Въпреки, че от наша гледна точка изглежда така, едва ли Ханибал се пробва с диверсия срещу Рим и подмяна на истинските пунктове на войната. Като всеки античен пълковнодец той по-скоро отива на завоевание. Походът през Пиринеите и Алпите е решителна атака, без значение какви са реалните възможности.
Подобно е положението и с наполеоновия поход в Русия.
Подобен е и случая с Ханибал, неговите цели не са да превземе земя, а по скоро да постигне изгоден мир. Това личи много от действията му, през първата година той така да се каже не превзема почти нищо, за сметка на това непосредствено след Кана(тоест периода най-благоприятен за "завладяване") той изпраща послания за мир с Рим. Един завоевател ще търси ли мир в своя апогей? Виж ако си представим мирното предложение с едни сравнително изгодни за Картаген условия(да кажем ограничаване на римския флот или някакво разделение на сфери на влияние) то тогава всичко изглежда логично.
Походът през Пиринеите и Алпите е решителна атака, без значение какви са реалните възможности.
Що се отнася до възможностите, те съвсем не са нереални както са показали сраженията на Ханибал в Италия(той там има само грандиозни победи).
Струва ми се, че не е много уместно да търсим вината за пасивността на Картаген спрямо начинанията на Ханибал в последния, той със сигурност е разчитал на по-голяма подкрепа, но не я е получил. Тоест проблема трябва да се търси във вътрешната политика на Картаген, където позициите на Барките не са толкова силни.
Comment