Българският брониран юмрук 39-45

[dragunov]

интересен образец е и опитната румънска самоходка maresal.
руснаците освен на базата на т34 строят самоходки на базата на
т 70,на кв,на ис.съществували са ограничени по брой сау
на базата на т20 и на пленени панцер 3.
следвоенни съветски разработки са например асу 57
асу 85.,су 122-54.не знам дали трябва да споменавам пион и гиацинт.
в германия след всв е прието на въоражение
jagdpanzer kanone което доста прилича на предците си от всв.
има и доста американски безкуполни саута за които обаче не
знам дали да пиша.

[Гост]

Да, вярно, че са много. Па драсни нещо и за американските САУ-та, особено след ВСВ?
Другите не ги видях, но "Пион" не е брониран и си остава за далечен обстрел.
Аз имам предвид tip "щурмргещуц", дето става за първа линия.

[gollum]

Между другото, добре ще е да се внесе известна яснота (в смисъл на класификация), защото не всяко оръдие, качено на шаси и прикрито с някаква броня е щурмово оръдие, за каквито иде реч в темата. Има поне 5 сравнително ясно разграничими типа самоходни оръдия:

1. щурмови оръдия
Тях най-много ги обсъждахме, но накратко: идеята е да се съчетае батальонната и полковата артилерия (предназначена най-вече за директна огнева поддръжка на пехотата непосредствено на бойното поле) с броневата защита на танка. Самата идея води началото си от ПСВ и е тясно свързана с идеята на първите танкове, макар и да се развива самостоятелно. В началото на ВСВ общо взето се използват два типа решения - някакво танково или бронетранспортьорно шаси, върху което директно се закача пехотно оръдие заедно с лафета си (или без него и се изгражда лека щитова конструкция, достатъчна за фротално и донякъде старнично прикритие от стрелкови огън и леки шрапнели. Това решение е ерзац, тъй като подобни машини имат ограничена маневреност на бойното поле поради слабата си защита.
Под "пехотно оръдие" се разбира батальонно или полково оръдие - сходно с гаубицата, но обикновено по-късо и с по-слаба балистика. Срещат се и такива с разделно, както и такива с унитарно зареждане. Понякога имат възможност за водене на гаубичен и дори мортирен огън. Обсегът е сравнително малък - до 4-6 км.
Второто решение се появява за пръв път във Вермахта и то е "класическо" - в смисъл, че осигурява достатъчна маневреност и живот на установката на бойното поле и въобще позволява директна огнева схватка със средствата на противника. Това се постига или чрез изработването на специализирана машина или чрез дълбока преработка на танк - замяна на купола и перработка на корпуса, така че да се образува ниско и достатъчно просторно, същевременно добре защитено по танкови стандарти бойно отделение. По отношение на въоръжението най-често няма разлика с първия тип установки.
Ограниченията на първия тип са преди всичко по отношение на свободата на движение и стрелба на бойното поле - тънката броня им позволява да подкрепят пехотата само в специфични ситуации и ги прави твърде уязвими - включително за индиректен артилерийски огън и въдушна атака. Същевременно отвореното бойно отделение позволява по-голяма свобода на движение, което означава по-висока скорострелност и по-бързо презареждане с боеприпаси.
Пример за ерзац установките са например немското съчетание от Pz I и 15 см пехотно оръдие (sIG-33), както и същото оръдие, качено на шаси от чешки танки или немски танк (Pz III/Pz IV). Пример за вторият тип установка е класическият StuG-IIIa/b/c модификации (въоръжени с модифицирано 7,5 см пехотно оръдие (удължено до 24 калибъра)) или машини като StuG-IV (15 см пехотно оръдие качено в модифициран Pz IV като ручката е защитена фронтално и старнично с мощна броня (до 10 см и повече)), StuH-42 (въоръжен с гаубица 10,5 см, ограничена във вертикалното насочване до 20 и няколко градуса и използвана като пехотно оръдие) и други подобни (да речем - Brumbaer, въръжен с 15 см пехотно оръдие и добре брониран). Специфичен случай на този тип усатновки е SturmTiger - мощно защитена щурмова установка, въоръжена с 320 мм реактивна минохвъргачка, предназначена перди всичко за унищожаване на укрепления.
Добри примери за подобен род установки са съветските СУ-122/152, ИСУ-122/152, които изпълняват същата роля и са също толкова "класически" щурмови самоходки. Впрочем, по отоншение на въоръжените с 122 мм корпусно оръдие установки може да се твърди, че се използват и като противотанкови, но все пак това не е основната им роля.
Щурмовите самоходни оръдия се делят на средни и тежки, като първите обикновено използват именно батальонни/полкови оръдия (много по-рядко преработени дивизионни гаубици) и изпълняват стандартната роля на полково/дивизионно огнево средство. Наред с тях се създават и тежки щурмови установки, които се създават на базата на тежки танкове и се екипират с корпусни оръдия или тежки РГК гаубици (добър пример за това са съветските СУ/ИСУ-122/152, както и немските SturmTiger и StuG-IV/Brumbaer). Последните се използват в състава на отделни РГК дивизиони/полкове и се придават на корпусно и армейско ниво като усилващо средство. Тази разлика следва да се отчита при класифицирането.

