Руската стратегия в първата чеченска война

[Tom_Calm]

Ясно е че, руската армия не е учена да щади цивилните. Но какво искате от армия, чиято държава никога не е била демократична. Феодален царизъм, комунизъм, олигархия. В Русия е традиция да няма граждански контрол върху военните. Важна е и азиатската традиция в многобройните държави да не се цени човешкия живот. Цензурата спрямо медиите също е от значение. При първата избухнала война виждаме резултата.
Американците. Всичко там е обратно -дългогодишна демократична традиция, обществен и законодателен контрол над Пентагона, уважението към индивида, свободната преса. Даже и да не искат военните там са длъжни да спазват някакви правила.

[Sturmpionier]

Е, хъм, екзекуции на цивилни през двете войни (особено по време на първата), ако се вярва на мемоарите, са се извършвали и от двете страни.

В това няма спор.

Но да си призная, Sturmpionier, малко ме изненада със заключението, че стратегическият план на първата война в Чечня е бил правилен. Та преди това ще те помоля накратко да изложиш как точно разбираш стратегията на Руската Федерация в тази война, след това съвсем вкратце оперативния план. Така ще можем достатъчно ясон да обсъдим кое според нас е било правилно или неправилно.

Ами аз от началото повтаря едно и също- идеята ключова роля в стретегическия план според мен е най-доброто решение. В Грозни през 1994-1995 се съсредочава почти цялата сила на чеченските екстремисти и градът става тяхна основна база. А по това време партизанската война в планините е все още в зачатък и е съвсем естествено от това руснаците да насочат своя удар именно срещу столицата. Ликвидирането на сепаратистката окупация на грозни по време на Втората война в Чечня беше първата стъпка и към установяването на мира и реда в региона. Сега 5 години след този щурм мирът е вече факт.
Колкото до оперативния план относно първата атака на Грозни съм напълно съгласен, че е пълен с недостатъци и е убречен на провал.
такова нещо не се наблюдава обаче по време на втората атака. Руснаците явно са си извели поуки и провеждат по- щателна подготовка на операцията. Дори се създават и специални маневрени групи от 5 до 10 човека, които да действат според спецификата на уличния бой. Всъщност тези формирования много ми напомнят на германските Кампфгрупен от ВСВ. Нужно е да се спомене обаче, че числеността на чечнските сепаратисти в града е по-малка в сравнение с тази от 1994- около 3000 бойци.

И двете страни са извършвали жестокости, това е положението, и няма да стане да се опитваш да изкараш едните прави, а другите криви.

Не виждам защо си мислиш че изкарвам някой напълно невинен.

уважението към индивида

Хаха - я кажи нещо по случая за затвора Гуантанамо, или там както се произнасяше.

[gollum]

Ами аз от началото повтаря едно и също- идеята ключова роля в стретегическия план според мен е най-доброто решение. В Грозни през 1994-1995 се съсредочава почти цялата сила на чеченските екстремисти и градът става тяхна основна база. А по това време партизанската война в планините е все още в зачатък и е съвсем естествено от това руснаците да насочат своя удар именно срещу столицата. Ликвидирането на сепаратистката окупация на грозни по време на Втората война в Чечня беше първата стъпка и към установяването на мира и реда в региона. Сега 5 години след този щурм мирът е вече факт.
Колкото до оперативния план относно първата атака на Грозни съм напълно съгласен, че е пълен с недостатъци и е убречен на провал.

