Здрасти пак
Много се радвам, че има тук такива начетени хора, с които можем да си поговорим, да поспорим, да науча неща, които ме интересуват. Само се притеснявам дали успявам да отговарям на нивото.
Ханс, няма нужда от съединение на римляни и нумидийци. Макар и източниците, които ползвам да не са еднозначни по този въпрос, сигурно е, че римляни и нумидийци са били още преди това заедно - виж епизодът с завършека на войната срещу Сифакс и Софонисиба. Там Анибал още го няма, а Сципион и Масиниса са заедно в лагера, като при това Сципион се държи едва ли не като баща и началник на Масиниса...
Нямам с какво да го подкрепя, но разделянето на Сципион и Масиниса е според мен по - скоро тактическа маневра, отколкото опит за съединяване. Каква е точно причината - не знам - дали Сципион не е сметнал Нумидия и войната за нея за стратегически интерес или пък просто са намислили нещо - не е ясно. Ясно е само, че Анибал е следвал Масиниса заради факта, че поставил превземането на Нумидия едва ли не като приоритет.
Идеята за слонове срещу конницата ми се вижда невъзможна. В коя битка слоновете от първа линия атакуват конницата? Конницата лесно може да ги заобиколи и тогава те стават по - скоро пречка сред своите, отколкото оръжие.
Слоновете титулярно си атакуват пехотата, която се движи по - бавно и по - малко може да си позволи обходни движения. Може би могат да действат само срещу ангажирана в сражение конница, при това с риска да повалят и свои... Това слонове да нападат конница, идеща насреща им, съм го гледал само в един филм с Брад Пит Тя е освен всичко друго и сериозен напор срещу тея животни. Все едно малко по - големият съвременен африкански слон да нападне юрнало се насреща му стадо кафърски биволи. Както и да са възпитани, обезболени или каквото и още да е там, няй - голямото, което могат да направят слоновете, е вероятно да останат на място. Не са чак такива страшилища.
Естествено, че коридорите са за слоновете, и естествено, че слоновете ги следват.
Първо, оттам ги обстрелват, дразнят, стряскат, навикват и привличат вниманието им по всякакъв начин.
Второ, попаднал сред морето от войска, слонът ще се опитва да минава по най - малкото съпротивление. Леката пехота(която е запълвала коридорите) и празният коридор са именно това. Особено за изплашения слон, който, както се вижда и от тази, и от други битки, ако и да мачка хора търси преди всичко от къде да се измъкне. Защо слоновете, които бягат, завиват към фланга в тази битка, а не право назад, което е естествената идея за бягство? Ами най - вероятно, защото оттам им изглежда, че могат да се измъкнат, без да се сблъскат с масите народ. С което застават на пътя на движещата се по - бързо конница, на която й предстои сблъсък.
Няма да оспорвам бойният ред на войската, вече казах. Но този,който си дал, е твърде подробен и според мен е по - скоро съвременна разстановка.
Не знам дали римляните преувеличават или не, но не виждам невъзможност слоновете да са били 80 и римляните да са ги преценили ясно на 80, а не 40-те да им са се видяли 80. Спомнете си битката при Панорм мисля, че беше, в която картагенците губят 120 бойни слона. Това се знае. Коко са имали ,за да загубят 120, е въпрос на предположение.
Не, че слоновете на Анибал са толкова лошо, но наистина в тази битка е възложил прекалено много на несмислени неща. Видно е, че тия 80-те или колкото и да са, са животни - новобранци Възможно е дори да са били възпитани и дресирани набързо... В такова положение те по принцип си представляват повече опасност, отколкото предимство...
