Съобщение

Collapse
No announcement yet.

Майтапи (версия бис)

Collapse
This topic is closed.
X
X
 
  • Filter
  • Време
  • Show
new posts

    #61
    мда - неоспорим факт е че персите са тръгнали на война срещу гърците
    - според Херодот се е състояла епична битка между шепата спартанци и пълчищата на персите
    - имената са исторически

    От тази гледна точка филма е доста историчен - в крайна сметка нямаме автентични ленти от събитието
    Демокрация не е да правиш каквото си искаш, а да не правиш това, което не искаш.

    请您死在地狱般的阵痛
    [qing nin si zai di yu ban de zhen tong]
    きさまはしんでくださいませんか
    [kisamawa shinde kudasaimasenka]

    Comment


      #62
      Защо доста? От това излиза че филмът е 100% достоверен - всичките известни данни са намерили мястото си и нищо от тях не е спестено
      "No beast so fierce but knows some touch of pity."
      "But I know none, and therefore am no beast."

      (Richard III - William Shakespeare)

      Comment


        #63
        Левски 2007

        Беше 2007 година. Светът остана удивен, когато плъзна новината, че руски учени са изобретили технология, способна да възстанови мъртвите, дори само по една тяхна вещ. Според изследванията, това ставаше мигновено и получените хора бяха точни копия на умрелите. Разбира се заваляха поръчки, но Съветът за сигурност прецени, че това е опасна технология и забрани масовата й употреба. Бе решено, че кой да бъде реанимиран ще се решава на държавно равнище и всяка държава ще има право да съживява някой от мъртвите на всеки четири години.
        В България започна обществен спор кой трябва да бъде съживен и кой е по необходим на нацията в момент като този - страната влиза в Европейския съюз, всички са ентусиазирани, но и притеснени. И въпреки, че НДСВ се опита да наложи идеята за Цар Симеон, тя бе лесно парирана с аргумента, че досегът му със съвремието ни може да е фатален за възприятията му. Във финалната битка Васил Левски успя да победи Тодор Живков, Стефан Стамболов и Рейхан.
        И така Жорката Първанов замина за Москва и след няколко дни се завърна с Апостола. На летището ги чакаха стотици българи, голяма част от тях пенсионери и ученици, както винаги на подобни събития, но и много други обикновени хора, дошли да видят с очите си това чудо. На летището ги чакаше и един съвсем нов Сузуки Гранд Витара, подарък от Мтел, чакаше ги и Божидар Димитров със запотени от притеснение бузи, както и една озверяла агитка от крайните квартали на София с плакати "Левски - ти си всичко за нас!".
        Левски слезе от самолета, видимо учуден от цялото това внимание и заобиколен от група гардове се понесе към изхода. Там го дебнеше тълпа от репортери, всеки от които по настървен да измъкне думичка от него. Той обаче не каза нищо и остави Първанов да отговори на въпросите на журналистите.
        На другия ден имаше пресконференция, която се предаваше в цялата страна. Предаваше я и един канал в Македония, тъй като само там бяха решили, че нямат нужда да съживяват никой от националните си герои, след като Гърция спечели съдебното дело с което им забрани Александър Македонски. Левски говори кратко и ясно. Основно обясняваше за революционното движение и разбулваше различни мистерии около себе си. Заяви, че няма нищо против Ахмед Доган, нито срещу Турция. След пресконференцията посети и парламента, където Волен Сидеров го прегърна и със сълзи на очи го покани в парламентарната група на Атака. Левски учтиво отказа и изнесе кратка реч за това какво е научил за сегашна България и колко е щастлив да види мечтата си за една свята република осъществена. Представителите на всички партии се изказаха ласкаво за него, а Волен му разкри истината за турцизацията и циганизацията на страната и поиска от него да вземе страна по въпроса.
        На следващия ден Левски бе в студиото на bTV като гост в сутрешното предаване заедно с Наско Сираков и Тодор Батков. Двамата се държаха много бащински с него, обявиха го за почетен председател на клуба, а Наско дори му разясни шегата за годината на свинята. Тримата с водещия се смяха доста, но Левски сякаш не разбираше и не каза нищо.
        Последваха посещения на тренировъчни мачове на ФК "Левски 1914", автографи на стадион "Васил Левски", открита пресконференция до паметника Левски , където Левски бе придружен отново от Сираков и Батков, посещение в любимо нощно заведение - Sin City, където всички заедно с футболистите мятаха салфетки във въздуха. Левски си тръгна без да каже нищо на никого.
        "Ами и той чете вестници, гледа телевизия, слуша радио - това трябва да го стимулира достатъчно" каза по въпроса Тодор Батков. След като Левски отказа да присъства на други мероприятия с Батков и Сираков, Дучето направи няколко язвителни забележки в присъщия си духовит стил по въпроса. Левски не си направи труда да му отговори, но Сираков се изказа по въпроса на пресконференция, свикана моментално. На нея той изрази и съмнение относно истинността на Левски и го нарече клонинг-палячо. В изказване пред екипа на Канал 1 Тодор Батков се усъмни в сексуалността му и обяви, че ПФК Левски 1914 ще поиска да му бъде отнето името Левски, тъй като той всъщност се казва Васил Кунчев. Волен Сидеров в предаването си Атака го обвини в шпионаж и национално предателство, поради съмнителното му мълчание относно турцизацията. На това Левски вече не издържа и го покани на официален дебат. Със началото на дебата, Левски прекоси студиото и разцепи надвисналото напрежение с шумен шамар в лицето на Сидеров. Предаването бе прекъснато.
        На следващия ден всички медии гръмнаха по въпроса трябвало ли е или не Левски да постъпи така. Психолозите на Big Brother го обявиха за социално незрял и го поканиха в следващото издание на VIP Brother. Сираков отказа да коментира "палячовщините" му. Господари на Ефира му връчиха Златен Скункс. От Европейския парламент попитаха нашите евродепутати какво става, а Димитър Стоянов им обясни, че Васил Левски се е оказал циганин. Волен Сидеров мълчеше.
        Един ден Левски просто изчезна. Търсиха го и медии и доброволци в специално организирана кампания на bTV и Дарик радио под надслов "Не оставай сам!". Не го намериха въпреки, че стотици българи се движеха по улиците с малки фенерчета на ревера. Беше се изпарил. Божидар Димитров написа книга по случая, но освен няколкото зрители на предаването му които я спечелиха заради това, че са се обадили, никой друг не си я купи. На мач на ПФК Левски 1914 срещу Ботев Пловдив, феновете от Пловдив издигнаха плакати следващия път да бъде съживен поета. От другата страна на трибуните им отговориха с освирквания и констатации за сексуалната му ориентация.
        http://www.bukvite.com

