Съобщение

Collapse
No announcement yet.

СУО

Collapse
This topic is closed.
X
X
 
  • Filter
  • Време
  • Show
new posts

    #31
    така си е.Освен това британската концепция е да произвежда множество кораби, които адикватно да защитават нейните комуникации.Те трябва да бъдат по-евтини.Например.Худ е 6млн фунта стерлинги към 1920г, Рипълс и Ринаун - по 2 млн всеки.Нелсън през 1927г. струва 6млн, но това не са парите на Худ от 1916-20г.КГV струва 10млн фунта стерлинги бройката. Един Белфаст струва 200 000 фунта, а тежък крайцер - 120 000 - 150 000.
    Айова струва 100млн, Мисури 125млн, Норт Каролина и Саут Дакота по - 77млн - средно Аляска - 77млн.
    Ришельо е един милиард и половина франка
    П.В.

    Comment


      #32
      Пламен, безкрайно съм Ви благодарен за точните цифри!
      “Цената на един джобен линкор е 70млн райхсмарки - на първия и 80млн на последния.Бисмарк струва 196млн марки, а Тирпиц 186ммлн, ….”
      И в опита да си образувам гънки , си правя следната абсурдна сценка:
      Германия от едно общо цяло се разделя на две:
      Едината част е остров Шпицберген и другата част е остров Тасмания
      Двете части имат наследени еднакви възможности:
      еднакви научен ,стопански, военен; население,технологии, ресурси, еднаква стойност на паричната единица и т.н. = пълна еднаквост,равенство .
      Изключваме политическата ситуация от картинката.
      Годината е примерно 1935.
      Тасмания : върховната власт ,по препоръка на адмиралите, решава ,че ще строи ЛК тип Бисмарк (8 х 380 в четири кули), и съобразно концепцията и ресурсите успява да произведе примерно 8 броя.
      И съответните докове в корабостроителниците.
      Шпицберген: върховната власт ,по препоръка на адмиралите, решава ,че ще строи ЛК тип Дойчланд ( 4 х 380 в две кули, както проектът за преоборудване на Шарнхорст) и успява да произведе примерно 20-21 броя .
      И съответните докове в корабостроителниците.
      Критерий е ценовото съотношение, както е посочено 196/186 млн. към 80/70 млн.
      Съотношение, в тази картинка:
      Тасмания : всичко 64 оръдия ГК на 8 кораба
      Шпицберген: всичко 80-84 оръдия ГК на 20-21 кораба
      Няма самолетоносачи, няма никой друг. Има само два линкорни флота.
      И тези два флота се срещат и започва великата океанска битка
      8 срещу 20-21 , 80-84 срещу 64 оръдия ГК, при еднаква СУАО

      Comment


        #33
        Предполагам, че подобен начин на мислене е довел до създаването на линейните крайцери в английския флот преди Първата световна война.
        Както и по-горе казах, трудно е да се избере окончателен отговор в спора между броня/въоръжение.
        Модератор на раздели "Втора световна война" и "Междувоенен период".
        Проект 22.06.1941 г.
        "... там можете да попаднете на персонажи като например "честен прокурор" - а това, съгласете се, е същество къде-къде по-фантастично от някакъв си там "тъмен елф"." ©

        Comment


          #34
          Валентор, не забравяй, че дори и модифицирани с 380мм оръдия, а аз съм сигурен, че такива трудно могат да им се качат, джобните линкори няма да са пълноценни бойни кораби.Един от първоначалните варианти на джобен линкор, известен като II-A е две кули с две 380мм оръдия и броня 200мм на борда.Но скоростта му е 21 възла - 10 възла по-ниска от тази на Бисмарк и линкорите могат да диктуват дистанция.Кулите са слабо защитени - 200мм - по линкоровския стандарт и се пробиват от всякаква дистанция от 380мм снаряд.Значи Бисмарк може да поддържа дистанция и да го обстрелва от голяма дистанция.Вариантът "Р" е бил 20 000 тонен кораб с 34 възлова скорост 6х283мм оръдия и малко по-дебела от Шпее броня - вместо 100 - 120мм.Такава броня изобщо не може да удържи на попадения на 380мм снаряд от каквато и да е дистанция, докато на Бисмарк бронята е проектирана да издържа попадения от 10 000м /8000м за погребите до 20 000м/.
          За цена мога да добавя че тежките крайцери Хипер струват 80 -90млн марки, Ойген 105млн, което превърнато във фунтове е =5млн
          П.В.