Хъм, хайде да поразграничим нещата малко .
Първо, целта на войната от 1994/95 г. за Руската Федерация (в тази тема поне засега разглеждаме нещата изцяло от нейна гледна точка). Тя така както я виждам е да не се позволи на още една територия да излезе от федерацията. В този смисъл целта е пълно унищожение на всякакви сили, подкрепящи отделянето на Чечня от РФ. Няма да се опитвам да търся причините на войната, защото там нещата са ми доста неясни, но вероятно пир разравяне ще излязат доста икономически интереси, не на държавно ниво обаче. Политическата цел за инициатора на войната - Елцин, освен тази обща цел веротно бе да се покаже като "твърд човек" (както посочи Камерер) и да вдигне рейтинга си на вълната на неизбежният патриотизъм на този акт.
След това да разгледаме избраната стратегия за постигането на тази цел, а тя бе с груба военна сила да се унищожи всякаква съпротива и да се "въведе ред".
Естествено, в хода на обсъждането на тази стратегия няма никакъв смисъл да обсъждаме и целеполагането на войната, затова го приемаме за неизменно - Чечня да остане част от РФ. Но можем да обсъждаме избраният път към целта, а именно отказ от каквото и да политическо решение и опиране на грубата военна сила. Първият въпорс е дали това е бил единстевният възможен подход? Не съм убеден.
Но тъй или инак, задачата стига до военните и армията започва да я изпълнява. Те смятат, че основната оперативна цел е столицата не републиката, тъй като там е съсредоточена политическата власт, а и целат има символично значение (столица все пак). Предполага се, че поради тези причини чеченците са задължени да я защитят, т.е. така ще се постигнат две цели, хем ще се овладее символичният център на размирната република, хем ще бъдат унищожени основните сили на сепаратистите, че и техният лидер.
Тактическото изпъленние на този оперативен план го споменахме и то е лошо, а планът се проваля (впрочем, и репубилката е далеч от това да бъде мирна, а насилието се разпространи из целия регион). Но дали това е бил единственият възможен подход? Не мисля.
Според мен значително по-добре би било да се използва фактът, че чеченските сепаритисти имат главен център и са готови да го защитят и докато те са съсредоточили силите си, да ес възсатнови контролът над останалата част от страната, да се насити с достатъчно сили, а и най-вече да се създадат местни сили и въобще да се използва местната опозиция на сепаратистите (и лидера им). Междувременно е досатъчно столицата само да се застраши, така че да се поддържа съсредоточаването на чеченските сили в нея и евентуално да се блокира. И чак когато положението и контролът над останалата част от страната е достатъчно възстановен/установен, комуникациите и въобще логистиката е осигурена, да се пристъпи към планомерно овладяване на столицата, при това за предпочитане не чрез планомерно разрушаване. Така хем властта на РФ щеше да е възстановена без особена съпротива, хем щеше да има някакав сигурност. Разбира се, това би изисквало повече сили от задействаните в началният етап на войната, но добрата подготовка никога не е излишна.
Реално се случва обратното - след дълга съпротива Грозни е овладян, но много от сепарситтите се измъкват и сле дтова се налага цялата страна да бъде овладявана в рамките на една партизанска война, която в достатъчна степен продължава и до днес. И при това насилието и разрушенията само водят до нарастване на съпротивата и разширение на размириците.
Та струва ми се, че с оглед на целта на войната са били възможни и далеч по-добри стратегически и оперативни решения. като трябва дасе подчертае, че личната политическа цел на Елцин не е постигната, а и за постигането на основната цел е необходима още една война. Т.е. имаме неуспех на всички нива в първата война. Веднага ми идват на ум някои мисли по този повод, като например че не е нужно винаги да нападаш най-силното място на портивника и че е добре да използваш противниковите керпости като начин да блокираш неговите сили в керпостта, а не твоите сили пред нея .

[Sturmpionier]

Според мен значително по-добре би било да се използва фактът, че чеченските сепаритисти имат главен център и са готови да го защитят и докато те са съсредоточили силите си, да ес възсатнови контролът над останалата част от страната, да се насити с достатъчно сили, а и най-вече да се създадат местни сили и въобще да се използва местната опозиция на сепаратистите (и лидера им). Междувременно е досатъчно столицата само да се застраши, така че да се поддържа съсредоточаването на чеченските сили в нея и евентуално да се блокира. И чак когато положението и контролът над останалата част от страната е достатъчно възстановен/установен, комуникациите и въобще логистиката е осигурена, да се пристъпи към планомерно овладяване на столицата, при това за предпочитане не чрез планомерно разрушаване. Така хем властта на РФ щеше да е възстановена без особена съпротива, хем щеше да има някакав сигурност. Разбира се, това би изисквало повече сили от задействаните в началният етап на войната, но добрата подготовка никога не е излишна.
Реално се случва обратното - след дълга съпротива Грозни е овладян, но много от сепарситтите се измъкват и сле дтова се налага цялата страна да бъде овладявана в рамките на една партизанска война, която в достатъчна степен продължава и до днес. И при това насилието и разрушенията само водят до нарастване на съпротивата и разширение на размириците.

