Няколко въпроса за религията и вярванията

[Nick]

...Правото е част от науката, то е и вид наука същевременно.
Дали може да се използва нейната система за разглеждането на такива фундаментални въпроси ? :sm186: Ами да, според мен и ще се аргументирам....

Почти очаквах довод в стил Остап Бендер ("Хей, патеры-фатеры! Бога нет, это медицинский факт!"). :mhehe:

Никой на никого нищо не натрапва, според мен (леле, четворно отрицание). На натрапниците - виртуална секира! :twak:

[кало]

Нима можеш да използваш доказателствената система на правото при разглеждане на фундаменталния въпрос за наука, вяра и религия?

ха, а нима не я ползваме за решаването на много по-важни въпроси, вкл. за живота и смъртта на хора? все пак доказателствената система на правото е една от най-точните именно за установяване на факти, не чрез вярата в религиозен смисъл.

[Nick]

... все пак доказателствената система на правото е една от най-точните именно за установяване на факти, не чрез вярата в религиозен смисъл.

Правото - универсален критерий за всеобщата човешка дейност? Смело!

Обаче, едно въпросче - чие право? Щото основаното на Шариата дава други резултати. Хайде сега, направи последната стъпка, напиши как има само едно истинско право (това, дето си го учил), а другите са лъже-правни системи. Че да може спокойно да се върнем на темата за наука и вярвания.

[кало]

недей да ми вменяваш думички и изводи, които в контекста на нашия разговор, съществуват само в твоите постове.
посочих защо смятам, че терминът "отрицателен факт" има място в дискусията.

казвайки, че доказателствената система на правото, и очевидно имам предвид СВЕТСКОТО ПРАВО (какви са разликите между него и религиозните норми няма смисъл да пояснявам) в съвременния му вариант, резултат на хилядолетен опит и еволюция, е една от най-точните, тоест - с най-голяма степен на достоверност, системи за установяване съществуването на факти от действителността.

Инсинуираното твърдение за "универсалния критерий за всеобща човешка дейност" няма нищо общо с написаното от мен.

[Коцето]

А когато Знаеш , не Вярваш, можеш да Вярваш само когато не Знаеш. Тогава Вярата е твой личен избор а не примирение с едночназни факти което е Знание.

Няма невярващи/неверие, има незнаещи/незнание. Узнай, за да повярваш!

[mitaca]

ха, а нима не я ползваме за решаването на много по-важни въпроси, вкл. за живота и смъртта на хора?

Не не не е така. Проблемите на вярата, религията и науката са много по.... фундаментални. Те се отнасят, ако не за цялото човечество, то за по-голямата мислеща негова част. Също така това (особено вярата и религията) са лични и за много хора съкровенни неща. Въпроса за живота и смъртта се решават от правото наистина, но за отделния индивид.

все пак доказателствената система на правото е една от най-точните именно за установяване на факти, не чрез вярата в религиозен смисъл.

Доказателствената с-ма а? Може ли правото да свърже рационалния с ирационалния свят? Правото наистина е с-ма, но само по себе си не е наука. Правото отрича ирационалния свят. Ако той съществува въобще не може да влезе в системата на светското и друго право. Как тогаз може да претендира за арбитър?

[Юлиан Август]

Правото Е наука и именно като такава отхвърля ирационалния свят като нещо, което не би могло да се свърже с действителността- понеже то се занимава изцяло с причинно-следствените връзки, водещи до конкретните, реални проявления в обективната действителност, наречени факти. От кои точно се интересува обаче, си е предмет на друга дискусия.

[кало]

равото отрича ирационалния свят. Ако той съществува въобще не може да влезе в системата на светското и друго право. Как тогаз може да претендира за арбитър?

амче кой твърди, че претендира за арбитърско място? правото не отрича ирационалния свят, ако под това разбираш например емоциите като мотив за поведение. ако обаче мотив за противоправно поведение е религиозна вяра, то тогава правото се допитва до друга наука - психатрията, която всъщност би трябвало да се занимава с подобни девиации (в контекста на 21 век) :tongue5:

митак, верно ли твърдиш, че измислените проблеми на човечеството са "по-фундаментални" от това дали например след малко ще умреш или няма, дали ще видиш света през следващите 20 години или не? айде да понамалим "общочовешката" патетика и претенцията за грандиозни истини.

[mitaca]

Правото Е наука и именно като такава отхвърля ирационалния свят като нещо, което не би могло да се свърже с действителността- понеже то се занимава изцяло с причинно-следствените връзки, водещи до конкретните, реални проявления в обективната действителност, наречени факти. От кои точно се интересува обаче, си е предмет на друга дискусия.

