Да, но защо ли си мисля, че морските сражения съвсем не се решават само според характеристиките на корабите и оръдията. А останалите фактори доста по-зле се поддават на изчисления с цифри, сиреч на аналитичен подход 
.
.
-
Бойният дух също е фактор, а късметът в сражението играе роля.Техниката донякъде изравнява шансовете, не е както във ветроходната епоха с пирога да превземеш галеон.П.В.Comment
-
---
Вече ми омръзна да обяснявам на сухопътни другари че морското и сухопътното сражение, тактика и стратегия нямат абсолютно нищо общо. Тук техниката има мнооого по-голяма тежест и другите фактори могат да се намесят само в рамките допускани от техническите възможности, Ето пример:Худ гръмва не защото немските моряци са много кадърни и смели и дружно са се напнали и са хвърлили снаряда в пограба, гръмва защото има слаби палуби и има определена статистическа възможност там да попадне снаряд.. Ойген примерно колкото и да се напъва и не може да повтори това (поне не в реална ситуация),
Просто на море техноката е много важна.
И отделният кораб и неговите техниочески решения имат неописуемо по-голяма важност от тези вложени в един танк. Това се обуслава като поради размерът на корабите, тяхната цена (един Бисмарк примерно струва колкото повече от 3000 Pz4 примерно), так и от това че машината е една и се обслужва от близо 2000 човека, докато при 200 те танка (толкова биха имали 4-те танкови баталюна дето ще имат същия щат) има много повече място за тактика на ниво единица. Докото при корабите това се решава на ниво адмиралтейство и съответно характеристиките се влияят много повече от политиката на страната. Поради същата приочина аз исках да се използува корабен конструктор.Comment
-
Тук трябва да се допълни и по-високата кваливикация на хората, които го обслужват тази апаратура - радари, далекомери и т.н отколкото в един танк, не просто броня и оръдия, високата цена - дори САЩ през ВСВ прозвежда 10 линкора и 2 линейни крайцера - по тяхната класификация големи крайцери, защото струват безбожно много.
За сравнение:
Цената на Бисмарк е 196млн марки, Тирпиц - 186млн;
Айова - 100млн долара, Мисури - 125млн долара
Норт Каролина 75млн долара,
Саут Дакота 77млн долара;
КГ 5 - 10 млн фунта стерлниги
Ришельо - 2.5 милиарда франкаП.В.Comment
-
"The Bismarck had put up a most gallant fight againist impossible odds, worthy of the old days of
the Imperial German Navy, and she went down with her colors flying..."
Admiral Sir John Tovey
(The Commander of Royal Navy Home Fleet)Comment
-
---
ами да бяха купили вместо него тия 3000 Pz IV. Доста повече щяха да свършат.Gaden Gogi написаalbireo написаComment
-
А като сложим и Тирпиц, Шарнхост и Гнайзеннай..ехеееImperial Friedrich написаComment
-
А Хиперите, дето Гоги пет пари не дава за тях със средна цена 90 млн марки 5 единици.... :lol:П.В.Comment
-
- несъмнено така би било по-добре - те са континентална сила и като такава, всеки военноморски опит ще бъде в най-добрия случай в услуга на някоя друга морска сила.
Природата на морската война не е толкова различна по същността си от природата на войната на сушата. Просто е по-изчистена от някои фактори, но разликата не е принципна. И когато сравняваш технологично-техническите решения залегнали в даден кораб просто трябва да го сравняваш със съответните, залегнали не само в един танк, но във въоръжението и екипировката на цяло съединение. И тогава съответствието е много по-пълно. Особено ако към тази амалгама добавиш и доктриналната организация. Тогава лесно получаваш търсеното съответствие на значимост на технологичните фактори.
