Антични армии

[Sir Gray]

Много думи, ама нещо не разбрах къде е акцента...
Терминът "държавност" в горното писание е използван по един доста популярен и доволно неконкретизиран начин. Какво значи "държавност" бих попитал аз? И дали тя е функция/характеристика на един човек или на дадено общество? В смисълът, в който от рода на Душковите използва думата, тя е ту едното, ту другото, като при това тези две тотално различни значения биват припокрити без никакво притеснение. Естествено такова свободно омешване на понятията не може да не доведе до доста неясни и свободни писания.
Но да се върнем към контектния повод: Рим е "държавен", Александър не е. Та само изказването на това твърдение показва очеизваждащо неговата невалидност - как можем да сравняваме държава с човек? Можем да кажем Рим е по-стабилен като държава от Александровата империя, обаче тогава "държавността" е функция на обществото и социалния строй, не конкретно на една личност (макар личностите с водещи роли да могат до някаква малка степен да влиаят в едната или другата посока). Също така можем да кажем Александър не е такъв държавник като римлянина Х и това ще означава, че сравняваме качествата им на организатори и администратори, "държавници" един вид, обаче за това сравнение продължителността на резултата от техния труд не играе никаква роля (освен непряко като признак за ефективност, но тогава задължително ще трябва да се вкарат и един куп други фактори, начело със социалните).
Така че изказването "Александър нищо не е направил, вижте Рим колко време съществува!" е напълно несъстоятелно и абсурдно.

[от рода на Душковите]

:bulgaria: :bulgaria: :bulgaria: :sheep: Боравенето със сложно съставни изречения е добър начин за измъкване от неловка ситуация. А да сравняваме човек и държава, май Луи XIV го беше направил. А земите, по които е бил Александър могат да се нарекат всичко друго,но не империя. Човекът се разхождал с армията си тук-там, заклал сумати и народ( близо 1 000 000) и пил до смърт вино(може да се окаже буквално). Абе и к'вото да кажа все ще съм малцинство,защото ако имаше хора да споделят възгледите ми, а не да се кефят на антични "Мутри" и отрядите им за "Мокри поръчки", то и държавата ни нямаше да е... Александрийска в сексуално отношение!

[D3BEP]

Да са таквозвам Сложих първият остров, който ми дойде на акъла. Родосци мисля че бяха...
Инак и аз така мисля: политическият, ч едаже смея да се изрежа - и военният гении на Александър са силно надценени според мен.
Ненадценено е само самочувствието му
Но историята има нужда и от богове, и от герои. Още от древността. Александър е влязъл в ролята и на двете.
Пребродил далечни земи. Пребродил е точната дума.
Не е толкова добър според менм добри са само глашатаите му.
Чудесен пример за маркетинг в древността.

[от рода на Душковите]

АКО


Ако владееш се, когато всички

треперят, а наричат теб страхлив;

Ако на твоето сърце едничко

се довериш, но бъдеш предпазлив;

Ако изчакваш, без де се отчайваш;

наклеветен, не сееш клевети;

или намразен – злоба не спотайваш;

Но...ни премъдър, ни пресвят си ти;

Ако мечтаеш, без да си мечтател;

ако си умен, без да си умник;

Ако посрещаш Краха – зъл предател –

еднакво със Триумфа – стар циник;

Ако злодеи клетвата ти свята

превърнат в клопка – и го понесеш;

или пък видиш сринати нещата,

градени с кръв – и почнеш нов градеж;

Ако на куп пред себе си заложиш

спечеленото, смело хвърлиш зар,

изгубиш, и започнеш пак, и можеш

да премълчиш за неуспеха стар;

Ако заставиш мозък, нерви, длани –

и изхабени да ти служат пак,

и крачиш, само с Волята останал,

която им повтаря: “Влезте в крак!”

Ако в тълпата Лорда в теб опазиш,

в двореца – своя прост човешки смях;

Ако зачиташ всеки, но не лазиш;

ако от враг и свой не те е страх;

Ако изпълниш хищната Минута

с шейсет секунди спринт, поне веднъж;

Светът е твой! Молбата ми е чута!

И главно, сине мой – ще бъдеш Мъж!


Ръдиард Киплинг

[Гост]

Варварите заварили нация от проститутки и морално деградирали курви

И кой е началния момент? Защото според мен ще да е около Капитолийската вълчица, Ромул и Рем ("вълчица" в Рим имало смисъл на "кака" или "партизанка").