Неее много грешиш! Правото не е, никога не е било и няма да бъде наука! Защото наука не се прави с вишегласие, а модерното (и хи хи правото) право се прави точно така. Конституциите и законите се гласуват, до членчета и алинеи. Верно това не е съвсем право, но представителите на един парламент имат правото, не само, а и задължението да сменят даже (ако смятат, че народа, които ги е избрал - в идеалния вариант де - смятат, че е нужно, а в реалния Френската Революция т.нар. ВОСР), ако трябва правната система (както не веднъж се е слувало в човешката или по-точно в историята на обществата и държавите). В науката това не само, че не върши никаква работа, а и е вредно. Новата наука по начало е ирационална (пиша от гледна точка на съвременниците). Ми по времето на Коперник и Бруно, е имало вишегласие, но е имало и други учени, които не са се съгласили с това вишегласие. В това е общото между религията (в чист вид) и науката: имат един съдник - Бог в първия случай, и природата (в която много учени припознават същия този Бог, но без оковите на догмите). А правото - то е от лукаваго (в духа на богомилите и не само - то е дело на грешници) .

[Суворов]

боли го оня дето носи хляба всяка сутрин има господ или не ... всичко е едно голямо празнодумство

[mitaca]

митак, верно ли твърдиш, че измислените проблеми на човечеството са "по-фундаментални" от това дали например след малко ще умреш или няма, дали ще видиш света през следващите 20 години или не? айде да понамалим "общочовешката" патетика и претенцията за грандиозни истини.

Защо? Ако визираш наказателното право и верояността да ме разстрелят (примерно някъде го правят) или не, то примера не ти е на място. Ако (не дай боже) стигна до там разбира се, че за мен ще е по-важно да живея, но за теб не, както и за милиардите хора по Земята. Но за мен тогава личните и фундаменталните неща просто ще се съединят, но не и за другите.
Ако съм те разбрал погрешно извини ме, знаеш, че правото не е най-силната ми част (винаги съм готов да призная, когато съм сгешил, освен когато смятам, че грешката е в буквата, а не в духа).

[Юлиан Август]

Митак, не само правото не ти е силна част, ами и сериозно се излагаш. Освен оная система от норми за които се сещаш, правото е и наука- за всички процеси, свързани с обществените отношения, нуждата от регулирането им и самото им регулиране. Тук влизат и множество под-науки, занимаващи се с отделните видове отношения, всяко със своя инструментариум. И ако Кало има право до някъде, то е, че в своята методология правото е сравнително точна наука. Налага му се, тъй като е създадено в обслужване на същите ония обществени интереси, които и защитава. И тъй като имамаме много и различни общества, имамаме и различни правни системи, но поне в цивилизования свят те се ръководят до голяма степен от ясни правила.
Нормите са само върха на айсберга. Ако и да ти се струва, че те се съдават като се "гласуват с вишегласие", то на практика те са създадени много преди това с инструментариума на самата наука, който не се отличава много от този на която и да е друга. "Гласуването" на нормите е само един последен, заклюителен етап, а и там "вишегласието" по-скоро по изключение, а не по правило е определящо.
Грешиш много, що се отнася и до това, че "правото - то е от лукаваго". Много столетия именно религиозното право е било единственият съдник между хората, като дори и днес има немалко държави, където то регулира обществените отношения.

[mitaca]

Митак, не само правото не ти е силна част, ами и сериозно се излагаш...

Сигурно така ти изглежда. А може и да си прав! Не страдам от комплекса на непогрешимост, както многократно съм писал. Но не правото е в основата на таз тема. Не бия отбой, не ме разбирай погрешно .

И ако Кало има право до някъде, то е, че в своята методология правото е сравнително точна наука. Налага му се, тъй като е създадено в обслужване на същите ония обществени интереси, които и защитава. И тъй като имамаме много и различни общества, имамаме и различни правни системи, но поне в цивилизования свят те се ръководят до голяма степен от ясни правила.

Мога да посоча много по-точни! Мога да посоча, че в различните правни системи има антагонизъм (някои)! Има и правни системи в които антагонизма с други е заложен. Ако не употрябявам правилните ПРАВНИ термини извинете ме. Но 2+2 навсякъде по света е 4. Навсякъде, ако към сребърни йони добавиш солна к-на ще падне утайка от сребърен хлорид (при н.у.) и даже кардиналите в Средновековието не са могли да го променят (но са могли да го отрекат де, но кво от това?). Знаеш ли, че Лавоазие е гилотиниран (предполагам да)? Едно от обвиненията (не разбира се от основните) е свързано с флогистона (Лавоазие се смята за откривател на кислорода (според мен го е преоткрил) и публично е изгорил флогистона ). Но и десет Конвент-а не са били в състояние да
разберат значението на откритието му, но са имали ПРАВОТО да ги гилотинират.

Нормите са само върха на айсберга. Ако и да ти се струва, че те се съдават като се "гласуват с вишегласие", то на практика те са създадени много преди това с инструментариума на самата наука, който не се отличава много от този на която и да е друга. "Гласуването" на нормите е само един последен, заклюителен етап, а и там "вишегласието" по-скоро по изключение, а не по правило е определящо.

