среща с участието на представители на Русия, Северна Осетия и Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ). Тук е постигнато съгласие да се анулира решението на Върховния съвет на Грузия за премахване автономията на Южна Осетия, както и решението на Върховния съвет на Южна Осетия за излизане от състава на Грузия. Започват преговори между двете враждуващи страни. Подписани са два меморандума, което означава пробив в двустранните отношения и търсене на дипломатически изход от въоръжения конфликт
http://news.netinfo.bg/index.phtml?tid=40&oid=1224348

А този абсурд що дири тук?
Първо - няма договор, споразумение или меморандум от 1994 г., който да урежда ситуацията в Южна Осетия. Второ - в линка, който си дал, достатъчно точно са разписани нещата, но няма нищо, ама нищичко, подкрепящо това, което си написал непосредствено над него.

[кало]

Аха. Явно никой освен Русия не ги разбира тия юридически въпроси.

нямаше ли някакво правило за спам

Че що, разбират ги много добре повечето, например НАТО, което бомбардира Югославия, за да защити правото на самоопределение на косовци. В този аспект, между другото, РФ може да бъде обвинявана в нерешителност и в неизползване на достатъчно сила...Вярно, впоследствие се оказа, че множество държави наистина не само не разбират, а ИМХО, не знаят, че има такова нещо като международно право с агресиите в Афганистан и Ирак, например... Но темата за негрите и боят им е някак политически некоректна...

[BXT]

Кало, мисля, че цитирах недвусмислено какво имам впредвид, а именно - че на Руската федерация не е необходима резолюция на СС на ООН, тъй като е гарант на Договора. Това е класически пример от типа: "има правило X, но то може да бъде нарушено ако са налице извънредни, непредвидени обстоятелства".
В цитирания от теб Устав на ООН е изрично (!) уредена процедурата, посредством която се прилага чл. 42. В контекста на посоченото в миналия ми пост допустима е само и единствено тази процедура. Никакви обстоятелства не могат да послужат като легитимно обяснение за нарушаване на тази норма, тъй като тя е ius cogens - императивна норма.
Нападението над руски миротворци и над цивилно население е международно престъпление, за което няма извинение. Аз не се стремя да оправдая Михаил Саакашвили. Но това не дава основание на Руската федерация да предприема действия по свой почин и основание за своеобразно възстановяване на международноправния баланс - именно защото тя не е наднационален съдник и компетентна институция.
Съвсем отделно е спорна законосъобразността на раздадените руски паспорти на гражданите на двете области, но поради смисъла на гореизложеното не смятам за необходимо да задълбавам в тази тема.

Осетинците не са народ, борещ се за освобождение, защото иманентна и неделима характеристика на такива народи е отсъствието на собствена държава - те имат своя. Това обаче не важи за абхазците.

Относно критиката за линка - може да греша - аз тълкувам израза "е постигнато съгласие" като е постигнато съгласие на официално равнище. Струва ми се логично да е подписан някакъв документ, но дори да не е - договори в Международното публично право е допустимо да се сключват (макар това да са екзотични случаи) и в устна форма. Те имат същата обвързваща сила за страните, както и писмените споразумения. Както споразумението между Никола Саркози и Дмитрий Медведев от Август миналата година. Източникът имаше за цел да аргументира само това, което съм посочил като цитат. Може би неправилно наистина, но мисля, че това може да е било предварително споразумение, целящо да предостави необходимата атмосфера, в която да протекат евентуалните преговори. Но друго исках да кажа.

[кало]

В международното право ius cogens са нормите, забраняващи геноцид, робство, пиратство, мъчения и агресивни войни.

Намесата на РФ не отговаря на нито една от тези категории. Освен това, при условията на неизбежна отбрана такава намеса е напълно оправдана, още повече, че става дума за пряко нарушения на няколко международни договорености, по които и РФ, и Грузия са страни. Ненамесата би могла да бъде оценена единствено като престъпно бездействие. Става дума за протичащ в момента процес на кардинално засягане на правата на руски граждани и представители на РФ, включително противозаконно отнемане на живота им. Намесата НЕ Е наказание, а средство за прекратяване на правонарушението и възстановяване на действието на приетите международни норми.
Законосъобразността на издадените руски паспорти може да е спорна и оспорима единствено и само според законодателството на РФ, и доколкото тя изобщо не е, то проблем няма в този аспект.
Осетинците са народ, формално погледнато, борещ се за създаването на собствена държава - Южна Осетия. Поне толкова, колкото и косовските албанци.

Относно критиката - НЯМА споразумения за Осетия нито през 1994, нито през 1995 г. Което ще да рече, че не си запознат с материала. Планът "Медведев-Саркози" НЕ Е устно съглашение, а писмено, включващо шест точки за урегулиране на конфликта.