Гордиев възел.... еми то сънят на разума ражда чудовища. Като не бъде държано от хората в точката на хармонията, махалото има по-голям ход.
Съобщение
Collapse
No announcement yet.
Какво се случва във Франция?
Collapse
X
-
Гост
-
Не само не отричам, че има проблем с малцинствата, но също така мисля, че той се задълбочава. Причините за задълбочаването ги виждам в тези аспекти:
1. Увеличена безусловна помощ за неработещите малцинства. Увеличената производителност на модерните държави, комбинирана с либерални правителства доведе до безпрецедентни по размера си помощи за непроизводителната част от населението. При това тези помощи в повечето случаи са безусловни, т.е. не насърчават обществения принос от страна на получателите на помощи. "На, яж, само ме остави на мира" - не работи това...
2. Непрекъснато увеличаваща се културна пропаст между "хазяи" и "гости". Европейските общества (и американското също) се развиват, приемат нови социални и културни ценности, а малцинствените групи - не. Където са били преди, там са и сега. Тук отблизо наблюдавам смесването - "The melting pot" - на това, което иска да се смеси.
Тук, например, имаше абсурден процес срещу правителството на Флорида, което отказа да признае за валидна шофьорска книжка на мюсюлманка, където тя е снимана с фередже на лицето. Ама лицето е напълно покрито, дори очите не се виждат; просто снимка на парче плат като удостоверение за самоличност. Ега ти модерната култура - американски коли и пътища искат, ама да си направи снимка (21 век е, все пак) - в никакъв случай. Да си покаже лицето на снимка за официален документ било незачитане на нейните обичаи и, следователно, погазване на правата. За щастие, Флорида спечели този процес. Показателна, обаче, е наглостта на ищцата, която си мисли, че трябва да се променят половината стандарти в САЩ само тя да може да се чувствува като в Средните векове. Решението беше - не е задължително да караш кола; като нямаш книжка, ползувай обществен транспорт или ходи пеш. Свобода на избора, значи.
Така че проблем очевидно има, никой не го отрича. Обаче, какъв точно е проблемът? Дали смесването на две много различни култури не е проблем, неразрешим по принцип? Пример за успешна интеграция на две такива култури не знам да има. В САЩ са се смесили сходните култури (европейските) и тези отделни индивиди, които са решили да приемат културните ценности на обществото-приемник. Останалите са се обособили в свои общности (не всички са гета, идете в корейския квартал в Лос Анджелис, например).
Тези с оптимистичните рапорти за "изчезнала престъпност" и "преродени обитатели на гета" ще посъветвам да прочетат някой по-сериозен източник като Social Security Administration, например (http://www.ssa.gov). Там ще прочетат, че броят на хората, получаващи социални помощи е нараснал неколкократно за последните 40 години. Наистина, част от това нарастване се дължи на увеличената продължителност на живота, но останалото е директен резултат на разлагащото действие на "готовите пари". Съществуващата социална практика (било то в САЩ, било то във Франция) само задълбочава разслоението и плоди непроизводителни консуматори. Процентът на живеещите от социални помощи сред малцинствата е аномално висок. Защо ли?
Но всяко нещо си има край. В последните няколко годишни отчета от Social Security Administration, които получавам като примерен данъкоплатец, се казва, че за мен и милиони други данъкоплатци няма да има пари (като ми дойде времето и аз да си почина след 40+ години труд), щото са изпапани. Ще дойде момент, когато няма да има пари за помощи за никого, включително за малцинствата. Какво тогава? Пак ли палежи и грабежи от страна на малцинствата?Last edited by Nick; 15-11-2005, 18:14.Никто не обнимет необъятного! - Козьма Прутков
A який чоловiк горилку не п'є - то вiн або хворий, або падлюка. - Невідомий українець
Comment
-
Гост
Nick написа1. Увеличена безусловна помощ за неработещите малцинства. Увеличената производителност на модерните държави, комбинирана с либерални правителства доведе до безпрецедентни по размера си помощи за непроизводителната част от населението. При това тези помощи в повечето случаи са безусловни, т.е. не насърчават обществения принос от страна на получателите на помощи. "На, яж, само ме остави на мира" - не работи това...
2. Непрекъснато увеличаваща се културна пропаст между "хазяи" и "гости". Европейските общества (и американското също) се развиват, приемат нови социални и културни ценности, а малцинствените групи - не. Където са били преди, там са и сега. [/B].
white_world написаСлучващото се във Франция не е скучайно. Когато се появи новината за тези размирици и еврото веднага падна, а доларът се покачи. :shrug:
Comment
-
Абсолютно съм съгласен с Ник,слушайте и запомняйте какво ви говори умния човек.
Като не искат да свалят фереджетата да си ходят вкъщи,те ходят във франция,а не обратно,щом като искат да стоят там,да бъдат така добри да спазват френските закони.www.bgnauka.com/forum ТУК Е ИСТИНАТА!!!
"...защото езикът на селянина му е даден, не за да плещи, а за да лиже ботуша на господаря...и ако той не лиже този ботуш, който трябва, този език следва да бъде изтръгнат....
Comment
-
Бунтът на маргиналите - когато имиграция не е синоним на интеграция
Петър ИВАНОВ
Горящи коли, опожарени магазини, улични схватки между младежи от имигрантски произход и полицията, напрежение и неясни страхове за надвиснала опасност, която пълзи като епидемия. Баталиите в бедните имигрантски предградия на Париж и на други големи френски (германски, белгийски и още европейски) градове напомниха драстично на Европа, че е изправена пред огромен проблем, който зрее десетилетия наред и чието пренебрегване, както се оказа, носи твърде много драми.