Не е толкова добър според менм добри са само глашатаите му.

От древните времена остава само отминалата слава.

Все пак Александър е имал и достатъчно голяма държава, та глашатаите му да имат терен за изява.

[albireo]

Само не мога да разбера, какво общо има Киплинг с цялата работа?
Или Душко иска да ни каже нещо, което според него има много общо с темата за антични армии и е закодирано в стихотворението или просто не може да си обуздае поривите за изява или казано на прост език - "прави се на интересен". Ама за тая работа си има една гора теми, конкретно в случая - литература и т.н.
Аз с'а ако бях на мястото му, щях да направя следните неща:
1) Намирам името на преводача и го пускам някъде в постинга си, щото така не е коректно.
2) Правя опит да поясня, какво съм искал да кажа. Ако въпреки напъните ми не успея да изложа някаква що годе смислена причина да пускам "IF" точно в тази тема, признавам пред себе си, че съм се правил на интересен и с ниски темани се обръщам към Немейската хидра, да разкара офтопика и да не ме трие а да премести това в друга тема, щото стихотворението е хубаво.
3) Отварям един word файл и десет пъти написвам в него "Не това е начинът, да стана уважаван форумен потребител"

Всичко това е съвсем IMHO и не бива да се възприема много на сериозно

...ама все пак

[Sir Gray]

от рода на Душковите, освен да плюеш по Александър, при това без всякаква аргументация (ако имаше такава щяхме да се радваме да поспорим по темата) нещо смислено имаш ли да казваш? Ако не, а ми се струва, че е твърдо не, то темата се нуждае от основно почистване.

[Soul_Hunter]

[QUOTE=Torongill] Второ каква е причината много по-дебелата тиванска формация да успее да разкъса Спартанците при Лектра(не съм сигурен, че точно това е името)? Ами може ли само да попитам колко са тиванците и колко са истинските спартанси воини (не броим илотите) ?

А за Душков имам един въпрос:Каква империя създава Ханибал че е удостоен с честта да е в списъка ти?

[от рода на Душковите]

Ханибал Барка... Е, НЕВЕЖЕСТВОТО Е СИЛА! А там където невежеството е сила, не ми остава нищо друго освен да си чета стихотворенийца като това на Киплинг. А и каквото и да кажете, Спартанската и Римската армии си остават най-могъщите военни формирования от древността до днес. И ... "Не това е начинът да стана уважаван форумен потребител-10 пъти". Всъщност, защо някой мисли, че искам да бъда уважаван от тези които уважават Тиранин, Алкохолик...Оп! Нека да не се изказвам неаргументирано. Но господа, аргументите са в цялата научна литература, нима очаквате да ви цитирам или препращам за всяка казана от мен дума? Ако за някое от твърденията ми се съмнявате, а фактите определяте като обида, то винаги може да се разровите да кажете този и този автор(не говорим за PR)казват, че тези твърдения са клевета. И накрая, отново искам да подчертая, че не съм историк и е възможно литературата, която съм чел да не отговаря на действителността(да не е толкова научна колкото си мисля). Ще се радвам да ме образовате и да ме насочите към съответните научни исторически трудове, които по безпорен начин ме уборват във заблудата ми.Последното се надявам, че ще го сторите като ми посочите и къде да си намеря съответната книга. Току виж и Александър се оказал стоик.
Радвам се, че поне някой споделя възгледите ми и макар да звучи нескромно, аз го приемам като белег на интелигентност :nworthy:

[gladiator]

Мисля, че част от хората тук пият. ТЕБ КАКЪВ ТИ Е ПРОБЛЕМА С АЛКОХОЛА?

[Ханс]

Знаеш ли от рода на Душковите, в историята е приет един подход напомнящ на съзтезателният процес от правото(да ме извини някой юрист ако не съм точен) - и двете(или колкото там са страните) излагат доводи в полза на своята теза. Не е нормално ти да очакваш, че ние трябва да търсим доказателства на твоята теза, това е твоя работа и ти трябва да аргументираш тезата си. Ние трябва да аргументираме контратезата, в случая, че Александър, без значение дали е бил пияница, е бил талантлив пълководец.

P.S.
Признак за интелегентност е не съгласието или несъгласието с една теза, а аргументацията и.

