Хладните Оръжия по Българските Земи

[Parabellum]

World cyber games San Francisko 2004

Ето няколко интересни нещица снимани от мен в един от музеите на Ню Йорк по точно Природо-научният. Обаче понеже съм голям образ забравих кое какво е. Хайде сега помагай.
Тези трите снимки са на арабско въоръжение сигурен съм 100%

[Parabellum]

Но тези вече не знам.Помагай

[TVV]

Ooo, много готини снимки. Само че нещата не са само арабски, но всичките са ислямски. Ето и кое какво е:
1. Арабска сабя сеиф. Понеже не се вижда острието, това е най-сигурната идентификация, но е възможно и да е шамшир. Дръжката е най-характерна за Сирия (в случая Сирия е малко по-общо понятие). В долния ляв ъгъл се вижда чзст от индо-персийска кована броня, която ще обясня надолу, понеже се вижда по-добре в една от долните снимки.
2. На втората снимка се вижда много добре индийски (или персийски) шлем кулах-кхуд. Съдейки по украсата, май двата с щита са били комплект. Този тип кръгъл щит се нарича дхал и обикновено е по-малък и направен от слонска или биволска кожа и оцветен в ярки, червено-черни каски. Този на снимката е обаче от стомана и е малко по-голям от нормалното. Кинжалът се нарича пеш-кабз и е предназначен за нанасяне на прободни удари през плетена ризница. Има характерното Т-сечение на устрието, като горният ръб е предназначен за подсилване на острието.
3. На третата снимка се виждат гореуписаните оръжия, заедно с две части от кована индо-персийска броня чар-айна. Тези брони са били изготвяни от 4 сегмента, два от които покриват гърдите и гърба, а другите два минават под мишниците и покриват тялото отстрани. По-малкия на снимката е бил страничен сегмент, а по-големият преден или заден. Мисля че това долу вляво би могло да е монголски шлем, а за бронзовата сабя не знам, но може да е от Луристан (някъде от близкия изток).
4,5. На номер 4 и 5 има сабя с типично турски ефес и това най-вероятно е килидж, или от източните провинции на Османската Империя (Сирия, Ирак, т.н.т.), или от Египет. Има и камшици, от Кавказ или от Близкия Изток.
6. Афгански оръжия. Горното пулоар (има няколко начина на произнасяне и аз не съм лингвист специалист, но това звучи ОК), познава се по характерната форма на ефеса и особена на гарда, чието кръстовище завива нагоре към острието. Долното е каруд, наричан още салаварски ятаган. Приликата с ятагана е в липсата на гард и в начина, по който ефеса преминава в острието. Острието на каруда обаче не е извито, а представлява триъгълник и горният край също като при пеш-кабза е усилен с Т-образен, хмм, гръбнак (ако преведа буквално от английски T-spine).

Дано това да е изчерпателно. Парабелум, за шашките съм малко затруднен, защото съм на около 10 часови пояса от по-голямата част от книгите, и ще имам нужда от твоята помощ. Аз мога да опиша кавказките, такива каквито са били първоначално. Но после нямам много познания за моделите, приети като стандартно въоръжение в руската армия. Същото се отнася и до кавказките кинжали: знам че през Първата Световна в царската руска армия има закривени кинжали, които са раздадени на артилерийските части, ама и за тях не знам много. Знам че шашки се използват от нашите в Сръбско-Българската, поради липсата на модел саби, приет дотогава. А шашки са използвани и през Втората Световна на източния фронт, някои от които са с нацистки знаци, носени от местни части в Кавказ, преминали на страната на германците... Така че тук имам нужда от помощ.

[Parabellum]

Благодаря ти за индентификацията. Следващият път като отида в музея след всяка снимка ще снимам надписа и така ще ги определям по-бързо. За шашките и кавказките кинжали ще имаш моята подкрепа

[TVV]

Парабелум, толкова ли нямаш доверие в мен и моята идентификация, че ще снимаш и табелките? Впрочем, понякога в музеите, също не знаят точно кое какво е, особено ако не е военно-исторически музей. А ако си в Ню Йорк, на твое място бих посетил Метрополитън, в случай че вече не си го направил. Чел съм, че там има много за гледане, от гледна точка на брони и оръжия.
За шашките ще започна статията съвсемс коро, може би утре. После се включваш ти с втората част. Междувременно, двете статии: за ятяганите ги има качени като отделни странички в бойна слава, като съм прибавил библиография и снимките са по-подредени:

Това е засега.

