Ефективност на корабното ПВО през ВСВ

[De Ruyeter]

Едва ли е допринесло за потопяване - по-скоро е възпламенило снарядите на НУРС-овете и избухналия пожар спомага за поле-лесно коригиране на огъня на Бисмарк

[gollum]

Аз да си продължа в моята посока - не мисля, че причината в тежкия калибър да се предпочетат оръдия от горната граница на интервала (ако приемем, че тежкия калибър ПВО е в интервал от 60 мм + до 130 мм +), вместо тези от средата или долната граница е само в "гарантираното разрушаване" на атакуващия самолет. Ако се търсеше само този ефект, щяха да работят само по оръдията от долната граница, защото техните боеприпаси са достатъчно мощни за да разрушат с 1-2 директни попадения (всъщност, вероятно едно ще е достатъчно), който и да е палубен/морски ударен морски самолет или да повредят до степен на неутрализация тежък бомбардировач или летяща лодка. По-логично би било ако само този ефект се търсеше да работят в посока на създаване на автоматично оръдие от този интервал калибри (70мм+). Впрочем, Самият Сейлър посочи, че изправени пред камикадзетата сащианските ВМС започват работа точно в тази посока - автоматично 76,2 мм ПВО оръдие, защото боеприпасът съчетава достатъчна мощност за гарантирано разрушаване с възможност за автоматизация, която дава нужната висока скорострелност за директно поразяване на бързо движещ се самолет. Още повече, че по-тежките оръдия все пак се насочват по-бавно, т.е. определено имат недостатък ако търсим следене на самолет, който се намира близо до кораба.
Аз поне (може и да греша, разбира се) не мисля, че основното предназначение на тежките зенитни оръдия е да се разправят със самолети, навлезли в непосредствената зона около и над кораба, т.е. когато ударните самолети могат да бъдат много по-маневрени, т.е. много по-бързо да сменят посоката на движение. В тази зона основна роля имат средното и лекото ПВО, които имат нужната маневреност и скорострелност. Тежкото ПВО е ефективно в далечната и средната зона на защита на кораба от атакуващи самолети, където целеуказанието е по-лесно. Тежките боеприпаси позволяват да се разчита на ефективност не само при директно попадение (както е при средното и лекото ПВО), но и при близко попадение, защото образуващите се шрапнелите са достатъчно мощни и бързи.
Естествено, нещата много биха зависели от типа заплаха, но малко или повече това важи за всяка една от тях.

ПВО-оръдия от средната и особено от горната част на този интервал имат друго предимство и, поне според мен, то е причината (наред с "универсалността", разбира се, т.е. по-мощния боеприпас е по-добър срещу морски цели). Вече го посочих: приемлива скорост на насочване, така че оръдията да могат да "реагират" достатъчно бързо и да създадат зенитен бараж ("завеса") на пътя на атакуващите самолети (за това не се иска чак толкова висока скорост, колкото е нужна за стрелба по маневриращ около кораба самолет), добра скорострелност и достатъчно ефективен (по маса) боеприпас, като всички тези фактори заедно позволяват да се създаде достатъчна огнева плътност за баража.
Естествено, за тази цел могат да се ползват всички оръдия от този интервал (както спомена sobr_CA), но тежките имат забележимо предимство. За да го демонстрирам, подготвих малка екселска табличка със сравнение на няколко типа оръдия от този интервал от ВСВ. Ясно се вижда, че ако отбележим с единица огневата мощ на оръдията от долния интервал (70-90 мм), то средният интервал (100мм+) дава 2, а горния (114+127 мм) дава 4,6. Т.е. ако решим да въоръжим за тежко ПВО корабите си с оръдия от долния интервал, трябва да сложим два пъти повече оръдия, отколкото ако разчитаме на средния и повече от четири пъти повече, отколкото ако разчитаме на тежкия, за да получим сходна огнева мощ. Както отбелязах, местата за разполагане не са безкрайно много, особено с оглед на организирането на добро покритие на периметъра, така че това показва явно предимството на избор на оръдия от средния и особено от горната част на интервала. Струва ми се, че все пак именно този фактор е играл основна роля при избора, а не само по-високата ефективност срещу морски цели (макар и тя да има своето място).
След войната започват да навлизат автоматични оръдия от долната част на интервала и това решава нещата, защото прираста в огнева мощ е 3-4 пъти, така че това напълно нивелира разликите. Като се прибави по-високата маневреност на по-леките оръдия, а и все пак по-ниската им маса и цена, нещата стават ясни. Но това е поне десетилетие след края на ВСВ.