Размириците дефинираха имиграцията като проблем от първостепенна величина и извадиха на бял свят острото противоречие между чисто икономическите мотиви (нуждата от работна ръка в застаряващите европейски страни) и лошия мениджмънт на имиграцията (липсата на държавни политики за полезно интегриране на имигрантското население). Именно това противоречие създава маргинализацията, отчуждението и социалната агресия, която изби по улиците на Париж. В крайна сметка бунтовете във Франция показаха красноречиво, че повечето модели, по които се регулира имиграцията в много от развитите европейски страни, вече са остарели и че липсата на адекватен отговор на променените условия създава взривоопасно напрежение.
Асимилация и сегрегация
Когато кризата във Франция бе в своя апогей, премиерът Доминик дьо Вилпен призна: „Нас*тъпи часът на истината. На изпитание е поставена ефективността на интеграционния ни модел.“ По-късно размириците бяха овладени с административно-репресивни мерки (въведен бе законът за извънредното положение от 50-те години, който дава изключителни правомощия на местните власти и на полицията), но изявлението на Дьо Вилпен отразява в пълна степен кризата на модела, по който Франция „управлява“ имиграцията.
Френският модел всъщност се корени в колониалната схема от XIX и XX век, когато имигрантите, прииждащи в страната, е трябвало да се адаптират към новата среда, без да имат особени претенции. Във Франция е забранено всичко, което би разделило обществото (създаването на общности на религиозна или етническа основа не се толерира), и интеграционната политика е сведена до асимилация. За имигрантите първо поколение това не е било особена драма, тъй като те са смятали, че с идването си във Франция са решили едновременно и екзистенциалните си проблеми, и са осигурили бъдещето на децата си.
Проблемът се появява, когато поколенията, родени във Франция, продължават да бъдат маргинализирани (дори и третото поколение имигранти са третирани като черноработници или обслужващ персонал), тъй като не получават възможности за качествено образование и професионална реализация.
Скритата дискриминация намира отражение най-вече в шансовете за намиране на работа. В. „Уолстрийт джърнъл“ цитира неофициално изследване, направено в Сорбоната, според което при подаване на заявление за работа при еднаква квалификация шансовете на кандидата с френско име да получи поста са пет пъти повече от шансовете на кандидата с арабско име. Това според изданието се дължи в голяма степен на прекалено регулирания пазар на труда и на законодателството, което гарантира високи заплати на работниците и ги предпазва от уволнения. Прочутият френски социален модел обаче пречи на създаването на работни места и демотивира работодателите да наемат не особено квалифицирани млади хора, особено ако са от имигрантски произход.
Сегрегацията на имигрантите е обусловена и от липсата на мултикултурен подход - по презумпция френското общество е монокултурно (най-отчетливата проява е прословутият френски национализъм), а това влиза в остро противоречие с мюсюлманския произход на повечето имигранти. Затова интегрирането им в една светска държава представлява особена трудност, а създаването на имигрантските гета и държавните рестрикции (като забраната девойките от мюсюлмански произход да носят в училища традиционните за исляма забрадки) само задълбочават отчуждаването.
Гастарбайтерите - гостуващите работници
Следващият имиграционен модел е прилаганата дълги години от страни като Германия, Австрия или Гърция „политика на гостуващите работници“. Тя е основана на идеята, че държавата ще позволи на работници от чужбина да работят временно на нейна територия (с което ще изпълнят само икономическата си функция, без да натоварват съответната държава със социални или финансови проблеми), след което ще се приберат по домовете си. Концепцията обаче се пропуква, когато под една или друга форма (легално или недотам законно) голяма част от гастарбайтерите започват да остават, а имигрантите от следващо поколение започват да претендират за повече права и социално интегриране.
Ярък пример в тази посока е Германия, която напоследък започна да либерализира политиката си за натурализация. Разбира се, все още е доста трудно да се придобие германско гражданство, но децата на имигрантите, родени в страната, вече стават германски граждани по рождение.
По отношение на социалния модел, регулацията на пазара на труда и голямата имигрантска маса Германия до голяма степен прилича на Франция и заедно с изолираните случаи на палежи в предградия на Берлин и Бремен това бе една от причините за страховете, че размириците от френските гета може да се прехвърлят и на германска почва. За щастие това не се случи и според анализаторите до голяма степен се дължи на факта, че имигрантите в Германия (най-вече от турски произход) не живеят при същите условия и изолация. „Макар и условията да са по-добри, голяма част от турските имигранти няма особени възможности за социален просперитет. Затова не мога да твърдя със сигурност, че подобни вълнения са изключени и в Германия“, твърди Мириам Дитрих, експерт по мюсюлманските общности в Европа от Центъра за европейска политика в Брюксел.
Отворено общество и либерална икономика
Имиграционната стратегия на Великобритания е твърде сходна с американския модел и засега се счита за относително най-успешна. Лондон има солидни традиции в това отношение най-вече заради колониалното си минало и поддържането на солидни връзки със страните от британската общност (бившите колонии, управлявани от Британската империя). За разлика от Франция Великобритания се възприема като мултикултурно общество, а през 50-те и 60-те години на миналия век имигрантите от британската общност са получавали граждански права веднага след пристигането си в страната. Тази практика е прекратена от Маргарет Тачър в началото на 80-те години, но след това е прието законодателство, което поощрява създаването на имигрантски организации, които подпомагат интеграцията на имигрантите и улесняват комуникацията на държавата с отделните общности.
От особено значение са икономическите условия. Смята се, че британският модел е успешен, защото комбинацията от либерална икономика, гъвкав пазар на труда и възможности за социално-икономически просперитет създава условия за максимална проява на ползите от имиграцията.
