СУО

[valentor]

Преди време в “Криле” поставих подобна тема:
Как виждате следната виртуалност:
“Джобните …” = малките срещу ГОЛЕМИТЕ ?
И тогава и сега твърдя , че е възможна победа на малките ЛК при едно условие: числеността на малките надхвърля възможностите за управление на огъня на големите поради ИЗЛИШЪК на цели, с които тогавашната СУАО няма как да се справи.

[Gaden Gogi]

Пак към valentor: не бъркай СУО на самолет и на кораб. Разликата е огромна, даже е по-точно да се каже че няма прилика.

[valentor]

не бъркай СУО на самолет и на кораб. Разликата е огромна, даже е по-точно да се каже че няма прилика.

Аз не съм сочил СУО на самолет , примерно Норден/Спери, нито съм твърдял за прилика между авиационен прицел и корабна,ЛИНКОРНА, СУАО.
Най-общото между тях е само “жироскопът”.

Това колко десетки към 1 би трябвало да е?

Вероятно при 3:1 или 4:1 и един от тях е убиецът

А иначе в бой а един "джобен" му стигат 1-2 най-много 3 снаряда да престане да бъде кораб, so дребните доста бързо ще намалеят.

След колко време от началото на сражението ще бъде поразен ( не потопен,въпреки, че и това е възможно) първият от малките, та след това огънят ще се пренесе върху следващият, и още колко време ще трябва за да бъде и той поразен … и т.н., а през това време ИЗЛИШНАТА цел какво ще прави

[Gaden Gogi]

За авиационният прицел: просто при него се забелязва въпросното "задръстване. И извинявай ние говорим за ВСВ и просто не бях взел предвид че ти може да имаш предвид и съвременни неща (тогава приликите са много), но ако се говри за съвременни трябва да се има предвид че дори катер има потенциалът да капиучне самолетоносач, докато през ВСВ възможностите на корабите са силно деференцирани,
А иначе е нормално в първите 15 мин да има попадение от големият кораб (Примерно Худ срещу "джобни") като дори едно попадение на последният му е достатъчно.

[Thunderchief]

Само дето един линкор никога не плава сам и през това време "малките" освен от линкора(а вероятно от 2) ще бъдат обилно засипвани с огън от тежки крайцери, леки крайцери, евентуално някой голям/линеен крайцер, опити за торпедни атаки от есминци, ако нещото става близо до брега преди морската битка може да се включи и базовата ударна авиация в координация с леките сили(все пак джобния линкор си е джобен, не е нормален та да може ефикасно да се пази сам от леките сили и авиацията)

[Gaden Gogi]

E te dvobnite ne sa napraweni za eskadren boj, o]e po-malko pyk te da atakuwat boen korab. Koncepciqta e da bqgat ot takiwa или да се разправят с по-бързите. Въпросът е че самата концепция куца поради простат причина че дори тогава са съществували по-бързи и по-мощни кораби.

[De Ruyeter]

В системата за управление на огъня трябва да се сравява КДП с КДП, техните разположения, защитеност, централен пост за управление на огъня, а също и далекомери - брой - на зенитни на главен калибър, на спомагателн и т.н.Базата на далекомерите, дали са стереоскопични или бинокулярни също има значение

[von Danitz]

Не съм погледнал по нагоре, но Ришельо не беше конструиран специално за лов на джобни, е хайде да не е само заради тях, но като реплика.
Скоростта им първоначално при залагането е била планираназа около 30 кабелта, но после май повече от 26 не могат да развият. което означава, че цялата им концепция вече е изпортена.
Сега вече за прицелите им, възможно е да имат значително по добра система от британските си противници, особено след ремонтите. Но пък оръдейнитеим кули пак не са направени така че да имат превъзходство срещу нещо над 30 хил тона с калибър над 280 мм...