          Comment


            #35
            Тук трябва да имате предвид селдното нещо - цената в съответната валута е лош критерий за сравнение, особено когато става въпрос за междудържавни сравнения - разликите в цената на труда могат много трудно да се проследят, а разликите в обменните курсове на валутите - съвсем никак (или почти никак). Но същото, макар и в по-малка степен, важи и за отделната страна - да речем Германия. Защото курсът на марката много силно се колебае през 30-те години.

            Comment


              #36
              Като се добави, че сравняваме и кораби от различни епохи - Тежки крайцери от края на 20-те години и тежки крайцери от края на 30-те, линкор, строен през ПСВ, 20-те годиини и 30-те неравенството още повече нараства.Британските линейни крайцери са си строени с определена концепция - тежки скаути, разузнаване с бой, защита на комуникациите, унищожаване на рейдери и стари крайцери и броненосци, НО НЕ И БОЙ В ЛИНИЯ.Немските линейни крайцери са си типични бързоходни дредноути - тежка броня, те играят решаваща роля при кръстосва не на буквата "Т" в сраженията, концентрират огъня в ариергарда или авангарда, за да създадат предимство
              П.В.

              Comment


                #37
                Да, знам, за британските линейни крайцери. Всъщност, идеята като за бърз разузнавач, с достатъчно мощна артилерия, така че присъствието му да бъде съпроводено с достатъчна доза арогантност е май нелоша.
                Модератор на раздели "Втора световна война" и "Междувоенен период".
                Проект 22.06.1941 г.
                "... там можете да попаднете на персонажи като например "честен прокурор" - а това, съгласете се, е същество къде-къде по-фантастично от някакъв си там "тъмен елф"." ©

                Comment


                  #38
                  Не, е арогантен, просто англичаните искат да бъде повече от сигурни, че победата ще бъде на тяхна страна.На такъв кораб не можеш да противопоставиш който и дае броненосец или броненосен крайцер, лек крайцер.Поставянето на Инвинсибълите, Индефатигейбълите и дори Лайъните в линия си е било грешка и платена.
                  През ВСВ обаче линейните крайцери изживяват втора младост - Рипълс и Ринаун с моедрнизирани палуби по 152-193мм и Конго по 168мм са много ефективни, тъй като могат да се отклонят от боя с линкорите и да смачкат тежките крайцери
                  П.В.

                  Comment


                    #39
                    Plamen написа
                    .Немците се бронират толкова дебело, защото използват корабите си като рейдери и трябва да си защитават СУО от противникови 152мм снаряди и 203мм снаряди.152мм са полубронебойни, който още повече намалява техния пробивен ефект.На 20 000 ярда един лек крайцер не може пробие ефектвино повече от 20-30мм броня.А той ако види линкор едва ли ще се осмели да се доближи.
                    Малко фактология:
                    1. Бисмарк ослепява в резултат на попадение на крайцер.
                    2.Шарност ослепява в резултат на попадение на крайцер.
                    3. Май имаш предвид че ГЕРМАНСКИ линкор няма да се осмели да доближи крайцер, Шарххост бяга, Италианците също бягат с линкор от карайцер.

                    Comment


                      #40
                      Plamen написа
                      При Испания Шеер е поразен от 227кг бомба и едва не потъва, з0ащото тя пробива всичките му палуби!!! /през ВСВ въздушната опасност е твърде голяма и за да бъде надеждно защитен кораба трябва да има дебела палуба.Бисмарк има палубна защита проектирана да издържа 500кг попадения.При бомбардировката на Тирпиц той издържа дори и 726кг бомби - такива каквито едва ли джобен линкор би издържал.
                      Брей каква хубава палуба имали германските кораби, жалко само дето британците не са го знаели, 'щото май точно хилава 454 кг. бомба пробива целият КОРПУС на Шарнхост, барабар със палубите. А на Бисмарк хоризонталната защита е номинално същата. Пък за Тирпиц е смешно дори да се коментира, вярно той и 5 тонни бомби издържа и не потъва..... след това доста голяма част стърчи над водата, значи не е потънал.
                      Last edited by Imperial; 17-12-2004, 20:19.