Това, което аз твърдя е, че Анибал е подходил много грешно при битката. Ти ми даваш някакво примерно обяснение на такитиката му. Да, ок, може и да е било така. Но аз пак казвам: не виждам каквато и да е промяна в тактическия подход. Анибал си мисли пак по стария начин, с конница, слонове и дай да задържим пехотния бой, все едно половуната му войска е просто шахматна фигура, която се мести. Ясно, че конницата маневрира най - красиво и бързо, но не може винаги да имаш най - голямата конница, още по - малко може да действаш винаги така, сякаш я имаш. Погледни си собствения стратегически замислъл. Той е направен така, че във всеки случай изходът на сражението да се реши от конницата. Ще ти цитирам изводите, които правя от предложения от теб начин на разсъждение. Да задържим конницата. Колкото можем. Ако конницата на врага победи и тръгне да преследва, може да продължим да се бием. Ако не, ще бягаме. Ако пък нашата победи, побеждааваме. Тази логика е все едно последния просяк да се хвърли в борба, изходът от която се решава от парите. Смяташ ли че е редно той да прави така? Смяташ ли че е правилен такъв стратегически замисъл, който почива на бившата ти слава и всичко се решава от нещо, в което си бил по - силен, но вече отдавна не си?
Мисля, че не. Всъщност, поне за мен, твоето обяснение е още една версия, потвърждаваща глупостта в подхода спрямо тогавашната битка.
Въпрос е защо се приема сражение, решавано от конницата в строй, удобен за конницата и в местност, удобна за конницата. ТОлкова ли спешно е било да се бие Сципион?
Неслучайно ти споменах за Маратон и Милтиад. Спомни си тогавашното сражение. Вярно, друго е било времето и други войниците, но три пъти по - малка войска напада по -голямата.
ГОлямата има стрелци и конници, копиеметачи и войски от всякакъв род. Плюс елитни пехотни части.
Малката има една гола пехота, която преди битката не е ясно дали я е повече страх или повече е надъхана. Неподкрепена от грам конница или стрелци.
И въпреки това успява.
Как?
Точно на широкия фланг с укрепени крила и отслабен център. Ако си спомням правилно, центърът естествено се разкъсва и в него се образува нещо отново като коридор, в който биват изтласкани саките от центъра на врага - елитната му войска. И войската е пръсната и разгромена чак до корабите въпреки превъзходството и красивите и живописни, обсипани със злато персонажи в нея.
Значи може.
Картината на сражението, която ми описваш, също е малко прерисувана. Поне според мен. Като я чета, сякаш Анибал е загубил сражението само по волята на съдбата. И в пехотното сражение Анибал не е бил никак равностоен на Сципион. Макар и според мен да е можел да бъде. Но при създаденото положение не е, а римската пехота си е титулярно най - силната в средиземноморието...
Виждам една склонност към идеализиране на Анибал. И аз много го харесвам, но мисля, че трябва да му отдадем винаги дължимото
За другото:
Сиракуза - дококото помня - е превзета не с щурм ,а с блокада и пердателство. Стандартно е, че такъв голям град не може да бъде превзет на 100% веднага, щом минеш вратата, но щурмовете срещу Сиракуза са били грозна картинка и Марцел яко си е скубел косата(чак на статуите май е малко плешив); даже ако не се лъжа бил изправен по едно време пред нарастваща заплаха от войнишки бунт, както и неподчинение на доста от генералите му.
Що се отнася до 216 - 218 година - не знам защо още го дъвчем. Вече говорихме доста по този въпрос. Факт е, че след Тразиман римляните продължили да имат армия. Факт е, че Рим не е бил изправен пред политическо разделение. Факт е, че жертвите не са били толкова много, че да са фатални за Рим. Факт е, че съюзниците не са преценили победата като животозастрашаваща и т.н.
Пък хората били изпаднали в паника.
Вярно, и какво от това?
Е какво значение има толкова, че простолюдието викало? То по принцип си вика. Най - много е викало и бесувало, когато Анибал - въпреки че дейстивтелно нямал шанс - тръгнал срещу Рим. Е тогава клали и собствената си конница, бесували, палели, самоубивали се, самозапалвали се с нафта на ЛУКойл в знак на протест и какво ли още не щеш - чак и крилата фраза измислили, оживяла и до днес. Това не е решило сражението.
Проблемът е да не изпаднат войската и управляващите в паника.
Нещо напълно възможно след Кана - при условие, че повечето войнолюбци - управляващи от римския лагер били изклани и че вйската, която можели да съберат, била вероятно предимно селяни - новобранци.
Тъй де.
И също не разбирам неприязънта към Тит Ливий... Защо толкоз го опсувахте човечеца. Полибии е значителен историк, но поне що се отнася до Анибал - нашата, пък и руската школа по - често се позовава на Ливий. Вижте на Христо Данов книжките. Пък и другите, които ме запалиха - История на Древния Рим - оная с картите или пък биографията на Анибал на Карабльов. И много други.