[Parabellum]

Не е въпросът в това дали ти вярвам или не. Въпросът е, че трябваше да снимам табелите. Тъкмо ако има някаква грешка щяхме да я обсъдим.Метрополитън не съм го посещавал още, но другият месец ще го посетя със сигурност. Ще си взема и апаратченцето и ...............

[kapitan]

Интересно, в тези музеи дават ли свободно да се щрака? Щото нашите пикливи музейчета искат такса като за нов фотоапарат, за огромната привилегия да изхабиш няколко кадъра вътре...

[Parabellum]

Ами свободно се щрака. В Природо-научният музей нямаш никакъв проблем да се снимаш до който си поискаш Динозавър. В Метрополитън не знам как стоят нещата.Ще проверя скоро

[Imperial]

В Метрополитън се щрака без светкавица.

[TVV]

Шашки и Кинжали: Кавказкото Наследство от Хладни Оръжия

Заедно с черкезите по българските земи се появяват два типа хладни оръжия от Кавказ, на които е съдено да заемат важно място в родната военна история. Кавказките кинжали и шашки се прочуват с отличните си качества до степен, че стават стандартно въоръжение в руската армия. Скоро след освобождението на България, шашките влизат в сражения за защита на родината в ръцете на българските войници и офицери. Те са основното хладно оръжие на българите в една война, в която капитаните побеждават генералите и записват нова славна страница в нашата военна история.

Какво представляват?

Кавказките кинжали са едни от най-характерните в света: лесно е да бъдат различени по липсата на гард и правите, стесняващи се към върха остриета. Интересно е подобието във формата на кавказките кинжали и римските гладиуси. Връзката между двете оръжия не е доказана, но приликата е толкова силна, че изкушава всеки да припише произхода на кинжалите на римските мечове.
Размерът им варира, като има миниатюрни кинжали с острие от не повече от 5 см, както и къси саби с остриета от 50 см и повече. Разновидност на кинжалите са кваддарите, чието дълго острие е леко закривено в самия връх. Според някои класификации, всички дълги кинжали са кваддари и това понятие се използва за означаване на късите саби, докато кинжал е запазено само за късите и средно дълги остриета. Дръжките се изработват от две парчета кост или дърво, които се прикрепят към плоското продължение на острието. Под винтовете, които ги прикрепят, често се срещат старинни сребърни монети, нещо характерно за доста близкоизточни кинжали.
Върху остриетата често има канали. Противно на широкото убеждение, че те служат за оттичане на кръвта, истинското им предназначение е да укрепват остриетата на кинжалите. Тези остриета са често украсени с позлатени или посребрени геометрически и флорални мотиви и стихове от Корана. На по-късните остриета (19 в. и насам) се случва да има надпис с името на производителя или мястото на производство. По-често обаче ковачите са предпочитали да оставят единствено клеймо близо до основата на острието. На някои образци, произведени в Персия в късния 19 в., през епохата на персийско възраждане, известна като Каджар, по острието има гравюри с ловни сцени, като често има изобразени и човешки фигури, нещо рядко за ислямските хладни оръжия.
Огромната популярност сред колекционерите кинжалите държат на пищната сребърна украса, която типичните кавкази образци имат. При много от тях, дръжката и ножницата са обковани с масивно сребро, което е изящно гравирано. По отношение на украсата, най-прочути са кинжалите, произведени в Кубачи. Характерна е и така наречената ниело декорация, при която на черен фон среброто образува флорални мотиви в издигнат релеф. А най-красивите и майсторски изработени кинжали имат панелчета от слонова кост, инкрустирана със злато, в дръжката и ножницата. Това са произведения не само на оръжейното, но и на ювелирното изкуство.
Малко е известно за произхода на шашките. Те вероятно са дошли в Кавказ чрез тюрките, тъй като шашки, но с малко по-особена форма има и в Централна Азия, например сегашен Узбекистан. Изследването на произхода им е допълнително затруднено от факта, че на много шашки по желание на притежателите им са били монтирани качествени и силно ценени в миналото персийски и западноевропейски остриета. Европейските остриета често носят клеймото на производителя, както и различни гравировки, предимно астрологически обекти (планети, слънца, луни и прочее). Персийските пък обикновено са изработени от висококачествена уутц стомана. По-късно шашките започват да носят остриета, произведени в прословутата Златоустка фабрика. Интересно, но остриетата, местно произведени в Кавказ са рядкост, въпреки че Кубачи е бил традиционен център на оръжейната промишленост, където са били произвеждани кинжалите и сабите "клич" (вероятно името произлиза от килидж, а самите саби по форма наподобяват шамшири). Все пак ако трябва да се обобщи формата на острието, то е леко извито и средно на широчина.
Дръжката на шашките е най-доброто доказателство за централноазиатския произход на оръжието: подобно на почти всички хладни оръжия от този край на света, те имат раздвоена дръжка и гардът отсъства напълно. Двете половини на ефеса се изработват от кост или рог. Каниите са най-често съставени от две парчета дърво, закрепени една за друга и понякога стигат почти до самия край на ефеса, оставяйки само двете разклоняващи се уши открити. Това сигурно би сатруднило ваденето на сабята и ножници с такива дължини вероятно са били предназначени за саби с по-скоро парадно предназначение. Както и кинжалите, и шашките са покрити с обилна украса по дръжките и ножниците. Случва се на някои от тях да има вграден Георгеовски кръст в ефеса. Такива образци са били давани за награда в руската армия на отличили се воини и офицери.