[De Ruyeter]

Даниц, приятелю, привет само малка корекция!Ваймарска Германия конструира три джобни линкора в рамките на позволеното водоизместване от 10 000 тона, калибър 283мм, дизелова силова уредба.Тя позволява да се развива скорост от 26 възла постоянна скорост и краткотрайна 28 на първите два и 28.5 на Шпее.При износване на ресурса скоростта на добните пада до 26.5-27 максималната при форсаж.Отговор на джобните стават френските линейни крайцери Дюнкерк и Страсбург с 26 500 тона водоизместване, реално 27 500, пълно 32 000, въоръжение 8х330мм, бордова броня от 241мм на Дюнкерк и 283мм под наклон 15.5 градуса, скорост 29.5 възла.Те са и отговор на модернизираните италиански линкори Дуилио клас.Хитлер планира 5 джобни, но като забелязва строежа на френските убийци, немците построяват Шарнхорст и Гнайзенау с 350мм пояс+105мм скос да издържа на попадения на френските 330мм снаряди, с по-висока скорост от 32 възла, още една 283мм кула, турбинна установка и те стават с по 32 000 сандарт 38 000 пълно.По политически съображения Германия не им монтира 380мм кули /вече разработени/ не искат да се конфронтират с англия.Като отговор на Шарнхорст и Гнайзенау французите залагат Ришельо, а германците отговарят с Бисмарк.По същество обаче Шарнхорст се явава уголемен джобен линкор, макар и официално класифициран от немците като линкор, а от англичаните като линеен крайцер

[De Ruyeter]

Британската система никак не е за подценяване.Тя в някои отношения отстъпва на немската, но в други я превъзхожда:
Управление огнем главного калибра вполне со*ответствовало весьма высоким требованиям конца 30-х годов. Британская система центральной наводки, последовательно развивавшаяся в течение 30 лет, достигла на "Кинг Джордж V" очень хорошего уровня, в особенности аналоговые вычислительные устройст*ва. Во всех трех артиллерийских боях системы управ*ления огнем линкоров этого типа хорошо удерживали цель, добиваясь на дистанциях около 6-8 миль 5-7% попаданий.

356-мм орудия могли управляться из трех основ*ных пунктов, двух главных и одного вспомогательного. Главными являлись два КДП, а вспомогательным - пункт, оборудованный в возвышенной башне "В", в которой устанавливался сдвоенный 9-метровый даль*номер. Основная башенка управления огнем ГК нахо*дилась в носу, а бронированный запасной пункт управления - в корме. В обоих директорах двух первых кораблей размещались 15-футовые (4,57-м) дально*меры, а на остальных трех линкорах в передних ди*ректорах устанавливались 22-футовые (6,7-м) дально*меры. Кроме того, в каждой башне имелись развитые средства автономного управления стрельбой. Они включали пост местного наведения (LDS - local director sight) состоящий из бинокулярного прицела и серво*привода, а также аналоговую ЭВМ, аналогичную уста*новленным в ЦАП, но несколько упрощенного устрой*ства. Пост располагался между левой парой орудий (в 4-орудийных башнях), а вычислительное устройство -в так называемой "камере тишины", звукоизолирован*ном помещении, располагавшемся в барбете под ле*вым внутренним орудием. Дистанцию определяли с помощью дальномеров, расположенных в задней час*ти башен. В четырехорудийных башнях "А" и "Y" раз*мещались 12,5-метровые дальномеры, в возвышенной башне "В" - сдвоенный 9-метровый. В общем местное управление огнем оценивалось весьма высоко, хотя в автономном режиме оно было лишено данных от ра*диолокационных станций. Впрочем, дистанция стрель*бы при местном управлении не превышала 6-8 миль ввиду относительно небольшого возвышения постов над уровнем воды.

Бурно развивавшаяся в начале 40-х годов ра*диолокационная аппаратура немедленно занимала свое место на КДП "кингов", заменяя оптические ви*зиры и дальномеры в качестве основного средства определения исходных параметров для стрельбы. Эволюция РЛС в составе вооружения описана ниже. Однако даже при высокой насыщенности радиолока*ционными средствами английские артиллеристы даже в конце 1943 г. (в бою с "Шарнхорстом") предпочита*ли вести стрельбу при традиционных методах наблю*дения за целью и всплесками. Радиолокаторы исполь*зовались главным образом как средства обнаружения и сопровождения целей, а полностью стрельба по их данным велась только в условиях плохой видимости.

