Съобщение

Collapse
No announcement yet.

Няколко въпроса за религията и вярванията

Collapse
X
 
  • Filter
  • Време
  • Show
new posts

    То хубаво, че "пишат хората", но май пак се разминаваме. За конкретната догматична представа за Бог - ясно, по определени моменти от нея науката може и се произнася. Но, както отбелязах, по отношение на самата представа за върховно същество не е така и науката не може да се произнесе по нея, защото самата идея излиза извън възможностите на която и да е формална система. Гьодел тук бе внесен много на място, макар че още по-нашироко го обсъждахме в една друга тема и там и аз, и Хана, бяхме дали връзки към едни материали (единият, за съжаление, вече не е на линия, но другия още е). А в този смисъл не знам Науката (доколкото може въобще да се говори така обобщено) да клони към нещо.

    Comment


      последното изречение заяждане ли е или трябва да разяснявам какво означава в разговорния език "клони"?

      Comment


        Не, не е заяждане, а констатация, че науката по същество не се занимава с проблема съществува или не върховно същество. Занимава се с конкретни твърдения (като например обсъжданите из форума твърдения на креационизма), но по този общ философски въпрос не знам да клони в някаква посока. Пример в това отношение може да бъде, да речем, доказателството на Гьодел (вес пак това е поне според каквото съм чел, най-големия логик на минолото столетие). Така че не се заяждам, а внасям корекция (според мен, необходима) в изказването ти - науката "клони" или се произнася по различни конкретни въпроси, но не знам да прави това по този (съществуването на върховно всемогъщо същество).

        Comment


          Ок, не съм разбрал, сори.

          Comment


            SRH написа
            Всъщност липсата на бог не може да се докаже :p
            Нито пък може да се докаже неговото съществуване :p Разсъжденията на Лайбниц и Гьодел, макар и безупречни откъм логическа гледна точка, са едно доста забавно и умозабатачващо жонглиране със сентенции и псевдоаргументи и могат да служат единствено за занимателно четиво или за пример в учебник по реторика. Дефиницията от Уикипедия...
            An ontological argument for the existence of God is one that attempts the method of a priori proof, which utilizes intuition and reason alone.
            Тоест... моля ви, не ми казвайте, че ги взимате насериозно :p

            А иначе... мисля, че трябва освен вярващ и атеист трябва да въведем и категория не ме интересува :p След като нищо не можем да докажем, малко е излишно да преливаме от пусто в празно

            В такъв случай, може би единственото правдиво становище по въпроса е агностицизмът.

            Comment


              SRH написа
              Всъщност липсата на бог не може да се докаже :p
              Мда, а един навремето за малко да го линчуват заради репликата, че слънцето /разбирай Хелиос/ било малко по-голямо от Пелопонес. Не искали да повярват, че подобно нещо би могло да се докаже и така това твърдение отишло в графата "богохулство".

              И защо изобщо науката трябва да се занимава с доказването или опровергаването на нечии митологеми ? Когато хората се научат да не развяват религиозните си пристрастия или антипатии пред всички, тогава и ресурсите, отделени в разни безумни научни търсения или опровергавания на богове, духове, демони и пр. измислици току-виж биха отишли за нещо далеч по-полезно, като например борбата с рака... Мечтиии :vsad:

              А иначе... мисля, че трябва освен вярващ и атеист трябва да въведем и категория не ме интересува
              Аз съм за !
              Quae fuerant vitia, mores sunt.

              Comment


                Който истински се интересува от история и социо-културни процеси, не може да загърби ролята на религията. Това че тя не играе съществена роля в битието на по-голямата част от тукашната аудитория, не означава че това важи и за останалата част от вселената. Особено живеейки в т.нар. "западен свят" за човек е много лесно да падне в този капан на наивността. цък
                С други думи, това че не сте гейове, не значи че трябва да отричате съществуването на хомосексуализъм... :kill_myse
                "No beast so fierce but knows some touch of pity."
                "But I know none, and therefore am no beast."

                (Richard III - William Shakespeare)

                Comment


                  Никой не отрича ролята на религията. Да не вярваш не значи да не виждаш какво става около теб.

                  А влияние има, и то огромно, във всички исторически процеси. Хората са податливи. Самият факт, че откакто човекът стъпва на крака се водят религиозни войни, е достатъчно красноречив.

                  Но да знаеш за съществуването на хомосексуализма или да изучаваш хомосексуализма като социално явление не означава самият ти да си гей

                  Comment


                    Сержант Алексей Воронин написа
                    Никой не отрича ролята на религията.
                    Често хората го правят или са съвсем близко до това. Сещам се например една знаменита тема за Кръстоносните походи. А и не визирах специално тази тема или дори този форум; често атеистите се увличат и принизяват вярващите до нивото на сектичка или забутано племе в африканската джунгла, с една дума - някакво маргинално явление, куриоз, който може да бъде подминат с пренебрежение и насмешка.
                    "No beast so fierce but knows some touch of pity."
                    "But I know none, and therefore am no beast."

                    (Richard III - William Shakespeare)

                    Comment


                      Dinain написа
                      Често хората го правят или са съвсем близко до това. Сещам се например една знаменита тема за Кръстоносните походи. А и не визирах специално тази тема или дори този форум; често атеистите се увличат и принизяват вярващите до нивото на сектичка или забутано племе в африканската джунгла, с една дума - някакво маргинално явление, куриоз, който може да бъде подминат с пренебрежение и насмешка.