Бойна Употреба

Острието на шашките по форма категорично показва, че те са били предназначени единствено и само за нанасяне на сечаш удар, което оправдава големия долен предпазител и липсата на горен на ефеса. За сметка на това кинжалите с заострения край на остриетата им са били предимно пробождащи оръжия, макар че и двата им ръба са заточени и особено по-дългите образци биха могли да се изплозват и за нанасяне на разсичащ удар. Кваддарите определено са имали и тази функция, заложена в конструкцията им. Но вероятно те и кинжалите са служели по-скоро като помощно оръжие, а основното е била сабя: шашка или шамшир (по-рядко). Тези кавказки оръжия се прочуват по цял свят благодарение на казаците, които бързо ги възприемат както заради красотата им, така и заради отличните им качества, особено на шашката като кавалерийска сабя. Те са бързо забелязани от началството на руската царска армия, която ги въвежда като стандартно хладно въоръжение.

Тук обаче моите знания започват да изтъняват. Но за щастие има експерт по въпроса: Парабелум, и той надявам се ще продължи статията, описвайки шашките в руската войска, част от които попадат в ръцете на нашите опълченци още по време на Освободителната Война, а впоследствие са основното хладно въоръжение (при липсата на прието стандартно такова) на българските войници в Сръбско-Българската война.

Кавказки кинжали и български ками, в кавказки стил.


Кама с дръжка в кавказки стил.

[Parabellum]

Разкошни са .Само човек като гледа красивите орнаменти върху острието и, канията и дръжката онемява. И аз искам да имам поне едно такова желязце

[TVV]

Да, ама са ужасно скъпи. Няколкостотин долара и нагоре. Сега в Кубачи са възобновили производството и правят реплики, но не са със същото качество, въпреки че са сравнително прилични. Засега не знам някой да си е купил от тях и затова нямам идея как са като качество на острието.
Между другото, кавказките кинжали са били популярни и в северна Персия и там още има майстори, които произвеждат доста добри такива, както и кваддари (за това какво е ще пиша в статията горе).

[Araslan]

a nqkoi moje li da dade info ot kude moga da si namerq replika na bulgarska srednovekovna sabq pala6 ili pone me4?!

[TVV]

Nе мисля, че някои ги произвежда. Може би единственият начин да се сдобиеш с такава е да намериш майтор ножар, да речем Кирил Коликов, и да си поръчаш. Тогава даже ще ти я направят по твои изисквания, да изглежда съвсем както искаш. Проблемът е само един: ще е много скъпо.

[Parabellum]

Скъпо е защото Майстор Кирил Коликов , ги кове на ръка, плюс това използва заготовки от Германия, но пък качеството му е всепризнато.
Има още един майстор в България, това е майстор Кирил Тенджерков , който работи на Самоводската чаршия във Велико Търново. Той ми е демонстрирал пред мен , качеството на неговите самурайски мечове. С един такъв меч, няколко пъти назъби парче винкел, а на меча нищо му нямаше.