Трябва да се вземе под внимание в случая, че в началото на Първата война в Чечня мирното чечнско население не подкрепя до такава степен, както няколко години по-късно сепаратистите. Т.е не съществуват изгодни условия за партизанска война. Фактически, ще повторя пак, в провинцията екстремистки формации почти няма и почти цялата жива сила на чечнците е съсредоточена в Грозни през 1994. Естествено, че една партизанска война още в началото би затруднила логистиката на федералните сили, но все пак през 1994 съпротивата е едва в своя начален период. Съгласен съм с твърдението ти, за установяване на контрол над страната и мисля ,че руснаците правят опит да го направя. Все пак навлизането на федералните сили не се изразява единствено със съсредоточаване около столицата.В предвид релефа на страната обаче това се оказва трудно, а и е практически невъзможно във всяко село да се установи гарнизон, способен да укротява местните вълнения и да отблъсква, а както е по вкуса на руските генерали и да унищожава бандитските формирования.

[albireo]

Трябва да се вземе под внимание в случая, че в началото на Първата война в Чечня мирното чечнско население не подкрепя до такава степен, както няколко години по-късно сепаратистите. Т.е не съществуват изгодни условия за партизанска война. Фактически, ще повторя пак, в провинцията екстремистки формации почти няма и почти цялата жива сила на чечнците е съсредоточена в Грозни през 1994. Естествено, че една партизанска война още в началото би затруднила логистиката на федералните сили, но все пак през 1994 съпротивата е едва в своя начален период.

Т.е. не съществуват условия за партизанска война, но руснаците с действията си успяват да ги създадат. Наистина много правилен стратегически план имат. Образец на военната мисъл. Чудя защо още защитаваш тази позиция или по-скоро ей така, да се намираш на приказка. Да си говорите за войни и Чечня с Голъм. Защо просто не си признаеш "Не съм прав за плана и толкоз."

[Sturmpionier]

Т.е. не съществуват условия за партизанска война, но руснаците с действията си успяват да ги създадат. Наистина много правилен стратегически план имат. Образец на военната мисъл. Чудя защо още защитаваш тази позиция или по-скоро ей така, да се намираш на приказка. Да си говорите за войни и Чечня с Голъм. Защо просто не си признаеш "Не съм прав за плана и толкоз."

А аз се чудя защо въобще регистираш някакво участие в дискусията, без да изразиш мнение по въпроса. а ако искаш просто да се заяждаш - няма проблем. И аз го мога. А като си против въпросния руски план, защо не се аргументираш ?

[albireo]

Не искам да се заяждам. По-скоро се учудвам как в процеса на дискусията привеждаш аргументи, които са в противоречие с твоята теза и всъщност доказват правотата на другата страна. И се чудя дали си го забелязал. Ако си (а аз мисля че си) ме караш да се запитам за мотивацията ти с която водиш дискусията - нищо повече, нито по-малко. Ако искаш го възприемай като заяждане, аз не го възприемам така.