        Comment


          #64
          http://youtube.com/watch?v=0MOLBgJXZDg и едно видеоклипче свързано с нещата от живота за повишаване на настроението

          Comment


            #65
            "No beast so fierce but knows some touch of pity."
            "But I know none, and therefore am no beast."

            (Richard III - William Shakespeare)

            Comment


              #66
              Двама мъже пият в бара. Единият се обръща към другия и казва: "Басирам се на 100 долара, че мога да си ухапя окото." Вторият си мисли: "Тоз сигур вече е бая на градус" и казва: "Съгласен, давай!" Първият мъж изважда стъкленото си око и го ухапва. Вторият му плаща баса. Малко по-късно първият мъж казва: "Басирам се на 100 долара, че мога да си ухапя другото око." Вторият си мисли: "Хм, няма начин да има ДВЕ стъклени очи, щото очевидно вижда" - и казва: "Добре, хайде". Първият веднага си вади изкуственото чене и си ухапва другото око.
              "Мисля, че видът на изпотени мъже им въздействаше." - дан Глокта

              Comment


                #67
                Е това просто ме приключи! Не е истина колко си приличаме с братята в някой отношения! :1087:
                Филмче!
                This is my signature. There are many like it but this one is mine.

                Comment


                  #68
                  "No beast so fierce but knows some touch of pity."
                  "But I know none, and therefore am no beast."