Ливии наистина има слабости. Не толкова според мен това ,че пресъздава героични моменти - какво от това - те вианги са събуждали интереса към историята - колкото любовта му към разни фантастики и превръщането на историята в комплекс увлекателни, полуприказни разказчета, малко граничещи и с митология.
При Полибий има опит за глобално изясняване на ситуацията; той се опитва да се интересува не от Рим, а от целия свят, намира доста добре политически и други причини, връзките между тях и т.н. Безспорно е умен и даровит в историята и като такъв заслужава да бъде изтъкнат.
Обаче - поне що се отнася до Анибал, на места има сериозни съмнения, че предава не достоверни източници или поне традицията, а че си запълва дупките с каквото му дойде на акъла. На места при сравнение на общи за рзличните автори, но различаващи се в подробности факти, предаваната от Полибии традиция е буквално разнищена от нашите съвременници.
Глобално, като историк е ясно кой от двамата заслужава повече внимание. Определено Полибии. Но докато грешките на Ливии са ясни и видими, склонен е да проявава "острота" към един или друг от героите си, обича магиите, обича героите и прави някаква римска "История славяноболгарская" , то тези на Полибии са доста по - трудни за откриване, оттам и по - подвеждащи, поне според мен. Трудът на Полибий, макар и частично съхранен, е исторически много по - значителен, защото се опитва да пресъздаде събитията в цялост. Но хващайки един отделен и изолиран епизод като войната с Анибал, е доста трудно да кажем кой го е пресъздал по - добре и кой дава по - точна информация... И двамата не са съвременници; и двамата имат някакви предубеждения. Вярно е, историкът не пише епизоди, за това и казва, че Ливий не е толкова историк, но вниманието, което е отделил на Анибал е огромно и немалка част от фактите заслужават нашето внимание; при това е сравнително лесно различимо кое е факт и кое - не.
Бтв. как е името на картагенската "царица" от падането на Картаген?
Много се радвам, че има тук такива начетени хора, с които можем да си поговорим, да поспорим, да науча неща, които ме интересуват. Само се притеснявам дали успявам да отговарям на нивото.
Ханс, няма нужда от съединение на римляни и нумидийци. Макар и източниците, които ползвам да не са еднозначни по този въпрос, сигурно е, че римляни и нумидийци са били още преди това заедно - виж епизодът с завършека на войната срещу Сифакс и Софонисиба. Там Анибал още го няма, а Сципион и Масиниса са заедно в лагера, като при това Сципион се държи едва ли не като баща и началник на Масиниса...
Нямам с какво да го подкрепя, но разделянето на Сципион и Масиниса е според мен по - скоро тактическа маневра, отколкото опит за съединяване. Каква е точно причината - не знам - дали Сципион не е сметнал Нумидия и войната за нея за стратегически интерес или пък просто са намислили нещо - не е ясно. Ясно е само, че Анибал е следвал Масиниса заради факта, че поставил превземането на Нумидия едва ли не като приоритет.
Идеята за слонове срещу конницата ми се вижда невъзможна. В коя битка слоновете от първа линия атакуват конницата? Конницата лесно може да ги заобиколи и тогава те стават по - скоро пречка сред своите, отколкото оръжие.
Слоновете титулярно си атакуват пехотата, която се движи по - бавно и по - малко може да си позволи обходни движения. Може би могат да действат само срещу ангажирана в сражение конница, при това с риска да повалят и свои... Това слонове да нападат конница, идеща насреща им, съм го гледал само в един филм с Брад Пит Тя е освен всичко друго и сериозен напор срещу тея животни. Все едно малко по - големият съвременен африкански слон да нападне юрнало се насреща му стадо кафърски биволи. Както и да са възпитани, обезболени или каквото и още да е там, няй - голямото, което могат да направят слоновете, е вероятно да останат на място. Не са чак такива страшилища.
Естествено, че коридорите са за слоновете, и естествено, че слоновете ги следват.
Първо, оттам ги обстрелват, дразнят, стряскат, навикват и привличат вниманието им по всякакъв начин.