А човешкият фактор продължава да има достатъчно значение (никъде няма значение над допусканото от техниката и технологията и значението му става толкова по-голямо, колкото по-сходни са технологичните и техническсите решения), особено на оперативно и стратегическо ниво, тъй като се заключава във взиманите на всяко ниво решения, които предопределят както използването на техниката, така и нейното наличие (или пътищата в развитието й).Comment
-
Идеята е такава, че при ветроходните кораби човешкият фактор, личните качества са играели много по-голямо значение - например от натренираността на екипажа зависи колко изстрела ще даде в минута, дали ще заеме изгодна позиция по вятъра, а е в ерата на стоманата всичко се върши от машините и всичко е горе долу изравено.Само решението да се влезе в бой и отчасти доборото обучение на екипажа са лични фактори, но не съвсем, защото може да има повреди по механичната част, - турбини, затвори на оръдияП.В.Comment
-
Това е несъмнено и никой не го оспорва. Още повече, че със сходна сила важи за всички военни области с развитие на технологията, далеч не само за флота.
Но пък човешкият фактор продължава да е от огромно значение, защо неща като "дали, как и кога да се влезе в бой" са от решаващо значение за изхода на цялата операция (а имат и не чак толкова маловажно значение за изхода на конкретния бой). Но мисълта ми беше, че освен тези фактори (човешкият фактор далеч не се ограничава само с това, моралният фактор продължава да има значение, особено когато корабът започне да търпи поражения, някой кораби са били спасявани, защото екипажът им е продължавал да се бори, други загубвани, защото екипажът прибързано ги е напускал), значение продължават да имат и множеството случайни фактори, които няма как да се поддадат на точно изчисление, а така същои случайността в преценката на значението на всички фактори (а това именно е присъщо на хаотични системи).
Т.е., ако си правите извода, че основно значение имат техническите параметри ща трябва да се съмнявате в реалистичността на реалните сражения.
Както и да е, това очевидно не е толкова по темата, а е по-скоро странична забежка.Comment
-
човешкият фактор може да се прояви предимно в ролята на грешка. Просто възможностите на един кораб са ограничени от горе от техничерските решения вложени в него . Поради тази причина екипажът може или да ги използува или да допусне грешки , но дори да се съдере от геройство той (екипажът) не може да надхвърли възможностите на техниката. Друго нещо: предвид че океанът е раве и еднакъв за всички има много по-малко възможности за тактическо маневриране което отново извежда на преден план желязото.Comment
-
Така е, същото важи и по отношение на авиацията (най-технологичната сфера общо взето, пък и въздушното пространство има сходна "гладкост" ), но човешкият фактор не се отразява само на фактора "грешка" - а най-вече по отношение на решенията, които не се взимат от техниката и не се претворяват само от нея. Достатъчно е да се прегледат дискусиите, посветени именно на техниката, които сте водили и двамата в този форум, за да се забележи навсякъде промъкването на случайността в битката. А ако разглеждаме на по-високо ниво нещата (не чисто изходът от битката между n броя кораби, но и мястото и в цялата война) човешкият фактор добива решаващо значение.
Инак разибра се, че няма как човек да направи снаряда по-мощен или пробивен (същото важи и на сушата), но може да то изстреля или не, да направи това по-точно или по-неточно и т.н.Comment
-
Тук ще направя една вметка, че има изключения от правилото.Например от 1930 г. японците непрекъснато се обучават в провеждането на нощни сражения и през ВСВ те са най-добрите независимо, че нямат радари или радарите са им отвратителни, благодарение на човешкия фактор.Дисциплинирани, стегнати, добре обучени екипажи с много добри торпеда, но... от 1943г. настъпва прелом разпасаните американци, свикнали да воюват при всички удобство са снабдени вече със по съвършени радари, система "Свой-чужд" и започват да разстрелат японските кораби през нощта от 15-20 000м, докато ефективната бойна дистанция за нощтен бой е 10 000м за японците.Ето техниката побеждава.П.В.Comment
-
Да небето е също така гладко обаче там както и в сухопътните битки има много повече индивидуални фактори, един пилот изтребител е сам в самолета и всичко заявиси от неговите индивидуални умения, няма кой да коригира грешката му, докато в един кораб са от 800 (икрайцер) до над 2000 (линкор, самолетоносач) където индивидуалните характеристики на мръвката нямат значение, докато показателите на желязото са от много по-голямо значение.Comment
Comment