                      Квинтесенцията на игнорантството :o

                      Comment


                        Серж, а може би си прав
                        В такъв случай, може би единственото правдиво становище по въпроса е агностицизмът.
                        Това по своему елиминира
                        Когато хората се научат да не развяват религиозните си пристрастия
                        тъй като непознаването изключва системата на религиите. Сега е въпрос доколко го признава. Аз предлагам - има до доказване на противното

                        А рака го борим с непоколебимата вяра, че майският бръмбър не може да лети

                        Comment


                          Юлиан Август написа


                          Аз съм за !

                          Няма по - голям религиозен фанатик от атеиста :1087:
                          Не 7, а 77 пъти по 7...

                          http://www.mathematicalanthropology.org/

                          Тук неща са такива, каквито са и няма да се променят. - Голъм

                          Comment


                            Разсъжденията на Лайбниц и Гьодел, макар и безупречни откъм логическа гледна точка, са едно доста забавно и умозабатачващо жонглиране със сентенции и псевдоаргументи и могат да служат единствено за занимателно четиво или за пример в учебник по реторика.
                            Серж, недей така, те са много повече от това . И в никакъв случай не става въпрос за самоцелни разсъждения. В случая с Гьодел (особено) става въпрос за едно съвсем съзнателно и сериозно търсене, което го довежда до границите на възможностите на формалните изкуствени системи, а следователно и до абстрактните граници на познанието, което може да се постигне по рационален път. Тези системи са в основата на точните науки, а в известен смисъл и на науката изобщо (особено на "чистата" наука), развитието им (а то се извършва чрез подобен тип изследвания) определя в не малка степен и възможното развитие на теоретичните дялове на науката.
                            В това отношение теоретичните достижения на Гьодел имат голямо значение. Доколкото съм ги разбрал (а то не е много или е почти нищо), разбира се . Те очертават границите на изкуствените формални системи, т.е. неизбежната непълнота на истината, а и на инструмента (т.е. математическия, а и всеки друг език) на познанието.

                            Юлиан Август написа
                            И защо изобщо науката трябва да се занимава с доказването или опровергаването на нечии митологеми ?
                            Юлиане, никой не твърди, че "науката трябва" да се занимава с това. Въпросът е, че определени учени се занимават по собствено желание с подобни въпроси, а това влиза в предмета на интерес както на философията (да напомня, че много от инструментите на науката са се зародили от нея), така и в частните интереси на част от хората, занимаващи се с един или друг теоретичен дял на науката, които понякога опират и до различни гранични въпроси.
                            Хайде да спрем да говорим за "Науката" като някаква религиозна система . Никой не я кара да прави нещо, най-малкото ние с нашата дискусия . По-скоро някои фанатизирани атеисти се опитват да я накарат да влезе и отсъжда в област, за която не притежава адекватни инструменти на познанието .

                            Comment


                              т, за която не притежава адекватни инструменти на познанието
                              голъм, кво ше да рече "инструменти на познанието"? инструмент на познанието ли е слухът, и ако да - то научен ли е? а зрението? кой инструмент на познанието НЕ МОЖЕ да бъде ползван от науката. кои са АДЕКВАТНИТЕ инструменти за познанието на бог?

                              За щастие фанатизираните атеисти са много по-малко от фанатизираните християни, фашисти, нацисти, шовинисти, комунисти, мюсюлмани и т.н. психопати...

                              Comment


                                кало написа
                                голъм, кво ше да рече "инструменти на познанието"?
                                Ба, мислех че е очевидно, но за пореден път съм се заблудил . В този контекст научния инструмент на познанието не е дадено сетиво само по себе си (защото как сетивото може да бъде именно научен инструмент? очевидно не само по себе си), а това са инструментите, чрез които се конструира научната картина за света. Аз съм ги споменал във въпросния пост - става въпрос за изкуствените формални езици, впрочем, в определена степен в тази група може да бъде включен и естествения език, макар и под формата на научна терминология и предефинирани думи. Това са инструментите на познанието, чрез които се опознава научно света, т.е. изгражда се систематична картина на явленията, в която те са описани, обяснени и свързани помежду си. Това, което обикновено наричаме "Наука".
                                Защо тези инструменти са неадекватни за мислене на Бог вече се опитах да опиша, дано да съм съумял в по-голяма степен да се изразя разбираемо (поради присъщите им ограничения, написано съвсем накратко). Може да се каже, че думата "неадекватен" в случая не е съвсем точна, по-добре ще е да се използва "неточен" или "недостатъчен".

                                кало написа
                                кои са АДЕКВАТНИТЕ инструменти за познанието на бог?
                                По определение няма такива. Няма как да се познава нещо, което по определение е непознаваемо и недостижимо. Разбира се, това едва ли спира някого да мисли по този въпрос или да се опитва. Но според мен, рационалните инструменти дават тук не по-добър, а вероятно по-лош резултат от нерационалните. Затова и по-често последните се използват, още повече, че изискват съвсем различна подготовка и умения. Бог не е повече познаваем за разума, отколкото за вярата, казано най-общо.
                                Да уточня - науката се е занимавала дотолкова с този проблем, доколкото исторически сферите на религия и наука са били прелетени. Извън това "преплитане" лежат нещата, с които науката не се занимава и те си остават предмет на религията. Разбира се, това явление (което назовах "преплитане") продължава да съществува, макар и с много по-малка интензивност.

                                кало написа
                                За щастие фанатизираните атеисти са много по-малко от фанатизираните християни, фашисти, нацисти, шовинисти, комунисти, мюсюлмани и т.н. психопати...
                                Не знам, кало, никога не съм се интересувал от количествената страна на въпроса. Вероятно си прав, с оглед на това, че повечето хора по света принадлежат към една или друга религия. А като се добави, че атеизмът почива най-вече на вяра, то очевидно разликата не е толкова голяма. Както и да е, в момента не мисля над социалната страна на въпроса. Или пък над политическата.

                                Comment

                                Working...
                                X