Чел съм, че най-лесният начин да оцветиш ризницата в черно е да хвърлиш халкичките за известно време в камината или огнището, само толкова, колкото да се оцветят в черно. Нанизваш ги на някакъв дълъг прът, слгаш ги вътре и ги вадиш веднага като станат черни (което мисля че става доста бързо. Предполагам обаче че с чакането да истинат отнема прекалено много време.
За здравината на ризницата мисля че е по-важна свръзката между отделните халкички. Те може да са от най-здравата стомана, но ако не са занитени, дебелината им не е кой знае какво предимство, защото при всеки удар ще се откачат по няколко. Тук тези, които се занимават с млатене със затъпени остриета си правят ризниците от поцинкована стомана, която е достатъчно здрава за да ги предпази от наранявания, като под нея слагат добро уплътнение. Само че за лакти, китки и ръце използват специални части изковани от яка стомана. Шлемът също е доста важен. Бях видял един такъв евтин шлем специално за мелета направен от стара военна каска, със свалена боя и после оксидирана. Самата каска беше някаква на британската гражданска защита след войната и не беше нещо ценно или рядко, та подобна трансформация беше оправдана.
Моят съвет е: ако можеш, направи си ризницата от възможно най-дебелата поцинкована стомана, а на тези места, на които смяташ че ще получиш най-много удари, просто опитай да я направиш 6 халки в една, вместо стандартната плетка от 4 в 1. Така дори и по време на млатенето няколко халки да паднат, пак ще останеш защитен. Черно-лилавите оттенъци безспорно ще са много приятни за окото, но нали тази ризница ще я ползваш за тренировки, а не за украса и практичността като че ли трябва в този случай да е над естетиката. На последно място внимавай и с теглото на ризницата, че колкото по-дебела е стоманата толкова по-тежка става ризницата и в един момент е възможно да ти е трудно да я носиш, камо ли пък да въртиш и тежичък меч едновременно.
За здравината на ризницата мисля че е по-важна свръзката между отделните халкички. Те може да са от най-здравата стомана, но ако не са занитени, дебелината им не е кой знае какво предимство, защото при всеки удар ще се откачат по няколко. Тук тези, които се занимават с млатене със затъпени остриета си правят ризниците от поцинкована стомана, която е достатъчно здрава за да ги предпази от наранявания, като под нея слагат добро уплътнение. Само че за лакти, китки и ръце използват специални части изковани от яка стомана. Шлемът също е доста важен. Бях видял един такъв евтин шлем специално за мелета направен от стара военна каска, със свалена боя и после оксидирана. Самата каска беше някаква на британската гражданска защита след войната и не беше нещо ценно или рядко, та подобна трансформация беше оправдана.
Моят съвет е: ако можеш, направи си ризницата от възможно най-дебелата поцинкована стомана, а на тези места, на които смяташ че ще получиш най-много удари, просто опитай да я направиш 6 халки в една, вместо стандартната плетка от 4 в 1. Така дори и по време на млатенето няколко халки да паднат, пак ще останеш защитен. Черно-лилавите оттенъци безспорно ще са много приятни за окото, но нали тази ризница ще я ползваш за тренировки, а не за украса и практичността като че ли трябва в този случай да е над естетиката. На последно място внимавай и с теглото на ризницата, че колкото по-дебела е стоманата толкова по-тежка става ризницата и в един момент е възможно да ти е трудно да я носиш, камо ли пък да въртиш и тежичък меч едновременно.
Comment