Доспехите в битката при Одрин 1205 г.
Gladiator
БЛЕНУВАМ ГОРАТА ОТ ЩИТОВЕ
С ЦВЯТ НА КРЪВ И ЛАЗУР,
ОЧИТЕ МИ ЖАДУВАТ ЗНАМЕНА И ХОРУГВИ
И СЯКАКВИ БАГРИ СРЕД ТЯХ;
МЕЧТАЯ ШАТРИ, ЗАСЛОНИ, БОГАТИ ПАВИЛИОНИ,
ПРЕКЪРШЕНИ КОПИЯ, ЩИТОВЕ И ШЛЕМОВЕ СЛОМЕНИ.
УДАР ДА ДАВАШ И ДА ПОЛУЧАВАШ МЕЧТАЯ.
ТАКОВА ЩАСТИЕ ЦЯЛ МЕ ОБЗЕМА
В ПОЛЕТО ДА ВИДЯ КРАСИВО СТРОЕНА
НА КОНЕ И РИЦАРИ РЕДИЦАТА ВЪОРЪЖЕНА.
Бертран дъо Борн
Темата за доспехите на двете противоборстващи страни явно буди доста спорове. Надявам се писаните кратки размишления по-долу да бъдат интересни на четящите ги.
Основен първи проблем, който съществува е полосата Изток-Запад. По военните паради винаги се чете, че Калоян за пръв път разбил западните рицари. Едва ли не, българите са Месията, който е избавил света от тази западна империалистическа напаст, която като скакалци посипала цъфтящия Изток. Нещата са съвсем различни, двете страни, българи/византийци и латинци отдавна са се познавали.
Хора като Харалд Хардрат, Ръсел де Байол, Роберт Криспин, са добре известни като командири на чужди отряди, наемани и използвани от ромеите.Те естествено са използвали своята тактика, която може да звучи странно и еретично не се е различавала от източната. Винаги тежката конница използва една и съща тактика. От началото та чак до Първата световна война.
Нормално е българите да са срещали латини, били са се срещу тях, а и с тях. Да не забравяме, че още Василий II, използва българи в Мала Азия и Армения. От 12 век и по-късно в нашите земи се среща западно оръжие. Дори само да са го внасяли и използвали българите ( едва ли е така), то пак са го познавали. На Пернишкият хълм в пласта от 11-12 век има намерен западноевропейски меч и кама, което кара изследователите да предполагат присъствие на наемници.
Също западняците вече са изкарали доста походи и сражения на Изток и той няма как и с какво да ги изненада. Да не говорим, че Балканите не са негостоприемните пустини на Палестина, където западните хора жънат доста успехи. При условие на безчет сблъсъци със сарацините, не мога да повярвам, че войните на Бодуен дьо Фландър дьо Ено са шокирани от куманската кавалерия,от стрелите и пехотата.
Винаги при анализа на битката се акцентира върху поведението на рицарите от 13-14 април, когато те безумно се хвърлили да гонят куманите. Нормално е латинците да искат да влязат в бой. Никой нормален военачалник, освен ако е подготвен както Цезар при Алезия, няма да се остави да го притискат докато обсажда крепост.
Втори проблем е този с доспехите на българи и ромеи. Свързвам ги в едно, тъй като законодател на модата е Византия, а тя важи и във военното дело. Българското присъствие отдавна е факт в района, току що е отхвърлена близо двувековната ромейска власт. Едва ли е имало някаква национална самобитност при доспехите след всичко това. Още повече, че трофеите след битките на Петър и Асен явно са влезли в употреба.
Археологията, както се копае при нас не ни дава много. Не се прилагат съвременни методи за изследване на металните останки, търкалят с години по музейните хранилища докато се разпаднат. Лошо са датирани. Пречи и християнската традиция да не се поставя оръжие в гробовете. Металът в Средновековието е много скъп. Това налага неговото събиране и рециклиране за повторна употреба. Добре поддържан шлем или ризница, спокойно са можели да се носят от поколения мъже. След сражение всичко търпеливо се е събирало. Мога да посоча пример с масовият гроб при Висби на п-ов Готланд, разкопан от Тордеман през 1938/9 г. Тук в масов гроб съдържащ близо 2000 скелете на загинали в сражение през 14 век, са открити няколко повредени качулки от ризница и части от 5 доспеха. Предполага се, че труповете са били в процес на силно разложение и не са могли да ги съблекат.
При Деситината църква в Киев в масов гроб, който съдържа останките на 1000 човека има 2 меча и никакви доспехи.
Често за реконструкции се използват икони и оцелели миниатюри, но и там важи мода и традиция. Източното общество се оказва доста консервативно и привързано към Късноантичният модел. Той налага изобразяването на светците като римски командири, гологлави с къса люспеста, ламилярна или плетена ризница с характерните за Античността птерюг (кожени ивици образуващи пола, спускаща се върху слабините до колената или средата на бедрата). При миниатюрите групите войски също се показват без разнообразие, често повтарящи един и същ модел. Трябва при изследване да се вземат изключенията и странните изображения, а не типичните и стандартните. Трудно можем да си представим, че за 800 години оръжието във ромейската империя не се е променило. В България има няколко запазени фрески от Второто царство, на които има изобразени пехотинци, които могат долу-горе да ни представят облика на война.
Бях нагласил и снимки, но не можах да ги кача
Има сведения, наистина от 15 век, че благородници са имали по 2-3 комплекта. Виждал съм 8 брони на императар Махимилиан и още няколко на Карл V. не разбирам защо рицарите са по-тежки от нашите по-силно бронирани хора. Да не са по-дебели?
Мария е носила голяма зестра, натоварена на мулета, всяко наметнато с 8 лакти червено кадифе. Едва ли Анри дьо Ено се е възпротивил.