Разбира се, това не означава, че и този модел няма недос*татъци. Пресен пример за това са размириците на етническа основа в Бирмингам от миналия месец или сблъсъците в Олдъм през 2001 г. Великобритания очевидно също е застрашена от алиенация или сегрегация на определени имигрантски среди. По данни на правителството безработицата сред пакистанската общност надхвърля 15%, а официалната безработица в страната е едва 4.6%. (Впрочем извършителите на атентатите в Лондон от 7 юли тази година също бяха второ и трето поколение имигранти, а подбудите им бяха от религиозно-идеологически характер, което отново е форма на социална агресия.)
Очевидно все още е рано за оценка на ефектите от бунтовете във Франция - размириците не са овладени напълно, а опасността от нови изблици на улично насилие все още не е отминала. Сигурно е обаче, че събитията от последните седмици са симптом на процеси, които не могат да бъдат игнорирани. Въпросът е какъв ще бъде отговорът и дали европейските лидери ще послушат испанския премиер Хосе Луис Сапатеро, който ги предупреди неотдавна, че Европа се нуждае остро от „глобален план за имиграцията“.
Свобода, равенство и лицемерие
Росен БОСЕВ
„Имам два недъга - че съм арабин и че ръката ми е парализирана.“ Тези думи са на един от най-популярните френски комици днес - Джамел Дебуз. Той играе скечовете си на френски език, като от време на време включва и реплики на арабски. Това не му пречи да разсмива еднакво силно и французи (французи) и французи (от арабски произход). Джамел е едно от малките изключения на французин (от арабски произход), който е успял да се интегрира. Другите са футболистите на националния отбор по футбол.
Не е тайна, че именно никога неосъществилата се интеграция на етническите малцинства във Франция бе основната причина, която изкара преди две седмици хиляди леко и дори тежко въоръжени младежи, по улиците на крайните парижки квартали. С подпалването на автомобили, училища, магазини, полицейски участъци и какво ли още не те искаха да покажат, че им е писнало да бъдат пренебрегвани и обиждани. Те искаха да се противопоставят на властта. На тази власт, която в лицето на вът*решния министър Никола Саркози (който между другото е син на унгарски имигрант) ги определи като измет и обеща да изчисти крайните квартали от тях с помощта на пароструйка. Тази власт, която за половин век не успя да намери дори и компромисно решение. Властта, която предпочиташе да дава повече средства за въоръжаване на полицията си, отколкото за подпомагане на кметствата в проблемните райони (и съответно на училищата, намиращи се на територията им). Властта, която имаше наглостта да претендира, че управлява най-социалната и демократична държава в света...
Погледнато от пръв поглед, проблемите на арабските общности във Франция се доближават много до характерните за всяка имигрантска общност, която
Не успява да се интегрира
И в двата случая става дума за хора, чийто социален капитал в 99% от случаите е силно ограничен в най-тесен кръг роднини и сънародници (или от еднакъв произход). По този начин те няма как да научат добре официалния език. Това от своя страна им пречи да общуват нормално с институции, да си намерят работа (която да е различна от физическия труд) или най-малкото да продължат образованието си.
Затворени по този начин, те на практика възприемат всяка връзка с населението като агресия и по този начин се настройват срещу “лошите французи”, които не ги разбират.
Те не обичат Франция, но живеят там. Ако един български имигрант може по всяко време да си тръгне и да се прибере в България, където се предполага, че има някакъв социален или икономически капитал - роднини, приятели, недвижима собственост или най-малкото спомени, един французин от алжирски произход, който е трето поколение имигрант, може да отиде в Алжир само на почивка.
Тази несигурност кара имигрантските общности да създадат държава в държавата. А на всичкото отгоре и самата държава Франция им „помага“ в това отчуждаване, като ги настанява в квартали, които са нещо като лошо копие на българските „Люлин“ и „Надежда“.
Живял съм близо една година в такъв квартал - Village Olympique в Гренобъл. Това е бившето олимпийско градче, което в момента е заселено предимно с французи от арабски произход. Въпреки че е разположено на 200 метра от централата на Жандармерията, палежите на автомобили там бяха ежемесечно явление, а разбиването им - всяка седмица. Полицейските коли много рядко минаваха по тези места, а когато минаваха, гледаха да се поне десет. След един от палежите имаше полицейска акция. Действието се развиваше през нощта - над сградите прелитаха хеликоптери, които осветяваха терена, по който „действаха“ тежко въоръжени полицаи. Задържаните бяха малолетни (12- и 13-годишни) французи от алжирски произход.
Оказа се, че именно те са запалили автомобилите...
Това обаче е едната страна на проблема. Защото поведението на арабските младежи имаше обяснение. Французите (французи) обаче не искаха да го видят. Позицията им в по-голямата част от случаите беше: „Ние плащаме високи данъци, за да могат те да получават помощи и да не работят, и като се чудят какво да правят по цял ден, решават да ни подпалят автомобилите и да ни изпочупят спирките.“ Оправданието „плащаме им помощите“ и „подпалиха ни автомобила“ е напълно достатъчна причина за французите (французи) да не взимат на работа французите (араби), да не ги пускат в нощни клубове и да се държат пренебрежително с тях.
От проведената през 1999 г. във Франция анкета „Проучване на семейната история“ става ясно, че за тази част от френското население, която е от алжирски произход, е характерно необяснимо високо ниво на безработица (средно около 31-41%).
Според анализи, направени върху същото изследване, причината за тези стойности не се крие нито в липсата на образование, нито в наличието на някакви законови пречки. Казано по друг начин, френското общество явно няма никакво намерение да взима на работа французи от алжирски произход.