Колкото до участието ми в дискусията, освен аргумента, който изпозлвах (предоставен от теб, за което ти благодаря) мога само да се опитам да обобщя. Американците имат много отдавнашна традиция в осъзнаването на информационните аспекти на войната. Нямам предвид само война с/у комуникациите и на противника и ограничаване на средствата и достъпа до информация (добиване на информационно превъзходство), а и "война за сърцата и умовете". При това не само навън (в средата на противника), а и у дома).
И това го правят не защото са по-гениални, а защото имат повече опит в това отношение. Дори не само техен, а и на техни съюзници - Британците в Малая напр. Не казвам че са винаги успешни в това отношение (даже напоследък са по-скоро неуспешни), но със сигурност имат много по-ясно съзнание за наличието и на този фактор. И съответно имат съзнание за важността му и различни концепции при взимането му в предвид в процеса на стратегическо планиране. Същото не бих казал че може да се каже за руснаците. В сравнение с армията на САЩ напр. те опрделено са по-малко гъвкави в решаването на проблемите породени от особеностите на съвременната информационна епоха в която живеем. (Нон стоп медийно осведомяване, неимоверно разширен достъп до алтренативни източници на информация и наличие на неконтролируеми канали за придобиването на такава и пр. и пр.)
Колкото до "битката на сърцата и умовете" - в първата война руснаците катастрофически я загубиха. И то защото изглежда въобще и не са я разгледали сериозно като фактор в стратегическото им планиране. Как иначе си обясняваш факта, че успяха да настроят и умерените с/у тях. (Сравненията със САЩ и Ирак, които вероятно ще се опиташ да направиш не са съвсем уместни, защото Руската Федерация третира Чечня като своя вътрешна територия. И самото наличие на руски елемент там, а и на умерени чеченци, предполага много добри първоначални условия при които да започнеш "битка за сърцата и умовете")
В този контекст трябва да се разглежда и проблемът с цивилните жертви и въобще престъпленията по време на война. В съвременните условия, този фактор се превръща в политическо оръжие. Защо мислиш Дони Ръмсфелд беше главната движеща сила целяща да разнищи случая Аби Граиб? Щото е много миличък ли? (напротив - той е юбердинозавър от епохата на Студената война). Или защото е политик пребиваващ в социална среда, която не приема за неизбежни цивилните жертви в един военен конфликт. И в същия контекст е чувствителна и по въпроса за човешките права.
Докато в срещуположната ситуация да си чул да излизат обвинения и ли да се получи скандал и да се търси отговорност някому заради нарушения на човешките права на чеченските сепаратисти пленени от руснаците? Казваш и двете страни в конфликта в Чечня са вършили престъпления, но защо името Линди Ингланд ни е изветсно на всички, а едва ли знаем някое име на руски извършител на подобни престъпления. Кой е руския редник Ингланд?
Или май ако се замислим, подобен въпрос не се задава в средите на руското общество. Или ако се задава веднага бива медийно задушаван. И това е така защото просто там не стои подобен проблем. Там приемат жертвите "за неизбежни" и "скриват" всичко под тази фраза. (А сигурен съм че са доста тези, които тайничко или дори не, се надяват жертвите да са повече).
Въпрос на нрави, и на социални нагласи по-скоро. Аргумента на Ханс относно онази част от подписа на Виталий не е съвсем неуместен.

[ndragostinov]

Тук заглавието е променено, затова ще се изразя по-общо, а именно:
Според мен по време на война човешкият живот има единствено пропагандна стойност, което се отнася също и за живота на цивилните жени и деца. По този начин гледат не само политиците. Дори и обикновените хора, без да съзнават, имат не по-различно гледище. Всеки път щом научат шокиращи новини за техни убити сънародници, вълнението им трае няколко часа - колкото е продължителността едно емоционално обсъждане на проблемите на войната, разбира се, без да се отклоняват от вечния идеен принцип "наши и чужди". После им минава, поглеждат си часовника и отиват да похапнат. А сънят им рядко губи целостта на своето спокойствие. Но всеки път щом си спомнят за това, както по-рано, душевното им усещане въобще не може да се нарече скръб. Онова което изпитват е омраза към „врага” жажда за мъст и дори малко тържествуване – нелепа радостна еуфория при мисълта за евентуалните ответни последици. Такава е природата на обществената глупост, която за съжаление съществува в големи количества, затова аз открито казвам, че оплакването на убитите от войната, в по-голямата си част е едно лицемерие.
Войната причинява истински трагично въздействие единствено на онези, които са пряко засегнати от нейната същност - осакатените войници, хората загубили семействата си, чиито дом е разрушен, измъчваните в подземията за разпити, осиротелите деца, рoдителите получили известие за убит син. Единствено тези хора са способни да дават компетентни оценки за прородата на войната и оттам - заслужава ли си тя. А когато някой пряко е платил цената за нея, той вече не мисли като другите. За другите, положението е просто и безспорно като кратка аксиома: „Война до победа!”.
Затова и цивилните жертви не се радват на по-различен статут от този на обикновен враг. Защото мнозинството не може да вникне как е от другата страна на барикадата - това не е плодоносно за идеологическия им комфорт, при който нещата са опростени до ранга на някакъв глупав футболен мач.

