Кризата в Украйна 2013-2014 г.

[Amazon]

The State Department, meanwhile, said photos available from social media and other sites show Russia has sent forces into eastern Ukraine. The alleged "concerned citizens" who want more autonomy in eastern Ukraine are dressed the same and are carrying the same kind of RPG-30 rocket launchers that are issued to Russian army troops.

Емоциите са лош съветник.

Може ли да пускаш и линк откъде са снимката и цитатата? Така е по-информативно. Това че цитата е на чужд език, не го прави автоматично достоверен.

[Sharana]

Може ли да пускаш и линк откъде са снимката и цитатата? Така е по-информативно. Това че цитата е на чужд език, не го прави автоматично достоверен.

http://www.scribd.com/doc/219016359/Russian-Intervention-in-Ukraine-Slideshow

[Sharana]

Интересна статийка от финландски оръжеен аналитик.
The Little Green Men Are Different This Time

This time it is very different. I can see how those pro-Russian troops in their shiny new uniforms might fool an inexperienced journo or an office colonel to think they are Russian SpN, but to the grunt’s eyes most of them look and smell like overweight 40+ reservists or underweight 16+ boys wearing surplus and airsoft gear. Mixed in are some career criminals and mercenaries from around the North Caucasus area – as seen in all of the previous conflicts it the region.

I’m not saying Russia is not supporting those separatists and local agents morally and financially, on the contrary, but I am saying that any sane professional soldier would risk neither the operation nor their own lives acting like airsoft players. Had Russia wanted, it could have easily sent in properly trained and much better equipped troops that would still pass as Ukrainian separatists.

[1951]

Може ли да пускаш и линк откъде са снимката и цитатата? Така е по-информативно. Това че цитата е на чужд език, не го прави автоматично достоверен.

Преди няколко дни (4 - 5) тази снимка с това твърдение изпадна от туитъра на някои от украинските опозиционери. Аз не ги следя тях, но някой го беше ретуитал и веднага го бяха оплюли, че това няма нищо общо с РПГ-30. После "новината" бе претоплена многократно.

Иначе, не мисля, че е РПГ-27, защото те са с големината на РПГ-30 - дължина 1150 мм. Опциите са или РПГ-22 (850 мм) или РПГ-26 (770 мм).

[1951]

Как не е пуснато това до сега?!

Первые боевые потери бронетехники в ходе продолжающегося внутриукраинского конфликта. Уничтожена БМД-2.
В сети http://vk.com появились любопытные фото БМД-2 подбитого под Сергеевкой (Славянский район Донецкая область).
На основе фото можно предположить, что БМД-2 была уничтожена огнем РПГ, также имеются следы попадания пуль. Хотя, по мнению автора фото с ссылкой на местных жителей утверждается, что машина была обстреляна вертолетом, экипаж был предварительно эвакуирован. Также обращает на себя полностью убитое состояние ходовой машины – резиновые бандажи катков полностью разрушены. Можно предположить, что машина вышла из строя и была уничтожена самими же военными.


На фото, вероятно, видны фрагменты противотанкого средства (предположительно, РПГ), поразившего через каток бортовую проекцию.


Следы от пуль могут свидетельствовать о том, что БМД-2 получила повреждения ранее.


На борте корпуса характерные для поражения кумулятивной БЧ следы попадания в форме окружности.


Попадание (верояятно пулевое) в стык носового узла корпуса.


Пролом днища с вываливающимися сушками. Вероятно машину пытались подорвать ручной гранатой или внутри что-то детонировало в результате обстрела.

[кало]

И сега какво следва? Извинение?



Емоциите са лош съветник.

А пълната некомпетентност, която проявяваш, плюс религиозната ти заблуда - още по-лош.

1-во РПГ-30 не е е въоръжение реално още никъде, има пробна експлоатация в РА (купени са 1000 бр.), но далеч не в спецчастите - на тях просто не им трябва такова оръжие на тоя етап.
2-ро това на снимката е РПГ-26, който е на въоръжение в СССР от средата на 80-те.

[кало]

Как не е пуснато това до сега?!