Въпреки това проблемите, свързани с тези малцинства, се отчитат от правителството. То от своя страна се опитва да ги прикрие по всевъзможни „оригинални“ начини, като например нелепите опити за
Интеграция чрез спорт
Преди повече от седем години почти цяла Франция се идентифицираше с националния си отбор по футбол, който, воден от мотото black-blanc-beur (черен-арабин-бял, което бе предложено не случайно от френската футболна федерация), спечели световната купа. Пред целия свят отборът беше официален представител на „мултикултурната Франция“ (разбирай Франция на всички цветове). Социологът Жан-Мари Бром коментира тези опити с думите: „Тогава цялото общество реши, че щом интеграцията е успяла на футболния терен, е съвсем реално тя да се пренесе и в обществото, в предприятията, в учебните заведения и, разбира се, и в крайните квартали. Победата на френския национален отбор трябваше да послужи за пример и да разбие последните противници на интеграцията.“ Бром допълва: „Тази „илюзорна“ интеграция, постигната чрез „физическата култура“, беше развита систематично от тогавашното ляво мнозинство. Тя трябваше да бъде основното политическо направление, но на практика се оказа един от онези опушени прозорци, зад които умишлено се прикриваше реалното лице на катастрофа - младеж, която е обречена на неясно бъдеще и живееща в настояще, изпълнено с насилие, безработица, и оцеляваща благодарение социалните помощи (RMI).“
Цялата „велика илюзия“ на този спортен интеграционен модел рухна три години по-късно, по време на приятелската среща между футболните отбори на Франция и Алжир. Мачът бе подготвян дълго време и трябваше да послужи като последно изпитание на модела. И претърпя пълен провал. Публиката освирка „Марсилезата“ и започна да замеря с различни предмети представителите на властта - Елизабет Гуигу, Мари-Жорж Бюфе и Лионел Жоспен. Във въпросния мач френският отбор показа пълно надмощие над алжирския. Надмощие на богатите над бедните. Когато това беше осъзнато от публиката (голяма част от която се състоеше от французи от алжирски произход, които не знаеха зад кой отбор да застанат), се появи и яростта...
Защо френската власт беше решила да се опита да интегрира малцинствата си, като използва един от най-изпълнените с агресия феномени на нашето време, така и не стана ясно.
Има един противоречив афоризъм -
„Мразя негрите и расизма“
Той много добре би паснал на обществената позиция на французите (французи) през последните десет години. Те бяха готови да излязат на улиците, за да се противопоставят срещу вероятността крайно десният Жан-Мари льо Пен да стане техен президент.
В същото време обаче не са готови да приемат сънародниците си от арабски произход. За французите (французи) явно е по-лесно да плащат по-високи данъци (за да могат да се отпускат помощи), да избягват да минават през „онези квартали“ и да изгонят веднага от къщата на „Биг брадър“ (или както е на френски Loft Story) всички араби, които са били допуснати до участие. Свобода, равенство и братство? Може, но само за истински французи. За останалите - някой друг път. И, ако обичате, някъде другаде.
Сърдити млади хора
В Германия необразованите, без професии и малцинствата се оказват все по-често зад борда
Ваня ЕФТИМОВА, Берлин
Берлин не е Париж. Тук няма гета, където живеят 90 процента имигранти. Тук има квартали, където студенти, свободни артисти и интелектуалци живеят в хармония със съседите имигранти, собственици на дюнeри, бакалии или aвтосервизи. Тези квартали винаги изглеждат доб*ре през обективите на камерите, те са част от чара и мита за този град.
Има и други квартали, които не са толкова престижни. В тях цели улици са населени от турци или ливанци, а германските съседи въобще не са за показване. Точно тези квартали oбaчe би трябвало да бъдат давани за пример за успешна интеграция, която даже от ден на ден расте. Защото е интеграцията на социално слабите, безработните, на хората с непрестижни професии, без образование, на загубилите от глобализацията.
„Квицощрасе“ в берлинския квартал Моабит е дълга улица, където от едната страна високите коопeрaции, нанизани една до друга, закриват и без това рядкото берлинско слънце. От другата страна се редят салони за коли втора ръка, авточасти, вулканизатори, автоработилници, все занятия, от които средностатистическият германец отдавна вече не си вади хляба. „Квицощрасе“ бележи едната страна на огромното каре, където е разположена системата от сгради на Агенцията за чужденците. Огромната институция, в която имигрантите прекарват на опашки часове, ако не и дни наред, за да получат разрешение за пребиваване или за работа. Където по правило служителките са подозрителни към всеки и имат отбранително-агресивно професионално поведение.
Едва ли е случайност, че точно тук през тази седмица за пръв път в Берлин имаше
Горящи коли
Моабит е традиционно работнически квартал, в саботиране на държавата той има дълга история - тук са живели двамата легендарни крадци в историята на Германия - братя Зас, обрали банки с голям размах по време на Ваймарската република.
За cредностатистическия българин кварталът би трябвало да е известен поради факта, че в него се намира централният берлински затвор, където Георги Димитров е лежал след подпалването на Райхстага. По време на германското икономическо чудо през 50-те и 60-те години в безкрайните „жилищни казарми“, обитавани някога от германската работническа класа, се настаняват гастарбайтерите.
Старите обитатели постепенно напускат, а онези, които остават, не могат да си позволят да отидат в по-образцов квартал. Междувременно и имигрантите, стигнали статуса на средна класа, също напускат тези райони. Все пак Моабит, Вединг, Нойкьолн са доста разнородни - има оазиси на спокойния бюргерски живот, но има и такива, където престъпността е висока и по правило в тях 90 процента от жителите са емигранти или безработни, или и двете заедно.
В един от задните дворове нa „Квицощрасе“, където според кварталната мълва се събират вагабонтите - хлапета, поне веднъж попадали в полезрението на социалните работници заради кражби в кварталния супермаркет или боеве с други банди, се е настанила групичка от 20 тийнейджъри. Всичките до един са момчета и всички изглеждат с близкоизточен произход.
