Стрелците с лък и арбалет: екипировка, тактика и други въпроси

[foton11]

Тор, съгласен съм, че жлебовете се появяват малко по-късно, но става въпрос пак за развитие на пълния "бял" доспех, което следва развитието в "заплахите" (и си има различни етапи - "миланския доспех" вече е твърде трудна цел за съвременните му метателни оръжия). Ако забелязваш, аз не правя разбор на историята на "белия" доспех (който минава през няколко етапа), а говоря общо. И, между другото, развитието с "жлебовете" по-скоро е в следствие на усилването на мощността на арбалетите със стоманен лък, а не на дългите лъкове, които няма много накъде да нарастват като възможности (там е възможно индивидуално развитие, но то няма да има особено значение в полево сражение). Т.е. това не е "отогвор" на bodkin-остриетата, които като цяло остават ефективни срещу по-бедната тежка пехота, която може да си позволи некачествен доспех или комбинация от гамбезон с халчеста ризница (хоберк).
Що се отнася до тежестта на целия боен доспех - не мисля, че много надминава по-ранните защитни средства и то при положение, че се разпределя доста по-добре по тялото. Често се бъркат бойни и турнирни доспехи - последните, както пише Торн, са много по-тежки и с различна конструкция, която позволява много ограничена подвижност.
Що се отнася до развитието на доспеха заради еволюцията на огнестрелното оръжие - тя не е в посока на нарастване на тежестта, а по-скоро става въпрос за металургично развитие, както и при технологията на изготвяне и засяга най-вече нагръдниците и шлемовете. Там има разни комбинации от повече от една пластина, дори и нещо като "композитни" брони. И като цяло постигат приемливо ниво на защита (особено от основната опасност за жандармите - пистолетите) без да надхвърлят допустимата маса на доспеха. Там има интересно развитие на щурмова тежка конница (жандарми) спрямо пистолетна тежка конница, но това вече е ХV² век, че и по-късно дори.

Сега пак ме предизвикваш да ровя,имаше някакъв тесен специалист в тази област,ходил и измерил всички доспехи от тази епоха,и беше стигнал до изводът че някои от тях са достигали 70кг тегло.

[gollum]

Да, има такива доспехи, но те са турнирни, а не бойни. Разликата турнирни/бойни е значителна - първите са изработени от доста по-дебели листове и са с различна конструкция (впрочем, има и смесени, т.е. такива, които стават и за двете употреби, съответно с добавка или замяна на детайли). Съжалявам, ако ти загубя време да ровиш, но ще ми е интересно, защото ще доведе до промяна на моите разбирания. Предполагам, че и за други ще е интересно.

Ето малко за максимилиановия (готически) доспех - на първата снимка в статията добре се виждат "жлебовете" по повърхността на доспехите.

[boilad]

Не съм попадал на конкретен източник за използване на отровени остриета през късното средновековие. Само изказах предположение каква би могла да е целта на използването им (деморализиращо въздействие), защото с този прийом не може достътъчно бързо поразения войник да бъде изваден от строя.
Примера с виетнамската война е също по слухове.

[foton11]

Не съм попадал на конкретен източник за използване на отровени остриета през късното средновековие. Само изказах предположение каква би могла да е целта на използването им (деморализиращо въздействие), защото с този прийом не може достътъчно бързо поразения войник да бъде изваден от строя.
Примера с виетнамската война е също по слухове.

Еми това си е било традиция.Ония там лорд Голуей ги е гледал как я варят,то са били големи чалъми,кога да берът и незнам си какво.Те цели родове са се били специализирали в тази дейност.И до сравнително днешни времена са я използвали при лов на едър дивеч.Прочети книгата,там има напътствия как да я вариш,пък къде да го целиш и глупости

[gollum]

Тук (форум, цитатът е от книга - Claude Blair's European Armour Circa 1066-Circa 1700) попаднах на една извадка с маса на различни доспехи. както се вижда, за пълен боен доспех масата е 25-30 кг, има и турнирен доспех 41 кг (но е имало и по-тежки до 50 и може би повече).

[boilad]

Тук (форум, цитатът е от книга - Claude Blair's European Armour Circa 1066-Circa 1700) попаднах на една извадка с маса на различни доспехи. както се вижда, за пълен боен доспех масата е 25-30 кг, има и турнирен доспех 41 кг (но е имало и по-тежки до 50 и може би повече).

Имах едни записки по въпроса, ама като не помня къде съм ги забутал, по памет мога да кажа, че пълното снаряжение (което включва и оръжието) през 14-15 в. е около 25 кг., за по-ранен период 11-12 в. беше в рамките на 10-15 кг.

[boilad]

Не съм сигурен доколко клипчето е адекватно на темата, или строгите модераторски изисквания, все пак оставям сами да прецените:

http://tv7.bg/galileo/VideoDetails&id=9370892

[gregorianus]

Ако не бъркам, ромеите ползват стрели, държани известно време забити в мърша от добитък при обсадата на Крит. Целта е арабите да се изпозаразят от разни болести. Токсините, отделяни при разлагането на мършата са така наречената "трупна отрова".