Не е бойна загуба - при завръщане в базата, след конфликта с местното население, точно на този злощастен номер 768 му отказва двигателят. За да не попадне в ръцете на местните, е разтоварен от боеприпаси, свалена е ПКТ, приведени са в негодно състояние оръдието и оптиката, после малко са постреляли по него с РПГ-та - вероятно РПГ-22 или 26 - един изстрел в челната броня, един в борда - който минава през колелото, самия борд и излиза от другата страна, без да нанесе сериозни щети. В крайна сметка е установено, че са хвърлени една-две гранати в МТО, което и води до резултата на снимката.

[кало]

Колкото до смехорията за каската, пусната от дауновците, то очевидно и аз съм от руския спецназ:

[Eguo]

Как не е пуснато това до сега?!
...Также обращает на себя полностью убитое состояние ходовой машины – резиновые бандажи катков полностью разрушены.

Как будто до Парижа дошли.
Создается впечатление, что со складов вытащили для этой операции вс¸, где мог работать двигатель.

то очевидно и аз съм от руския спецназ:

Кто тебя знает... может и спецназ.

[кало]

"Най-голямата стратегическа грешка на Вашингтон" - анализ на специалиста по межуднародни отношения Тед Галън Карпентър

http://www.cato.org/publications/commentary/washingtons-biggest-strategic-mistake

И, не съм го чел изцяло, та не знам доколко е точен, превод на български от БГНЕС:

" Главната стратегическа грешка на Вашингтон

САЩ в момента са на път да извършат най-големия грях във външната политика: да настроят срещу себе си две водещи държави едновременно.

Наблюдава се напрежение в двустранните отношения на САЩ с Пекин и Москва и днес това ниво на напрежение е надхвърлило максималното равнище за последната година. Това е тревожен фактор, който може да провокира сериозни геополитически проблеми в случай, че администрацията не предприеме в най-скоро време корекция и не балансира своите приоритети.

Интервенцията и анексията на Крим от Русия предизвика съществено захлаждане на отношенията между Москва и Вашингтон, които и без това бяха достатъчно напрегнати. Макар да са единици официалните лица, които са съгласни с твърдението на Мит Ромни, че Русия е главният геополитически съперник на САЩ, причините за захлаждането на отношенията между Москва и Вашингтон бяха достатъчни още преди началото на кримската криза – спомнете си острите разногласия между двете страни по Сирия и Иран. Кримската история съществено задълбочи проблема и Вашингтон и неговите съюзници от Европейския съюз въведоха икономически санкции против Русия, на които Кремъл отговори с въвеждането на собствени /до голяма степен почти символични/ санкции. Изявленията, идващи от Вашингтон и Москва, носят такова ниво на враждебност, което ние не сме наблюдавали от времето на края на Студената война. Американските чиновници обсъждат възможността за разполагането на допълнителни военни части на територията на страните-членки на НАТО в Източна Европа, за да предотвратят по-нататъшните експанзионистични действия на Русия. А привържениците на твърдите мерки в американската външнополитическа общност открито се обявяват в подкрепа на по-провокативни действия и оказване на военна помощ на украинското правителство.

Отношенията на Вашингтон с Пекин също станаха по-напрегнати през последните месеци. За това говори неотдавнашната визита на американския министър на отбраната Чък Хейгъл в Китай. Кулминацията на серията доста остри забележки стана подчертано рязкото предупреждение на китайския министър на отбраната Чан Ванцюан, че опитите да се "сдържа" Китай никога няма да се увенчаят с успех. Позицията на САЩ по много въпроси отдавна вече не устройва Пекин. И един от най-острите моменти остава американската позиция по териториалните спорове на Поднебесната с нейните съседи в Южно-Китайско и Източно-Китайско морета. От гледна точка на Пекин, администрацията на Барак Обама открито демонстрира своята подкрепа за Япония, Филипините, Виетнам и други съперници на Китай. Новият договор за сигурност между Вашингтон и Манила вероятно още повече ще усили напрежението в американско-китайските отношения по въпросите на териториалните спорове.