Може ли повече информация, милейди.
Съмнявам се да се намери това място, дали не е под Едрине?
Gladiator
БЛЕНУВАМ ГОРАТА ОТ ЩИТОВЕ
С ЦВЯТ НА КРЪВ И ЛАЗУР,
ОЧИТЕ МИ ЖАДУВАТ ЗНАМЕНА И ХОРУГВИ
И СЯКАКВИ БАГРИ СРЕД ТЯХ;
МЕЧТАЯ ШАТРИ, ЗАСЛОНИ, БОГАТИ ПАВИЛИОНИ,
ПРЕКЪРШЕНИ КОПИЯ, ЩИТОВЕ И ШЛЕМОВЕ СЛОМЕНИ.
УДАР ДА ДАВАШ И ДА ПОЛУЧАВАШ МЕЧТАЯ.
ТАКОВА ЩАСТИЕ ЦЯЛ МЕ ОБЗЕМА
В ПОЛЕТО ДА ВИДЯ КРАСИВО СТРОЕНА
НА КОНЕ И РИЦАРИ РЕДИЦАТА ВЪОРЪЖЕНА.
Бертран дъо Борн
Темата за доспехите на двете противоборстващи страни явно буди доста спорове. Надявам се писаните кратки размишления по-долу да бъдат интересни на четящите ги.
Основен първи проблем, който съществува е полосата Изток-Запад. По военните паради винаги се чете, че Калоян за пръв път разбил западните рицари. Едва ли не, българите са Месията, който е избавил света от тази западна империалистическа напаст, която като скакалци посипала цъфтящия Изток. Нещата са съвсем различни, двете страни, българи/византийци и латинци отдавна са се познавали.
Хора като Харалд Хардрат, Ръсел де Байол, Роберт Криспин, са добре известни като командири на чужди отряди, наемани и използвани от ромеите.Те естествено са използвали своята тактика, която може да звучи странно и еретично не се е различавала от източната. Винаги тежката конница използва една и съща тактика. От началото та чак до Първата световна война.
Нормално е българите да са срещали латини, били са се срещу тях, а и с тях. Да не забравяме, че още Василий II, използва българи в Мала Азия и Армения. От 12 век и по-късно в нашите земи се среща западно оръжие. Дори само да са го внасяли и използвали българите ( едва ли е така), то пак са го познавали. На Пернишкият хълм в пласта от 11-12 век има намерен западноевропейски меч и кама, което кара изследователите да предполагат присъствие на наемници.
Също западняците вече са изкарали доста походи и сражения на Изток и той няма как и с какво да ги изненада. Да не говорим, че Балканите не са негостоприемните пустини на Палестина, където западните хора жънат доста успехи. При условие на безчет сблъсъци със сарацините, не мога да повярвам, че войните на Бодуен дьо Фландър дьо Ено са шокирани от куманската кавалерия,от стрелите и пехотата.
Винаги при анализа на битката се акцентира върху поведението на рицарите от 13-14 април, когато те безумно се хвърлили да гонят куманите. Нормално е латинците да искат да влязат в бой. Никой нормален военачалник, освен ако е подготвен както Цезар при Алезия, няма да се остави да го притискат докато обсажда крепост.
Втори проблем е този с доспехите на българи и ромеи. Свързвам ги в едно, тъй като законодател на модата е Византия, а тя важи и във военното дело. Българското присъствие отдавна е факт в района, току що е отхвърлена близо двувековната ромейска власт. Едва ли е имало някаква национална самобитност при доспехите след всичко това. Още повече, че трофеите след битките на Петър и Асен явно са влезли в употреба.
Археологията, както се копае при нас не ни дава много. Не се прилагат съвременни методи за изследване на металните останки, търкалят с години по музейните хранилища докато се разпаднат. Лошо са датирани. Пречи и християнската традиция да не се поставя оръжие в гробовете. Металът в Средновековието е много скъп. Това налага неговото събиране и рециклиране за повторна употреба. Добре поддържан шлем или ризница, спокойно са можели да се носят от поколения мъже. След сражение всичко търпеливо се е събирало. Мога да посоча пример с масовият гроб при Висби на п-ов Готланд, разкопан от Тордеман през 1938/9 г. Тук в масов гроб съдържащ близо 2000 скелете на загинали в сражение през 14 век, са открити няколко повредени качулки от ризница и части от 5 доспеха. Предполага се, че труповете са били в процес на силно разложение и не са могли да ги съблекат.
При Деситината църква в Киев в масов гроб, който съдържа останките на 1000 човека има 2 меча и никакви доспехи.
Често за реконструкции се използват икони и оцелели миниатюри, но и там важи мода и традиция. Източното общество се оказва доста консервативно и привързано към Късноантичният модел. Той налага изобразяването на светците като римски командири, гологлави с къса люспеста, ламилярна или плетена ризница с характерните за Античността птерюг (кожени ивици образуващи пола, спускаща се върху слабините до колената или средата на бедрата). При миниатюрите групите войски също се показват без разнообразие, често повтарящи един и същ модел. Трябва при изследване да се вземат изключенията и странните изображения, а не типичните и стандартните. Трудно можем да си представим, че за 800 години оръжието във ромейската империя не се е променило. В България има няколко запазени фрески от Второто царство, на които има изобразени пехотинци, които могат долу-горе да ни представят облика на война.
Бях нагласил и снимки, но не можах да ги кача
Galahad написа
Мария е носила голяма зестра, натоварена на мулета, всяко наметнато с 8 лакти червено кадифе. Едва ли Анри дьо Ено се е възпротивил.
Хана написа
Съмнявам се да се намери това място, дали не е под Едрине?
Comment