[pehotinec]

Т.н. "гамбезон", който се носи под ризницата е от плъст, която най-често се изработва от вълна след дълго парене, тепане и пр. Представете си тогавашната пехота и кавалерия навлечени с тези вълнени кечета и върху тях железа и пр. не само през зимата, но и под изпепеляващото слънце пр. на Слънчев бряг . Често пъти при опасност от внезапни нападения целият този доспех е носен постоянно дни наред преди финалния сблъсък.

[gollum]

Самият плат за лицевата и вътрешната страна може да е бил вълнен, ленен или друг (но най-често вълна или лен). Пълнежът е бил най-различен, включително плъст, изрезки от различни платове, не рядко конски косми. Нашити с много шевове, така че да не се мести пълнежа и да се образува достатъчно плътен материал, често с метални "копчета" или други парчета, особено когато се носи като отделна защита или със зашити парчета халчеста ризница и дори различни метални елементи, на които се закачват части от облекла от същия тип, но изработени от кожа. Сигурно по-удобни за носене под доспех.
Със сигурност е било неприятно в топло време, но подозирам, че целия доспех се е обличал преди всичко преди полево сражение (все пак, рядко събитие), а през останалото време се е носел вероятно по-лек или частичен доспех. Впрочем, комбинацията от гамбезон и халчеста ризница, че дори и само "жак" едва ли е чак толкова по-добре.
Обаче много се отдалечихме от темата.

[foton11]

Не съм попадал на конкретен източник за използване на отровени остриета през късното средновековие. Само изказах предположение каква би могла да е целта на използването им (деморализиращо въздействие), защото с този прийом не може достътъчно бързо поразения войник да бъде изваден от строя.
Примера с виетнамската война е също по слухове.

Еми този е убивал с тази отрова елени,и казва че животното изминава средно 70м преди да падне,смятай сигурно това са няколко десетки секунди.Стига да не го уцелиш в коремът,тогава отровата действа по-бавно.И тия елени не знам колко са тежали,ама сигурно са били по-тежки от човек.Това животното ако уплашено и тича бързо,това означава под 10с,преди да започне агонията.Нищо чудно въпросните"лайна" да са тези

[Томек]

Предполагам, че и да е имало случаи на употреба на отровни стрели, това вероятно са били единични да ги наречем вманиачени стрелци, т.е. същите хора които биха колекционирали уши, примерно. Вероятно повечето от споменатите случаи се дължат на възпалени рани от липсата на антисептични средства. Другият фактор са малкото допирни точки между хората на перото и стрелците, които до късното средновековие не са особено уважавани.

Някак не мога да си представя редовият стрелец Х, който се разхожда с колчан, натъпкан с омазани в лайна стрели, или "топи" стрелите във вмирисано кучешко трупче преди да ги изстреля. Много повече щета би се нанесло под формата на зарази в собствените редици. Отделно много по-голям психологически ефект има от метнатия с катапулт животински труп, отколкото да се надяваш, че раненият от теб ще умре в мъки и обсаждащите някак си ще разберат, че точно тази смърт е заради отровните ти стрели. Говоря за психологически ефект защото ранените така и така са мрели.

[foton11]

Предполагам, че и да е имало случаи на употреба на отровни стрели, това вероятно са били единични да ги наречем вманиачени стрелци, т.е. същите хора които биха колекционирали уши, примерно. Вероятно повечето от споменатите случаи се дължат на възпалени рани от липсата на антисептични средства. Другият фактор са малкото допирни точки между хората на перото и стрелците, които до късното средновековие не са особено уважавани.

Някак не мога да си представя редовият стрелец Х, който се разхожда с колчан, натъпкан с омазани в лайна стрели, или "топи" стрелите във вмирисано кучешко трупче преди да ги изстреля. Много повече щета би се нанесло под формата на зарази в собствените редици. Отделно много по-голям психологически ефект има от метнатия с катапулт животински труп, отколкото да се надяваш, че раненият от теб ще умре в мъки и обсаждащите някак си ще разберат, че точно тази смърт е заради отровните ти стрели. Говоря за психологически ефект защото ранените така и така са мрели.

Не бъди сигурен,измъквали са се сравнително лесно,зорът започва с огнестрелното оръжие.От тогава произтича обичаят да се мият и сменят долните дрехи преди битка.Шансът да умреш от инфекция е много по-голям от куршум,отколкото от стрела или порезна рана.

[BAGA_TUR]

Това със заразяването, ще е по-скоро мит.. Според мен. Като се има в предвид, че противника може да използва твоята стрела по теб... Един от разпространените начини за носене на стрелите в колчана, е с върховете нагоре. Има шанс, собственика им да се убоде неволно. И тогава?
Но, знае ли човек? Тук-там, някоя екзотика?..

[SizarieldoR]

http://www.youtube.com/watch?v=ggDfJLB8jTk

http://www.irasabs.com/?p=15799

Юзър под името Ларс Андерсен стреля с голяма скорост използвайки средновековен метод за държане на стрели. (Видяно в редит)

Изглежда забавно, но в редит твърдяха, че със силни лъкове е неизползваемо, поне не със същата скорост.