Едновременното влошаване на отношенията на САЩ с Русия и Китай е изключително тревожна тенденция. То противоречи на политиката, която държавният секретар Хенри Кисинджър водеше по време на Студената война. Анализирайки решението на администрацията на Ричард Никсън /1969-1974/ за нормализирането на отношенията с КНР, Кисинджър акцентира върху геостратегическия принцип, лежащ в негова основа. "Нашите отношения с възможните опоненти трябва да бъдат такива, че нашите възможности в отношенията с тях винаги да бъдат по-значителни, отколкото техните възможности в отношенията помежду им", пише той в първи том на своите мемоари "Години в Белия дом". С други думи, от негова гледна точка, Вашингтон трябва да направи всичко възможно неговите отношения с Пекин и Москва да бъдат по-тесни, отколкото отношенията между тях. И тази стратегия изглежда много разумна.

Непохватната дипломация на администрацията на Обама заплашва да доведе до друг и доста по-неприятен резултат. Поведението на Вашингтон даже подтиква Русия и Китай един към друг, принуждавайки ги навреме да забравят за своите разногласия, включително за териториалните спорове, чиито корени датират още от 19 век, и неспиращата политическа и икономическа конкуренция в Средна Азия, за да решат по-насъщните си задачи, свързани с противопоставянето си на САЩ.

Даже тонът на изказванията на американските дипломати по адрес на Русия и Китай понякога е необосновано груб и агресивен. Представители на администрацията на Обама многократно са демонстрирали изблици на раздразнение във връзка с това, че Пекин и Москва са се осмелявали да се противопоставят на опитите на САЩ да свалят сирийския лидер Башар ал Асад и да наложат строги санкции на Иран. Съветникът по въпросите на националната сигурност Сюзън Райс, която по онова време беше американски посланик в ООН, осъди ветото на Русия и Китай в Съвета за сигурност на ООН на резолюцията да Сирия, заявявайки, че нейната страна изпитва "отвращение" и добавяйки, че подобни действия са "позорни" и "непростими". Напълно разбираемо е, че нейното изявление предизвика рязката реакция на Москва и Пекин.

В идеалния вариант САЩ трябва да се опитат да възстановят отношенията си с двете страни. Ако чиновниците от администрацията на Обама не могат сами да се заставят да приемат този подход, те най-малкото трябва да изберат една от двете страни в качеството на свой главен противник, а не да се опитват да се противопоставят на Русия и Китай едновременно. Сега на първо място ние трябва да се безпокоим, че със своите действия можем без да искаме да помогнем на Москва и Пекин да отстранят това разделение в отношението помежду им, което беше създадено в края на 50-те години на миналия век.

А за целта ние трябва да определим приоритетите и да направим избор. Политиците трябва да намерят отговори на редица изключително важни въпроси. Коя от двете страни има по-голямо значение за САЩ в икономическо и стратегическо отношение? Коя от двете страни може да нанесе по-съществени вреди на най-важните американски интереси? Коя от двете страни има по-големи възможности и намерение да наруши статуквото в своя регион? Коя от двете страни може да се опита да наруши глобалното статукво в ущърб на САЩ?

Да се отговори на тези въпроси няма да е никак лесно. Русия може да се окаже по-опасен съперник в някои аспекти, Китай – в други. Но провеждането именно на такава сериозна оценка и представлява основната трудност за всяка ефикасна външна политика. Бягството от решаването на тази задача и създаването на риск от конфронтация с Москва и Пекин едновременно – именно такъв изглежда днешният подход на САЩ - е груба грешка. Ако ние продължим да вървим по този път, в бъдеще ни очакват разочарования и възможна катастрофа."

[Eguo]

...САЩ в момента са на път да извършат най-големия грях във външната политика: да настроят срещу себе си две водещи държави едновременно...

Не помню, что говорят США про Китай, но про Россию Обама недавно сказал - что это рядовая региональная держава.(наряду с Турцией, Бразилией и пр).

Мое мнение, что США вполне смогут растроить планы (гипотетические) союза между Россией и Китаем.

Украинский кризис конечно не возник сам собой, вмешательство на Украине видно явное от США и России, (ЕС скорее просто союзник США в этом вопросе, и не имеет четкую политику по этому вопросу). Украинский кризис - это прорвавшийся нарыв в мировой политике, который стал образовываться после Мюньхенской речи Путина и начавшейся политики "негласного сдерживания" России со стороны Запада.
Сейчас вс¸ стало на свои места.
Маски сброшены. Россия не собирается уступать и США не собираются уступать. Украинский кризис - лишь предлог для открытого начала совершенно другой международной политики.