                  (Richard III - William Shakespeare)

                  Comment


                    #69


                    Хуго Шперле - качвам го не за друго ами ми заприлича на БД

                    Comment


                      #70
                      "NEE works around political awareness and offers voters in Belgium the option to vote 'NEE' if they find that none of the parties deserve their vote. NEE votes would simply go to empty seats in parliament, resulting in a loss of income and power among the other parties and giving the voters the power to sanction politicians if needed."
                      Интересен начин да се управляват управляващите ...


                      Отличная подборка креатива

                      Comment


                        #71
                        Имало едно време град наречен Алопат. Там живеели много хора, имало много улици и коли, но поради бюджетни ограничения, нямало пътни знаци и светофари. Не е за учудване, че автомобилните катастрофи били нещо обичайно, почти на всеки кръстопът. Но бизнесът за ремонт на коли процъфтявал, както и местните болници, които доминирали икономиката на Алопат.
                        С нарастване на населението на града, пътните катастрофи достигнали едно тревожно ниво, което наложило градският съвет да доведе доктор Уест (запад) от Моторната Дивизия (MD=medical doctor), за да се опита да намери решение на проблема.
                        Д-р Уест прекарал дни наред в изследване на пътните злополуки. Той използвал цял набор от технически средства като микроскопи, екипировка за химически анализ, лабораторни пособия. Хората наблюдавали с голямо любопитство работата на д-р Уест, как подробно документирал и анализирал всеки инцидент, и очаквали с нетърпение крайното му заключение.
                        След седмици на проучване, д-р Уест събрал хората на Алопат пред общината, за да чуят неговия доклад и това, което открил било, че “автомобилните катастрофи са в резултат на следи от поднасяне”. Д-р Уест обяснил, че е открил и документирал почти 100%-ова връзка мъжду пътните инциденти и следите от поднасяне. “Където се сблъскват коли, винаги се забелязват и следи от поднасяне,” обяснил той.Д-р Уест допълнил, че градът страдал от така наречената “Болест на Следите от Поднасяне” и че решението на тази епидемия от инциденти е “да се атакува като се направят улиците устойчиви на поднасяне”, което предизвикало възторг и облекчение у жителите на града.
                        Градът платил на д-р Уест таксата за консултация и попитали добрия доктор дали може да им предложи метод за справяне с тази болест. Както се случило, д-р Уест бил наскоро в Хавай на командировка, платена от химична компания, произвеждаща пътнецевтични (по аналогия с фармацевтични) продукти: специални химикали, използвани за покритие на пътища като тези в града. Той предложил специално химическо покритие: тефлон.
                        “Можем да премахнем последиците от тази болест като покрием пътищата с тефлон,” обяснил д-р Уест. “Тогава, улиците ще бъдат устойчиви на поднасяне и няма да има повече катастрофи.” Продължил с обяснения за качествата на тефлона и как те ще предотвратят почти 100%-ово поднасяне на автомобилите.
                        Градската управа радушно приветствала заключението на д-р Уест и за целта издали нови обществени облигации, за да съберат необходимите средства, с които да се закупи достатъчно количество тефлон за покриване на всички пътища. До няколко седмици, улиците били напълно покрити и следите от паднасяне изчезнали.
                        Платили на д-р Уест още един хонорар и му благодарили за неговата експертно мнение. Така, помислили си те, проблемът с автомобилните катастрофи бил решен. Въпреки, че лечението било скъпо, те били уверени, че си струвало.
                        Но нещата не потръгнали добре. Инцидентите се увеличили 4 пъти. Не достигали легла в болниците. Бизнесът с ремонт на коли толкова процъфтявал, че повечето от градската управа решили да отворят свой собствен бизнес или да инвестират в някой от съществуващите. Седмица след седмица, все повече жители на Алопат ставали жертва на злополука, а колите им били постоянно на ремонт. Купища пари се изсипали по ремонт на коли, болници, пътна помощ и автомобилни части.
                        Икономическият съветник към общинската управа, наблюдавайки този бум на икономическа дейност, обявил, че градът процъфтявал. Икономиката на Алопат била по-жизнена от всякога и градът можел да очаква една година на невиждан просперитет. Имало нужда от работна ръка за автомонтьори, недостигали сестри по болниците, навсякъде имало табели “Търсим работници”. Безработицата достигнала ниво 0. Но пътните катастрофи не спирали и даже се увеличавали. И въпреки това не се забелязвали следи от поднасяне.