Що се отнася до типа взриватели като фактор - всички тежки оръдия от целият интервал имат достатъчно голям боеприпас, за да може да се сложат тогавашните радио-взриватели, така че това не е от значение.

Между другото, Амазоне, доколкото си спомням, повечето ако не и всички японски оръдия ГК (на тежки крайцери, броненосци и линейни кораби) имат в асортимента си зенитен боеприпас от сходен с типа, предназначен за оръдията на "Мусаши" и "Ямато". Проблемът с ефективността им е комплексен, според мен. Първо, при този тип оръдия има ограничение във вертикалното насочване. Второ, скорострелността все пак е съществен фактор за създаването на ефективен бараж, защото има предел на ефективността на единичен боеприпас, над който дори да увеличаваме мощността няма да получим достатъчно увеличение на поразяващата зона. Така че за да създадем необходимата плътност все пак ни е необходима н само "голяма отделна мощност" на боеприпаса, но и достатъчна скорострелност е брой на задействаните оръжия. Вероятно 120-130 мм са някъде в оптималната част на тези фактори (като сигурно 150-160 мм е възможният предел), защото скорострелността на оръдие от 8-12 пада на 5-6 (т.е. поне двойно), а поразяващата зона определено не нараства със същия темп. Когато скорострелността падне до 3-4, че и надолу (при ГК на броненосци и линейни кораби), нещата определено стават плачевни, защото дори да приемем същото количество стрелящи оръдия ще имаме много по-малко (поне 3 пъти) боеприпаси, а "покритата зона" едва ли ще е особено по-голяма (няма как да нарасне на повече от няколко метъра в диаметър).
Естествено, важен фактор е и скоростта на следене на целта (и на "реакция" на самото оръжие, т.е. времето между откриване на целта и насочване на оръжието така че да може да води ефективен по нея), но това не е единственият важен фактор в уравнението. Така или иначе, с появата на сравнително ефективен въздушен радар е възможно достатъчно ранно откриване, а при организирането на далечната огнева зона скоростта на смяна на позицията на оръдието не е чак толкова важна (макар че пак си е съществен фактор), колкото при навлизането на самолетите в средната и особено в близката зона на защитата.
Впрочем, така или иначе си мисля, че за да бъде ефективен баража, трябва да бъде организиран от достатъчен брой кораби, т.е. да имаме добре организиран ПВо-ордер и достатъчно количество ескортни кораби. Единичен кораб трудно може да разчита на да организира що-годе ефективна ПВО. Това води до наслагване на поменатите по-горе фактори, т.е. от тази гледна точка много по-голямо значение ще имат тежките зенитни оръдия, отколкото каквито и да е оръдия ГК, които имат и зенитни боеприпаси в арсенала си (тяхната роля ще е пренебрежима).

[De Ruyeter]

Голъм, забравил си нещо много важно - скорост на завъртане на ПВО устанвката в хоризонтална и вертикална плоскост, за да могат оръдията да следват самолетите, а и при пикиране и вираж да ги съпровождат с адекватно количество огън. Трябва да добавиш поне още две графи към таблицата. Забравил си също така 133мм оръдие на UK, което е основно двуцелево оръдие на модерните кораби. За американските оръдия само 127/38 са участвали във ВСВ, а тези дължина на цевта 54.5 калибра са планирани, но са поставени за първи път на следвоенни крайцери. Също и Монтана е трябвало да бъде въоръжена с тях.

[von Danitz]

А японските 127 мм тип 89- сдвоени, 40-ти калибър? Или това е някаква реплика? От разрушители до линейни кораби, навсякъде са. На Ямато са 12.

