Като в Украйна, обаче в блока
Деян Копчев
Точно бях тръгнал да връщам едни бутилки, когато ме озари светлата мисъл да приобщя малко общи части към апартамента си. Изтичах обратно в блока, асансьорът не работеше от две седмици, но бях толкова въодушевен, че въобще не се сетих и го чаках десетина минути, след което се набрах по стълбите, влязох у нас, заключих и конспиративно погледнах към жена си.
- Въобще не си го и помисляй - веднага ме скастри тя, без да знае за какво става въпрос, просто обичаше да реже моя ентусиазъм, защото явно смяташе, че именно на това се крепи един здрав брак.
- Пиле - въобще не й обърнах внимание, защото и аз смятах, че именно на това се крепи един здрав брак, - ще си вземем малко общи части от стълбището!
В момента, в който видя, че няма да искам нищо от нея, жена ми се оживи, даже стана малко по-хубава, подобно на онзи път, когато решихме да крадем от кабелната на съседите и въпреки че не успяхме, а само ни удари ток, любовта ни беше по-силна отвсякога.
- Хайде, верно! - остави списанието тя и се изправи, готова да води люти битки по пеньоар.
- Слушай сега какво ще направим - започнах да споделям плана си аз, - на площадката сме общо три семейства, нали така?
Тя само кимна. Обичах, когато не говореше.
- Правим едно общо събрание на площадката - казах тихо и някак съучастнически, - след което си организираме референдум...
- Ама не у нас - вдигна ръка жена ми, - няма да ми влизат и да ми цапат тука.
- Права си - съгласих се аз, - ще се съберем у Митрев, значи... той така и така не си чисти.
- Ще хапнем и по бонбон, винаги има пияни вишни у тях, стари, стари, ама на аванта - вметна жена ми и независимо че често не можех да я понасям, си казах, че в крайна сметка от време на време и тя има своите моменти... а и знаеше, че обичам пияни вишни, както и да са на аванта. - А на тоя референдум какво правим? - нямаше търпение да чуе края на пъкления ми план тя.
- На тоя референдум, филенце мое - продължих да обяснявам аз, - със съседите взимаме единодушното решение, че площадката ни се отцепва от общия блок, след което - хоп, щрак и я приобщаваме към апартаментите си.
- И ще можем да държим там всичките буркани от мамини... - замечтано каза жена ми, а ако имахме достатъчно време и подходяща музика, вероятно щеше да пусне и една сълза.
- Слагаме после едно обявление долу във входа и пишем, че на официален референдум, проведен на еди-коя си дата, бе решено, че шестият етаж вече не принадлежи на блока, а принадлежи на шестия етаж и се забранява да ни спират с асансьора тука...
- Точно така, да си ходят по техните етажи, това тук в крайна сметка ще е отцепено с референдум, с демокрация! - борбено и малко несвързано отбеляза жена ми, но през годините човек й свиква.
В този момент на вратата се позвъни, всъщност по-скоро се почука, защото звънецът не ни работеше от две седмици. Оставих жена ми да разсъждава нещо наум и отидох да отворя.
- Разбра ли какво става? - попита ме съседът Митрев. - Тия над нас, от седмия етаж, гледали новините, видели какво се случва там в Украйната, свикали си официален референдум на площадката и се отцепили от блока.
Първо се стъписах, че са ни изпреварили, но после възликувах и даже забарабаних по шкембето си тържествено: имаме прецедент! Щом в Косово и на седмия етаж може, що пък в Крим и на шестия етаж да не може?
Деян Копчев
Точно бях тръгнал да връщам едни бутилки, когато ме озари светлата мисъл да приобщя малко общи части към апартамента си. Изтичах обратно в блока, асансьорът не работеше от две седмици, но бях толкова въодушевен, че въобще не се сетих и го чаках десетина минути, след което се набрах по стълбите, влязох у нас, заключих и конспиративно погледнах към жена си.
- Въобще не си го и помисляй - веднага ме скастри тя, без да знае за какво става въпрос, просто обичаше да реже моя ентусиазъм, защото явно смяташе, че именно на това се крепи един здрав брак.
- Пиле - въобще не й обърнах внимание, защото и аз смятах, че именно на това се крепи един здрав брак, - ще си вземем малко общи части от стълбището!
В момента, в който видя, че няма да искам нищо от нея, жена ми се оживи, даже стана малко по-хубава, подобно на онзи път, когато решихме да крадем от кабелната на съседите и въпреки че не успяхме, а само ни удари ток, любовта ни беше по-силна отвсякога.
- Хайде, верно! - остави списанието тя и се изправи, готова да води люти битки по пеньоар.
- Слушай сега какво ще направим - започнах да споделям плана си аз, - на площадката сме общо три семейства, нали така?
Тя само кимна. Обичах, когато не говореше.
- Правим едно общо събрание на площадката - казах тихо и някак съучастнически, - след което си организираме референдум...
- Ама не у нас - вдигна ръка жена ми, - няма да ми влизат и да ми цапат тука.
- Права си - съгласих се аз, - ще се съберем у Митрев, значи... той така и така не си чисти.
- Ще хапнем и по бонбон, винаги има пияни вишни у тях, стари, стари, ама на аванта - вметна жена ми и независимо че често не можех да я понасям, си казах, че в крайна сметка от време на време и тя има своите моменти... а и знаеше, че обичам пияни вишни, както и да са на аванта. - А на тоя референдум какво правим? - нямаше търпение да чуе края на пъкления ми план тя.
- На тоя референдум, филенце мое - продължих да обяснявам аз, - със съседите взимаме единодушното решение, че площадката ни се отцепва от общия блок, след което - хоп, щрак и я приобщаваме към апартаментите си.
- И ще можем да държим там всичките буркани от мамини... - замечтано каза жена ми, а ако имахме достатъчно време и подходяща музика, вероятно щеше да пусне и една сълза.
- Слагаме после едно обявление долу във входа и пишем, че на официален референдум, проведен на еди-коя си дата, бе решено, че шестият етаж вече не принадлежи на блока, а принадлежи на шестия етаж и се забранява да ни спират с асансьора тука...
- Точно така, да си ходят по техните етажи, това тук в крайна сметка ще е отцепено с референдум, с демокрация! - борбено и малко несвързано отбеляза жена ми, но през годините човек й свиква.
В този момент на вратата се позвъни, всъщност по-скоро се почука, защото звънецът не ни работеше от две седмици. Оставих жена ми да разсъждава нещо наум и отидох да отворя.
- Разбра ли какво става? - попита ме съседът Митрев. - Тия над нас, от седмия етаж, гледали новините, видели какво се случва там в Украйната, свикали си официален референдум на площадката и се отцепили от блока.
Първо се стъписах, че са ни изпреварили, но после възликувах и даже забарабаних по шкембето си тържествено: имаме прецедент! Щом в Косово и на седмия етаж може, що пък в Крим и на шестия етаж да не може?
Comment