Ефективност на корабното ПВО през ВСВ

[Sailor_Malan]

Моряк, в такъв случай би било интересно да дискутираме и ефективността на изтребителите от ескортните самолетоносачи в Северния Атлантик през ВСВ. Няма как, ПВО-то на флота си е зенитна артилерия плюс палубни изтребители. В повечето случаи.
Ако искате ограничете темата до корабното ПВО, не знам.

Всъщност съвсем би било на мястото, още повече като имаш предвид, че ескортните самолетоносачи реално си се появяват точно някъде към 1942. А даже приключенията на десетте Хелкета базирани на първия такъв (HMS Audacity) са добре документирани пък и ефективността им клони към 80-90%. Повечето Fw-200 посмели да се появят на охраняваните от Аудасити конвои приключват живота си със стремително гмуркане в океана.
Верно там основния фактор не е точно корабното ПВО от какъвто и да е вид, а по-скоро факта, че немската морска авиация способна да действа оттатък Канал има бутиков характер(малко на брой, много скъпи самолети) и и се налага да се справя с трудно преодолим след 1941 фактор - RAF. A характера и е толкова бутиков, че даже и Пепеляшката на RAF (Coastal Command) и Fleet Air Arm изглеждаt презадоволени откъм ресурси(разбирай хора и самолети) в сравнение с германските си противници.

Да ме прощавате за лирическото отколение, но всъщност случаите в които има смисъл да си говорим за корабно ПВО е или Тихия Океан или Източния фронт(с големи условности).

А между другото леката зенитна артилерия на японците има огромен кусур, който с известен зор бива активно експлоатиран за подпомагане на работата на торпедоносците - щитовете на леките оръдия се пробиват от 12.7 мм. бронебоен патрон на картечниците на истребителите. То и за това след Мидуей нататък ако няма въздушно противодействие част от тях правят компания на торпедоносците при атаките. От друга страна на японците масово не им достига ресурс да се възползват от тоя факт особено след Мидуей.

[Kramer]

Кондорите са се брояли на пръсти, какъв фактор са те?
Относно "Немската авиация зад канала", тя си е изиграла ролята. След това както знаем англичанитата са поглъщали ФАУ-2 точно толкова добре, колкото и ФАУ-1

[Sailor_Malan]

Кондорите са се брояли на пръсти, какъв фактор са те?

Докъм 1942 според мене са си сериозен фактор. Особено когато действат координирано с подводниците. И то са си доволно сериозен фактор, на който корабното ПВО не е в състояние да противодейства ефикасно, щото веднъж изникнал над конвоя Кондора вече е свършил най-важната си работа и реалните проблеми се чакат по-скоро на следващата вечер. А виж ако поради слабата охрана е ударил и някой транспорт това само добавя стойност на мисията му. И всичко това е до появата на HMS Audacity.

Но доста се отклонихме от основната тема де.

[Kramer]

Така де, по инерция подцених FW-200 като разузнавателен. Щото нали все на първо място поставяме ударните възможности.

[von Danitz]

ПВО крайцерите май трябва да споменем, поне за Срезидемноморския басейн, където конвойните битки са доста ПВОемки, ако мога така да се изразя. Не съм запознат обаче с ефективността им. Около Пиедестал нещата са доста трагични, дори с участието на палубно авиационно прикритие.

[Sailor_Malan]

Ами май като да е ниска ефективността им. Първо крайцерите не са много, не са добре защитени, не разполагат с най-добрите системи за управление на огъня, но пък имат насреща си опитен и мотивиран противник(или по-скоро противници, защото там и германците и италианците са на високо ниво) с пробвана в бой тактика и близки летища, които им позволяват в рамките на един ден да повторят появяването си над конвой. Kрайния резултат е, че непредназначени за ПВО кораби, създадени преди пикиращия бомбардировач да се появи като концепция са доста по-устойчиви на въздушни атаки. "Пенсионерите" Уорспайт и Баръм примерно понасят ударите на щатното оръжие на Щуката (250 кг. бомба) с нужда от дребни до средни поправки и оказване на медицинска помощ на пострадалите и си продължават боя, бидейки достатъчно опасни за нападателите. Специализиран ПВО крайцер при такова попадение обикновено има сериозни проблеми и голяма опасност да загуби най-сериозното си средство за оцеляване - възможността да се движи с висока скорост. А от друга страна главния калибър на ПВО крайцерите(и на британските и на американците между другото) обикновено по нищо не превъзхожда универсалната артилерия на линейните кораби или примерно на обикновените крайцери. В случая с американците примерно и Кливлънд и Балтимор имат 12х127 мм оръдия и се справят доста по-добре в ролята на ескортен кораб за разлика от специализираните ПВО крайцери разполагащи с по 16, но инсталирани така, че 4 от тях да са с ограничен сектор на обстрел. Да действително перфектно разположени за борба с един от любимите подходи за торпедна атака предназначени да спрат атакувания кораб, за да могат бомбардировачите да го довършат(в тоя случай всеки опитал се да удари крайцера с торпедо в кърмата би се натресъл на 6 127 мм. оръдия), но пък и обикновено ПВО крайцера никога не е основната цел.

