If this is your first visit, be sure to
check out the FAQ by clicking the
link above. You may have to register
before you can post: click the register link above to proceed. To start viewing messages,
select the forum that you want to visit from the selection below.
Пример за “научен подход” и “безпристрастност” при водене на историко-археологически спор.
Писмо на Стамен Михайлов (ръководител на екипа, извършил разкопките в църквата св. Петка Самарджийска през 1956г) до Х²²² конгрес на БКП
Уважаеми делегати на Х²²² конгрес на БКП,
Обръщам се към вас, след като изчерпах всички други възможности да защитя истината от лъжата.
Както ви е известно, на писателя Николай Хайтов бе издадена книгата “Последните мигове и гробът на Васил Левски” – една книга, която с тоталната си дезинформация, а и със злъчния си и непристоен език буди истинско недоумение. Много хора и най-вече специалистите си задават въпроса: как се допусна отпечатването на тази книга, хвърляща кал върху една наука? Всъщност отговорът е ясен - и тук, както и при други подобни случаи, работа са свършили всемогъщите връзки. Това се доказва от факта, че когато дори на специалистите се забрани да пишат за гроба на Левски, единствен Н. Хайтов, освен че публикува три четвърти от книгата си във в. “Литературен фронт”, но продължава и сега безпрепятствено да заблуждава масите, като устройва зрелищни “обсъждания” на книгата си, на които никому не се разрешава да вземе думата и да изкаже друго мнение освен мнението на Н. Хайтов, че Левски уж бил погребан в църквата “Св. Петка Самарджийска”. На всичко отгоре в тази книга Н. Хайтов занижи величавия образ на Апостола, като го нарисува сълзлив и малодушен, а за Л. Каравелов подхвърли, че може да е и предател. Направо смайващо е, че се разреши отпечатването на този нескопосен труд, и то едновременно като книга и като поредица от извадки от нея и във вестник, а да се отговори на този автор не се разрешава, по която причина бях принуден да се обърна към вас, другари делегати.
Книгата бе обсъдена в Средновековната секция на Археологическия институт при БАН, където всички единодушно се изказаха в смисъл, че това е несериозен дилетантски труд, който дори не заслужава вниманието на специалистите археолози, тъй като авторът се занимава с въпроси, които не са от неговата компетентност. Но Хайтов не се трогна от оценката на специалистите. На това заседание той дръзко заяви: “Ще видим кой
последен ще се смее.” Очевидно в своя подкрепа той имаше предвид не аргументите на археолозите, а връзките, на които той разчиташе и разчита. Пред тези връзки, при това анонимни, всичко мълчи и се прекланя. В редакциите (в. “Литературен фронт” и “Народна култура”) неуморно повтарят, че имам право на отговор, но засега била наложена забрана да се пише по този въпрос – очевидно забрана за мен, но не и за Н.Хайтов. Кой забранява и защо забранява, никой не обяснява. Истинска мистерия.
Зная, че тези, които подкрепят Н.Хайтов, няма да бъдат съгласни с мен, но като комунист съм твърдо убеден, че демократичността и свободата на печата в нашата страна не трябва да се разбират по хайтовски – свобода и дори слободия за едни – запушване на устата за други. При това слободията в случая е за един дилетант, а забраната за специалиста. Съвсем не съм убеден, че такава е и партийната линия – да се потъпква грубо и по непозволен начин критиката, и то в момент, когато за критика най-много се говори.
В самия факт, че съм принуден да се обърна към вас, другари делегати – към най-висшия форум на партията – на конгреса, има нещо дълбоко порочно и нередно. Та помислете само: нима не беше съвсем нормално в кръга на нашите демократични порядки, без да се вдига шум и без заседания на комисии и комитети, продължаващи повече от половин година, направо да се отговори в печата на Н.Хайтов, навлязъл в чужда нему област и допуснал, съвсем естествено и неизбежно, непростими грешки, които следваше веднага да се изправят? В подобни случаи не се ли взима предвид мнението на специалистите и защо в конкретния случай това мнение не бе зачетено, а се тръгна по административно решаване на един научен въпрос? Колкото и да е неприятно, но ще припомня, че така се решаваха въпросите за истината и лъжата през средновековието и през епохите на най-брутален обскурантизъм, когато въз основа на такива безпочвени и антинаучни обвинения живи хора се изгаряха на клада. Сега хора не се изгарят, но затова пък им се нанасят неизлечими травми, които може би са по-страшни от изгарянията, защото последните са мигновени, а травмите траят цял живот.