Когато ги питам за запалените коли, oтначало отговарят отбранително „Ние нищо не знаем, не сме ние“, после са направо заплашителни: „Вие защото ни гледате такива, такива... и затова нас ни обвинявате.“ Какви по-точно ги виждам, не уточняват. Политически коректното говорене е парализирало езика и от двете страни. Онова, което остава неизказано, е може би че са тъмни, анадолски, арабски, заплашителни, враждебни, германци само по паспорт
Неистински германци
„Това е от скука или от лошотия, отговаря Мехмед, 15-годишен наследник на египетска фамилия. Нямали са какво да правят и затова са тръгнали да копират Париж.“ Останалите от компанията вече са загубили интерес към разговора и преминават на неразбираеми на мен езици. Пък и не изглеждам като някой, който е склонен да им даде евро-две, за да разделят „...’ne Kippe“.
„Рецептата е следната. Омръзва ни да стоим по кафетата, решаваме да направим някоя глупост. Правиме малки глупости, защото ни е скучно. После почваме да правим големи глупости, защото малките вече не са ни интересни. Накрая откриваме, че могат да се правят
Големи глупости, които ни носят пари
Но краят винаги е лош, защото в крайна сметка това са глупости макар и с пари“, обобщава Кристиян, 29-годишен. Кристиян е социален работник в един от най-проблемните квартали на Берлин - Вединг. Когато преди четири години започва работа тук, той е обхванат от мисионерски плам отчасти заради собствените си бурни тийнейджърски години.
„В паленето на коли не се крият политически изявления. То е опит да се изразходва енергията в нещо яко, коментира Кристиян последните събития в Берлин. Това са хора, чието самочувствие в действителност е много ниско. Хора, чието себеусещане се гради на това да има купон и да е яко. Защото нямат друго в живота си.“
Момчета, които живеят във Вединг, Моабит или Нойкьолн, на една спирка от S-бана от „Новия Берлин“. На динамичния, артистичен и елегантен Берлин, който медиите обрисуват като най-интересния град в Европа. В новия Берлин бащите са графични дизайнери, PR съветници, телевизионни режисьори, а майките пресъздават интелигентни и секси комисарки в полицейския сериал „Кобра 110“. Хора, които не живеят като в Бел еър, но живеят добре. За които животът е приятен и интересен, а не e отрязъкът между две каквито и да е работи или две депресии. На една спирка разстояние бащите са безработни, работят на черно по строежите, а майките ходят забулени или пък живеят от социални помощи.
Пако, Симон и Роберт са три момчета от Вединг от oнези, които са „яли твърдия паваж на Берлин“, както се казва на местния сленг. Когато се обаждам и разяснявам на бащатa на Симон защо гo търся, той казва с горчивина в гласа: „Ами страхотно!“ Родителите на Симон, 14-годишен, са разведени и той живее заедно с по-малкия си брат при майката, която живее от социални помощи във Вединг. Бащата обяснява, че никога не си е представял така нещата, че в последната една година полицията му гостува ли не всяка седмица.
Лош квартал
децата познават неправилните приятели и правят глупости, боеве в училище, боеве с други групи в квартала, кражби на дребно.
Пако, 17-годишен, по израза на Симон е най-якият от тяхната компания, обаче двамата му по-големи братя са още по-яки, защото „никoй нищо не може да им каже в квартала“. Истинското му име е Бурат и когато е бил на една година, родителите му са дошли от Анадола в Берлин. Доскоро е живял в Моабит, но от една година семейството му се е преместило във Вединг. От горе-долу тогава Пако ходи пак на училище, на вечерно училище, през деня работи в кафето на техните и „помага с туй-онуй на някой приятел“. „Ами с училището стана така - веднъж един приятел ме извика да му помогна и аз пропуснах един ден, после на другия ден друг приятел се обади. Така накрая въобще не ходих“, ми обяснява той.
Момчетата се събират из дворовете на жилищните казарми, висят в залите за тенис на маса, които общината е организирала, от време на време ходят да решат „проблемите“ на някой приятел. „Аз всички уважавам, така съм научен“, обяснява Роберт, 17-годишен, който идва от немско-турско семейство. „Обаче, ако някои ме пипне мен или моите приятели...“
„Ние знаем къде се събираме и другите знаят къде ние ходим. Ние гледаме да не ходим по техните места, те също знаят къде не трябва да ходят“, казва Пако за другите „банди“. „Да бе, човек, ама теб повече те уважават, щото си турчин, контри*ра Симон. А мен, понеже съм чист германец, не ме респектират хората.“ Когато го питам вярно ли е това, че турците са на по-високо ниво в йерархията на квартала, Пако отвръща, че това се дължи на слуховетe за техния темперамент. „Ами виж сега, като ти се насъбере, насъбере, и избухваш, без да мислиш. А пък германците не са свикнали така.“ После точно от устата на Пако излиза репликата, че във Вединг чужденците са станали твърде много и затова не вървят добре нещата.
„Проблемът не е само на емигрантските семейства. Германските тийнейджъри, които не са завършили училище или имат лоша диплома, също не могат да намерят работа или да бъдат приети да учат занаят“, обяснява социалният работник Кристиян. „При емигрантите може би играе роля и
Чувството за малоценност
в новото общество, което родителите компенсират с хероизация на етноса си. И после предават този хероизиращ комплекс на следващото поколение.“ Ислямът е религията, която радикализира тези сърдити млади хора. Или по-точно пропастта между убеждения и действителност, по израза на „Зюддойче цайтунг“.
Пропастта между убеждението, насаждано вкъщи, че принадлежат към вeроизповеданието на победителите, и реалността отвън - тази на дъното на социалната стълбица.
