Уф, то съвсем стана детската градина...
Ще поясня накратко:
Т-90А използва 125мм гладкоцевно оръдие-ПУ 2A46M2 до 5 с максимално цевно налягане до малко над 600 Мпа и среден живот на цевта около 550-600 изстрела (германо-американското М256 има среден живот на цевта 700 изстрела). Руското оръдие е с около половин тон по-леко от това на американския танк, като последната му модификация М5 дава с около 15% по-висока точност от M256. Основните ПБС, ползвани на Т-90А са 3БМ-38 (Вант), 3БМ-44 (Манго), 3БМ-44М (Манго-М), 3БМ-48 (Свинец), като последните два на дистанция 2000 метра не отстъпват по бронепробиваемост на най-масовия американски М829А2, превъзхождайки го по начална скорост (М829А3 е малко по-добър, но не се използва масово заради проблеми с устойчивостта на полета при някои от партидите).
СУВ на Т-90А и на М1А2 са практически с равни възможности, като предимство на американския танк е командирският панорамен прицел (по отношение на откриване на целите и ситуационната увереност). Руският танк пък има АСЦ и по-голяма практическа бойна скорострелност (заради АЗ), както и по-широк набор от боеприпаси - освен ПБС, и кумулативни, и ОФ, и ОФ с автоматично задавано разстояние на детонация, и УР (Инвар и Инвар-М с далечина на пуска до 5км, максимална бронепробиваемост над 900мм по нормалата и вероятност за попадение по движеща се цел тип танк от 0,8).
Та с оглед на това, пак да попитам - как да тълкуваме изречението "на пределни дистанции М1А2 ще смели Т-90, поради по-доброто си оръдие и прицелен комплекс." - като откровена лъжа, или като проявление на религиозна заблуденост? Щото, ако е второто - спорът е безсмислен.
Ще поясня накратко:
Т-90А използва 125мм гладкоцевно оръдие-ПУ 2A46M2 до 5 с максимално цевно налягане до малко над 600 Мпа и среден живот на цевта около 550-600 изстрела (германо-американското М256 има среден живот на цевта 700 изстрела). Руското оръдие е с около половин тон по-леко от това на американския танк, като последната му модификация М5 дава с около 15% по-висока точност от M256. Основните ПБС, ползвани на Т-90А са 3БМ-38 (Вант), 3БМ-44 (Манго), 3БМ-44М (Манго-М), 3БМ-48 (Свинец), като последните два на дистанция 2000 метра не отстъпват по бронепробиваемост на най-масовия американски М829А2, превъзхождайки го по начална скорост (М829А3 е малко по-добър, но не се използва масово заради проблеми с устойчивостта на полета при някои от партидите).
СУВ на Т-90А и на М1А2 са практически с равни възможности, като предимство на американския танк е командирският панорамен прицел (по отношение на откриване на целите и ситуационната увереност). Руският танк пък има АСЦ и по-голяма практическа бойна скорострелност (заради АЗ), както и по-широк набор от боеприпаси - освен ПБС, и кумулативни, и ОФ, и ОФ с автоматично задавано разстояние на детонация, и УР (Инвар и Инвар-М с далечина на пуска до 5км, максимална бронепробиваемост над 900мм по нормалата и вероятност за попадение по движеща се цел тип танк от 0,8).
Та с оглед на това, пак да попитам - как да тълкуваме изречението "на пределни дистанции М1А2 ще смели Т-90, поради по-доброто си оръдие и прицелен комплекс." - като откровена лъжа, или като проявление на религиозна заблуденост? Щото, ако е второто - спорът е безсмислен.
Comment