[gollum]

Голъм, забравил си нещо много важно - скорост на завъртане на ПВО устанвката в хоризонтална и вертикална плоскост, за да могат оръдията да следват самолетите, а и при пикиране и вираж да ги съпровождат с адекватно количество огън.

Не че съм я "забравил", ами съм я пропуснал умишлено, защото не е от особено значение за това, за което "говоря" (иначе сама по себе си има голямо значение, разбира се). Става въпрос все за зенитни или универсални оръдия и допускам, че тази им характеристика е била от "що-годе достатъчна", през "приемлива" та до "много добра", като е ясно, че по-леките системи могат да бъдат направени и по-маневрени (но за интересуващия ме въпрос е все тая).
Що се отнася до пропуснатите оръдейни системи - не вярвам те с нещо да изменят картината, която се очертава. Определено не съм се стремил да включа всички използвани оръдия, а по-скоро да включа достатъчно, за да се очертае тенденцията, т.е. да илюстрирам поста си. Вярвам, че съм успял, но ако не съм, ще разбера скоро .

Забравил си също така 133мм оръдие на UK, което е основно двуцелево оръдие на модерните кораби.

Виж, това трябваше да го включа. Това е, нали? Огневата му мощ ще е по-малка (~290), но няма чак толкова да промени общата картина (429, т.е. пак над 4 пъти по-голяма от тази на "долния интервал"). ТО сигурно тогава и 5,5"" британски трябва да включа? Както и да е, картината не се променя много.

ПП За японските, доколкото схванах, не се отличават съществено от сащианското, а него съм го включил. Дължината в калибри така или иначе също не участва към момента в калкулацията - сложих я само за по-ясна идентификация.

[Sailor_Malan]

а и при пикиране и вираж да ги съпровождат с адекватно количество огън

Редно си е да се уточним, че морските самолети(особено в Тихия океан) имат два доста различни начина на атака, съответно и изисквания за адекватно противодействие. Докато торпедоносците(особено в крайната фаза на атаката) си следват един и същи курс и летят с постоянна скорост, пикиращите бомбардировачи са крайно малоразмерна и бързоподвижна цел. Парадоксалното е, че и в двата случая именно тежкото оръдие е най-ефикасно за борба със заплахата(разбирай за разрушаване на нападащия самолет, не толкова за заградителен огън) и именно в ролята на средство за водене на координиран(с другите кораби в ПВО ордера) заградителен огън, а не в ролята на средство за борба със самолет навлязъл в зоната около или над самия кораб. Просто самолет минал успешно през баража и навлязъл в зоната около или над конкретен кораб обикновено излиза от атака и там ако въобще има средства за противодействие, това са скоростта, маневреността и в най-критичния случай противоторпедните прегради, палубната броня и аварийните команди. Ако въобще има нещо от артилерията способно да реагира с някаква адекватност в тая зона, това по-скоро е 4х40мм. зенитен автомат. Особено в случая с торпедоносците, въпреки че при една по-добра координация(за лоша такава можем да дадем пример с американските напъни при Мидуей преди бомбардировъчните ескадрили да спасят положението) те най-вероятно ще атакуват с малки интервали от различни ракурси и ще са съпроводени от изтребители, което означава ще разчетите на леките оръдия ще са под обстрел и няма да могат да си вършат работата качествено.
А разчета на 127 мм. купола примерно ще има възможност въобще да не ги допусне на дистанция от която щурмана да започне да прицелва торпедото.

[Sailor_Malan]

И пак, най-ефикасното средство за ПВО на съединението си остава добре насочения изтребителен патрул, и възможността прехвата и откриването да станат колкото се може по-рано, за да може в случай на нужда патрула да бъде усилен(което особено с хидравличните катапулти през ВСВ си изисква и определени маневри на самолетоносача отговорен за поддръжката на патрула и на охраната му). Колкото и да е странно и до наши дни точно един продукт(условно казано) на нуждата за по-добро корабно ПВО през ВСВ си носи службата и в USN и в Marine Nacional и в израелските ВВС и в японските сили за самоотбрана ако се не лъжа. Става въпрос за Е-2С.