[gollum]

Sturmpioner, в началото няма партизанска съпротива, защото сепаратистите възпиремат Чечня като отделна държава със собствени стуртури, армия, авиация и т.н. (реално нямат кой знае какво, но така се възприемат). Чак щогато са смазани като организирана въоръжена сила (което става сравнително бързо) и бруталността на федералната армия излиза наяве се разгръща и партизанска форма на война, което става много бързо и според мен до голяма степен по вина на действията на федералните сили. Които трябва да се отбележи, се възприемат като "освободители" само от руското население, а местните дори и да са си правили някакви илюзии в началото, мисля че доста бързо се разочароват. Та в този смисъл съм напълно съгласен с Албирео, че очевидно избраната стратегия от РФ води до неуспех и до разширяване на войната, което следва да ни подскаже, че има неправилни неща в нея. Вероятно значително по-разумни би било или да се действа със сила организирано и разумно (както посочих в предния си пост), при котео е ясно, че републиката ще бъде овладяна бавно, но за сметка на това, вероятно с много по-малки жертви и ще бъде омиротворена по-трайно. Или да се потърси активното съдействие на местна сила, противници на Дудаев, каквито е имало достатъчно, а РФ и федеративните сили да десйтват само като помощници или дори като "омиротворители". Както и да е, това са само някакви мои лаишки предположения, но несъмнено е, че стратегията им не е адекватна.

Ndragostinov, напълно съм съгласен с теб, много добре си изразил този процес :tup:.

[Sturmpionier]

такаа, първо сори за малко късния отговор, но бях зает. да не сте си помислили че съм се отказал

Sturmpioner, в началото няма партизанска съпротива, защото сепаратистите възпиремат Чечня като отделна държава със собствени стуртури, армия, авиация и т.н. (реално нямат кой знае какво, но така се възприемат). Чак щогато са смазани като организирана въоръжена сила (което става сравнително бързо) и бруталността на федералната армия излиза наяве се разгръща и партизанска форма на война, което става много бързо и според мен до голяма степен по вина на действията на федералните сили.

Всъщност партизанската война в Чечня е нищо по-вече от преминаване от конвенционална към партизанска форма на военните действия. И това става след превземането на Грозни през 1998. Разбира се и преди това из страната бродят организирани групи, които извършват набези над руските комуникации.

Които трябва да се отбележи, се възприемат като "освободители" само от руското население, а местните дори и да са си правили някакви илюзии в началото, мисля че доста бързо се разочароват. Та в този смисъл съм напълно съгласен с Албирео, че очевидно избраната стратегия от РФ води до неуспех и до разширяване на войната, което следва да ни подскаже, че има неправилни неща в нея. Вероятно значително по-разумни би било или да се действа със сила организирано и разумно (както посочих в предния си пост), при котео е ясно, че републиката ще бъде овладяна бавно, но за сметка на това, вероятно с много по-малки жертви и ще бъде омиротворена по-трайно. Или да се потърси активното съдействие на местна сила, противници на Дудаев, каквито е имало достатъчно, а РФ и федеративните сили да десйтват само като помощници или дори като "омиротворители". Както и да е, това са само някакви мои лаишки предположения, но несъмнено е, че стратегията им не е адекватна.