[от рода на Душковите]

Ще положа неистово старание да ви се аргументирам! А проблеми с алкохола нямам. Не съм аз този който се притеснява, че идолът му е алкохолик.А моята скромна особа изтъква този факт, само с цел да покажа, че Александър е имал други приоритети от това да гради държава... Темата на форума е антични армии и единственото,което исках да изтъкна, че армията на македоните, е създадена от Филип и е трябвало да бъде развивана в държавнически дух, който е бил чужд за синът му. Защо трябва да ви убеждавам в правотата си след като сте предубедени до такава степен, че ми се нахвърляте като глутница кучета. А мислите ли, че след като толкова много вярвате в нещо, то това нещо се превръща в безспорна истина. Нима след като в средновековието са вярвали, че Земя е център на вселената, това го прави истина?
Между другото ви препоръчвам горещо асеновградски мавруд и траминер на "Хан Крум". Първата напитка е била любима на Александър III Македонски и Баща му, но приоритетите им са били различни.

[шляхтич]

Мерси за препоръката. Ама не забравяйте, че това не е само македонска армия - тук влизат и гръцки воини, тракийски пелтасти, перси от предалите се градове.

[Ханс]

Не съм аз този който се притеснява, че идолът му е алкохолик.

А не си ли чувал това - "не си създавай кумири".
Впрочем за да се отрече военният талант на Александър има две обяснения.
Едното е, че човека правещ подобно твърдение е напълно незапознат с военната деятелност на Александър.
Другият вариант е човека макар и запознат да отрича таланта само и единствено на база на личното си отношение към личността. Тоест тук става дума не за оценка на военните способности, а за морален съд и то в стил "Холивуд". Тоест "злият персонаж" е алкохолик, злодей, садист и т.н. и при това положение не може да има достойнства и не може да е талантлив пълководец.
Незнам защо лично аз си мисля, че в твоя случай става дума за вторият вариант - ти твърдиш, че Александър не е имал военен талант и като аргумент привеждаш не военните му кампании, а личният му живот.
Всеки сам избира как да подхожда към истоията - критико-исторически, морално-критически или хронолого-папагалски.

[от рода на Душковите]

Philip II of Macedonia ruled from 359-336 B.C.E. Without the military and political efforts of Philip, Alexander would never have been as successful as he was. According to Bosworth, Philip's work with the Macedonian army and establishment of alliances with the Balkan peoples gave both himself and Alexander the resourcPhilip had several political and military innovations that helped make Macedonia the power that it was at the time of his assassination in 336 B.C.E. Philip increased the size of the group of Royal Companions, the hetairoi, giving more people positions of power and more of a sense of belonging to the kingdom. He is also credited with beginning the practice of allowing the sons of nobles to recieve education in the court of the king. Here the sons would not only develop a fierce loyalty for the king, but it was also a way for Philip to, in a sense, hold the children hostage to keep their parents from interfering with his authority.

Philip's military zenith was at the battle at Chaeronea in August of 338 B.C.E. Philip's army was greatly outnumbered by the Athenian and Theban forces, yet his phalanxes overwhelmed the Athenians and Thebans. Athens and Thebes were forced to become subjects of Philip and Macedonia, leaving Sparta as the only Greek state not under Macedonian control.

At the Council at Corinth the next year, Philip outlined his system for ruling the Greek states. He gave freedom and autonomy to all the political parties in each state, yet established a network of bureaucracies that would be stable and loyal to Philip. Then, with the support of all Greece, Philip declared war on Persia to retaliate for the Persian invasion of Greece several generations before. In the spring of 336 B.C.E., Philip sent Attalus and Parmenion with 10,000 troops over into Asia Minor to begin liberating Greek cities along the coast. Just before Philip himself was to travel to Asia to begin the conquest, he was assassinated.
es necessary to carry out such conquests.

---------------------------------------------------------------------------
That Group That Went Hog-Wild in Asia for 11 Years

---------------------------------------------------------------------------
Were it not for the innovations of Philip, the Macedonian army would have had a heck of a time conquering an entire continent.
Philip's military innovations created the fighting power that Alexander inherited, making it a force to be reckoned with. Philip introduced the 12 cubit (6 meter) sarissa, a wooden pike with metal tip, for use by his infantry in the phalanx. The sarissa, when held upright by the rear rows of the phalanx (there were usually eight rows), helped hide maneuvers behind the phalanx from the view of the enemy. When held horizontal by the front rows of the phalanx, it was a rather brutal weapon. People could be run through from 20 feet away, giving quite an advantage to the phalanx in hand-to-hand combat.