                        От общинската управа били в невидение. Те си мислели, че проблемът бил решен. Болестта на Следите от Поднасяне била изкоренена от лечението с тефлон. Защо все още ставали катастрофи?
                        Свикали събрание, на което да обсъдят проблема. Изказал се и един стар отшелник, който живеел в гората извън града. “Няма такова нещо като Болест на Следите от Поднасяне,” казал той. “Тази болест е измислена от компанията, която произвежда пътнецевтичните материали, за да ви продават тефлоново покритие.”
                        Хората били ужасени да чуят подобно твърдение. Те знаеха, че такава болест има. Докторът им каза така. Как е възможно този отшелник, който няма диплома от Моторната Дивизия, да смее да говори обратното? Как си позволява той да поставя под съмнение тяхната колективна далновидност и мъдрост?
                        “Проблемът е много прост,” продължил той. “Това, което трябва да направим е да построим улични знаци и светофари. Тогава катастрофите ще спрат.”
                        Един от членовете в градската управа моментално направил забележка, “Но ние не можем да си позволим разходите, нали похарчихме всичко за тефлоново покритие!” Всички се съгласили, че пари нямало и било изключено да се закупят пътни знаци.
                        Друг добавил, “А как ще спираме, изобщо? Улиците са покрити целите с тефлон. Ако сложим знаци, ще хвърлим парите за тефлон на вятъра!”
                        Всички пак се съгласили. Каква е ползата от знаци ако те не могат да спират колите им?
                        Отшелникът отговорил, “Знаците ще отхвърлят нуждата от тефлон. Хората ще спират колите си и няма да се стига до инциденти. Решението е просто.”
                        Но какво щяло да се случи ако наистина знаците вършели работа? Как това щяло да се отрази на процъфтяващата икономика на града? Осъзнавайки последствията, някои собственици на бизнес за ремонт на коли веднаги скочили като опарени, “Ако сложим тези знаци и инцидентите намалеят, ще трябва да уволня голяма част от моите работници!”
                        Точно тогава хората разбрали, че можели да си загубят работата. Някои работели в бърза помощ, други в болниците, трети били монтьори, четвърти поддръжка на тефлоновото покритие. Някои станали представители на пътецевтичната компания. Други внасяли стъкло, гуми, стомана и други резервни части. Няколко по-съобразителни направили състояние като продавали инвалидни колички и патерици на пострадалите. Един предприемчив младеж, пък, започнал да издава научно списание, което публикувало доклади от изследвания на различните форми на болестта, които се наблюдавали и документирали. Друг организирал годишен маратон за набиране на средства за намиране на лечение срещу Болестта на Следи от Поднасяне. По един или друг начин всички жители на града били икономически зависими от болестта. За да не загубят икономическия си просперитет, жителите гласували да създадат агенция за сигурност: Асоциация на Редовните Шофьори (АРШ), която щяла да отговаря за приемане или отхвърляне на сигнализация, технология и химически покрития, съобразени с изискванията на пътната настилка в града.В борда на директорите влизали собствениците на автосервизи, на бърза помощ и разбира се, д-р Уест.
                        Скоро след създаването си, АРШ обявила, че Болестта на Следи от Поднасяне е съвсем реална, тъй като е била внимателно документирана от лекар и публикувана в списание. Понеже нямало каквито и да било изследвания, които да доказват ефективността на пътните знаци за намаляване на катастрофите, АРШ ги обявила за незаконни и всеки, който се опита да продава знаци щял да бъде съден за измама и тикнат в затвора. Това успокоило хората. Те знаели, че така щели да запазят работата си. Все още имало много катастрофи, но поне работата им била сигурна.
                        Но пътните инциденти стигнали опустошителни размери. Нямало човек, който да не е пострадал, да не е в болница или убит. С течение на времето, населението се стопило. Някога процъфтяващият град Алопат сега бил почти призрачен град. Болницата затворила, АРШ била разпусната и списанието вече не се издавало. Малкото останали осъзнали, че нищо добро не излязло от цялата работа с болестта, тефлона и Асоциацията на Редовните Шофьори. Били загубили работата си, здравето си, а доста дори и живота си.
                        А отшелникът продължил да си живее извън града, в гората, без коли, пътища, тефлоново покритие и АРШ. Той надживял всички в града. През свободното си време, правел пътни знаци в очакване на следващите заселници и надявайки се те да послушат съвета на един стар отшелник, който имал една налудничава идея:
                        ....че решението е профилактиката, а не лечението на симптоми.

