Франция и бунтът на клетниците
Това е нещо като игра на каубои и индианци
Адриана Недева
1295 коли бяха подпалени и 312 души арестувани след като бунтовете в африканските и арабските квартали на Париж засегнаха и други градове в страната – Страсбург, Тулуза, Нант. В десетата нощ на сблъсъците четири автомобила бяха запалени близо до площад “Република” в центъра на столицата. В отговор вътрешният министър Никола Саркози заплаши, че виновните ще получат тежки присъди. От предпазливост в някои райони на Париж нощните автобуси бяха спрени. Полицейски хеликоптери кръжат в небето над града, за да се опитата да проследят бандите, които нанасят атаките. Размириците започнаха, заради смъртта на две момчета, които бягайки от полицията в парижко предградие се скриват в трафопост и загиват. Сега приятелите им от квартала носят черни суичери с надпис “Почивайте в мир” и “Умряха за нищо”. И докато нощем хулиганите нападат магазини, коли, училища, полицейски служби и пожарната, денем в предградията стотици хора протестират срещу насилието. Главният мюфтия на парижката джамия Далил Бубакер обяви след среща с премиера Доминик дьо Вилпен, че настоява правителството да смени тона: “Искам от властите да заговорят за мир!” Напрежението обаче не спада, за което допринесоха и думите на вътрешният министър Никола Саркози, който окачестви уличните вандали като “отрепки”. Недоволството се засили и заради слуха, че полицейска граната със сълзотворен газ е ударила джамия.
Размириците разкриха това, за което властите във Франция предпочитат да не говорят - че огромна част от имигрантите се чувстват дискриминирани. Анализаторите смятат, че засега няма опасност недоволството да прерастне в политическо движение. Повечето от участниците в бунтовете са тийнейджъри, които по-скоро искат да влязат в новините, отколкото да отправят политическо послание. “Това е нещо като игра на каубой и индианци,” отбелязва Оливър Рой, френски учен, занимивищ се с европейския ислям. Според него “да атакуваш полицията и да палиш коли е спорт.” Въпреки това мнозина наблюдатели се страхуват, че случващото се може да сложи началото на класа от маргинали – не само във Франция, но и в цяла Европа. Което може да доведе до нарастване на престъпността и религиозния фанатизъм.
В този контекст, френският външен министър Филип Блази предупреди, че страната рискува да изгуби битката за интеграция в имигрантските квартали. Това може да предизвика появата на радикални религиозни движения и ще е добре дошло за ислямския екстремизъм.
Според Крейг Смит от “Ню Йорк Таймс”, сега Франция и Европа плащат цената за провалените си интеграционни модели. Старият континент използва три метода, за да се справи с неевропейците дошли след Втората световна война Но и трите не работят.
Дълги години Германия и Австрия следваха политиката на “гостуващите работници”. Според нея имигрантите са временна работна сила, която ще се върне вкъщи. Това така и не се случи и децата, родени в Европа започнаха да настояват за гражданство и равни права. Сега Берлин използва като средство за бърза интеграция приобщаването, а бебетата родени в страната от родители чужденци автоматично получават гражданство. Във Великобритания гражданство получават и новодошлите, а държавата насърчава създаването на силни етнически общности, които да отстояват интересите на имигрантите.
Франция също предлага гражданство, но процесът е много по-бавен. Едва когато през 80-те натурализирането стана практика, имигрантите и децата им започнаха да имат политическа власт. Но правителството отпуска малко средства за подпомагане на етнически и религиозни организации. През 2003 страната насърчи създаването на мюсюлманска организация, която да представлява общността. Освен това държавата не използва т.нар. позитивна дискриминация. Същевременно кабинетът забрани правото на културно изразяване, каквото бе носенето на мюсюлманските забрадки от момичетата в училище. Това създаде чувството на отчуждение сред френско-арабската и френско-африканската младеж. Крайният резултат от политиката на Франция е, че имигрантите се чувстват затворени и изоставени в гета. Междувременно на последните парламентарни избори се възроди яростния, расистки национализъм и политиците започнаха да предупреждават, че може да се стигне до ислямофобия. От друга страна евреите твърдят, че държавата насърчава антисемитизма като подпомага предимно арабите. А младите френски араби са някъде по средата - отчуждени и от родителите си, и от обхванатата от предразсъдъци нация.
Експертите смятат, че за да се реши проблемът с интеграцията, трябва да се намали безработицата сред имигрантите, тъй като в някои френско-арабски и афрофренски квартали тя достига 30%.
Все пак, Франция се променя. През март президентът Жак Ширак създаде Съвет за борба с дискриминацията, който може да даде под съд дадено лице или компания. Обсъждат се и промени в законите, за да се предвиди възможността за позитивна дискриминация.