Philip made the military a way of life for many Macedonian men. In the past, soldiering had only been a part-time job, something the men would do during the off peak times of farming. When the fighting season ended at the start of the harvest, the men would return to the farms. Philip made the military an occupation that paid well enough that the soldiers could afford to do it year-round.

By making the military a full-time occupation, Philip was able to drill his men regularly, building unity and cohesion within the army. Alexander fought with the finest military machine that Asia or Greece had ever seen, primarily because of the amount of time and effort spent on maneuvers.

In addition to the basic phalanx, Philip and Alexander used light auxiliaries, archers, a siege train, and a cavalry. With all of these working well together, both Philip and Alexander rarely, if ever, lost any battle.


---------------------------------------------------------------------------
Sexuality and Alexander


---------------------------------------------------------------------------
History has portrayed Alexander the Great as a normal heterosexual. After all, he had a wife with whom he conceived a child, and it is likely that he slept with women. The 1956 epic starring Richard Burton on Alexander's life primarily backed this view, but they showed him as more asexual, so busy that he never had time for women. This is a misconception, for it is generally accepted that he had a preference for men. Unfortunately, he did not have many lovers, and those he did have never spoke about it. This leaves us without a lot of information. Where was the Weekly World News when you needed it!
Hephaestion was, by far, Alexander's closest friend. They were notorious for spending lots of time together, philosophizing on life, sharing ideas, and discussing the future. When his mother Olympias once sent Hephaestion an angry note, he replied, " Stop quarreling with me; not that in any case I should care. You know Alexander means more to me than anyone." Whether this was a physical relationship was never definitively documented. However, according to Mary Renault, "In spite of Homer's reticence, classical Greece assumed the heroes' love to be sexual." Traditional male relationships in Greece generally involved adults and boys. Alexander and Hephaestion's relationship was unusual because they were the same age.

Alexander must have compared their relationship to that of Achilles and Patroklos. According to Plutarch, when they visited Troy, Alexander laid a wreath upon the tomb of Achilles, while Hephaestion did the same upon Patroklos'. This comparison is further credited by the king cutting his hair in honor of Hephaestion's death, just as Achilles had done for Patroklos. Mary Renault also mentions that Alexander did have a eunuch, named Bagoas, who was always cited as the kings "eromenos." This further indicates his sexual preference.

It is important to consider Alexander's relationship with his mother, Olympias, as affecting his sexuality. It is widely thought that Alexander had an Oedipal attraction to his mother. As a child, he saw his parents' relationship deteriorate as they became virtual enemies to each other. Philip had many concubines and eventually married one of them. Naturally, this left a great impression on the young boy, stuck in the middle of the feud, and it was only natural that he identified with his mother. Mary Renault remarks that, "for Alexander, his father's constant absences on campaign, combined with his mother's possessive love, made this a certainty." So great a bond was formed with his mother, that it may have prevented other women from entering his life.

http://wso.williams.edu/~junterek/

---------------------------------------------------------------------------
Желязната Римска империя строши и покори всички народи под нозете си. В 168 г.пр.Хр. в битката при Пидна загина империята на Александър. На световната сцена властваше желязото.
Това е от някакъв Евангелски сайт :stupid: ,но май не съм единственият луд
--------------------------------------------------------------------------
"Римската власт стъпва трайно на Балканите през II в. пр. Хр. След битката при Пидна през 168 г. пр. Хр. Македония се превръща първа в римска провинция. Век и половина след това, в 15 г. пр. Хр., е завладяна Мизия и превърната също в провинция. Най-после след упорити борби с тракийските племена на юг от Хемус и многократни походи на римските войски през 46 г. е образувана още една римска провинция - Тракия. Тракийското население през този период било малочислено. Според античните извори Рим постигнал победата си на Балканите чрез безмилостно избиване на траките. Останалите траки продължават да живеят свободно по обезлюдените полета, а значителен дял от тях се изтеглили в планинските райони."

