Кало, можеш ли по-подробно да разясниш тезата си, защото аз (сигурно защото слабо разбирам тази материя), не те разбирам добре (след като разгледах картинките, разбира се). Освен ако нямаш предвид това, че (ако добре разбирам картинките) в първите два случая боекомплекта е общо взето близо до или в бойното отделение?
Съобщение
Collapse
No announcement yet.
Съвременна бронирана техника
Collapse
X
-
Доколкото схващам, идеята на отделения отсек за боеприпаси е тази, че има специални панели, които много лесно "изхвръкват", давайки "път" на енергията от детонацията навън. И това според създателите на тази технология ще предпази както живота на екипажа, така и останалите отделения на танка в достатъчна степен.
Comment
-
до тук всичко звучи идеално, само ме съмнява, че е отведена вибрацията на целия този метал получена от детонацията
Той взрива си излиза, но резонира в метала и от там идва проблема
За д аме разбереш - сложи си една кофа (метална) на главата и удари два-три пъти силно с нещо метално
После си представи че е детонация това;-)
Навремето китайците са умъртвявали с камбанен звън...Сънят е слаб заместител на кофеина!
Comment
-
За вибрацията - ясно. Но предполагам, че съответните хора са помислили за това - иначе едва ли някой би се захващал с подобно нововъведение (и то на такива скъпи машини), ако практическата стойност е малка. Възможно е по някакъв начин вибрациите да се "гасят" - с междинен материал, който ги поглъща или нещо подобно. Сега се сещам, че май имаше и някакви "ризи" (нещо като ниши), пълни с вода - пак за поглъщане на енергия и подобни неща. Както и да е, това е въпрос към някой със сериозни технически познания - аз само спекулирам.
Comment
-
Че целта е да се опази и танка е ясно: и двете струват пари. Но ако се направи сметка, ми се струва, че обученият екипаж "струва" значително повече от самата машина. Но всичко ще стане ясно ако има някаква данни от ефективността на защитата (сигурно са правени експерименти или поне изчисления, преди да я въведат). Или пък от практиката - може би се е случвало да детонира боекомплекта на някои от унищожените машини.
Comment
-
ValBo написа Виж мнениеНе съм специалист, но все си мисля, че след взривяване на боекомплекта, от вибрационния удар, в танка нищо няма да е оживяло.
Нищо че боекомплекта не обгорил вътешността
Comment
-
че Ейбръмса и тежките танкове имат голяма по дебелина и многослойна броня (пасивната на места достига до 1900мм) .За съжаление Руските танкове не могат да се похвалят с подобно нещо, при тях ако оцелее поне един е равносилно на чудо
Т-80У, който е модел, предхождащ с над 15 години посочените два е със следните стойности - 780мм/БПС и 1320мм/КС, при Т-90 - 830мм/БПС и 1350мм/КС (с ДЗ "Контакт-5", с новия "Реликт" и новият купол при модификацията А тези стойности са значително по-високи).
Както вече посочих, според статистиката изобщо не е чудо оцеляването на екипажите в Т-72, Т-80. Ще ти препоръчам още много и много да четеш. Първите серийни танкове с многослойна броня са съветски.
ПП - кумулативният ефект не действа с голяма температура, нито пък я отдава особено много, а с високо точково налягане. именно това налягане на струята в малко затворено пространство (плюс осколките, които тя предизвиква от вътрешната страна на броневата защита) може да доведе до тежки травми/смърт на екипажа, без струята да засегне някого пряко.
Голъм, голяма част от боекомплекта на Лео и Льоклерк е разположена в бойното отделение и отделението за управление в предната част на корпуса - точно там, където е отслабен долният челен броневи лист на двата танка - уязвима както за прякото, така и за косвеното въздействие на проектили, улучили танка отпред, вкл. за осколките, предизвикани от такова попадение. уязвими, както и руските танкове - за мини и импровизирани взривни устройства.
Comment
-
и още - детонацията на боекомплекта не е чак толкова често срещано, и не е чак толкова бързо явление, както някои си го представят. До детонация се стига много рядко при пряко поражение на боекоплекта (по-малко от пет случая за двете Чеченски войни), а по-често - при поражение на танка и продължилия в следствие на това пожар. От друга страна, самата детонация често не е на целия боекомплект, а често е и продължително явление.Last edited by кало; 22-01-2009, 16:18.