Голъм, съгласен съм, че е трябвало да се натрупа по-добро числово съотношение на силите в полза на руснаците, но наистина ли смяташ , че е възможно още в началото на конфликта (а и на по-късен етап) цялата страна да бъде напълно контролирана, така че да се унищожават ранните вълнение и да се предотврати преминаването от конвенционална в партизанска война ?

Не искам да се заяждам. По-скоро се учудвам как в процеса на дискусията привеждаш аргументи, които са в противоречие с твоята теза и всъщност доказват правотата на другата страна. И се чудя дали си го забелязал. Ако си (а аз мисля че си) ме караш да се запитам за мотивацията ти с която водиш дискусията - нищо повече, нито по-малко. Ако искаш го възприемай като заяждане, аз не го възприемам така.

Хубаво е че не искаш да се заяждаш, щото и аз нямам такова намерение. само ще те помоля да ми посочиш къде точно си противореча и ако е възможно да коменитираш, къде точно са слабите страни на руския план, за който спомена в по-горния си пост.

[gollum]

Всъщност партизанската война в Чечня е нищо по-вече от преминаване от конвенционална към партизанска форма на военните действия. И това става след превземането на Грозни през 1998. Разбира се и преди това из страната бродят организирани групи, които извършват набези над руските комуникации.

Именно, това написах и аз . А оновната причина за разширяването на конфликта и промяната му в тази посока е, че федералните сили не успяват да възстановят "своя" ред в страната и не представят никаква алтенатива на Дудаев. А това са все пропуски от стратегически порядък, особено предвид целта, поради която се води войната. Разбира се, след две войни тази цел е общо взето постигната, но на много висока цена и при това не е напълно постигната (и няма да бъде докато съществуват сепаратисти-чеченци). Проблемът на руската стратегия в случая е, че тя се изгражда на принципа на агресивна война срещу чужда малка държава, като явно се разчита, че достатъчно ще е с бърз марш да се стигне до столицата и тя да бъде превзета, като знамето на РФ бъде развято над представителните сгради и това ще е достатъчно за приключване на проблема. А това е грешка от стратегически порядък, поне според мен (е, не разбирам от тези неща и съм лаик, но това е мнението ми по този въпрос).

Голъм, съгласен съм, че е трябвало да се натрупа по-добро числово съотношение на силите в полза на руснаците, но наистина ли смяташ , че е възможно още в началото на конфликта (а и на по-късен етап) цялата страна да бъде напълно контролирана, така че да се унищожават ранните вълнение и да се предотврати преминаването от конвенционална в партизанска война ?

Не, според мен въпросът не е толкова в числовото съотношение (така и така съотношението на силите е изцяло в полза на РФ и няма как да е другояче), колкото в разположението и използването на тези сили. Важно е било да се покаже веднага, че федералните сили възстановяват реда и властта и предлагат една приемлива мирна алтернатива. Именно затова те трябва образно казано да са "навсякъде". Заедно с това, разбира се, ще се изпълнява и задачата да се подобри контролът над страната. Паралелно с това стартегията на РФ би трябвало да включва местната опозиция на Дудаев, така че да се види, че федералните сили не са дошли да възстановяват властта на Москва и да пазят руснаците, а възстановяват реда и се грижат за всички граждани на федерацията. И естествено, това би трябвало да е придружено от мащабна медийна и pr кампания, както за външна "консумация", така и за вътрешна.
Ако се действа достатъчно бавно и внимателно по същество хората на Дудаев или ще трябва да започнат преговори (обречени да останат блокирани в столицата), или ще трябва да почнат да правят "грешки", опитвайки се да изнудят РФ (т.е. да взимат заложници, да заплашват и т.н. - все неща, които ще изглеждат зле, особено показани по СМИ и няма да допринесат за изграждането на съответният образ на чеченските сепаратисти на Запад).
Разбира се, наясно съм, че руската армия тогава е била доста разложена, а и въобще слабо пригодна за подобен род действия, но все пак при внимателен подход е можело да се направят много неща. Същото вероятно с пълна сила важи и за възможноста да се организира съответната медийна кампания, но все пак такава възможност е съществувала. Докато руската стратегия и в това отношение е пълен провал, според мен, защото тя залага точно на обратното, на радикализирането на конфликта (като се обръща директно към руския шовинизъм, котео води до съответното нагорещяване на чеченския).
Та в този смисъл не би нарекъл по никакъв начин руската стратегия "най-добрата възможна" - напротив, тя е неадекватна на ситуацията (по-скоро е в стил "превземане на Берлин" със съответните реминисценции), да не говорим, че политическата воля, стояща зад войната е напълно неориентирана и по същество преследва съвсем други тяснополитически мометни цели, които между другото изпуска.

