Модерните танкове

[кало]

данните за бронята са за Т-80У, до който не сме стигнали още

иначе е км/ч, разбира се...

другото е така

[кало]

Т-80У и Т-80УД


Година на масово производство – 1985 (1986 за УД „Берьоза”)

Екипаж – 3 души

Маса – 46 тона

Височина – 2202 мм
Дължина с оръдието – 9654 мм
Ширина с фалшбордовете – 3603 мм

Въоръжение – 125мм гладкоцевно оръдие 2А46М-1 и М-2 „Рапира-3”, сдвоена с него 7,62мм картечница ПКТ, 12,7мм картечница НСВТ (при УД-варианта – с дистанционно управление)

Подвижност – двигател – първоначално ГТД-1000ТФ (1100 к.с.), после - ГТД-1250 (1250 к.с.), мощност к.с./т – 27,2, преход с едно зареждане – 440 км

УД – двигател – дизелов двутактов 6-цилиндров 6ТД (1000 к.с.), мощност к.с./т – 21,7, преход с едно зареждане – над 550 км


Малко по-подробно

ЗАЩИТЕНОСТ

Нов тип комбинирана броня на купола и корпуса, второ поколение динамична броня – „Контакт-5” – вградена при всички Т-80У, навесна (до 87-ма) и вградена – при Т-80УД.

Защита (предполагаема, доколкото реалните данни все още са секретни) в челната проекция и безопасните ъгли на маневриране - +- 35º (в мм):
Защита от ПБС – купол – до 780-800 (540-560 в най-отслабената част – маската на оръдието), корпус – ПБС - от 240-300 (долния брониран детайл) до 780-820 – горния.
От кумулативни боеприпаси – купол – от 900 (маската на оръдието) до 1320, корпус – от 380-400 (долния детайл) до 1100-1120 – горния детайл.
(в безопасните ъгли на маневриране не може да бъде пробит от М829А1 и А-2, както и от немските ДМ43 и ДМ53)

Екраниране на бордовете с армирани гумирани фалшбордове + елементи на динамична защита на първата трета от борда. Екраниране на части от обема на танка чрез горивни резервоари и други елементи.

Противопожарна автоматична система „Иней”, ново поколение защита от ОМП – на базата на водосъдържащи полимерни покрития с примеси на литий, бор, олово + бързодействаща автоматична система за херметизация и филтриране на въздуха.

8 димни гранатомета (? Чудя се каква друга дума да ползвам за тях, ма не се сещам) – Туча. Възможност за окачване на минен трал КМТ-6, вградено булдозерно оборудване за самоокопаване.

На командирския вариант УК защита е вдигната качествено ново ниво – поставя се система за смущения и отклоняване на УР Щора, намаляваща с пъти вероятността от поразяване на танка с радио-командно и лазерно управлявани боеприпаси. УК е снабден и с навигационна система ТНА-4.

Оценка – за времето си от 1985 до края на разглеждания период 1991 г. – Т-80У, УД и УК са най-добре защитените танкове в света.

ПОДВИЖНОСТ

Двигателят ГТД-1250 позволява скорости от над 70 км/ч по път и над 45 км/ч по пресечна местност. Намалена е горивната му консумация в сравнение с ГТД-1000ТФ, и е увеличено носимото от танка гориво. УД-вариантът има малко по-ниска скорост, но маневреността и възможността за преодоляване на препятствия не е намалена. Значително е увеличена далечината на прехода с едно зареждане (от 440 до над 550 км).

Танкът има допълнителен енергоагрегат ГТА-18А с мощност 30 к. с., позволяващ да се пести гориво при престой, засада и т.н.

Налягане – 0,925 кг/кв. см
Преодолява водна преграда с дълбочина 1,8 м без подготовка, 5 м – с подготовка
Преминава – ров – 2,85 м, стена – до 1 м, изкачва наклон до 32 градуса, страничен наклон – до 30 градуса

Оценка – за времето си най-добрият по отношение на скорост, маневреност, транспортабилност


ОГНЕВА МОЩ

125-мм гладкоцевно оръдие 2А46М-1 и М-2 „Рапира-3” (Д-81ТМ). Увеличена точност, живот на цевта и максимално налягане в сравнение с 2А46 и 2А46М. Вградено устройство за контрол, възможност за бърза смяна на ствола, без демонтаж на оръдието в полеви условия.

Боекомплект – 45 изстрела (30 – при УК):
ПБС - ЗБМ42 и 42М, ЗБМ32 с обеднен уран; кумулативни - ЗБК14М и ЗБК27; ОФ - ОФ19 и ЗОФ26

Въведена е нова УР, полуавтоматично управление по лазерен лъч – 9М119 от комплекса 9К119 „Рефлекс” (НАТО - AT-11 "Sniper"), позволяваща поразяването на цели в диапазона 75-5000 метра, вкл. хеликоптери. Вероятността за поразяване на цел тип танк е 0,8, стрелбата може да се води от място и със скорост до 35 км/ч по наземни цели с максимална скорост до 75 км/ч. Ракета има бойна част с тежест 4,5 кг и е тандемна кумулативна – максимална бронепробиваемост – 750 мм, зад динамичната защита – 700 мм.