На коя наука са създадени тези норми? И как? Не са ли въз о-вата на морала заложен в 10-те божи заповеди (или 12-те или сурите в Корана) + обичайното право? И какъв е инструментариума на т.нар. науката (името и)? Гласуването на нормите е последен и определящ в много от случаите етап. И е изцяло не научен. Ще ти припомня едни фрази, по скоро две: " Законът?- Законът е сабята"; "Господа другари, караулът е уморен, разотивайте се". Предполагам, не знам, че знаеш кои са ги казали, кога и какво е последвало от това - за ПРАВОТО.

Грешиш много, що се отнася и до това, че "правото - то е от лукаваго". Много столетия именно религиозното право е било единственият съдник между хората, като дори и днес има немалко държави, където то регулира обществените отношения.

Ти не си ме разбрал. Или пък въобще не познаваш световните религии. Имах предвид, че правото е от хората, а хората са от лукаваго. Като лукаваго бе метафора за грешността на хората, не, че е съзнателна, а че е възможна. А природата (независимо Бог, Наука, Универсален Разум и др.) не греши!

[Юлиан Август]

Мога да посоча много по-точни! Мога да посоча, че в различните правни системи има антагонизъм (някои)!

На коя наука са създадени тези норми? И как? Не са ли въз о-вата на морала заложен в 10-те божи заповеди (или 12-те или сурите в Корана) + обичайното право? И какъв е инструментариума на т.нар. науката (името и)?

Антагонизъм има между нормите на отделните системи, да, защото и обществата са различни. Но ако се връщаме назад в еволюцията на всяка правна система ще открием почти едно и също- едно древно чувство за справедливост, съчетано с и ограничено от обществения интерес, което всъщност е фундамента на всяка пр. с-ма. Око за око, зъб за зъб, казано най-примитивно. Навсякъде моралът има много повече общи неща, от колкото различия. Талиона на Библията и сутрите на Корана копират една много по-стара от тях тенденция, а именно налагането на правила, обуславящи и олесняващи съвместното съжителство на хората.
Що се отнася до инструментариума, то навлизаме в много дълбоки води и не му е мястото тук да ги ровим, има много добри учебници по Обща теория на правото, там всичко е изложено синтезирано, а при интерес има и специализирана литература- например по криминология.

[mitaca]

Антагонизъм има между нормите на отделните системи, да, защото и обществата са различни. Но ако се връщаме назад в еволюцията на всяка правна система ще открием почти едно и също- едно древно чувство за справедливост, съчетано с и ограничено от обществения интерес, което всъщност е фундамента на всяка пр. с-ма. Око за око, зъб за зъб, казано най-примитивно. Навсякъде моралът има много повече общи неща, от колкото различия. Талиона на Библията и сутрите на Корана копират една много по-стара от тях тенденция, а именно налагането на правила, обуславящи и олесняващи съвместното съжителство на хората.
Що се отнася до инструментариума, то навлизаме в много дълбоки води и не му е мястото тук да ги ровим, има много добри учебници по Обща теория на правото, там всичко е изложено синтезирано, а при интерес има и специализирана литература- например по криминология.

Апостата! Това не е темата за правото! А за вяра и религия. Аз се опитвам да прокарам връзка между вяра В, и наука. Между ирационалноста на вярата (В) и ирационалността на науката. Да според мен и науката е ирационална. Особенно чистата такава. Тя не служи за нищо (в момента). Мога да дам много примери. Писах за Коперник и Бруно. На кого му е пукало (фигуративно казано), че Земята е кръгла (Суворов! не само за продавача, производителя, а и за повечето консуматори на хляба, виното и т.н.). На кого му е вършело работа? На никого. А на кого е пречело?. Най-вече на носителите на правото, а и на религията (каноничната религия) по това време. Или по-точно на правото и канона. Защо.....- това е ясно. Защо Бруно е изгорял, а Коперник е изрекъл "и все пак тя се върти"? Имали ли са док-ва? Не даже и според тях не са били солидни. Но са вярвали! Вярвали ли са и в Бога? Сигурно. Колко години/века е било нужно тази истина да добие рационалност? Много. Сега за Нютон. Велик учен! Езотерик (което в тези времена е значело гностист, а май и сега). Поставил основите на съвременните практични науки, а търсил философския камък. Или алхимик, но алхимията е майка на съвременната химия, и алхимик не е да добиваш злато от всеки метал с помоща на хмммм в-во наречено философски камък, а жажда за знния по това време чрез познаване на бога. Стигаме до сегашните учени. Те са агностици (на тях и е ясно, че Истината (или Бога или нещо с друго име) не може да се познае, постигна в съвършен вид, но продължават да я търсят (не говоря за псевдо-учените, които нагаждат резултатите според теориите си такави има много, но техните имена няма да се помнят). Това е ВЯРАТА. А къде са институциите (на вярата не на правото ). От световните монотеистични вероизповедания само християнството има институция. Това е църквата. Вглъбени в своите канони (тяхното право) те загърбват ВЯРАТА. И това може да ги унищожи. За другите няма да пиша. Не сега.