[Ханс]

абе пионер какво си седнал да пишеш глупост след глупост вече те питах веднъж знаеш ли нещо за конфликта това че не ми отговори директно няма никакво значени очевидно е ясно какво имаш в предвид когато пишеш тук тоест нямаш нищо в предвид щото нищо не знаеш ти дори нямаш представа какви са хронологичните граници иначе нямаше да пишеш такива чудовищни глупости какво имаш в предвид с това превземане на грозни през 1998 г одина какво превземане те гони

чудя се чували ли си че войните са две едната продължава между 94-96 и завършва с предизборното примирие последвано от мир от 97
другата започна през 99 бе обявена за приключила 02 и май продължава и до днес
между тези войни има период на относителен мир поне ако имаме в предвид формалното състояние

вземи прочети нещичко за тези войни може да же картата да погледнеш преди да сипеш глупости за велики стратегически планове

нямало партизанска война преди 98 това не е нищо по-вече от гигантска глупост
следващото ти изречение е в директно противоречие с предното и това дори ти забелязваш но явно като имаме в предвид всико не намираш за необходимо да променяш

щурчо нали освобождаването на грозни било причината за разрастването на партизанското движение и същевременно е и първата стъпка и към установяването на мира и реда в региона това
просто е гениално и плана и терминологията но по-вече автора
направо загубих ума и дума от теб
не си прави труда да ми отговаряш а използвай времето за да прочетеш нещичко по въпроса

[ndragostinov]

Sturmpionier, аз също нямам намерение да се заяждам, но все пак - една дребна поправка от мен: Руснаците успяват да овладеят Грозни още през 1995год. После чеченците си го връщат (пролетта на 1996год.) и до 2000-та (ако не греша) той остава в техни ръце.
Що се отнася до самия конфликт, и аз съм съгласен с gollum . Неправилната руска политика по отношение на Чечения е очевидна. И тази неправилност е налице много преди 1994год. Самото възкачване на Дудаев е меко казано странно и имам основания да подозирам, че дълго време той е получавал подкрепа не от къде другаде, а именно от Кремъл.
Факт е, че той не би успял да постигне нищо без чужда помощ. Щом долетя от далечния север обратно в Чечения, след дълго отцъствие, женен за рускиня, той за отрицателно време стана президент. Можем да имаме различни предположения относно евентуалните мотиви за предполагаемата руска помощ към Дудаев, но най-вроятно Елцин не е имал доверие в тогавашното комунистическо ръководство на Чечено-Игушетската АССР в лицето на Д. Завгаев. Още когато милициите на Дудаев да завземат ключови позиции в Грозни, но Завгаев още се държи, пристига руска делегация "за уреждане на конфликта", която отказва да му окаже помощ и го съветва да не оказва никакви силови противодействия на генерала. А когато Завгаев е свален от власт със сила, нова руска делегация пристига в Грозни и с все същия дух на привидна безпристрастност, тя не предприема никакви стъпки против Дудаев, благодарение на което последният окончателно бетонира своята власт.
Но очевидната глупост на руската политика не свършва с това. Русия вкарва в Лефротовския затвор доста противници на Дудаев, (Руцкой, Хасбулатов) и изтегля войските си от чеченската територия, като предава голямо количество оръжие (танкове, гаубици, реактивна артилерия, влакови композиции с амуниции и полеви медицински консумативи) на чеченското правителство. На такова благосклонно отношение не са се радвали дори някои официално признатите от цял свят бивши ССР републики, като например Грузия.
И да не забравя да спомена съвместните руско-чеченски военни операции срещу трети страни (Грузия, Азербейджан). Важно е да напомня как веднага щом Дудаев става президент, той провъзгласява независимостта на Чечения (Ичкерия). Това означава, че около три години Русия поддържа норамални отношения с една страна, която фактически е вън от състава на федерацията и официално го декларира. Това е напълно достатъчно за да заподозрем, че мотивите за войната съвсем не са "възстановяване на единството" - нещо, което по принцип е пределно ясно на всеки поне малко запознат. Друг е въпросът, че кремълските политици така и не можаха да преценят правилно надвисващата катастрофа, като чак по късно, след дъжд - качулка, както се вика, те скочиха да променят вече непроменяемата действителност. Пък и да е имало шанс тя да се промени, вече го обсъждахме - станалите традиционни издънки на руснаците този път се пренасят на бойното поле.