Второ, попаднал сред морето от войска, слонът ще се опитва да минава по най - малкото съпротивление. Леката пехота(която е запълвала коридорите) и празният коридор са именно това. Особено за изплашения слон, който, както се вижда и от тази, и от други битки, ако и да мачка хора търси преди всичко от къде да се измъкне. Защо слоновете, които бягат, завиват към фланга в тази битка, а не право назад, което е естествената идея за бягство? Ами най - вероятно, защото оттам им изглежда, че могат да се измъкнат, без да се сблъскат с масите народ. С което застават на пътя на движещата се по - бързо конница, на която й предстои сблъсък.
Няма да оспорвам бойният ред на войската, вече казах. Но този,който си дал, е твърде подробен и според мен е по - скоро съвременна разстановка.
Не знам дали римляните преувеличават или не, но не виждам невъзможност слоновете да са били 80 и римляните да са ги преценили ясно на 80, а не 40-те да им са се видяли 80. Спомнете си битката при Панорм мисля, че беше, в която картагенците губят 120 бойни слона. Това се знае. Коко са имали ,за да загубят 120, е въпрос на предположение.
Не, че слоновете на Анибал са толкова лошо, но наистина в тази битка е възложил прекалено много на несмислени неща. Видно е, че тия 80-те или колкото и да са, са животни - новобранци Възможно е дори да са били възпитани и дресирани набързо... В такова положение те по принцип си представляват повече опасност, отколкото предимство...
Това, което аз твърдя е, че Анибал е подходил много грешно при битката. Ти ми даваш някакво примерно обяснение на такитиката му. Да, ок, може и да е било така. Но аз пак казвам: не виждам каквато и да е промяна в тактическия подход. Анибал си мисли пак по стария начин, с конница, слонове и дай да задържим пехотния бой, все едно половуната му войска е просто шахматна фигура, която се мести. Ясно, че конницата маневрира най - красиво и бързо, но не може винаги да имаш най - голямата конница, още по - малко може да действаш винаги така, сякаш я имаш. Погледни си собствения стратегически замислъл. Той е направен така, че във всеки случай изходът на сражението да се реши от конницата. Ще ти цитирам изводите, които правя от предложения от теб начин на разсъждение. Да задържим конницата. Колкото можем. Ако конницата на врага победи и тръгне да преследва, може да продължим да се бием. Ако не, ще бягаме. Ако пък нашата победи, побеждааваме. Тази логика е все едно последния просяк да се хвърли в борба, изходът от която се решава от парите. Смяташ ли че е редно той да прави така? Смяташ ли че е правилен такъв стратегически замисъл, който почива на бившата ти слава и всичко се решава от нещо, в което си бил по - силен, но вече отдавна не си?
Мисля, че не. Всъщност, поне за мен, твоето обяснение е още една версия, потвърждаваща глупостта в подхода спрямо тогавашната битка.
Въпрос е защо се приема сражение, решавано от конницата в строй, удобен за конницата и в местност, удобна за конницата. ТОлкова ли спешно е било да се бие Сципион?
Неслучайно ти споменах за Маратон и Милтиад. Спомни си тогавашното сражение. Вярно, друго е било времето и други войниците, но три пъти по - малка войска напада по -голямата.
ГОлямата има стрелци и конници, копиеметачи и войски от всякакъв род. Плюс елитни пехотни части.
Малката има една гола пехота, която преди битката не е ясно дали я е повече страх или повече е надъхана. Неподкрепена от грам конница или стрелци.
И въпреки това успява.
Как?
Точно на широкия фланг с укрепени крила и отслабен център. Ако си спомням правилно, центърът естествено се разкъсва и в него се образува нещо отново като коридор, в който биват изтласкани саките от центъра на врага - елитната му войска. И войската е пръсната и разгромена чак до корабите въпреки превъзходството и красивите и живописни, обсипани със злато персонажи в нея.
Значи може.
Картината на сражението, която ми описваш, също е малко прерисувана. Поне според мен. Като я чета, сякаш Анибал е загубил сражението само по волята на съдбата. И в пехотното сражение Анибал не е бил никак равностоен на Сципион. Макар и според мен да е можел да бъде. Но при създаденото положение не е, а римската пехота си е титулярно най - силната в средиземноморието...
