Баща ми е бил командир на БТР 60 в Грудово и Звездец (73-75 г) и ми е разказвал, че са тествали как БТР-а е издържал до 3 попадения от калашник в 3 от 6-те гуми като подължавал да се движи на форсаж по време на учения. Поне по неговите думи изгорелите газове вместо да се изхвърлят през аспуха са се нагнетявали в пробитите гуми и така се е компенсирало загубата на налягане, но това си имало лимит. Другото нещо което му е правило впечатление, че ако механик-водача се осети и спадне малко гумите преди калчицата (по-меки и съответно по-широки гуми) БТР е бил по-проходим от танковете и др. верижни машини, но окопае ли се дотам е - и да спадаш гумите почти нямало шанс за вадене сам от мочура. Мисля, че идеята с самонапомпването е израелска идея от преди 6 дневната война, когато египтяните затъват в Синай а израелската армия си джиткала с спаднали гуми ама в движение и в това било ключа към бързото придвижване на пехотата тогава.
п.с. Сетих се едно предимство в бой на колесарката - загубата дори на колело не спира машина, всяка ос си е за себе си, върти и в мелето е. Докато такова поражение при веригите е с надпис - Game Over! Но пък както се каза - габаритите на веригите са голям плюс. Всичко е компромиси - печелиш тук, за да загубиш друго.
п.с. Сетих се едно предимство в бой на колесарката - загубата дори на колело не спира машина, всяка ос си е за себе си, върти и в мелето е. Докато такова поражение при веригите е с надпис - Game Over! Но пък както се каза - габаритите на веригите са голям плюс. Всичко е компромиси - печелиш тук, за да загубиш друго.

Comment