2. самоходна артилерия
В този случай имаме разлика в самото оръдие - вместо батальонно/пехотно оръдие се използва дивизионно/корпусно оръдие - т.е., гаубица, корпусно оръдие, оръдие-гаубица или друго подобно. Такава установка поначало не е предназначена за водене на директна огнева схватка с противника и в този смисъл се използва перди всичко от закрита огнева позиция и води индиректен огън. Основното предназначение е да се даде по-висока мобилност на далекобойната артилерия, преди всичко тактическа (бърза смяна на огенвата позиция, бърз отговор (привеждане от бойно положение впоходно и обратно)), в сравнение с моторизираната и конната артилерия.
Установките от този тип най-често са слабо бронирани и почти винаги "принудително" са с отворено отгоре и отзад бойно отделение. Също така не могат да имат ниския силует на щурмовите оръдия, защото ролята им ги принуждава да позволят възможност за вертикално насочване на оръдето поне до 45 градуса (а често и до повече). Слабото борниране идва от необходимостта им да се защитават преди всичко от шрапнели или стрелкови огън - не се предполага да влизат в директен огневи сблъсък с вражески танкове или самоходки. Естествено и от съображения за сотйността на самата установка. Най-често те са базирани на същестувващи танкови шасита, като тази тенденция се запазва и в съвременността, поне донякъде.
Обикновено този тип установки са предназначени за екипиране на дивизионите на артилерийските полкове на танковите дивизии (като често, поне през ВСВ ако моторизираната батарея включва 3-4 оръдия, то САУ батареята включва 4-6). Използват се ив състава на механизирани САУ РГК дивизиони, които най-често се придават на танкови корпуси за усилване.
Също така най-често оръдията са среден и тежък калибър полева артилерия - значително по-рядко корпусна артилерия (т.е., най-често подобни САУ са въоръжавани с гаубици, а не с корпусни оръдия)
Плюсовете им спрямо лафетните оръдия са несъмнени - много по-бързо могат да сменят огенвата си позиция, а преминаването в боен режим е почти незабавно. Също така могат по-дълго време да издържат на контрабатареен огън, както и по-бързо да се измъкнат от него.

3. танкоразрушители
Най-часовият тип самоходни САУ през ВСВ, та затова често се смята, че е и единствения. На практика те минават по същия тип развитие, както и щурмовите оръдия, което не е случайно, защото произлизат от тях. Първоначално се качват лафетни ПТ оръдия на шаси от бронетранспортьор или танк, като се прикриват с лек щит отпред и отстрани. Съответно, бронирането им е противокуршумно. В този си вид са по-скоро заместител, защото нямат голям шанс при директен сблъсък с танкове и могат да се използват в два случая - от засада или ако имат предимство в далекобойността и водят огън от предварително подготвени позиции.
Основната идея е същата като при батальонните/полковите оръдия - да се повиши маневреността на ПТ артилерията на бойното поле и да се засили жизнеността й.
Впоследствие те се развиват като специализация на щурмовите самоходни установки по пътя на замяна на въоръжението - вместо пехотно оръдие със слаба балистика се екирпират с мощни ПТ оръдия и се усилва защитата им в челна проекция.
Разбира се, често се среща известно "омешване" на функциите причинено от установки, които имат използване и като портивотанкови и като щурмови. Но все пак специализацията може лесно да бъде установена и изведена от характера на основното въоръжение.

4. зенитни самоходки
Това е специфичен тип, който споменавам тук по-скоро за пълнота, тъй като те лесно се отличават от останалите. В еволюционно отношение извървяват същия път, характерен за останалите самоходки.

5. самоходни реактивни/минометни установки
Този тип е сравнително по-слрабо развит през ВСВ, но получава много бурно развитие след нея. Идеята е да се повиши мобилността и тактическата жизнеспособност на минометната и развилата се през войната реактивно-минометна артилерия. В този смисъл може да се каже, че става въпрос за две отделни сходни типа установки - в едния случай се монтира средни или тежки батальонни/полкови миномети (82/120 мм), което означава, че подобни установки се ползват като индиректно огнево средство на ниско тактическо ниво. Поради това най-често се монтират на шаси от бронетранспортьор и не са защитени с никаква броня или са салбо защитени (минометите не могат да се ползват за директа огнева поддръжка и почти винаги водят огън от закрити позиции). Във вторият случай на шаси се качват реактивни миномети, които или влизат в състава на дивизионната или на РГК артилерията. Става въпрос за установки от 82 мм нагоре, но най-често са от 150 мм или повече.

Хубаво е ако ще изброяваме различни реални установки да ги класифицираме по някакъв начин, та затова предлагам тази класификация.

[dragunov]

прав си gollum.просто исках да
спомена някои безкуполни самоходки а кг125
сам да се запознае с подробностите около тях.

[Гост]

Чини ми се на мене, че една част от всичко, що е на първа линия - освен танковете - БТР, БМП, САУ, миномети и пр. трябва да си е с танкова броня.
Неслучайно израелците, бидейки най "front-line" държава са направили онова нещо с трудното име - тежък БТР на база пленени "Т-55" (де го сега Елемаг да каже, че към момента на пленяването Т-55 пак са превъзхождали тогавашните израелски)

[gollum]

Е, за тези, които се използват за индиректен огън основно това е по-скоро излишество - все пак се предполага те винаги да имат някаква охрана, която да се разправя с подобни заплахи, пък и действат от закрита позиция. Тъй или инак, основният довод против подобна степен на защита за всичко що е механизирано е сотйността - не епроблем да се направи БМП или САУ защитено колкото и съвременен ОБт - единстевната неприятност е, че то вероятно ще струва колкото един ОБТ, а може би и повече (особено като се сметне стойността на десанта ). Същевременно не се и предполага подобни машини да издържат на попадение от танково оръдие. Друг въпрос е, че защитата им вероятно трябва да е проектирана да издържа на всякакъв род кумулативни боеприпаси - особено на леки Пт ракети и гранатомети - все пак това е най-честия противник, който БМП/БТР или самоходка на тяхна основа, може да срещне.