Дайте да си подхванем изтърканата тема за най-добър танк

[Parabellum]

Искам да попитам за запазения Т-4 (ако не е тук мястото, изтрийте) - някой знае ли от къде се е взел този екземпляр? В България Т-4 са доставяни до март 1944 г. - Ausf G и Ausf H, а това е Ausf J , произвеждан от юни 1944 до март 1945, при това този танк е късна версия (с три опорни ролки). Може би е трофеен, но не е посочен в списъка на К.Матев на трофейните машини, получени от БА.
Така или иначе проблемът си остава - от толкова разновидности, само един запазен танк!

Значи доколкото знам, след войната от австрия докарваме доста трофейна техника-самолети, камиони, танкове и прочие. Та възможно е този танк да е бил докаран заедно с другата техника.Понеже са били все още военни години и явно никой не го е записал да се води на отчет, че е докаран-така си мисля аз.
Та покрай този танк ще спомена, че в България след войната са докарани Ю-87 Густав с 37 мм оръдия в гондоли под крилата.Някой знае ли повече по този въпрос?

[трудовак]

в България след войната са докарани Ю-87 Густав с 37 мм оръдия в гондоли под крилата.Някой знае ли повече по този въпрос?

Някъде четох (но да пукна, ако помня къде), че почти веднага е издадена заповед за унищожаването им. Заповедта е изпълнена.

Сетих се! Отивам да пукна...

"Освен на летище Пловдив, където е разположен 12-ти щурмови орляк, командван от капитан Драгомир Христов Стефанов, полкът има още :
- 22-ри щурмови орляк на летище Долна Митрополия с командир капитан Цвятко Петев Колев;
- 32-ри щурмови орляк на летище Горна Оряховица с командир капитан Стефан Христов Друмчев.
На летище Горна Оряховица се събират всички “Щуки” от полка. Към тях се прибавят и 10 трофейни “Щуки” последен модел, с фиксирани към стойките на колесника оръдия за борба с танкове. Скоро след 09 май 1945 г. последва заповед всички щурмови самолети да бъдат унищожени, а 32-ри орляк – закрит."

http://www.krile.net/viewtopic.php?t=2866

[Parabellum]

Пу-сега виждам отговорът ти.
та значи аз знам следното-един мой приятел от Горна Оряховица като е бил малък си е играл край струпаните самолети-готови за унищожаване.Самолети меко казано, защото крилата са липсвали-та той ми е разправял , че е бил свидетел на варварското унищожаване.
На летище Горна Оряховица , мои приятели които са служили са ми разправяли, че из складовете са виждали доста "фашистки" неща-оборудване, мастилници-орли с пречупени кръстове и прочие фантастични неща.Единственото което съм виждал там и което да напомня за онова славно време е белезите където е бил орелът с кръста върху един от хангарите и.......пушките система Манлихер М95/34 с които войничетата охраняват нощем летището.
Сега търся отговор на друг въпрос, впорчем ще направя нова тема в раздел Авиация

[Han Solo]

За бърза справка... миналия уикенд с Елемаг ходихме до района на Елхово- Болярово, не обикаляхме много но закопани танкове намерихме - по точно куполи и бетонни подземия - Т-34 бяха. малко ме е яд че не останахме повече а и всичко си беше в идеално състояние, ако бяхме пообикаляли съм сигурен че още неща щяха да изскочат

[Parabellum]

Чудех се де да сложа тези снимки и реших да са тук.Това чудо руснаците са го намерили в някакво блато

Историей про то, как самый знаменитый советский танк Т-34, который в наших войсках с любовью звали просто "тридцатьчетверкой", попал в плен и воевал под чужими знаменами, мы открываем рубрику "Вещи войны". Спустя 60 лет после Победы вещи, окружавшие людей в те далекие годы, многим кажутся хламом, но именно в них заключена правда о той войне. Где-то они лежат в витринах музейных экспозиций, где-то пылятся на чердаках, где-то покоятся в топях болот. "Итоги" решили извлечь их из плена забвения, чтобы еще раз прикоснуться, ужаснуться и ощутить гордость за народ, который сумел победить.