„Не, честно казано, не виждам изход за тези проблеми“, песимистично казва Кристиян в края на нашия разговор. „C отварянето на границите и с глобализацията ще става още по-лошо.“
После, когато вече съм затворила бележника, казва, че може би би било по-честно обществото най-сетне да признае, че дните на благоденствие за всички в Западна Европа са минало. Че във времената на рецесия социалната държава се задъхва и необразованите, без професии и малцинствата ще се оказват все по-често зад борда.
Холандската толерантност се изчерпа
Ирина НОВАКОВА, Амстердам
Масовите безредици, обхванали Франция, се разпростряха извън границите на страната и етнически проблеми се появиха и в други европейски градове. Холандия, втората след Франция европейска страна по размер на различни етнически групи, засега остава встрани от безредиците, въпреки че експлозивният потенциал на малцинствата тук бе доказван неколкократно през последните години.
Преди година на улица в Амстердам беше убит режисьорът Тео Ван Гог, известен с критичното си отношение към исляма. Ван Гог беше намерен с ритуално прерязано гърло, а в тялото му беше забито кърваво писмо, проповядващо религиозен фундаментализъм. Убиецът се оказа млад мъж с холандски паспорт от марокански произход. Макар и твърде шокиращ, този случай не е изолиран, тъй като престъпната вълна сред етническите малцинства нараства в последните години - убийства, грабежи, палежи на църкви и училища са най-честите и проявления. Убийството на Ван Гог доведе до радикална
Промяна в имиграционната политика
на холандското правителство - контролът над имиграцията сега е по-стриктен от когато и да било. Вълната от имигранти от арабския свят обаче не е основен проблем, тъй като страната има много повече грижи със собствените си граждани от малцинствен произход. Въпреки голямото етническо разнообразие „проблемните“ групи, както и във Франция, са основно потомци на имигранти от Северна Африка - мароканци, египтяни, алжирци. Повечето от тях са родени и израснали в Холандия и говорят холандски, но и повечето живеят в гета в покрайнините на големи градове като Амстердам и Ротердам, не работят, не са ходили на училище и не общуват с хора извън своята общност.
Холандското общество, известно със своята либералност и толерантност, изпитва все по-сериозни трудности да приеме тези различни хора, които наброяват един милион от населението на страната. Мюсюлманските малцинства, особено мароканците, срещат все по-остро обществено неодобрение и подозрителност. Според проучване на холандската телевизия толерантността към мюсюлманите е намаляла наполовина след убийството на Тео Ван Гог. Свидетелствата за нарастващ ислямски фундаментализъм сред малцинствени групи в Холандия и околните страни усложняват ситуацията, особено в контекста на терористичните актове в Лондон. Това води до нарастване на общественото напрежение и задълбочаване на пропастта между отделните етнически групи. Въпреки това „сблъсъкът на цивилизациите“ в Холандия няма религиозни корени, а е свързан с
Икономически и социални причини
Предимно без образование и квалификация, а често и без добри познания на езика, представителите на малцинствата срещат сериозни трудности с намирането на работа. „Дискриминацията на расов принцип е незаконна, но ако някой дойде на интервю за работа с шал на главата, познайте дали ще получи работата“, казва мениджър по човешките ресурси в голяма холандска банка. Това означава, че мнозина нямат по-добра алтернатива от живота в мизерните гета и социалните помощи. „Те са неспособни да се интегрират, но същевременно смятат, че отношението към тях е нечестно“, казва Мартейн де Хроте, студент от Амстердам. Самите малцинства пък се чувстват нарочно изолирани и са склонни да се приемат като жертви. „Може да живея в Холандия, но знам къде са корените ми и отказвам да се дистанцирам от тях“, казва Мустафа Дуюглу. Той е роден в Ротердам, в семейството на марокански имигранти, и се оплаква, че цял живот му се налага да се бори с расовата дискриминация. „Тук ние винаги изглеждаме подозрително, обществото е много параноично“, казва Дуюглу. Без работа и перспектива, без връзки със страната на родителите си, но и без стабилна основа в новата си родина, не е учудващо, че много младежи от малцинствата намират алтернатива в престъпления, алкохол и наркотици.
„Истинските“ холандци приз*нават, че
Социална изолация
съществува, но смятат, че малцинствата сами са отговорни за интеграцията си. Те самите обаче отказват да участват в този процес. Идеята на правителството да засели семейства от малцинствата в квартали, където живеят етнически холандци, за да стимулира интеграцията и да намали размера на гетата, не срещна особен ентусиазъм. „Много добра идея, но не и на моята улица“, коментира Пим Тилеман, жител на Ротердам.
В политическата сфера етническите проблеми нерядко се превръщат в топка, която политиците си прехвърлят. Лявата опозиция обвинява правителството за неуспешната интеграция, докато управляващата дясна коалиция обяснява проблемите с икономическия застой. Преди убийството на холандския политик Пим Фортаун през 2002 г. (Фортаун беше известен с изказванията си срещу имиграцията) проблемите с малцинствата бяха слабо обсъждани, и то предимно в рамките на политическата коректност. Първият политик, който се осмели да засегне темата за етническата престъпност през 90-те, Ханс Янмаат от дясната партия Демократичен център, дори беше обвинен в нацизъм. След смъртта на Фортаун темата за интеграцията на малцинствата се обсъжда все по-често, но и нерядко в негативен контекст. Например след убийството на Ван Гог бившият еврокомисар по вътрешния пазар Фриц Болкещайн обвини Мароко в „износ на убийци“.