Виждам една склонност към идеализиране на Анибал. И аз много го харесвам, но мисля, че трябва да му отдадем винаги дължимото
За другото:
Сиракуза - дококото помня - е превзета не с щурм ,а с блокада и пердателство. Стандартно е, че такъв голям град не може да бъде превзет на 100% веднага, щом минеш вратата, но щурмовете срещу Сиракуза са били грозна картинка и Марцел яко си е скубел косата(чак на статуите май е малко плешив); даже ако не се лъжа бил изправен по едно време пред нарастваща заплаха от войнишки бунт, както и неподчинение на доста от генералите му.
Що се отнася до 216 - 218 година - не знам защо още го дъвчем. Вече говорихме доста по този въпрос. Факт е, че след Тразиман римляните продължили да имат армия. Факт е, че Рим не е бил изправен пред политическо разделение. Факт е, че жертвите не са били толкова много, че да са фатални за Рим. Факт е, че съюзниците не са преценили победата като животозастрашаваща и т.н.
Пък хората били изпаднали в паника.
Вярно, и какво от това?
Е какво значение има толкова, че простолюдието викало? То по принцип си вика. Най - много е викало и бесувало, когато Анибал - въпреки че дейстивтелно нямал шанс - тръгнал срещу Рим. Е тогава клали и собствената си конница, бесували, палели, самоубивали се, самозапалвали се с нафта на ЛУКойл в знак на протест и какво ли още не щеш - чак и крилата фраза измислили, оживяла и до днес. Това не е решило сражението.
Проблемът е да не изпаднат войската и управляващите в паника.
Нещо напълно възможно след Кана - при условие, че повечето войнолюбци - управляващи от римския лагер били изклани и че вйската, която можели да съберат, била вероятно предимно селяни - новобранци.
Тъй де.
И също не разбирам неприязънта към Тит Ливий... Защо толкоз го опсувахте човечеца. Полибии е значителен историк, но поне що се отнася до Анибал - нашата, пък и руската школа по - често се позовава на Ливий. Вижте на Христо Данов книжките. Пък и другите, които ме запалиха - История на Древния Рим - оная с картите или пък биографията на Анибал на Карабльов. И много други.
Ливии наистина има слабости. Не толкова според мен това ,че пресъздава героични моменти - какво от това - те вианги са събуждали интереса към историята - колкото любовта му към разни фантастики и превръщането на историята в комплекс увлекателни, полуприказни разказчета, малко граничещи и с митология.
При Полибий има опит за глобално изясняване на ситуацията; той се опитва да се интересува не от Рим, а от целия свят, намира доста добре политически и други причини, връзките между тях и т.н. Безспорно е умен и даровит в историята и като такъв заслужава да бъде изтъкнат.
Обаче - поне що се отнася до Анибал, на места има сериозни съмнения, че предава не достоверни източници или поне традицията, а че си запълва дупките с каквото му дойде на акъла. На места при сравнение на общи за рзличните автори, но различаващи се в подробности факти, предаваната от Полибии традиция е буквално разнищена от нашите съвременници.
Глобално, като историк е ясно кой от двамата заслужава повече внимание. Определено Полибии. Но докато грешките на Ливии са ясни и видими, склонен е да проявава "острота" към един или друг от героите си, обича магиите, обича героите и прави някаква римска "История славяноболгарская" , то тези на Полибии са доста по - трудни за откриване, оттам и по - подвеждащи, поне според мен. Трудът на Полибий, макар и частично съхранен, е исторически много по - значителен, защото се опитва да пресъздаде събитията в цялост. Но хващайки един отделен и изолиран епизод като войната с Анибал, е доста трудно да кажем кой го е пресъздал по - добре и кой дава по - точна информация... И двамата не са съвременници; и двамата имат някакви предубеждения. Вярно е, историкът не пише епизоди, за това и казва, че Ливий не е толкова историк, но вниманието, което е отделил на Анибал е огромно и немалка част от фактите заслужават нашето внимание; при това е сравнително лесно различимо кое е факт и кое - не.
Бтв. как е името на картагенската "царица" от падането на Картаген?
Comment