Пленница

Казалось бы, о знаменитом Т-34 писано-переписано. Но "тридцатьчетверка" с германскими черными крестами, согласитесь, весьма впечатляющий сюжет. А еще непривычнее видеть фашистскую символику на фоне лозунга "За Советскую Эстонию!". Эта уникальная машина, на броне которой сошлись символы противоборствующих народов, имеет необычную судьбу. Вначале она воевала в советском строю, потом в немецком, а сегодня, спустя 60 лет после Победы, в боевой готовности стоит в Эстонии на пограничном посту Пунамяэ...

Эта "тридцатьчетверка" должна была освобождать Эстонию от фашистов: танк входил в состав колонны "За Советскую Эстонию!", которую передали 8-му Эстонскому стрелковому корпусу в июне 1943 года. Колонну сформировали из разношерстных машин: в ее строю были почти все существовавшие на то время модификации Т-34 - начиная от варианта 1940 года и заканчивая самыми современными на то время. Наша героиня относилась к модификации середины 1943 года и была сделана на заводе N 112 "Красное Сормово" в городе Горький (за годы войны это предприятие произвело 12 604 танка Т-34, в том числе 2851 за 1943 год). Тем же летом во время одного из боев танк попал "в плен", став трофеем 20-й дивизии СС, в которой воевали эстонские легионеры. Рациональные немцы всегда использовали трофеи по назначению: из танков делали тягачи и транспортеры для перевозки боеприпасов или, слегка модернизировав, отправляли на поле боя. Ремонтировали трофейные Т-34 в первые годы войны в Риге: на машины устанавливались командирская башенка от немецкого танка Pz III или Pz IV, маскировочная фара Notek, радиооборудование и инструмент. Иногда ставили еще бортовые противокумулятивные экраны наподобие тех, которыми оборудовались Pz IV и "Пантеры". В немецких документах "тридцатьчетверку" именовали Panzerkampfwagen T-34 (r). Позже, начиная с 1943 года, русские танки ремонтировали и переделывали на заводе Mercedes-Benz в Мариенфельде, а также на предприятии Wumag в Герлитце. "Тридцатьчетверки" были чуть ли не в каждом "панцирном" подразделении немецкой армии, их использовали даже элитные танковые части. Например, танковая дивизия Grossdeutschland воевала на трофейных машинах вплоть до 1945 года. Были они и в подразделениях СС - во второй танковой дивизии Das Reiсh и в третьей танковой дивизии Totenkompf. Однако это только задокументированные случаи использования трофеев, на самом деле немцы воевали на наших машинах куда чаще. Просто командиры подразделений далеко не всегда ставили трофейные танки на баланс, ведь каждая такая операция сопровождалась большой бюрократической волокитой.

Танк, плененный в Эстонии, уже имел командирскую башенку, так что ничего модернизировать немцам и их эстонским союзникам не пришлось - надписи на броне просто замазали краской и нарисовали кресты. При отступлении машину загнали в небольшое заболоченное озеро Коннъярв, где на глубине семи метров она и пролежала около шестидесяти лет. Причем бросили машину явно в спешке, с полным боекомплектом к орудию и пулеметам и заправленными баками. Произошло это предположительно 12-13 августа 1944 года, когда войска 1-го Прибалтийского фронта прорвали оборону противника и перешли в наступление.

Возвращение

Жители населенного пункта Куртна на северо-востоке Эстонии знали, что в озере с войны лежит какая-то боевая машина, однако какая именно, уже давно никто не помнил - рассказы об утопленном танке превратились в легенду, которой мало кто верил. Военные археологи погрузились в озерцо и сразу наткнулись на Т-34. Он стоял на гусеницах, причем ровно, без крена. В густом иле был промыт тоннель, и 64-тонный тягач вытянул находку на берег. Самое интересное, что танк шел не волоком, его колеса крутились, а гусеницы двигались! Для подъема машины помешанные на экологии эстонские власти даже разрешили прорубить в заповедном лесу специальную просеку.