Сега виждам, че за поправката съм изпреварен от Ханс.

[gollum]

Поправките и данните и на двама ви са много на място . Веднага забелязвам колко по-смътни са моите знания за конфликта. Що се отнася до мотивите за войната (първата), то според мен те са чисто политически краткотрайни интереси от страна на Елцин, кактои вероятно ралични бизнес интереси на групи, които са имали влияние в Москва (за последното само предполагам). Иначе официалната цел на войната беше тази - да се запази цялостта на РФ, в известен смисъл това е целта за пред населението, а и въобще това е единствената разумна цел, според мен, която би могла да оправдае, доколкото това въобще е възможно, тази война за Русия. Макар че като цяло ангажирането с непродуктивни и проблемни райони, които при това едва ли с нещо спомагат за развитието на РФ, а определено дърпат ресурси и усложняват вътрешната обстановка, едва ли има голям смисъл в дългосрочен план. Във всеки случай, една стратегия, която малко ес опира на пряката военна сила, а повече на принципа "разделяй и владей", би била далеч по-разумна с оглед на която и да е от целите, които могат да стоят зад конфликта.

[gollum]

Мда, а втората стъпка е справянето с това движение [img]images/smilies/vb_smile.gif[/img] Или може би смяташ, че през 2000 г сепартистите са силни колкото през 1994. А да се сещаш, че приключването на конвенционалната война означава по-малко жертви сред мирното население ?

Забележката на Ханс е съвсем на място, според мен. Ти посочваш като основен плюс на избрания от руските военни оперативен план това, че той "правилно" вклюва като основен пункт превземането на столицата, Грозни. И оправдаваш преценката за това, че основният оперативен обект е Грозни (т.е. превзимането му "решава" кампанията) с пример, че подобно действие през ВСВ е "решило проблема". Същевременно обаче и ти се съгласяваш, че превзимането на града единствено променя характера на войната, но не спомага с нищо тя да бъде завършена. Войната от конвенционална донейде (т.е. такава, за която поне донякъде руската армия се готви по принцип), се превръща в партизанска (такава, каквато тази армия не е достатъчно подготвена да води, въпреки опита от Афганистан (а и това вече не е съвсем същата армия)).
Прякото заключение от това е, че всъщност поставянето на превзимането на града като основна и първостепенна оперативна цел е било грешка, защото не разрешава кампанията, а само води до удължаване на войната и до жертване на повече ресурси. В този смисъл е малко странно да продължаваш да твърдиш, че "идеята е била добра" - тук обсъждам именно идеята, не изпълнението. Изпълнението е много слабо, но все пак оперативната цел, която ти смяташ за основна, поне отчасти е постигната. Това обаче не води до приключване на войната.