Михаил Калашников почина на 94г.

[Nick]

Не съм специалист, но няма цев по света която да не е "кована".

Човекът има предвид цев, студено кована около дорник, при което се оформят и нарезите.

[Сун Дзъ]

И ние сме получили разрешение да променим технологията при производството на оръжие ?
Сори, но засекретената руска прахосмукачка в моята РЛС нямаше право да се ремонтира, а се подменяше.
Така че ако има разлики, то може да са от различните метални сплави произвеждани у нас, заради производствени различия, но силно се съмнявам за всичко друго.

[Nick]

И ние сме получили разрешение да променим технологията при производството на оръжие ?

Технологията не е била една, нито е била константна. Нарезите са правени по няколко начина: с резец, с протяжка, с прошивка + споменатото студено коване около дорник. Най-различни технологични процеси са използвани за останалите части, включително леене и синтероване.

Така че ако има разлики, то може да са от различните метални сплави произвеждани у нас, заради производствени различия, но силно се съмнявам за всичко друго.

Четеш книги и съмненията отпадат. Има нещо писано по тези въпроси у А. А. Малимон, "Отечественные автоматы (записки испытателя оружейника)" и др. руски източници. Кованите цеви не са правени само в България, така че нека погребем още един мит за превъзходството на българските АК над руските.

"Холодная ротационная ковка стволов (редуцирование)

Широкое применение редуцирования в массовом производстве стволов наступило в 70 х годах, когда малый калибр оружия стал уже практической реальностью.

Через каждые 4 минуты из горизонтально ковочной машины SHK 10 с автоматизированным процессом ковки и подачи заготовок на обработку выходит ствол АКМ с готовым нарезным каналом и патронником, не требующими дополнительной механической обработки.
Не сложная по технологии обработки и заготовка, поступающая для загрузки бункера машины, длиною 311 мм, наружным диаметром 30 мм и с канальным отверстием диаметром 11,6 мм. Подготовка гладкого канала заготовки к редуцированию со сверлением первоначального отверстия диаметром 10,45 мм позволяла применять высокопроизводительные методы обработки, не создавая особых технологических трудностей.
После сверления производилась термическая обработка заготовки, 4 х разовое развертывание отверстия до размера 11,35 мм и на заключительном этапе – электрохимическая обработка до размера 11,6 мм.
Инструментом, обеспечивающим необходимый профиль канала ствола и патронника, является оправка, изготовленная из твердого сплава ВК 20, со спиральными выступами на цилиндрической поверхности и утолщением на конце с наружным профилем по форме патронника ствола. Цилиндрическая часть оправки длиною 40 мм в поперечном сечении представляет собою зеркальное изображение профиля канала ствола.
Нарезной канал и патронник при редуцировании образуются в результате обжатия металла вокруг инструмента – оправки при высокочастотной ковке ствольной заготовки двумя парами симметрично расположенных бойков. Число ударов в одну минуту – 1200. Максимальная степень обжатия металла по канальной части ствола около 40 %.
Регулируемая скорость подачи заготовки в ковочной машине SHK 10 обеспечивалась в пределах от 0 до 36 мм/сек. Осевое вращение заготовки – 40–60 об/мин. Оптимальный режим в пределах 52–56 об/мин.
Редуцированный канал ствола и патронник по своей чистоте не требовали дополнительной обработки перед хромированием. Включение на непродолжительное время «обратного тока» для очистки и некоторого разрыхления поверхности в целях повышения ее адгезионной способности при наложении хрома сливалось с операцией хромирования.
Первая партия ковочных машин SHK 10 группой специалистов Ижевского завода принималась у австрийской фирмы GFM в период с сентября по декабрь 1971 года. Зам. главного механика завода И.Ф. Зуев со своим помощником М. Мусиным, зам. главного технолога Б.Н. Андреев и ведущие специалисты этой службы В.С. Письменский, В.А. Никитин и Л.Ф. Мокрушин в течение этого времени производили не только техническую приемку машин, но и участвовали в отработке технологии ковки стволов АКМ. Одновременно производилось и уточнение чертежа на ствол с учетом технических возможностей ковочной машины, которая также в процессе сдачи заказчику дорабатывалась."

ПП. Малимон многократно използва названието АК-47. Това според мен решава спора дали руснаците са използвали тази номенклатура или не.

[Razor]

[Хайде пак с релсите... Мнозина май забравят (или не знаят въобще), че т.нар. патрон обр. 43 г. е всъщност 100% немска разработка от преди ВСВ, подарен на СССР като на верен съюзник? И че по това време съвременната концепция за щурмова пушка/автомат не е била изградена в съвременния си вид, защото генералите са искали хем-хем? "Магически" патрон няма, има оптимален и 5,45 е по-близко до оптимума отколкото 7,62 обр. 43 г.. ]

Nick, имаш предвид 7.75 х 40 мм промеждутъчен боеприпас, проектиран през тридесетте години на 20 век от немската фирма "Polte" и предназночен за самозарядната карабина G35 на фирмата "Geko"?

[кало]

Мнозина май забравят (или не знаят въобще), че т.нар. патрон обр. 43 г. е всъщност 100% немска разработка от преди ВСВ

Това е защото мнозина не знаят всички лъжи. Макар и частично базиран на не една немска, а и съветска разработка, патронът обр. 1943 г. се появява в окончателен вид през 47-та, при това - със сума ти отличия от първоначалния вариант 57-N-231...

[Nick]

Макар и частично базиран..

Изцяло основан на немски патрон (Razor го споменава по-горе, с уточнението, че патронът е развитие на 7,75х40 на фирмата Geco за автоматичната карабина Vollmer M35, като крайните му размери са 7,62х39). През 1943 г. в СССР и мисъл не е имало за оръжие с промеждутъчен патрон, камо ли да има разработен такъв патрон.