[Kramer]

Дидо-то обикновено имат 8-10 бр. 133мм, 6 бр. 37/40 мм и примерно 16 бр. 20мм.
На фона на ПВО-то на американските кораби не блестят, но на англичаните са вършели работа.

[von Danitz]

Съвсем леко в страни от точната тема, но може би трябва да споменем тук и един вече клас, който германците използват, главно с цел прикритие на градове и области. Говоря за корабите Nachtjagdleitschiff или NJL , от които са ми известни Скагерак и Того, вторият е бившия рейдер Коронел. Накичени с радари Wurzburg тези кораби пътрулират близо до родния бряг и сигнализират за въздушни атаки. Прилагам и оперативния район.

[De Ruyeter]

С какво блестят американските леки крайцери тип Атланта и Джуно, че не разбрах? Освен че нямат адекватна система за управление на зенитния огън и постовете са само два?

[Kramer]

С какво блестят американските леки крайцери тип Атланта и Джуно, че не разбрах? Освен че нямат адекватна система за управление на зенитния огън и постовете са само два?

Сравних ги не с Джуно, а с посочените по-горе Кливланд и Балтимор, упоменати от Sailor.
Дето могат да вършат и друга работа.

[De Ruyeter]

Ако не бяха излишно претъпкани със 127мм оръдия, може би щеше да има място и за пост за управление на зенитния огъни и побордно - така че четирите поста да са ромбоидно разположени и да може по-бързо и ефективно да се прехвърлят данните.

[Odzava]

А между другото леката зенитна артилерия на японците има огромен кусур, който с известен зор бива активно експлоатиран за подпомагане на работата на торпедоносците - щитовете на леките оръдия се пробиват от 12.7 мм. бронебоен патрон на картечниците на истребителите. То и за това след Мидуей нататък ако няма въздушно противодействие част от тях правят компания на торпедоносците при атаките. От друга страна на японците масово не им достига ресурс да се възползват от тоя факт особено след Мидуей.

Японците са имали достатъчно ефективна артилерийска установка към началото на войната - 100 мм тип 98 модел А. За съжаление липсата на съвременно радиолокационно оборудване и радиовзриватели не позволяват японските кораби (самолетоносача "Тайхо", крайцера "Ойодо" и 12 есминеца "Акицуки" да се проявят като "Саут Дакота".
Но пък при последната операция на Обединения флот оцеляват точно двата есминеца тип "Акицуки", докато останалите кораби са практически безнаказано потопени от американската авиация.

[Kramer]

По отношение на организацията на корабната служба, ПВО-то подчинено ли е било на старшия артилерист на кораба и в кои флотове? Къде е било отделна БЧ и къде не е?

[uzi71]

Японците са имали достатъчно ефективна артилерийска установка към началото на войната - 100 мм тип 98 модел А. За съжаление липсата на съвременно радиолокационно оборудване и радиовзриватели не позволяват японските кораби (самолетоносача "Тайхо", крайцера "Ойодо" и 12 есминеца "Акицуки" да се проявят като "Саут Дакота".
Но пък при последната операция на Обединения флот оцеляват точно двата есминеца тип "Акицуки", докато останалите кораби са практически безнаказано потопени от американската авиация.

Хм, 2 оцелели от 14 кораба дори и с голямо напъване не бих казал че е някакъв успех. При това разрушителите оцеляват не толкова заради ПВО-то си, а чрез маневреността и размерите си и това че не са главни цели за атака.

[Odzava]

Хм, 2 оцелели от 14 кораба дори и с голямо напъване не бих казал че е някакъв успех. При това разрушителите оцеляват не толкова заради ПВО-то си, а чрез маневреността и размерите си и това че не са главни цели за атака.

Оцеляването на двата есминеца е безспорен успех за екипажите им. А и изводите са неверни. Първата американска вълна има за цел ескорта (потопени за "Яхаги" и "Хамакадзе") и само големия брой самолети и малкия брой цели позволява да бъде атакуван и "Ямато". Всъщност именно скоростта на прицелване на японските 100 мм оръдия дава възможност на "Фуцуюки" и "Сузуцуки" да оцелеят. Американските "Авенджъри" не са имали възможност да се приближът достатъчно заради плътния заградителен огън. Докато при останалите японски кораби това не е било така. Самите размери нямат кой-знае какво значение. Американските пилоти към 1945 г. имат достатъчно опит и потапянето на кораб за тях не е проблем, без значение от размера му.