източник www.members.tripod.com
---------------------------------------------------------------------------
Персей е последният цар (от 179 г. до 168 г. пр. Хр.) на Древна Македония. Син на Филип V Македонски. Успял да отстрани от властта проримски настроения си брат Деметрий и да организира с гръцките градове антиримска коалиция. В началото на Трета македонска война Персей е има всички шансове да успее, но в битката при Пидна (168 г. пр.н.е.) бил разгромен и принуден да се предаде на римляните. Неговият победител Луций Емилий Павел отнесъл в Рим огромна военна плячка и 150 000 роби от съюзените с Персей епирски градове. Починал през 165 или 162 г. пр.н.е. в плен.

http://bg.wikipedia.org
---------------------------------------------------------------------------
Не си прав. Александър македонски не развива тактическите "ходове" на своя баща Филип 2. Тоест масивния таралежов удар на сгъстената фаланга, бързи удари с кавалерия от двете страни на фалангата, като кавалерията има задача и да се връща от време навреме и зад кавалерията настъпват късите редици на хоплитите. Александър допринася със безресъдната си смелост като с харизмата си увлича войските и като забележи не връща кавалерията, а я използва като тотален клиновиден удар по набелязана слабост в строя на противника. Впрочем персийците не са били достоен противник, виж баща му Филип се среща с десетки пъти по-труден противник като обединената елинска армия при Херонея..там вече е битка, ожесточена, дълга и много кървава. Александър добре е научил урока си от баща си, но не е откривател или новатор....Докато Епаминонт, ех този човек е истински гении-принципа на косата атака, който е използвал и Фридрих, принципа на мобилния резерв, на различните постройки на пехотата....изобщо не е въпрос на инстинкт, а на откровение дето се казва в главите на гения.
И не си прав за римляните..епохата на възхода на рим ,военните сили са били в пъти по опитни, по мобилни и по силни.Тоест една фаланга или опитна военна част от този период ще разбие Александър без проблем. Затова римляните в битките срещу южноиталийските гръцки градове и най-вече при Пир създават най-съвършенните правила на пехотния бой и начин на постройки на пехотата познати до сега. Армията на Пир е била в пъти по-силна от армията на Александър, също така разбиването на армията на последния македонски цар Персей при Киноскефале от римляните показва превъзходството на ..образно казано на малките манипулни "квадратчета" на римляните над тежката фаланга..Просто римляните предлагат мобилност,бърза смяна на резервите и най-вече близък бой с меч!

http://forum.boinaslava.net
---------------------------------------------------------------------------
Емили¼ Паул бил римски генерал ко¼ им го нанесол пресудниот пораз на Македонците, по ко¼ античка Македони¼а била окупирана од Рим¼аните и престанала да постои како држава. Пред да поминеме на делови од пишуваœата на Плутарх, да ги об¼асниме накратко настаните што тогаш се случувале во и околу Македони¼а

http://www.makedonskosonce.com

---------------------------------------------------------------------------
Пидна (греч. Pydna), город в Древней Македонии, на берегу Фермейского залива, в районе к-рого 22-23 июня 168 до н. э. произошло решающее сражение между римской и македонской армиями во время 3-й Македонской войны (см. Македонские войны 3- 2 вв. до н. э.). Рим. войско (26 тыс. чел.) под командованием консула Эмилия Павла 21 июня подступило к П. Чтобы не допустить осады П., македонская армия (св. 40 тыс. чел.) под командованием царя Персея построилась на подступах к городу. На следующий день македонцы первыми начали сражение. Мощным ударом македонской фаланги передовые части римлян были потеснены. При преследовании римлян по пересеч¸нной местности боевой порядок македонской фаланги расстроился. Эмилий Павел умело использовал образовавшиеся разрывы для решительного удара по пр-ку. Македонская армия была разбита и уничтожена: 20 тыс. убитых и 11 тыс. пленных. В сражении при П., как и в других сражениях Македонских войн, выявилось преимущество манипулярной тактики (см. Манипула) над тактикой фаланги. Сражение при П. привело к развалу македонского гос-ва, полному его разграблению. В 148 до н. э. оно вместе с Эпиром и Иллирией превратилось в провинцию Рима.

Использованы материалы Советской военной энциклопедии в 8-ми томах, том 6.