Год 2014 будет переломным, и Украинский кризис я думаю только начинается.

[Рамбо Амадеус]

"Най-голямата стратегическа грешка на Вашингтон"

Год 2014 будет переломным, и Украинский кризис я думаю только начинается.

@Кало - преводът е точен - преди няколко дни попаднах на тази статия в The National Interest. Човекът, просто и ясно, обсъжда един от най-базовите постулати в международните отношения. Но, против всякаква здрава логика, идеалистите във Вашингтон продължават да считат, че САЩ притежава несъизмеримо надмощие/предимство (във всяко едно отношение) пред кумулативната мощ на неговите опоненти (тоест, че живеем в 90-те години на 20-ти век). Ще видим - може би имат право.

@Eguo - украинската криза, неочаквано, се превърна в катализатор на фрикциите и, съответния, опит за реконструкция на международната система. 2014-та беше много мощен старт и за двата конкурентни блока в МС и, по всичко изглежда, че играта ще става все по-интересна.

@Всички, които се интересуват от външната политика на Русия - мисля, че е време за тема посветена на сегашната и бъдещата роля, която, според съфорумците, тази страна ще играе в МС през следващото, да кажем, десетилетие. Украинската тема си има свой, парохиален, фокус и не е подходящ форум за дискусии на тема "Голямата игра" (особено, когато отсъстват всякакви допирни точки с обекта на тукашната дискусия, а именно, "украинската криза").

[STROSS]

Объркан съм за Украйна, Русия… Някой може ли да ми помогне?

Нийл Кларк*

*Нийл Кларк е журналист, писател и блогър, живеещ в Англия. Негови коментари и анализи редовно се публикуват в The Guardian, Daily Telegraph, Daily Express, Sunday Express, The Times, The Spectator и др. Блогът му neilclark66.blogspot.com е награждаван многократно.

Объркан съм. Преди няколко седмици на Запад ни казваха, че окупирането на правителствени сгради в Украйна е нещо хубаво, че хората, които го правят са „продемократични” протестиращи - така ги наричаха политическите ни лидери и журналистическият ни елит.
Правителството на САЩ предупреди украинските власти да не употребяват сила срещу тези „продемократични“ протестиращи, независимо от снимките, показващи някои от тях като неонацисти замерящи полицията с коктейли „Молотов” други предмети, рушащи статуи и палещи сгради.

Сега, едва няколко седмици по-късно, ни се казва, че хората окупиращи правителствени сгради в Украйна, не са „продемократични“ протестиращи, а напротив „терористи” и „сепаратисти”.
Защо окупацията на правителствени сгради в Украйна бе много хубаво нещо през януари, а много лошо през април? Защо употребата на сила от властите срещу протестиращите бе абсолютно неприемлива през януари, а е приемлива сега?

Повтарям: Объркан съм. Някой може ли да ми помогне?

Антиправителствени протестиращи в Украйна през зимата бяха посетени от няколко видни западни политици, включително американския сенатор Джон Маккейн и Виктория Нюланд от Държавния департамент, които раздаваха курабийки. В много западноевропейски страни имаше антиправителствени протести през последните седмици, които обаче не получиха подобна подкрепа, нито от подобни политически лица, нито от именитите западни журналисти. Протестиращите пък не получиха курабийки от чиновниците от Държавния департамент на САЩ.
Ако бяха толкова ревностни защитници на антиправителствените протести в Европа и ги считаха за най-същинската форма на „демокрация”, не трябваше ли Маккейн и Нюланд да покажат солидарност и с протестиращите в Мадрид, Рим, Атина и Париж?

Объркан съм. Някой може ли да ми помогне?

Ирак и гласуване в Крим и Афганистан

Гледах преди няколко седмици интервю с Държавния секретар на САЩ, Джон Кери, който каза: „Не можеш просто да нахлуеш в чужда страна под фалшив претекст единствено с оглед на собствените интереси.“ Аз обаче си спомням, че САЩ са правили тъкмо това не веднъж през последните 20 години.