В заключение, другари делегати на Х²²² конгрес на БКП, искам да отправя именно към вас – моя последна надежда, следната молба:
1. Да ми се разреши най-сетне да отговоря обстойно на Н. Хайтов (така обстойно, както това се позволи на самия него) във в. “Литературен фронт” и да изправя допуснатите там и в книгата му грешки, които въвеждат в заблуждение масовия читател.
2.Считам, че е редно да се потърси отговорност от тези, които, независимо от поста, който заемат, действат от името на партията, като увреждат по този начин авторитета й и всяват недоверие в партийните директиви. Защото, убеден съм, че линията на партията не може да бъде задушаване на критиката.
София, 15 март 1986г.
С уважение и другарски поздрав:
Ст. Михайлов, член на БКП (п)
Мислех си дали да не го пусна като нова тема, но такъв издигащ се високо над всякакви дилетантски коментари, каквито ще да са около 90% от нашите, които не сме “специалисти-археолози”, обрасли сме във “всемогъщи връзки”, както опонента му в спора, именно над когото тегне дългогодишна забрана за отговори и почти не сме чували, че авторът на този научен артефакт е завършил средновековно изкуство, а не археология и че “изключвайки версията за препогребване на Васил Левски в църквата “Св. Петка Самарджийска”, ръководителят на разкопките Ст. Михайлов е пренебрегнал всички противоположни мнения и данни и е унищожил веществените доказателства, които биха могли да попречат на неговата теза: по същество той не осигурява антропологическа експертиза нито по време на разкопките, нито след това и допуска да изчезнат както костите, така и всички други предмети от разкритите гробове (академик Н. Тодоров)” – такъв изпълнен с неотразими научни аргументи текст, който няма нищо общо с известното изречение “Моля другарко, той ме настъпи!” – не заслужава да стане прицел на неспециализирани коментари.
Буш: США находятся в Ираке по приглашению правительства
РИА "Новости" 19:52 24.05.2007
США находятся в Ираке по приглашению иракского правительства, заявил президент США Джордж Буш, выступая в четверг перед журналистами в Розовом саду Белого дома. “Если бы они не попросили, нас там не было бы”, — уверяет президент США.
“Будем надеяться, что иракское правительство будет достаточно мудрым, чтобы осознать, что без коалиционых войск, без американских войск они поставят под угрозу свое собственное существование”, — заявил Буш.
Буш: САЩ е в Ирак по покана на правителството
САЩ е в Ирак по покана на иракското правителство, заяви президентът на САЩ Джордж Буш в четвъртък пред журналисти в Розовата градина на Белия дом. “Ако те не бяха помолили, нямаше да сме там”, — увери президентът на САЩ.
“Да се надяваме, че иракското правителство ще бъде достаточно мъдро да осъзнае, че без коалиционните войски, без американските войски ще постави под угроза своето собствено съществуване”, — заяви Буш.
Мисля, че просто в тази тема можем да добавим следната статия на ББС, която четях и скъсвах от смях...особено снимката, която показва как един типичен руски субект се кани да забие юмрук в лицето на някакъкв англичанин гей съпортър:
Току-що прочетох този виц и ми се стори забавен. Противоречи на добрия тон, но не противоречи на правилника. Все пак няма да се разсърдя, ако бъде изтрит
Встречаются два ветерана гражданской войны.
- Здравствуй, Петя! Ты меня не узнаешь?
- Нет...
- Так мы с тобой Симбирск брали!
- Много нас там было...
- Когда мы отдыхали, я всегда барабан охранял!
- Не помню.. спал...
- А помнишь, как я однажды на спор через %уй шашку согнул?
- Вася... ты?... Как я рад тебя снова видеть!!! А повторить сможешь?
- Ну что ты, конечно нет!.. Столько лет прошло... руки ослабли...
Comment