---------------------------------------------------------------------------
През 168г.п.н.е 4 те легиона на консула Емилиан Паулий при ПИДНА в подножието на
планината Олимп разбиват армията на македонския цар ПЕРСЕЙ.

http://forum.boinaslava.net

---------------------------------------------------------------------------
Александър Македонски
Автор: Пол Картлидж
Издател: ИК "Персей"
Седмица преди излизането по нашите екрани на скандалния филм „Александър” на режисьора Оливър Стоун, по книжарските щандове ще се появи книгата „Александър Македонски” на издателство „Персей”. Обаче не става дума за роман по филма, каквато е обичайната практика. Това е най-новата, сериозна и провокативна книга, разказваща не измислени сюжети, а истинската история на завоевателя и стратега, владетеля и тиранина, мъжа с блестящ ум и сложна сексуалност. Автор е Пол Картлидж, най-уважаваният професор по антична история в Кембридж. Той има зад гърба си много научни трудове, но сега е написал книга, адресирана не към историците, а към милиони читатели.
На двайсетгодишна възраст Александър наследява баща си Филип като владетел на гръцкия свят на изток от Адриатика. Шест години по-късно завладява една от най-могъщите империи, а когато е на трийсет, победоносно повежда армията си до границите на познатия тогава свят. Управлява империя, която се разпростира от Средиземно море до Хиндукуш. И още преди да е навършил трийсет и три, умира...

Кой е бил Александър Македонски - безсмъртен или смъртен, тиранин, бисексуален, мегаломан, отцеубиец, завоевател, прекрояващ света, жесток ловец, който с една и съща страст убива животни и хора?...
Документалната книга на Пол Картлидж е съвременен портрет на най-обаятелната личност от античността, комбиниращ исторически разказ с холивудски размах и интригуващ детективски подход.

Александър Македонски е последният герой на класическия свят. Неговата слава издържа над две хилядолетия и оставя отпечатък върху източната и западната култура. Цар пълководец, който прекроява света, той живее и до днес с легендите и разпалва въображението на писатели, авантюристи, създатели на филми, световни лидери и обикновени хора.

Книгата „Александър Македонски” е безкраен източник едновременно на удоволствие и размисъл. Тази завладяваща творба изследва както легендите, така и фактите. И което е още по-интересно, кани читателя да участва в трудната задача да се отделят фактите от измислицата. Разискват се изключително спорни въпроси, като убийството на Филип, от което най-голяма изгода има Александър; сексуалността на завоевателя и отношенията му с неговия приятел от детинство Хефестион; отношенията с майка му Олимпия, които остават загадка, но говорят за подтиснат Едипов комплекс; опожаряването на Персеполис; споровете и пренасянето на мъртвото му тяло...

Освен многото сензационна информация, книгата предлага и задълбочени знания за света, в който е живял Александър. Изследва отношенията му с македонците, гърците и персите. Разглежда военната му стратегия. Приложени са схеми на битките, които е водил (а той не е губил нито една!). Има карти на походите му... Изобщо цялата възможна информация за него!

" Александър въобще не е имал сексуален живот. Той се е наслаждавал да прави с царствата и особено с крепостите това, което нормалните мъже вършели с жените..."

Том Холт

" Пол Картлидж ни дава обективен съвременен портрет на един издигнат в култ мъж чудовище, който никога не е знаел кога да спре и никога не го е правил до деня на смъртта си."
Фредерик Рафаел

" Пол Картлидж е от малкото учени, които могат да пишат четивно и интригуващо, без това да е за сметка на историческата правда..."
---------------------------------------------------------------------------
Макар и позасенчен от славата на сина си Александър Велики, Филип II Македонски (ок. 382-ок. 336 г. пр. Хр.) остава в паметта на поколенията с държавническата и военната си политика. За четвърт век той превръща Древна Македония в мощна държава - удвоява територията й, укрепва военната, дипломатическата и икономическата власт. Постига това, което изглежда почти невъзможно - обединението на Гърция. По този начин страната му изиграва ролята на кръстопът и посредник между древния гръцки свят, Балканския полуостров и азиатските държави. Убит е в момента, когато се подготвя за осъществяване на голямата си амбиция - превземането на Персийската империя на Дарий III. Така всъщност Филип II създава условията, подготвили почвата за бляскавия възход на Александър и отворили пътя за римските завоевания, изковали за хилядолетия напред бъдещето на Европа. На базата на обилен изворов материал и богата историческа литература французинът Жан-Никола Корвизие, доктор по литература и професор по древна история, проследява и личния живот на държавника, изцяло подчинен на висшите идеали, на които служи, и на трудното и знаменателно призвание, отредено му от съдбата.
---------------------------------------------------------------------------