Това дали наистина е от екипажа или от ПВО-то? Егати съвпадението, точно днес суртинта си мислех да отворя подобна тема, за ефективността/неефективността на корабното ПВО през войната и причините. Защото Бисмарк и етажерките не е единственият случай. Ямато сваля само няколко самолета при стотиците цели които има, разбира се това не са английските двуплощници ама и кораба е накичен с повече ПВО от Бисмарк. Англичаните и японците в началото на войната - същата работа (кои бяха двата потопени английски крайцера?). Контраста с американското ПВО е чудовищен - тия не могат да си преброят колко японски самолета са свалили с корабно ПВО. Интересно ми е каква е причината, дали снарядите с радио (магнитен) взривател на голямокалибрените оръдия, или американската верси на Бофорсите, която е в пъти по добра от оригинала и е произведена в чудовищни бройки (май повече от всяко друго оръдие през войната с изключение на ЗИС-овете) ? Факт е че след като Ентерпрайз е преоборудван с Бофорси почва да коси японската явиация със сериозни темпове.
Ако администраторите преценят че това си заслужава отделна тема моля да я отворят.
Ако администраторите преценят че това си заслужава отделна тема моля да я отворят.
) или за 20 мм. ерликон с разчет от двама човека, реално е последната линия за отбрана, то ненапразно най-големите сакатлъци за американците са ставали главно когато патрула е бил прибиран на самолетоносачите, за да бъде сменен или когато такъв не е имало или когато е трябвало патрула да прекратява преследването по някаква причина, но и едни от най-големите издънки на нападателите са се случвали точно когато са катастрофирали челно с добре насочен въздушен патрул. Тогава обикновено даже не са виждали целите(G4M натоварена с 2 снаряда ОКА се е трансформирала доста лесно от летящ самолет в отметка под кабината на някой F6F или F4U). Ta вкратце - така някъде към 1942 ПВО на корабното съединение отдавна престава да бъде чисто техническо решение какви оръдия и системи за управление на зенитния огън и откриване на цели има на кораба и става комплекс от технически и тактически мероприятия насочени към възможността да изнесеш отбраната колкото се може по-далече(по възможност 24 часа в денонощието историята познава случаи в които цял самолетоносач(USS Enterprise CV-6) прекратява дневните операции), да подобри oткриването на цели максимално рано и да направи така, че корабното ПВО да се занимава с каквото е останало след работата на въздушния патрул. Цялата схема има само един кусур - след като нападателите влязат в обсега на корабната артилерия се налага прекратяване на преследването.
Comment