Съобщение

Collapse
No announcement yet.

Езиковите сравнения

Collapse
X
 
  • Filter
  • Време
  • Show
new posts

    Езиковите сравнения

    Знаем, че много исторически аргументи се извличат от сравнения на езиците и в частност на определено сходство между думи в различните езици и сравнението им. Това се оспорва с аргуемнтацията, че звуковите съвпадения са плод на случайността. От друга страна, съвпадението на значенията, или семантичните съвпадения, също се обясняват със случайността. Сходни са думите, но това е случайно.

    По този повод имам следните въпроси за вашето становище:

    1/ Налице ли е пълна и тотална случайност на приликите между отделните езици? Няма ли понятие, наречено "езикова група"? Случайно ли е, че на български и на руски например "УТРО" е "УТРО" а "ДОБРО УТРО" е "ДОБРОЕ УТРО";

    2/ Няма ли историческе връзки между езиците на отделните народи?

    Казано просто, всички ли прилики се обясняват със статистическата случайност?

    #2
    Това е тема за лингвисти, доколкото знам на форума има поне трима (Хана, martjo и Rambler (макар че той отдавна не е вилзал във фоурма)) - мисля че те трябва да се изкажат по нея. Аз бих рискувал да предположа, че задължително лингвистичните прилики се изследват комплексно, т.е., не само фонетична прилика, но и семантична, етимологична и т.н., всички разгледани заедно. Във всеки случай, с лингвистичните аргументи често се спекулира, не знам дали защото самата природа позволява или поради неправилно аргументиране.

    Comment


      #3
      gollum написа
      Във всеки случай, с лингвистичните аргументи често се спекулира, не знам дали защото самата природа позволява или поради неправилно аргументиране.
      ...или поради неправилни цели на сравнението
      albireo написа
      ...в този форум... основно е пълно с теоретици, прогнили интелигенти и просто кръчмаро-кибици...

      Comment


        #4
        Това последното вероятно най-често (то се съдържа в самата идея за спекулация ).

        Comment


          #5
          /Време е за интердисциплинарни подходи./

          Спекулации или не, мен ме интересува въпроса на темата - хаотични ли са езиковите съвпадения, има ли връзки между езиците, "съвпаденията от висока степен", и по звучене, и по смисъл, съчетани с отчитането на евентуални исторически отношения са ли, или не са показател за такава връзка.

          Лингвистите не се отзовават засега, а въпроса е към тях.

          Comment


            #6
            "Докато дойдат шведите", т.е. запознатите отвътре с материята, де, аз да разгледам нещо много просто.

            Искам да дам един пример, който вече беше даден, но преди това правя следната
            УГОВОРКА /disclaimer/: “Нищо не твърдя, нищо не доказвам и нищо не внушавам с този пример; искам да видя голите факти и извода съвпаденията случайни ли са или не.”


            Следните съвпадения:

            “коледа” – “калед” /празник/

            “кан” - “канс”, “кеан” /владетел/

            “колобър” – “колл”
            /жрец/ /свещени знания/

            “канартикин” - “канард” и “текин”
            /престолонаследник и на 2-та езика/

            “боил(а)” /болярин/ - “боил” /висш сановник/

            “Онгъл” - ONGL
            /укрепление/ /укрепление/

            “багатур” - “багадор” /тежко въоръжен конник/



            “утро” /бълг./ -“утро” /руски/

            “ден” /бг/ - “день” /р/

            ‘”нощ” - “ночь”

            улица - улица

            вълк - волк

            котка - кошка


            СЛУЧАЙНИ ЛИ СА?!


            В една друга, бързо заключена тема , се даде пример колко е произволно да се съчетават и съизмерват думите така:

            КОЛЕДА.
            COLD - на Коледа е студено
            КАЛЕНДАР - обелязва края на годината (това всъщност е етимологията)
            HEALED или HEALTH - здраве, здрав, свят, за каквото се пее и празнува по Коледа
            КУЛТУРА - Коледа е свързана с културата, традициите”
            GOLD – злато, като коледната украса.
            ГОБЛИН /елф/ - Коледар
            Само че, асициирането на “Коледа” със злато студ, календар и култура, хеле пък с ЕЛФ!!! е СВОБОДНО, докато в горните примери ЗВУКОВОТО И СМИСЛОВО СХОДСТВОТО Е ПЪЛНО. Даже всъщност второто асоциуиране е невярно, защото никой не асоциира Коледа със злато или култура.
            Не би било зле да се посочат съвпадения и с останалите думи от моя пример, особено свободна асоциация на “ден” и “нощ” с нещо различно от “день” и “ночь”, за да не е тъй откъслечна картината, но и горние пример е достатъчен да се запитаме нещо просто:

            Когато и звученето и семантиката НАПЪЛНО или почти напълно съвпадат, това винаги ли е статистическа случайност?

            ПП
            Ако “календи” или “календар” е в основата на етимологията на думата коледа, ЗАЩО ТАЗИ ЕТИМОЛОГИЯ Е ЕДНАКВА ПРИ БЪЛГАРИТЕ И ПРИ ДРУГИЯ ЕЗИК?
            Защо например в Русия няма Коледа? В Сърбия няма, в гръцкия няма, в италианския няма и т.н.

            Comment


              #7
              Шведите се чудят на коя глупост от всичките, които си написал, да ти отговорят.