Това е нещо като игра на каубои и индианци
Адриана Недева
1295 коли бяха подпалени и 312 души арестувани след като бунтовете в африканските и арабските квартали на Париж засегнаха и други градове в страната – Страсбург, Тулуза, Нант. В десетата нощ на сблъсъците четири автомобила бяха запалени близо до площад “Република” в центъра на столицата. В отговор вътрешният министър Никола Саркози заплаши, че виновните ще получат тежки присъди. От предпазливост в някои райони на Париж нощните автобуси бяха спрени. Полицейски хеликоптери кръжат в небето над града, за да се опитата да проследят бандите, които нанасят атаките. Размириците започнаха, заради смъртта на две момчета, които бягайки от полицията в парижко предградие се скриват в трафопост и загиват. Сега приятелите им от квартала носят черни суичери с надпис “Почивайте в мир” и “Умряха за нищо”. И докато нощем хулиганите нападат магазини, коли, училища, полицейски служби и пожарната, денем в предградията стотици хора протестират срещу насилието. Главният мюфтия на парижката джамия Далил Бубакер обяви след среща с премиера Доминик дьо Вилпен, че настоява правителството да смени тона: “Искам от властите да заговорят за мир!” Напрежението обаче не спада, за което допринесоха и думите на вътрешният министър Никола Саркози, който окачестви уличните вандали като “отрепки”. Недоволството се засили и заради слуха, че полицейска граната със сълзотворен газ е ударила джамия.
Размириците разкриха това, за което властите във Франция предпочитат да не говорят - че огромна част от имигрантите се чувстват дискриминирани. Анализаторите смятат, че засега няма опасност недоволството да прерастне в политическо движение. Повечето от участниците в бунтовете са тийнейджъри, които по-скоро искат да влязат в новините, отколкото да отправят политическо послание. “Това е нещо като игра на каубой и индианци,” отбелязва Оливър Рой, френски учен, занимивищ се с европейския ислям. Според него “да атакуваш полицията и да палиш коли е спорт.” Въпреки това мнозина наблюдатели се страхуват, че случващото се може да сложи началото на класа от маргинали – не само във Франция, но и в цяла Европа. Което може да доведе до нарастване на престъпността и религиозния фанатизъм.
В този контекст, френският външен министър Филип Блази предупреди, че страната рискува да изгуби битката за интеграция в имигрантските квартали. Това може да предизвика появата на радикални религиозни движения и ще е добре дошло за ислямския екстремизъм.
Според Крейг Смит от “Ню Йорк Таймс”, сега Франция и Европа плащат цената за провалените си интеграционни модели. Старият континент използва три метода, за да се справи с неевропейците дошли след Втората световна война Но и трите не работят.
Дълги години Германия и Австрия следваха политиката на “гостуващите работници”. Според нея имигрантите са временна работна сила, която ще се върне вкъщи. Това така и не се случи и децата, родени в Европа започнаха да настояват за гражданство и равни права. Сега Берлин използва като средство за бърза интеграция приобщаването, а бебетата родени в страната от родители чужденци автоматично получават гражданство. Във Великобритания гражданство получават и новодошлите, а държавата насърчава създаването на силни етнически общности, които да отстояват интересите на имигрантите.
Франция също предлага гражданство, но процесът е много по-бавен. Едва когато през 80-те натурализирането стана практика, имигрантите и децата им започнаха да имат политическа власт. Но правителството отпуска малко средства за подпомагане на етнически и религиозни организации. През 2003 страната насърчи създаването на мюсюлманска организация, която да представлява общността. Освен това държавата не използва т.нар. позитивна дискриминация. Същевременно кабинетът забрани правото на културно изразяване, каквото бе носенето на мюсюлманските забрадки от момичетата в училище. Това създаде чувството на отчуждение сред френско-арабската и френско-африканската младеж. Крайният резултат от политиката на Франция е, че имигрантите се чувстват затворени и изоставени в гета. Междувременно на последните парламентарни избори се възроди яростния, расистки национализъм и политиците започнаха да предупреждават, че може да се стигне до ислямофобия. От друга страна евреите твърдят, че държавата насърчава антисемитизма като подпомага предимно арабите. А младите френски араби са някъде по средата - отчуждени и от родителите си, и от обхванатата от предразсъдъци нация.
Експертите смятат, че за да се реши проблемът с интеграцията, трябва да се намали безработицата сред имигрантите, тъй като в някои френско-арабски и афрофренски квартали тя достига 30%.
Все пак, Франция се променя. През март президентът Жак Ширак създаде Съвет за борба с дискриминацията, който може да даде под съд дадено лице или компания. Обсъждат се и промени в законите, за да се предвиди възможността за позитивна дискриминация.
Comment