Comment
-
Аз си представям удар в боекомплекта и почти светкавичното му задействие
Някак си повече радост за възприятията ще има.
Ако чакаме на пожара да го взриви..
... не е същото!
Екипажа вече ще е или при Свети Петър (или който пази там рая на другите вери) или ще излязал от танка. Виж, ако си ранен е лошо
Но тогава дали има капаци или няма на боекомплекта, ще ми е все тая
Даже ще се моля да бъда взривен, отколкото бавно опеченСънят е слаб заместител на кофеина!
Comment
-
кало написа Виж мнениев този цитат няма грам вярно, че и грамотно написано нещо. броневата защита на танковете се измерва в еквивалент хомогенна броня. нейните стойности са различин в зависимост от боеприпаса. няма "пасивна" бронева защита. За М1А2, според различни източници максималните стойности в предната част (купол и корпус) са 770-820мм против БПС и 1000-1200 против КС (кумулативен снаряд)...
Тази комбинация дава челна ЕЛХБ защита на купола между 1 320 и 1620 мм срещу кумулативни снаряди, и от 940 до 960 мм срещу кинетични снаряди. Комплектът за градски условия включва и тухли реактивна броня по страничните бордове."
1.1000-1200 срещу кумолативни снаряди + 700-800 против кинетични =1700-2000мм обща дебелина на челната куполна броня.
2.Очевидно не правиш разлика между "пасивна" и "активна" защита респективно броня, поради това ти постнах най достъпната информация от Уикито.
За съжаление най-новият Руски гранатомет РПГ-29 Вампир има бронепробиваемост само 650мм ,боеприпъса 3-то поколение на М1А1 има бронепробиваемост 790мм но на разстояние до 3000м
Comment
-
Mirovk, няма никакъв смисъл броневата защита да се смята като кинетична плюс кумулативна устойчивост, защото заплахата е едната или другата, а това са просто два начина да се оцени степента на защита срещу двете възможни заплахи. След това, броневата защита е бронева защита, т.е. защита, която се осигурява от бронята на съответната машина.
"Динамична защита" - тя се постига за сметка на специални елементи - сандвич от две броневи пластини и пластичен експлозив между тях. Първоначално е създадена като средство за усилване на защитата от кумулативни боеприпаси, но впоследствие се разработват и такива, осигуряващи защита и срещу кинетични боеприпаси. Това е допълнителен елемент на защитата, допълнителен към бронята.
"Активна защита" е специална система, комбинираща сензори за засичане на заплаха (управляеми и неуправляеми ракети с кумлативна бойна глава) и устройства, изстрелващи малки проектили, чиято цел е да разрушат засечената заплаха. Това също е допълнителен елемент.
"Пасивна защита" би могло да се нарекат средствата, чиято цел е да скрият танка, било то от наблюдение, т.е. да затруднят системите за управление на огъня, било то да разстроят насочването на управляеми боеприпаси. или пък сензори за това, че машината е цел, т.е. е облъчена - било от лазер или нещо друго. Такива са, като започнем с доста древните димни гранатомети, та до различните системи, създаващи димна завеса, затрудняваща инфрачервено и прочее насочване.
Това са четири различни елементи на защита.
Comment
-
За съжаление най-новият Руски гранатомет РПГ-29 Вампир има бронепробиваемост само 650ммКървава зора вестява страшен бой и кървав път, готови пак за нова слава Рилци в бой ще полeтят ! Пред стените Булаирски в неравна люта бран ние славно победихме в боя тебе, вража зган!Тежки гаубици тряскат крачи полкът Рилски твърд! Нас гранати хич не стряскат нас не плаши даже смърт.
Comment
-
А като се има предвид естеството на съвременните конфликти, ситуацията, описана от Сейлър е и най-вероятната. Т.е. ръчното противотанково оръжие ще се използва от минимално разстояние и достатъчно често - от хора, познаващи слабите места на съответната машина. А няма нито един ОБТ, който да е лишен от такива места. Още по-малко пък, такъв, който да има "кръгова" защита от такъв род заплаха.
Comment
Comment