                        10x to atakmiM
                        "Мисля, че видът на изпотени мъже им въздействаше." - дан Глокта

                        Comment


                          #72
                          седнах да уча с доброто намерение да не се разсейвам, но пуснах телевизора на нова телевизия и видях титаничния сблъсък между един псевдопрофесор и един псевдогенерал - БД и оня Атанасов. Нямам никакво намерение да коментирам каквото и да било от казаното помежду им, просто маркирам и се надявам да има и други сърдечно забавлявали се от картинката.

                          Comment


                            #73
                            Блогът на Henry Jones

                            Това не го възприемам като майтап. Обаче е забавно.
                            Last edited by pnp5q; 18-05-2007, 19:53.
                            "Мисля, че видът на изпотени мъже им въздействаше." - дан Глокта

                            Comment


                              #74
                              Док Холидей написа
                              ... видях титаничния сблъсък между един псевдопрофесор и един псевдогенерал - БД и оня Атанасов. ..

                              Оооо , беше твърде краткоооо... :mad07:

                              Comment


                                #75
                                No honey, I don't feel like it tonight...." This was written by a guy... it's pretty damn smart.

                                Girls -- Have a sense of humor!

                                I never quite figured out why the s#xual urge of men and women differ so much. And I never have figured out the whole Venus and Mars thing. I have never figured out why men think with their head and women with their heart.

                                FOR EXAMPLE:

                                One evening last week, my girlfriend and I were getting into bed. Well, the passion starts to heat up, and she eventually says, "I don't feel like it, I just want you to hold me." I said, "WHAT??!! What was that?!" So she says the words that every boyfriend on the planet dreads to hear...

                                "You're just not in touch with my emotional needs as a woman enough for me to satisfy your physical needs as a man."

                                She responded to my puzzled look by saying, "Can't you just love me for who I am and not what I do for you in the bedroom?"

                                Realizing that nothing was going to happen that night, I went to sleep. The very next day I opted to take the day off of work to spend time with her. We went out to a nice lunch and then went shopping at a big, big unnamed department store. I walked around with her while she tried on several different very expensive outfits. She couldn't decide which one to take, so I told her we'd just buy them all. She wanted new shoes to compliment her new clothes, so I said, "Lets get a pair for each outfit." We went on to the jewellery department where she picked out a pair of diamond earrings. Let me tell you... she was so excited. She must have thought I was one wave short of a shipwreck. I started to think she was testing me because she asked for a tennis bracelet when she doesn't even know how to play tennis.

                                I think I threw her for a loop when I said, "That's fine, honey." She was almost nearing sexual satisfaction from all of the excitement. Smiling with excited anticipation, she finally said, "I think this is all dear, let's go to the cashier."

                                I could hardly contain myself when I blurted out, "No honey, I don't feel like it."

                                Her face just went completely blank as her jaw dropped with a baffled, "WHAT?"

                                I then said, "Honey! I just want you to HOLD this stuff for a while. You're just not in touch with my financial needs as a man enough for me to satisfy your shopping needs as a woman." And just when she had this look like she was going to kill me, I added, "Why can't you just love me for who I am and not for the things I buy you?"

                                Apparently I'm not having s#x tonight either....but at least that girl knows I'm smarter than her.

                                Alright girls. Repost this if you agree. Hell even if you disagree, forward it.

                                Men, repost this because you have balls.
                                "Мисля, че видът на изпотени мъже им въздействаше." - дан Глокта

                                Comment

                                Working...
                                X