Болотная вода - очень хороший консервант, в ней практически нет кислорода, поэтому сталь совершенно не ржавеет. Сегодня танк снова на ходу, его в любой момент можно использовать по прямому назначению. Двигатель "тридцатьчетверки" работает, даже пушка на вид вполне исправна. Правда, проверять последнее никто не решается - есть такое понятие, как усталость металла, за десятилетия сталь теряет былую прочность, и при выстреле ствол может разорвать. Машина по замыслу тех, кто ее разыскал, должна стать экспонатом нового музея Великой Отечественной войны в Эстонии. Причем эта экспозиция будет рассказывать именно о борьбе с фашизмом, а не с советской армией, как это модно сегодня в Прибалтике. Даже несмотря на то, что на броне боевого Т-34 намалеваны черные кресты.

Самого музея пока нет. А полностью отремонтированный танк стоит на пограничном кордоне Пунамяэ и дожидается, когда у клуба военных археологов "Поиск" появятся деньги, чтобы многострадальная "тридцатьчетверка" обрела свою вечную стоянку.

[Гост]

Да, има такъв случай. Нищо изненадващо - обясняват го с качествата на блатната вода и тиня, където няма кислород и се запазва, каквото поадне там. То и да има кислород, на танкова броня и трябват много годинки, според мен повече от 100-200, за да й стане нещо.
Части от моторът обаче, електруредбата със сигурност, също и многото тънки тръби и гумени съединения, горивото, маслото и смазките, които са вътре, няма как да се запазят, та танкът да излезе оттам и да тръгне, както внушава авторът.
Като се замисля, двигателят задължително ще е пълен с вода, цилиндрите, може и картера, скоростната кутия също, механизмите за звиване и те. Но с един среден или по-як ремонт сигурно ще може да тръгне.
Техниката от ВСВ е много reliable.
Другото което малко дразни е политическата нотка на статията. Кръстът, нарисуван от балтийците след пленяването на танка е "намацан".

[Ситалк]

Да, акумулаторът... може би отвътре е изскочил Ленин и е въртял манивелата

[Гост]

Бе то манивела там няма, но може да е изскочил с червен байрак ...

[Parabellum]

Бе незнам кой е изкочил и откъде, но това си е много яка находка.Де и у наше село да имахме такива машинки-ех,мечти,мечтииииииииии

[Гост]

А, има във военния музей. Заварих много 34-ки в мойто поделение, в движение и действащи, даже съм се возил за малко и съм влизал вътре /с кофа и парцалче в ръка, та не видях много/. След около 3-4 мес. ги махнаха и не знам сигурно са ги бастисали. Преди 6-7 год. из София разкарваха САУ на база Т-34, нещо да ги унищожават.
Дано да са оставили нещо, ще дойде време да ги възстановят и да возят туристи с тях /руснаците го правят/.
Но находка е, абсолютно. Автентичен 100% запазен, че и минал през руски, немски и балтийски ръце.....

[Gaden Gogi]

Точно водата няма ама абсолютно нищо общои с консервирането на танка, просто бронята е от легирана стомана която принципно не корозира, двигателят пък е алуминиев и так дале, язък за пишван моделистите дато оклепват моделите с тонове ръжда.

[Гост]

Да-а, това изкуствено да ръждясваш неръждаемото...
Акцентът беше, че в тая вода нямало кислород. Все пак вътре в машината има всевъзможни работи, като гуми, медни жици, ръждаеми железа и пр., та те се били запазили. Може, напълно. А,а да излезе от там и да запали не може, та ако ще турско да стане.

[Gaden Gogi]

чв корозията не е задължително свързана с наличието на кислород, айде ръждата уж е окис ама има и разни други начини и тънкости....ееех точно електрохимична корозия ми се падна на изпита по химия в университета, първи курс през далечната и мразовите зима на 1998г....

[Гост]

Не разбирам от ръждиви процеси и пр. не отбирам. Авторът казва, че всичко се било запазило заради липсата на кислород във водата.

[Gaden Gogi]

ами щом така казва, ако и "всичко" да е доста относително понятие, пък и авторът лично врял ли се е да разглежда?