Да не би погрешно да си спомням, че „Ирак притежава оръжия за масово унищожение“? Сънувах ли през 2002 г. и началото на 2003 г., когато политици и „експерти” неоконсерватори се появяваха ежедневно на екрана, за да ни казват на нас, плебеите, че трябва да воюваме с Ирак, заради заплахата от смъртоносния арсенал на Саддам? Защо демократичният референдум в Крим за завръщане на полуострова в границите на Русия се счита за по-лош от бруталната, убийствена инвазия в Ирак, която доведе до смъртта на близо милион души?

Объркан съм. Някой може ли да ми помогне?

Някои твърде загрижени западни политици и „експерти” журналисти ни казват, че Кримският референдум е невалиден, защото се е провел в условията на „военна окупация”. Аз обаче наскоро гледах репортаж от изборите в Афганистан, проведени в условията на военна окупация. Те бяха приветствани от западни лидери, например Генералния секретар на НАТО Андерс Фог Расмусен, като „исторически момент за Афганистан” и като голям успех за „демокрацията”. Защо Кримският вот бива отхвърлен, а Афганистанският - приветстван?

Объркан съм. Някой може ли да ми помогне?

Сирия и хомосексуалистите

Ситуацията в Сирия също е доста смущаваща. Казваха ни, а и продължават да ни казват, че радикалните ислямски терористични групи са най-голямата заплаха за нашия мир, сигурност и „начин на живот”; че Ал-Кайда и други подобни групировки трябва да бъдат унищожени; че трябва да обявим безмилостна „война срещу терора”, срещу тях. Въпреки това нашите лидери подкрепиха подобни групи в Сирия във войната им срещу едно светско правителство, уважаващо правата на религиозните малцинства, включително и на християните.

Когато бомбите на Ал-Кайда и нейните подорганизации избухваха в Сирия убивайки невинни хора нямаше заклеймяване от нашите лидери. Заклеймявано беше единствено светското правителство, сражаващо се с радикални ислямисти и което нашите лидери и именити журналисти отчаяно искаха да свалят.

Объркан съм. Някой може ли да ми помогне?

Стигнахме и до правата на гейовете. Казват ни, че Русия е много лоша и изостанала страна, защото прие закон срещу хомосексуалната пропаганда сред непълнолетните. Въпреки това нашите лидери, бойкотирали Зимните олимпийски игри в Сочи заради този закон, посетиха държави от Залива, където хомосексуалистите могат да бъдат хвърлени в затвор и дори екзекутирани и приеха топло местните закони, без да споменават за правата на гейовете.

Не мислите ли, че хвърлянето в затвор и екзекутирането на гейове е много по-лошо от закон срещу хомосексуалната пропаганда сред непълнолетни? Защо, ако са истински загрижени за гей-правата, нашите лидери нападат Русия, а не страните, които ги затварят и екзекутират?

Объркан съм. Някой може ли да ми помогне?

Разликата между унгарските и украинските националисти

В множество статии из вестниците ни се казваше, че унгарската ултранационалистическа партия „Йобик” е много лоша и възходът й предизвиква големи тревоги, въпреки че тя дори не е част от управлението, а едва ли и ще бъде.

Неонацисти и ултранационалисти обаче участват в новото правителство на Украйна, което нашите западни лидери ентусиазирано подкрепят и тези крайнодесни групи играха ключова роля в свалянето на демократично избраното украинско правителство през февруари, чрез „революция”, приветствана от Запада.

Защо ултранационалистите и крайнодесните групи в Унгария са неприемливи, а в Украйна - много приемливи? Объркан съм. Някой може ли да ми помогне?

Казват ни, че Русия е агресивна, империалистическа сила, а НАТО загрижен да се противопостави на руската „заплаха”. Аз обаче погледнах наскоро световната карта и намерих много страни в близост (дори граничещи) до Русия, които са членки на НАТО - военния съюз на САЩ, бомбардирал и атакувал много страни през последните 15 години. Не успях да открия никакви страни в близост до Америка, които да са част от руски военен съюз. Нито пък има руски военни бази или ракетни установки в страни граничещи или в близост до САЩ. Въпреки това ни казват, че Русия е „агресор”.

Объркан съм. Някой може ли да ми помогне?

[NATAN]

Разказ на активист от майдана.

А това също е любопитно!
http://http://ria.ru/world/20140422/1004934352.html

[T-72М]

Пак клип с приватизирането на РПГ-тата: