По съм привърженик на тезата, че няма разлика между факт и интерпретация.
А въобще за фактите и интрепретацията им - на пръв поглед има ясна разлика между съответният артефакт (примерът на Мелиса, да речем) и неговата интрепретация. В научната пракитка обаче интерпретацията обсебва предмета и го видоизменя и покрива.
А "случайното достигане на истината" - най-често то не оказва влияние именно поради своята случайност - пропускат да го забележат (в историята на науката статистиката също има своето място ). Горе-долу същото е с използването на неправилния метод:
Лично имам дълбоки съмнежи, че съществува неутрален такъв, което води до създаване на реалността на базата на "правилни" научни позиции, вместо интерпретиране на "фактите".
Когато дадена "истина" (споменахме доколко относително е това поянтие) или по-точно нещо, което ще се приеме от съответната научна парадигма за такова, бъде достигната с неправилни методи това обиконвено води до нейното оборване в рпамките на съответния дискурс и неприемане. Грешките в метода позволяват "истината" (научния факт) лесно да бъде оборена и пренебрегната и да не излезе "победителка" в научния идспут. КОето определено пречи на приемането й.
В този смисъл е и примерът ти, Мелиса:
от верни изходни данни, чрез погрешни средства(методи) да се достигне до правилни (потвърдени по-късно чрез сравнителен анализ) изводи и истина.
Comment