                      Comment


                        #41
                        messire Woland написа
                        Предполагам, че подобен начин на мислене е довел до създаването на линейните крайцери в английския флот преди Първата световна война.
                        Както и по-горе казах, трудно е да се избере окончателен отговор в спора между броня/въоръжение.
                        Съвсем друг начин на мислене и цели водят до появяването на британските линейни крацери. Те са КРАЙЦЕРИ, въпреки мераците на разни хора да ги сравняват с линейни кораби.

                        Comment


                          #42
                          Я кажи като толкова знаеш бягат ли храбрите англичани със Съфолк и Норфолк от Бисмарк в Датския проток или го доближават.Изведнъж се оказали на 6 мили и търтили да бягат! :lol: :lol: Ами Шарнхорст като цъфнал все тоя Норфолк, последният какво е направил - изостанал благоразумно назад и повече не влизал в бой :lol: :twak: :sm113: При разстрела на Бисмарк, както всички знаем, той се е занимавал с по-едрите кораби - Родни, КГV, така че крайцери може да си го обстрелва необезпокояван.По вторя пост.
                          Всичко сие я вярно, тъй като класа Бисмарк има 80мм участъци на главната палуба, на на бронираната 95-100мм са много по-големи поради 4 оръдейните кули.Освено това има 12.7мм палуба между тях /противоосколочна/.При бомбардировките на Тирпиц 454кг или 227кг бомби не са го пробивали.Само веднъж една 726 е пробила всичи палуби но не е избухнала, щото и е било високо качеството.За британските кораби нека да не говорим При норвежката операция 500 кг бомба си пронизва палубата над машинното на Родни и не гръмва - късмет, а след войната като го бомбят със 726кг бомби се те му пронизват и 171мм палуба над погребите За великото ПТЗ на КГV няма да говорим, пък устойчивостта бомби на палубите му не е кой знае колко висока
                          Last edited by Imperial; 17-12-2004, 20:18.
                          П.В.

                          Comment


                            #43
                            Plamen написа
                            Дюнкерк и Страсбург ..., скорост 29.5 възла Шарнхорст и Гнайзенау .... с по-висока скорост от 32 възла, ....По политически съображения Германия не им монтира 380мм кули /вече разработени/ не искат да се конфронтират с англия.Като отговор на Шарнхорст и Гнайзенау французите залагат Ришельо, .
                            Старанно защо по монографиите пише СЪВСЕм ама СЪВСЕМ други неща.
                            Дюнкерк" на испытаниях 112490 л.с.=30,37 уз., 133730 л.с.=31,06 уз.
                            Вярно за германеца хиерболизираме яко
                            Ето от хубав германофилски саит: 31,65 knots 30,7 knots съответно Шарнхост и Гнайзеннау. Като това обаче е при сииилно презорване на турбините, което предвид тяхната кекавост не е било желателно, принормална мощност благодарение на чудовищото претоварване са докарвали 29.9 и 28 съответно.
                            А иначе точно като отговор на тези двата Французите започват да строят Ришельо. Просто за сведение франция счита за свой основен ТВД средиземно море.
                            Относно 380 мм оръдия:
                            Нче че са били само на хартия и че дори с много напки са щели да затуткат проекта с 18 месеца, за 40-те милиона допълнителни раходи не говорим.

                            Comment


                              #44
                              Абе колкото и да се карате крайния резултат от войната е ясен всички големи кораби на великата германска нация кротко си ръждясват из дълбините на океана, щото Хитлер е малко вманиачен и не си пада по това да слуша трезвомислещи хора като гросадмирал Рьодер примерно. От друга страна "страхливите", "арогантни" (цитирам Пламен, аз не ги смятам за такива) англичани са победители. Какво повече да говорим?
                              Can't talk! Got to Shoot!

                              Comment


                                #45
                                Plamen написа
                                Я кажи като толкова знаеш бягат ли храбрите англичани със Съфолк и Норфолк от Бисмарк в Датския проток или го доближават.Изведнъж се оказали на 6 мили и търтили да бягат! :lol: :lol: Ами Шарнхорст като цъфнал все тоя Норфолк, последният какво е направил - изостанал благоразумно назад и повече не влизал в бой
                                Брей то било достойно за порицание да не скочиш с крайцер срещу линкор :nut: :nut:
                                А за ПТЗ-то на Принца ще ти наиша много обстоен пост в темата за ПТЗ

                                Comment

                                Working...
                                X