Холандските медии допълнително усложняват този въпрос. Нерядко престъпления са описвани като „дело на мюсюлмани“ или автоматично се приписват на мароканците. Това засилва общественото напрежение и страха, особено в големите градове. „Ако група марокански младежи просто стоят на улицата, без да правят нещо особено, само се смеят и викат, много е вероятно някой да извика полицията, казва Де Хроте. Това никога няма да се случи, ако младежите са холандци.“
Бунтът на клетниците
В момента Европа ни дава урок. Пригответе си нещо за писане.
Упражнение ¹1
В долния цитат* заменете „Франция“ с „България“, и „парижки“ със „софийски“:
„Именно никога неосъществилата се интеграция на етническите малцинства във Франция бе основната причина, която изкара преди две седмици хиляди въоръжени младежи по улиците на крайните парижки квартали. С подпалването на автомобили, училища, магазини и какво ли още не те искаха да покажат, че съществуват, че им е писнало да бъдат пренебрегвани и обиждани.“
Това е обикновен урок по история. Той гласи, че ако десетилетия наред се правиш, че не виждаш един проблем, накрая той гръмва в лицето ти. Че колкото и да се стараеш да натикаш проблема в ъгъла, той все се изплъзва и изскача пред теб. Че проблемите нямат нужда от прикриване, пренебрегване, минимализиране, маргинализиране. Те просто искат решаване.
Упражнение ¹2
В долния цитат заменете „французите“ с „българите“:
„Позицията на французите в по-голяма част от случаите е: „Ние плащаме високи данъци, за да могат те да получават помощи и да не работят.“
Урокът се казва „Защо Париж можеше да е София“. Ясно е, че бунтовете, избухнали през последните седмици в бедните предградия на много френски, германски и белгийски градове, са в резултат от липса на правилна политика спрямо имиграцията. На пръв поглед е различно - в българските гета няма имигранти, а просто роми. Но е същото. Ако арабите са новите „клетници“ на Франция, ромите са българският им еквивалент. И също като французите българите не виждат особен смисъл в опитите за интеграция на малцинствата. Тук ромите са презирани, мразени, отхвърляни. За тях се мисли като за пиявицата, която живее на гърба на българския организъм.
Упражнение ¹3
В долния цитат заменете „Холандия“ с „България“, и „холандци“ с „българи“:
„Сблъсъкът на цивилизациите в Холандия няма религиозни корени, а е свързан с икономически и социални причини [...] Идеята на правителството да засели семейства от малцинствата в квартали, където живеят етнически холандци, за да стимулира интеграцията и да намали размера на гетата, не среща особен ентусиазъм.“
В момента Европа ни дава урок и трябва да слушаме внимателно. България повтаря същите грешки, каквито са допуснати на Запад. Тук и жалките опити за интеграция на маргинализираните малцинства претърпяха пълен провал. Какво направи държавата? Най-лесното. Предаде се. Вдигна ръце и ги остави да се оправят самички. Днес ромите са набутани в гетата си, без работа, ядат от кофите и често крадат. Българите ги мразят заради асоциалното им поведение и започват да симпатизират на структури като „Атака“. Ромите пък се капсулират още повече, правят държава в държавата и също отговарят с омраза. И така надолу по спиралата, която води към нищото.
Упражнение ¹4
В долния цитат заменете „холандските“ с „българските“, и „мароканци“ с „роми“:
„Холандските медии допълнително усложняват този въп*рос. Нерядко престъпления [...] автоматично се приписват на мароканците.“
Ако сте направили упражнения ¹2, 3 и 4 правилно, трябва да сте получили верни по смисъл изречения. Първо, в момента много българи истински ненавиждат ромите за това, че бидейки данъкоплатци, плащат ромските социални помощи. Второ - на което и да било правителство ще му е много трудно да предложи какъвто и да било интеграционен модел - просто вече е много късно и май на никого с никого не му се интегрира. Трудно обаче не означава невъзможно. И трето - част от българските медии действително не схващат отговорността си и с тънки клечки разпалват етническа омраза.
Текстът от упражнение ¹1 засега е само предупреждение. Че ако интеграцията не започне да се случва, в един момент това ще се обърне срещу нас. Че ако ромите съвсем скоро не влязат в училище, ще излязат на улицата. И ще подпалят училищата. Ще взривяват коли. Ще чупят витрини на магазини.
Лошото е, че и българите ще излязат.
Урокът, който Европа ни дава, си има и поука - България може да е на крачка от гражданска война. Звучи ви пресилено? Възможно е. Но все пак помнете, че подобно изречение би разсмяло искрено всеки французин... преди три седмици.Ако мислиш за 1 година напред, посей ориз, ако мислиш за 10 години напред, засади дърво, а ако мислиш за 100 години напред - образовай населението!!!
Comment
-
Не съм съгласен с твърдението на г-н Иванов. Самото му твърдение показва, че той има проблеми с терминологията:
...Във Франция е забранено всичко, което би разделило обществото (създаването на общности на религиозна или етническа основа не се толерира), и интеграционната политика е сведена до асимилация...Никто не обнимет необъятного! - Козьма Прутков
A який чоловiк горилку не п'є - то вiн або хворий, або падлюка. - Невідомий українець
Comment
-
KG125 написаЕ, хубаво, ако някой се чувства по-добре икономически в Европа, добре. Но европейската политика страда в миналото и сега от тромавост, бюрокрция и социализъм и това е видно. Едно конституция не можаха да създадат.
Околната среда не се опазва в САЩ?! .... Хм.Това го оставям на билите там да ни кажат
За бюрокрацията не съм сигурен. С какво я сравняваш? Социализма смятам има предимно положително въздействие и раграничава континенталното мислене от англо-саксонското, на което се градят Великобритания и САЩ. И слава Богу!