Естествено е руснаците да твърдят, че патронът е тяхна разработка. Само че това е пропаганда. Както е пропаганда твърдението, че трилинейният патрон бил руска разработка, повлияна от френския патрон модел 1886 г. Тези, които четат патронни книжки и колекционират патрони знаят кое откъде идва. На снимката вляво е руският патрон обр. 1891, вдясно е австрийският патрон М.88. Такава е и историята с патрон обр. 43 г.

Това е защото мнозина не знаят всички лъжи...

И защо толкова неучтиво? Никой не ти пречи да вярваш, че раненият тракторист Миша Калашников сам е изобретил и АК, и патронa към него докато е лежал в болницата през 1943 г. Никой не ти пречи да вярваш, че номенклатурата АК-47 не съществува, въпреки показаните ръководства и мемоари на руски оръжейници.

[кало]

Хм, въпросът не опира до вяра, а до реални измерения, демек - факти. ФАКТ е, че съветският патрон обр. 1943 г. (окончателно въведен през 1947-ма), макар и да се базира на други видове боеприпаси, си е съветска разработка. Само някой с прекъсната връзка с реалността не би схванал този факт. Дивотиите за пропаганда и прочее, що се отнася до боеприпаси, оставям на псхиатрията.

Никой не ти пречи да вярваш, че номенклатурата АК-47 не съществува, въпреки показаните ръководства и мемоари на руски оръжейници.

Моля, покажи официален съветски документ, вкл. ръководство, в който да се утвърждава номенклатурата "АК-47", освен кода за експериментален автомат, част от работата на МТК и колектив (http://www.sinopa.ee/sor/bo001/bo04a...it11/ak011.htm). На въоръжение официално няма такъв автомат.

[Nick]

Само някой с прекъсната връзка с реалността не би схванал този факт. Дивотиите за пропаганда и прочее, що се отнася до боеприпаси, оставям на псхиатрията.
.

"Фу, как грубо. Сразу видно, что провинция".

Мирна и спокойна 2014 година!

[Dinain]

Този спор за номенклатурата АК-47 не го ли намирате за твърде детински? Целият свят (освен Кало) знае за какво става дума, когато се каже "АК-47" - какъв е смисълът от ровене в ръководства и доказване дали е имало или не такова официално название (каквото и да значи това), след като наименованието е възприето отдавна навсякъде? Има предостатъчно примери как се налага едно име (на оръжие, местност, битка, каквото и да е), ако ще и да не е официалното или "правилното".

Първият пример, за който се сетих, е "битката за китайската ферма" (http://en.wikipedia.org/wiki/Battle_of_the_Chinese_Farm). Така са възприели името, така са я нанасяли на военните карти от периода, така е останала във всички спомени, мемоари и исторически книги - това което наричаме "общественото съзнание". Какво ще се промени, ако някой при всяко споменаване на битката се обажда и отбелязва "не китайска, японска е!". Само ще досади на всички...

[Nick]

Аз съм върл застъпник за правилната оръжейна номенклатура и съм по-педантичен и от кало в това отношение. Но в случая с АК-47 има достатъчно материал, включително от цитирания руски оръжейник Малимон.

Много по-лют е спорът за употребата на названието С96 (или К96), чията официална номенклатура е всъщност "Selbstlade Pistole cal. 7,63 mm". За термина "Bolo", който уж бил идвал от "болшевик" да не говоря...

[Amazon]

Никой не ти пречи да вярваш, че раненият тракторист Миша Калашников сам е изобретил и АК, и патронa към него докато е лежал в болницата през 1943 г.

Ник, за патрона не знам, но за АК да го е мислил в болницата не ми се вярва. Ясно че се ебаваш, ама човека и други оръжия е направил преди АК. Не е като да е започнал от нулата, или да е получил вдъхновение свисше. Доколкото си спомням имаше и няколко отхвърлени конструкции, а и АК е бил на косъм да отпадне. С една дума - подоходящият конструктор в подходящият момент. Но пионка твърдо не е бил. Щеше до сега да се разбере.

[кало]

"Фу, как грубо. Сразу видно, что провинция".

Мирна и спокойна 2014 година!

Сори за грубостта. Мирна и спокойна! Но фактът е, че патронът е променян бая до окончателния му вид през 47-8-ма.

Иначе, и Кало, заедно с целия свят, знае що е то АК-47, но това не променя същността на въпроса - това име в официална документация съществува: а) за няколко прототипа на АК от 47-ма година, за да бъдат отличавани от първите прототипи от 46-та б) в едно ръководство за експлоатация на БНА

Тоест, "достатъчно материал", говорещ за официално название АК-47 по-скоро няма. Разбира се, съзнавам, че спорът е малоумен в своята дребнавост, но фактът си е факт

[Parabellum]

ама човека и други оръжия е направил преди АК. Не е като да е започнал от нулата, или да е получил вдъхновение свисше.

Цялата тупурдия покрай АК-то е много забавна.
Ето няколко конструкции на Миша Калашников преди да му дойде свише идеята за автомата
През 1942 година


и през 1947 година


Относно руският боеприпас обр.43, Ник е прав и аз няма какво да добавя.

[Сун Дзъ]

Между другото, достъпна ли е информацията къде и как Калашников е проектирал предшествениците и самият АК-47 ?
Много добре си представям и знам от личен опит в социалистическо време да имаш идея или откритие, и да искаш да го осъществиш - почти абсурд, или не - пълен абсурд. Затова, ако някой знае, ще е интересно, кой и как е подпрял едно рамо на Миша ?

[Todor Pavlov]

Хуго Шмайзер ...