Англичаните ВИНАГИ се осланят на бинокулярни далекомери, съвпадащи за разлика от немците, койте се гордеят със стереоскопичните.Методите на стрелба също са малко по различни - Англичаните обикновено стрелят с полузалпове, немците или по метода на стълбата или групиране на огъня

[valentor]

Тук е за Ямато, на руски:

http://www.navycollection.narod.ru/library/yamato2/13_SUOGK.htm

[von Danitz]

Да,@Plamen, в общи линии не ги помня съвсем точно, пък и ме прекъснаха грубо на работата, исках да кажа, че джобните кораби не са кой знае какви линейни кораби, и в среща с истински линейни от сой, например, Кинг Джордж , Литорио, Ришельо или дори Нелсън и Родни, макар и по стари като конструкция ще им отстъпват по основните и важни за боя характеристики - скорост, калибър, водоизместване. това трудно се конпенсира с по добър прицел, навигация или де да знам, радари...
А и самата концепция е на "бедния роднина", общо взето е като Райхсвера на Сект срещу Френската армия от 32 година...
ясно е че на теб концепцията да си по-силен от тези които могат да те стигнат и по бърз от по-силните от теб ти допада, плюс съчетанието от мореходни качества и силова установка, довели до компактност, но те са представлявали нещо за около 2-3 години. после са сведени до нула. тези кораби са се изчерпали много бързо. нещо което не е така за много други. А и са прекалено "екстравагантни" ако питаш мен. Не са много логични.
Рейдовете им го показват. не говоря за Ла Плата. срещу транспортите, дори лайнери, тя просто не е нужна, независимо дали е 281 или 283 мм...
Колко потапя Лютцов, 9 ли, 11 кораба... това логично блокадно оръжие ли е? концепция без приложение. А пробивачи на блокади, просто не ми говори, по добре да бяха развили леки кръстосвачи с засилено ПВО...

[De Ruyeter]

Първо поред.Валентор, трябва да сравняваме СУота-та на потенциалните противници САЩ - Япония, Германия- Англия, Франция - Италия
Освен това голямо внимание се отделя на поместването на централния пост на управление на огъня - дали е над или под бронираната палуба - тоест дори и след снарядни попадения в главната кулообразна надстройка където а централния далекомер да продължи да функционира кораба като бойна машита.Иначе ослепява и сбогом.Американските и английските СУО са под бронираната палуба.Френските и италианските са над тях в надстройката, която е или небронирана или слабо бронирана.Японците на тежките си крайцери и новите линкори преместве техния "изчислителен център" plotting room под бонираната палуба.През ПСВ на немците СУО е в кулообразната надстройка.През ВСВ - Бисмарк, Шарнхорст имат централен пост в кулообразната надстройка, но и има 6 електроизчислителни компютърни центъра под бронираната палуба 1 центтрален, един спомагателен, един за носовата група кули, един за кърмовата група кули, един изчислителен център за 150мм оръдия, един за 105мм флак.
Лютцов класа, Даниц са си свръхтежки крайцери нали по Вашингтонския договор водоизмесванетое 10 000 тона?Е и неговото е 10 000 или малко над това, но реално на всички крайцери е над декларираното, калибърът е просто по-тежък.Тонажът на линкорите е 35 000 от Вашингтон и 45 000 тона съгласно ескалиращата клауза, така, че те са предвидени да се сражават с леки и тежки крайцери тоест кораби от големината им.

[valentor]

Мисля че ще се съгласиш с такава постановка на въпросът:
При всички ЛК , а същото е валидно и до днес, средствата за наблюдение и откриване, които са част от системата за СУАО ,са СЛАБОЗАЩИТЕНИ, и съотвенто при реално сражение бързо намалява боеспособността . Има такива примери, а като най-ярко доказателство вероятно е Ямато , върху който в резултат на авиационните удари, надстройките са опустошени и то с фугаси.
Твърде жалка вероятно е картината в оптичните постове на борда на един ЛК, когато корабът получи попадение от фугасен снаряд. Оптика, настройки, финни механизми сигурно всичко това става или на каша или започва да дава грешни данни.
Другите слабо защитени части са винтовете и кормилата.

[De Ruyeter]

Дойдохме си на думата.Не винаги постовете за управление на огъня са слабо защитени.От тежки снаряди 280 и нагоре калибър не може да се устои, но и вероятността от такове попадение не е много голяма.Освен това има и дублирано управление.На Американските линкори от 30-те години далекомерите са защитени с 37мм броня, която е напълно достатъчна да ги пази от леки снаряди на самолети - 12.7-20мм и осколки.Британците имат също броня 24-31мм на КГ5, може би и малко и повече.На Ямато и Ришельо стриктно се придържат към принципа "всичко или нищо" и и кулообразната надстройка е небронирана.Но унищожаването на далекомерите там не значи, че корабът а небоеспособен.Защото от централният пост за управление на огъна в дълбочината се предават данните директно по кулово.Немските далекомери са защитени с 60-120мм