За положението във Франция гледам се търси главния виновник. Дискусията прескача като топка за тенис между "мюсюлманите не щат да са интегрират" и "французите са виновни с тъпата си политика". КГ със сигурност застъпва тезата за личната отговорност на индивида и го обвинява за собствения му крах Нещо друго?Last edited by Batko Charly; 15-11-2005, 20:35.Contra la estupidez, hasta los dioses luchan en vano.
Злобата крепи човека, а мързела го грози!
(собствен патент)
Comment
-
Nick написа[INDENT]1. Увеличена безусловна помощ за неработещите малцинства. Увеличената производителност на модерните държави, комбинирана с либерални правителства доведе до безпрецедентни по размера си помощи за непроизводителната част от населението. При това тези помощи в повечето случаи са безусловни, т.е. не насърчават обществения принос от страна на получателите на помощи. "На, яж, само ме остави на мира" - не работи това...
2. Непрекъснато увеличаваща се културна пропаст между "хазяи" и "гости". Европейските общества (и американското също) се развиват, приемат нови социални и културни ценности, а малцинствените групи - не. Където са били преди, там са и сега. Тук отблизо наблюдавам смесването - "The melting pot" - на това, което иска да се смеси.XV mile the sea brode is
From Turkey to the Ile of Rodez...
Comment
-
Това казвам и аз, че помощите трябва да са обвързани с принос, но на практика по-голямата част не са. Основните суми се дават безусловно - показваш нисък доход, много деца и готово, яж, Мурджо. Помощите идват като food stamps (талони за храна), субсидии на квартири и потребление (вода, газ и електричество), субсидирана здравна помощ (Medicare/Medicaid) и дори налични $$$.
Sir Gray написа...Та какво, ако му предложиш работа и шанс за добър живот той ще ти откаже и ще предпочете да живее в мизерия? ...
Тези пичове са много по-хитри, отколкото си мислиш и знаят как да работят системата до съвършенство. 95% от черните деца са родени и израстват в семейства с един родител. Деветдесет и пет процента! Защо? Ами защото системата дава повече помощи на "самотните майки". Те не са самотни, просто живеят без да сключват брак, щото така цицат повече. Морал, етика, религия? Ха! Тези #$%^&* мислят само за търбусите си (и наркотици, естествено). Отиваш в магазин за хранителни стоки и там все някой "социално слаб" ще ти предложи да ти продаде food stamps с отстъпка. Защо ги продават и защо с отстъпка? Ами защото някои стоки не могат да се вземат с food stamps - цигари, алкохол, деликатеси и др. Та затова отстъпка, например талон за $20 се продава за $15-$18 налични. Така има пари за пиене и наркотици. Някои дилъри на наркотици приемат и food stamps вместо налични, пак с отстъпка, естествено. Излишно е да казвам, че подобна трампа е незаконна.
Толкова много такива "примери" съм видял, че въобще не ги жаля. Неприятен за мене факт е, че доста хора от Източна Европа напоследък попълват строя на "бедните емигранти". Заселват се в съответната диаспора, научават тарикатлъците и яхват системата. А ти се чудиш кой би отказал работа и (потенциално) по-добър живот. Има ли безплатна ярма, прасета винаги ще се намерят.Last edited by Nick; 15-11-2005, 23:52.Никто не обнимет необъятного! - Козьма Прутков
A який чоловiк горилку не п'є - то вiн або хворий, або падлюка. - Невідомий українець
Comment
-
Гост
Nick написаИма ли безплатна ярма, прасета винаги ще се намерят.
Comment
-
Ник, знаеш ли за разликата между френския и немския модел за социални осигуровки?
Нали англо-модела го знайм, според него, колкото по си беден, непревилегирован и неподпомаган, толкова по-добре за тебе, щото ти дава стимул за работа и за борба. С малки изключения като френската и руската революция, той горе-долу става
Иначе за "яхването на системата" искам само да спомена, че местните са я яхнали от кога съществува. Но чужденците винаги се набиват повече на очи, макар и тяхното по-често да се свежда до дребно джебчийство. Тия дето най-яко са я яхнали са на отговорни постове в системата и барат с бели ръкавици. Чат пат се чуе за нов финансов скандал, за данъчна измама и не знам си кво. Но керванът си върви, колкото и да лаят кучетата. И не си мисли, че мен не ме дразнят примери като тия дето ми ги даваш, знам за потресаващи такива. Статистиката обаче надали показва, че такива са болшинство.Last edited by Batko Charly; 16-11-2005, 06:10.Contra la estupidez, hasta los dioses luchan en vano.
Злобата крепи човека, а мързела го грози!
(собствен патент)
Comment
-
Чакайте ,че нещо не схванах.
Тук има две твърдения:
1 Работната ръка във Франция/и развитите страни/ е малко поради застаряване на населението.Същевременно икономиката се развива и се отварят още работни места които просто няма кой да заеме.Затова се внася всяка година работна ръка/например зелените карти в сащ/.
2 Във Франция /и развитите страни/ има безработица към 10-15%/споменавам числа наслуки/ ,а сред младите емигранти двойно повече.
Е не може и двете твърдения да са верни за едно и също място по едно и също време.
Или има глад за работници и тогава няма как да има голяма безработица ,или има безработица/излишък на работници/ и тогава няма нужда от внос на работници.www.bgnauka.com/forum ТУК Е ИСТИНАТА!!!
"...защото езикът на селянина му е даден, не за да плещи, а за да лиже ботуша на господаря...и ако той не лиже този ботуш, който трябва, този език следва да бъде изтръгнат....
Comment
-
Гост
Batko Charly написа
Нали англо-модела го знайм, според него, колкото по си беден, непревилегирован и неподпомаган, толкова по-добре за тебе, щото ти дава стимул за работа и за борба. С малки изключения като френската и руската революция, той горе-долу става
Comment
Comment