Нистина се чудех как да озаглавя темата.Може и да ми се смеете. Просто исках да сложа тези снимки. Нека да ги разгледаме и да си направим равносметка дали заслужаваме тези машини. Май, че ще е по-добре да ги подарим на чужди музеи.Там поне ще се грижат за тях.
Съобщение
Collapse
No announcement yet.
Българският брониран юмрук 39-45
Collapse
X
-
Абе то да ни беше за пръв път да оставяме нещо подобно да се съсипе:?
И аз си спомням за влекача. А като деца обичахме да се крием на двора на стария музей и едно от любимите места за игра беше точно влекача. А и сега не се прави бог знае какво за тях. Просто са сложени на бетонови основи. Яд ме хваща като гледам нашия музей и снимки от танковия музей в Абърдийн (САЩ)Can't talk! Got to Shoot!
Comment
-
dragunov написаегати гаврата -машини които са газили зяла европа да са сред избояла трева и л'ина :evil:
коко ли пари се иска да се направи камуфлаж,да се възстанови първоначалния вид? :?То исторически филми в България не се правят, щото няма продуктово позициониране - Симеон Цветков 2012г.
Comment
-
dragunov написаегати гаврата -машини които са газили зяла европа да са сред избояла трева и л'ина :evil:
коко ли пари се иска да се направи камуфлаж,да се възстанови първоначалния вид? :?Can't talk! Got to Shoot!
Comment
-
Thunderchief написаdragunov написаегати гаврата -машини които са газили зяла европа да са сред избояла трева и л'ина :evil:
коко ли пари се иска да се направи камуфлаж,да се възстанови първоначалния вид? :?То исторически филми в България не се правят, щото няма продуктово позициониране - Симеон Цветков 2012г.
Comment
-
Това е Дрлъзки... и не е Дръзки... :lol: А именно: доколкото знам, 3 от 5те корабчета доживяват до средата на 50-те години /другите 2 май още отдавна са загубени, през Първата световна и веднага след нея май.../ и един хубав ден са нарязани, защото гигантът Стомана има остра нужда да бъде подхранен със скрап и от цяла България натам се стеча старо желязо. По социалистически :lol:
И тогава на някакъв морски му хрумва, че май е хубаво Дръзки да бъде запазен. Част от скрапа май вече е бил извозен, но всепак има предостатъчно части и от 3те корабчета сглобява едно ужким е Дръзки. Даже оригиналните табели и димохода с дупката от прочутия бой се намират. И така, горе долу може да мине за Дръзки, относително оригонален и въплътил в себе си духа на цялата ни торпедоносна флотилия :lol: :lol:На нож!
Comment
-
Извадки от Моделист-Конструктор за нашата гордост:
Какими были миноносцы рубежа XIX и XX веков, ныне можно увидеть своими глазами лишь в морском музее болгарского города Варна. Там на вечной стоянке находится миноносец «Дерзки». Посетители музея имеют возможность подняться на его палубу, заглянуть в боевую рубку, наглядно представить, каково было морякам находиться на этом суденышке в штормовом море. Если норвежская «Pan» является единственной сохранившейся миноноской, то «Дерзки» — единственный доживший до наших дней представитель класса миноносцев. Однотипные с ним корабли находились в составе флотов Франции, Турции, Дании, очень похожие — в Швеции, но все они давно переплавлены в мартеновских печах или проржавели на морском дне. По иронии судьбы уникальный экземпляр миноносного корабля остался только в Болгарии, флот которой среди европейских стран традиционно числился на последнем месте...
Миноносец «Дерзки», Болгария, 1908 г.
Один из серии «38-метровых» миноносцев, строился во Франции фирмой «Шнейдер-Крезо». Водоизмещение нормальное 97,5 т. Длина по ватерлинии 38 м, ширина 4,4 м, осадка носом 1,88 м, кормой — 2,64 м. Мощность одновальной паросиловой установки 1900 л.с., скорость 26 узлов. Вооружение: три 450-мм торпедных аппарата, две 47-мм пушки Шнейдера. Всего для Болгарии построено шесть единиц: «Дерзки», «Смели», «Храбри», «Строги», «Летящи» и «Шумни». «Шумни» погиб на русской мине в сентябре 1916 г., «Летящи» разбился во время шторма в ноябре 1918 г. Остальные участвовали во Второй мировой войне, в 1944 г. вошли в состав советского ВМФ, но вскоре возвращены Болгарии. Списаны в 1954 г., «Дерзки» превращен в музей и сохраняется по сей день. В 1907 г. четыре точно таких же корабля построены для Турции: «Демирхисар», «Султанхисар», «Шиврихисар» и «Хамидабад».
Comment
-
Следва само да се уточни,че "Летящи" потъва през пятото на 1919г.,когато вече е реквизиран от французите.,като се натъква на подводна скала край нос Карабурун.Торпедните му апарати са извадени и ремонтирани от нашите през 20те години.Съгласно Ньойския договор,французите ни връщат миноносците без торпедни апарати.
Интересното за "Дръзки" е ,че всъщност той няма как да бъде в същия вид в който е бил през 1912,защото през 1942г. при грубо нарушаване от страна на екипажа на организацията на службата се взривява и потъва.Командирът му е осъден и по-късно амнистиран.По късно корабът е изваден и ремонтиран.При взрива загиват 7 човека от екипажа,а кърмовото оръдие ,тежащо близо 2т.прелита няколко десетки метра.
Comment
Comment