От 1992 г. се поставя на въоръжение 9К119М „Инвар”, с още по-висока бронепробиваемост, а от втората половина на 90-те – Инвар М (9К119М-1)


Системата за управление на огъня позволя воденето на стрелбата както от мерача, така и от командира. Дневен прицел 1Г46 Иртиш с лазерен далекомер-целеуказател, стабилизиран в двете плоскости (увеличение от 3,6 до 12 пъти), стабилизиран активно-пасивен нощен прибор Буран-ПА, командирски стабилизиран във вертикалната плоскост дневно-нощен прибор ПНК-4С.

Цифров балистичен изчислител, отчитащ всички фактори, влияещи на изстрела.

При УД и УК вариантите е въведено дистанционно управление на 12,7мм НСВТ, позволяващо на командира да стреля, без да напуска бронирания обем.


Оценка – като съвкупност от характеристики няма равен съперник по огнева мощ в разглеждания период. Недостатък в сравнение със западните аналози – липса на достатъчно модерна система за нощно виждане, макар използваната да позволява решаването на всички поставени задачи. (от 1992 г. на част от танковете се монтира топловизор Агава-2)


ОЩЕ – Изключително висок модернизационен потенциал, позволил да се стигне до вариантите Т-80УМ и УМ-1, както и до принципно новата машина об.640 „Черен орел”.

Освен във въоръжените сили на Русия и Украйна, е на въоръжение в Южна Корея, Кипър, Пакистан (в украинския вариант Т-84)

Русия разполага в момента с около 4500 танка Т-80 от всички модификации (Т-80БВ, Т-80У, УК, УД), като близо 400 Т-80УД постепенно се прехвърлят към учебните части до окончателно изчерпване на ресурса им. Счетено е за неперспективно замяната на дизеловите им двигатели (произвеждани в Украйна) с ГТД, заради твърде скъпата и сложна реконструкция. В ход е постепенна, но бавна модернизация на Т-80У до варианта Т-80УМ.

[Гост]

Като споменаваме Т-80 и Т-90 е добре да сложиме и малко снимки.
Ето го Т-80:

[bsb]

Първо коментар по повод цената на ракетата, макар и несвързан с темата. Като почнат западняците да привеждат данни за цените на съветската техника и да се прехласват колко било евтино или обратно, да се възмущават колко било скъпо, много се дразня. Толкова ли е трудно да се разбере, че тези цени служат единствено за счетоводни цели. Например една лека кола през 60-те години вероятно струва 2000-3000 рубли (първите "Жигули" през 1970 г. са с официална цена 5500 рубли). И какво, като една ракета струвала толкова? С десет (примерно) се предполага да се унищожи танк, който е доста по-ценен - не по-скъп, а по-ценен. А на всичкото отгоре една ракета Tow по онова време е била по-скъпа от кола. Ако се вярва на ТОЗИ сайт, една ракета струва 8000 долара. Колкото три американски коли, например "Форд Мустанг" от 1971, просто тя беше първата, за която се сетих и за която намерих информация в гугъл.
А по темата. Защо газотурбинният двигател на Т-80 е заменен с дизелов? Хем бил много надежден и удобен за работа, хем го сменят. Защо?

П.С. Сега забелязах, че текстът на Голъм, от който недоволствам, макар и на английски, всъщност май е от руснак (в общ смисъл, може и да е украинец човекът). Което не променя особено моето недоволство, просто разширява обхвата му

[Гост]

А това са снимки на Т-90:

Ето ви линк от който можете да съберете доста информация за бронетанковата техника:

http://pehota.start.bg/

[кало]

е, до Т-90 не стигаме, защото условието беше да са до 1991 г.

колкото до двигателите, спорът дизел-срещу-газотурбинен не е решен още в световен мащаб. съд сигурност газотурбинните двигатели дават по-голяма мощност на кг, и са в пъти по-добри за употреба в студени времена. дизеловите обаче са по-икономични, често по-малко капризни...

there were problems with missile's preparation for fire due to a peculiar way it was adapted for the T-64 autoloader (the weapon actually consisted of two parts that were snapped together as part of the loading sequence; this also precluded the installation of this system in T-72 tanks that have a different autoloader design).

сори, че едва сега коментирам постнатото от Ам-гъл - начи тия разсъждения на автора са ... пълна глупост ... - оръдието на Т-64 и Т-72 е С РАЗДЕЛНО ЗАРЕЖДАНЕ, така че ВСЕКИ ЕДИН БОЕПРИПАС, за да бъде изстрелян, се зарежда "двойно" - проектил + метателен заряд (частично изгаряща гилза)...