              Ще се опитам да обясня нещата максимално просто и ясно, както бих ги обяснила на 5-годишния си син. Езиците могат да се сравняват синхронно, т.е. такива каквито са в момента, което правиш ти и тези, които цитираш, и диахронно, т.е. в развитието си, в различните си етапи - това, което трябва да се прави, ако се търси произхода им. И ако хванем думата КОЛЕДА, която съвсем определено има общо в значението си и със студено, и с календар, ще видим:
              На стбг. КОЛЕДА е коленда, което вече доста се отличава от холи-дей, като второто не е необходимо да си швед, за да разбереш, че идва от holy day, които пък съответно идват от германските halig dag (срв. на немски heilige Tag), а и на разни шведски езици е нещо подобно. Отдалечаването назад във времето става все по-голямо и през 10 век приликата между коленда и halig dag вече е доста съмнителна, но пък приликата между коленда и латинските календи, които са се празнували в определени дни в годината, единият от които точно около Коледа е доста близка.

              GK125 написа
              Защо например в Русия няма Коледа? В Сърбия няма...
              Бяхме се разбрали да не пишеш за неща, които не знаеш, за да не загубиш възможността изобщо да пишеш.

              Comment


                #8
                E що за заплахи са пък това .... Затова задавам въпроси, защото не знам.
                Празника го има, но думата "Коледа" ли е на сръбски и на руски? /не се сеща, в момента/.

                ОК, за Коледа се съгласавам. /как идва от латински обаче в българския, проучвано ли е?/

                За останалите думи и примципно на въороса по темата има ли коментар?

                ПП

                Всъшност, въпроса е един - възможни ли са по начало коректни сравнения на езиците /с отчитане на възможните грешки/, посочени по-горе? Или това въобще е изключено?
                Last edited by ; 12-04-2006, 12:10. Причина: Автоматично сливане на двойно мнение

                Comment


                  #9
                  GK125 написа
                  ПП
                  Ако “календи” или “календар” е в основата на етимологията на думата коледа, ЗАЩО ТАЗИ ЕТИМОЛОГИЯ Е ЕДНАКВА ПРИ БЪЛГАРИТЕ И ПРИ ДРУГИЯ ЕЗИК?
                  Защо например в Русия няма Коледа? В Сърбия няма, в гръцкия няма, в италианския няма и т.н.
                  Я вземи да видиш тука : http://www.websters-dictionary-onlin...slation/Koleda

                  Доколкото ми е известно думата "Коледа" идва от латинското Календи, ама не съм много сигурен...

                  А какво значи това, че в Гърция и Италия примерно нямало дума за Коледа? Има си разбира се Такава си имаме и ние- Рождество На итал. е Natale, а на гръцки Χριστούγεννα

                  THE LABARUM


                  sevot yhtils eht dna ,gillirb sawT`
                  ebaw eht ni elbmig dna eryg diD
                  ,sevogorob eht erew ysmim llA
                  .ebargtuo shtar emom eht dnA

                  Бе сгладне и честлинните комбурси
                  тарляха се и сврецваха във плите;
                  съвсем окласни бяха тук щурпите
                  и отма равапсатваха прасурси.

                  Comment


                    #10
                    Не, че няма дума, явлението /празника/ си е налице, но не е с тая фонетика, не звучи като "Коледа".

                    Излиза, че на български, чешки, полски и словашки има дума. А сега де, загадка ???
                    Last edited by ; 12-04-2006, 17:42. Причина: Автоматично сливане на двойно мнение

                    Comment


                      #11
                      Има я във всички славянски езици с подобно звучане.

                      Comment


                        #12
                        На руски не се сещам да има такава дума, наричат го Рождество.
                        За другите думи от таблицата има ли коментар?
                        А по общия въпрос по темата - не се ли казва това, което се занимава с тия сравнения "сравнително езикознание"?

                        Comment


                          #13
                          Виж: koляда

                          Казано просто, всички ли прилики се обясняват със статистическата случайност?
                          Приликите са случайни до доказване на противното, т.е. на общия произход в исторически план.

                          Comment


                            #14
                            Значи, в повечето, ако не във всички славянски езици го има. Също и в езика, с който таблицата сравнява.

                            Да видим останалите думи?

                            Хана написа
                            Приликите са случайни до доказване на противното, т.е. на общия произход в исторически план.
                            А пък аз мисля, че е обратното. Приликите са закономерни, по една или друга причина. Ето на, на всички славянски езици "Коледа" и много близките до нея значат едно и също. Генезисът може да получи разни обяснения, но фактът е, че фонетиката и семантиката съвпадат до степен, изключваща случайността. (На езика от таблицата е по-различно - там думата значела била "празник". Там вече връзката е по-опосредена, може даже да е случайна, но пак е налице).

                            Обясненията са много - от латинските Календи в български /но как?/ оттам в славяните. Или, от латински във всички славяни; или от общ произход на латински и славянски или още други версии.

                            Но закономерността е налице. Бъркам ли?

                            А всъщност как ще докажем общия произход в исторически план? Езиковите сравнения, направени правилно с оглед съответните изисквания, не са ли точно един от пътищата?

                            много на брой близки думи; висока степен на подобие; подобие във фонетично и семантично значение;
                            (сигурно има и още принципи, познати на "шведите")
                            Last edited by ; 12-04-2006, 21:48. Причина: Автоматично сливане на двойно мнение

                            Comment


                              #15
                              Обясненията са много - от латинските Календи в български /но как?/
                              Например, чрез романизираното местно (трайкийско) население, което след това е и христянизирано. То пази религиозната традиция и названието (идващо от "календи"), след християнизацията на ПБЦ от тях това название се възприема. Просто една възможност, но реално могат да се наброят изключително много такива. Което е и един от проблемите, когато се използва само този подход (нещо, което е демонстрирано от някои потребители многократно на форума).

                              Comment

                              Working...
                              X