Аз непрекъснато качвам разни неща в галеривта към портала, в разделите за хладно оръжие и най-вече в този за хладно оръжие от Възраждането, ето тук:
С цел да поддържам темата жива, искам да пусна тук снимки на няколко интересни експоната от Националния Военно-Исторически Музей. Да започнем с ето този акколак, караколак, или умален ятаган, както искате го наричайте:
Както се вижда качеството е по-добро от обичайното, чирените изглеждат като да са от моржова кост, а върху острието има надпис на арабски (когато намеря някой да го разчете, ще пусна превод). Това е може би липсващото звено между ятаганите и овчарските ножове.
Следващият експонат е ето тази кама:
По стила, допускам, че е от Армения. При арменските ками за разлика от грузинските канала е в средата на острието и около него често има украса от т. нар. кофтгири в сребро или злато. Сравнително късата дръжка от бяла кост, на която под пироните държащи чорените има метални декоративни елементи също е характерна за Южен Кавказ и Северна Персия. Грузинските и черкезките ками са с по-големи дръжки, като често под пироните има монети.
Ето още една кама, дори по-интересна:
Противно на грешния надпис до нея, тя не е арабска, а чисто османска. Такива ками са носели продворните в Топ Капъ и впоследствие Долма Бахче. Отличават се с украса, тънко дълго и тясно острие, върху което има декоративна украса в издигнат релеф. Някъде бях чел, че християните носели прави ками, а пък мюсюлманите извити ханджари в двореца, но силно се съмнявам доколко това е достоверно.
И последно, ето един ханджар:
Тук аз съм затруднен и не съм съвсем сигурен откъде е точно. Дръжката е характерна за региона на Кавказ, Източна Анадола и дори Сирия. И тя, както и ножницата са направени от метал, което пък е характерно за Персия, макар че се срещат подобни оръжия и от Източна Турция и Кавказ. Острието е най-интересно, с много широк канал и на пръв поглед изглежда като да е направено от острието байонет, напр. такъв за Шаспо обр. 1864 или за Пийбоди. Може и обаче да е изковано такова, а да не е скъсявано. Седефът и коралите са характерни за турските оръжия, особено коралите, така че вероятно този ханджар е от източна Анадола.
Как са попаднали по нашите земи тези оръжия е вече отделен въпрос (най-вероятно търговия и/или преселници в Османската Империя), но те доказват че в нашата страна е имало доста интересни и ценни образци, някои от които може би още могат да се намерят из запустели места или забутани в килерите по селата.
С цел да поддържам темата жива, искам да пусна тук снимки на няколко интересни експоната от Националния Военно-Исторически Музей. Да започнем с ето този акколак, караколак, или умален ятаган, както искате го наричайте:
Както се вижда качеството е по-добро от обичайното, чирените изглеждат като да са от моржова кост, а върху острието има надпис на арабски (когато намеря някой да го разчете, ще пусна превод). Това е може би липсващото звено между ятаганите и овчарските ножове.
Следващият експонат е ето тази кама:
По стила, допускам, че е от Армения. При арменските ками за разлика от грузинските канала е в средата на острието и около него често има украса от т. нар. кофтгири в сребро или злато. Сравнително късата дръжка от бяла кост, на която под пироните държащи чорените има метални декоративни елементи също е характерна за Южен Кавказ и Северна Персия. Грузинските и черкезките ками са с по-големи дръжки, като често под пироните има монети.
Ето още една кама, дори по-интересна:
Противно на грешния надпис до нея, тя не е арабска, а чисто османска. Такива ками са носели продворните в Топ Капъ и впоследствие Долма Бахче. Отличават се с украса, тънко дълго и тясно острие, върху което има декоративна украса в издигнат релеф. Някъде бях чел, че християните носели прави ками, а пък мюсюлманите извити ханджари в двореца, но силно се съмнявам доколко това е достоверно.
И последно, ето един ханджар:
Тук аз съм затруднен и не съм съвсем сигурен откъде е точно. Дръжката е характерна за региона на Кавказ, Източна Анадола и дори Сирия. И тя, както и ножницата са направени от метал, което пък е характерно за Персия, макар че се срещат подобни оръжия и от Източна Турция и Кавказ. Острието е най-интересно, с много широк канал и на пръв поглед изглежда като да е направено от острието байонет, напр. такъв за Шаспо обр. 1864 или за Пийбоди. Може и обаче да е изковано такова, а да не е скъсявано. Седефът и коралите са характерни за турските оръжия, особено коралите, така че вероятно този ханджар е от източна Анадола.
Как са попаднали по нашите земи тези оръжия е вече отделен въпрос (най-вероятно търговия и/или преселници в Османската Империя), но те доказват че в нашата страна е имало доста интересни и ценни образци, някои от които може би още могат да се намерят из запустели места или забутани в килерите по селата.
.
Comment