[кало]

забравих да добавя - с горивото от вътрешните резвоари У-вариантът изминава около 350 км по нормален път. цифрата 440 включва и горивото от външите резервоари

[gollum]

Кало, спори с автора на въпросната статия . Но предполагам, че гтези негови думи съвсем не се отнасят до това, което ти споменаваш, защото очевидно той е наясно с него (което се вижда от статията му за автоматичната зареждаща система). Според мен, той има предвид не зареждането на самия боеприпас и на метателния заряд, а това, че управляемия боеприпас се съхранява като две отделни части, които се съединяват в процеса на зареждане.

Като почнат западняците да привеждат данни за цените на съветската техника и да се прехласват колко било евтино или обратно, да се възмущават колко било скъпо, много се дразня. Толкова ли е трудно да се разбере, че тези цени служат единствено за счетоводни цели.

Bsb, става въпрос за нещо друго, което вече има значение. Високата цена на въпросната система, както и на ракетата, означава, че практически стрелби с нея на практика не се водят, освен от офицерсикя състав. Доколкото при въвеждането на тези оръжейни системи на въоръжение основната част от танковите екипажи са били от наборници, то казано иначе, те нямат никаква освен обща практическа подготовка да водят огън с това оръжие. Впрочем, в същата статия изрично е посочено, че се предполага огън с това оръжие да водят само квалифицирани офицери, т.е. при тогавашните обсотятелства то ще е малко използвано. Разбира се, в съвременната обстановка, когато армията им все повече се професионализира, нещата може и да се променят. Но цената на ракетата пак е спиращ фактор в този смисъл, че ограничава практическите стрелби предвид "тънкия" армейски бюджет. За сравнение, когато аз минавах през БА като наборник, средно за цялата служба изстрелвахме около 60 патрона, което ще се съгласите, не е достатъчно, а все пак цената на патрон тогава не бе кой знае колко висока.

[кало]

аз с него споря.

колкото до цените на оръжията - ми да, високи са, но са нужни (оръжията, де)

[Гост]

Я гледайте едно клипче - върха е!!!

http://youtube.com/watch?v=Jrx3JAifwzM&mode=related&search=

[bsb]

Голъм, напълно съм съгласен с това, което казваш - изводите са достатъчно прости, бях се сетил за тях. Обаче мога да напиша още половин страница в обяснения защо изложеният начин на мислене е порочен, даже бях започнал. Ама ще се въздържа, все пак темата не е за това.
А за стрелбите - аз като бях в казармата за 9 месеца през 1997 г., в най-голямата бедност, съм стрелял общо 2 пъти, първия път 12, втория път не помня колко патрона. Тогава проблемът не беше в цената на патроните, а в горивото до полигона и обратно.

[gollum]

Аха. При нас беше очевидно цената на праторните, защото до полигона се движехме в походен сторй - не беше далеч (там, между другото, за пръв и единствен път в живота си чух и видях стрелба с РПГ и с танково оръдие - трябва да е било 100 мм на Т-54 - трясъкът е много ужасен и в двата случая, после сума време ми глъхнеха ушите, хем бях бая далеч).

[Luchs]

На много западни сайтове съм чел как разбирате ли Американските танкове Абрамс са най добрите в света и как от 4 километра унищожават всеки руски танк като даваха оценка Т-80 - Т-90 на 6 7 място и по назад след абрамса леопарда челинджъра меркавата леклерака и т.н и т.н общото мнение беше че са скапани машини вашто мнение какво е>? твърдят че руските снаряди и ракети не пробиват бронята на абрамса докато американските снаряди пробивали по 2! танка на 3 4 километра

[3F122]

Luchs, изобщо нямаше нужда да си правиш труда да го постваш това. в друга тема вече говорихме, че танк Абрамс през първата война в залива просто е бил непознат за иракските танкисти и съответно не е бил считан за цел от тях. и тъй като са игнорирали са си платили за това. във втората война иракските танкове ги смита авиацията (не, че в първата не е така), но това по никакъв начин не дава изводи за качествата на машина от която и да е от страните.

писахме още, че ако алтернативното оръдие за Т72 и по-късни е било прието биха могли да се сравняват показаталите на съветските и западните снаряди, защото последните са разработвани с перспектива да бъдат изстрелвани от това неприето оръдие. приказките са си приказки, докато не видя два танка да се бият при приблизително равни условия (и.е. горе-долу еднакво подготвени екипажи, с равен старт по време примерно на равна поляна и т.н.) никой не може да ме убеди, че единият танк е по-добър от другия, пък таблиците да си разправят каквото искат.

[кало]

начи, двубоят между танкове няма да реши въпроса. тактиката на използването е по-важна от, например, леко отстъпление по някои бойни характеристики. освен това през по-голямата част от времето тия танкове се транспортират, съхраняват, поддържат - пригодността им за тези дейностти, както и цената на подобни дейности и на самия танк, са не по-малко важни от това колко далече гърми оръдието и дали машината вдига 60 или 70 км/ч...