Произходът на думата цар

[Batko Charly]

Неравноделни тактове не,че няма другаде, но в нашия фоклор са силно изразени, като освен това има и голямо разнообразие. Във фламенкото например има един танц наречен сегирия (или сегидия). Той върви в 5/4, но е единствения пример. Всъщност има и още един, мартинете, но той си в крайна сметка същия. В индийската музика и танци има доста, а съм чувал, че в Ирландия имало народен танц който вървял като ръченица. Тва не мога да го потвърдя, понеже не не съм го слушал, но нищо чудно. Та примери такива доста. СИгурно и арабите ще да имат подобни изненади. Забележете обаче, че от славянските народи (тва доколкото сме "славяни"...), ние сме едни от малкото, ако не и единствените да имаме такова силно преобладаване на неравноделни тактове.

Пример. Факт е, че в Ласко има изображения на животни и хора по стените. Интепретация е да се каже, че е свързано с религиозния или култов живот на племето, че са го направили за да им е по красива пещерата или че някой даровит кроманьонец един дъждовен ден е нямал много за правене и е решил да си намери работа

Струва ми се, че примера е малко неподходящ, щото както споменах става дума за правене на разлика между социални и емпиристични факти, а при твоя пример двете дисциплини (както в археологията) се преплитат и става по-сложничко. Ти изхождаш от първоначални набюдения. Но ако човек е сляп или далтонист, надали би споделил твоята реалност. Същото важи ако идва от култура, където не се рисува и разни драсканици по стената не биха му направили никакво впечателение. Ако не се натъкнеш и видиш тези фрески изобщо те продължават ли да са факт? Което е по-важно тука е разбира се интерпетацията. Идва ли тя след наблюдението или е неизменна част от него? Аз се съмнявам, че ти първо установяваш, че се регистрирала факт
и след това си даваш пауза да установиш какво означава... Ей тука е ключа за бараката - интерпретацията е автоматична. Ти не можеш да осмислиш един феномен на базата на сетивата си. Мисълта съпровожда
наблюдението и няма как да са ясно разделени. А мисълта вече е натоварен с една или друга форма на интерпретационна парадигма. Освен ако... :twisted: разбира се не навлезем в измеренията за пре-когницията (pre-cognition), но там вече става страшно.

[Гост]

Неравноделни тактове не,че няма другаде, но в нашия фоклор са силно изразени, като освен това има и голямо разнообразие.
Та примери такива доста. СИгурно и арабите ще да имат подобни изненади. Забележете обаче, че от славянските народи (тва доколкото сме "славяни"...), ние сме едни от малкото, ако не и единствените да имаме такова силно преобладаване на неравноделни тактове.

Арабите надали. То това са сложни въпроси, но в българския фолклор няма нищо славянско.
Преди време някой беше постнал статия за статистическата случайност в езиците, т.е. за случайните звукови съвпадения в някои думи. С музиките е още по-често срещано съвпадението. Та значи, трябва да се гледа откога е съответната музика, ако може да се датира, не е ли преписана, няма и авторски елемент.
И все пак, това с неравните тактове е много важно - при нас ТЕ СА ПРАВИЛОТО, а в останалата част от света - дребни и броящи се напръсти сред огромното разнообразие изключения.

Значи, ако някъде се намери старинен аналог, както в Северен Иран, може да се търси база за връзка.

[Batko Charly]

Всъщност тука имаме нужда от съгласие върху колко фактора могат да бъдат разгледани поеденично (а и заедно), като основни в създаването на един етнически и национален облик. За сега говорим за език, музика, или фолклор като по-голяма категория. Фолклора също включва носии, разни други текстили, обичаи, легенди и поверия. А храна и пиене?

[Гост]

В ядене и пиенето вчуждото влияние влиза най-бързо
Символите по различните украси могат да дадат данни, при внимателна проверка.

[Batko Charly]

Така излиза, че ако е бил тюрк кан Омуртаг не е можел да изговори имената на собствения си баща и син! :stupid:

Омуртаг до колкото знам има тюркски корен, като таг е планина, а другото не помня вече.

[Гост]

Може и да не е тюркско - "таг" на германски е ден, например Един господ знае дали е тюркско, но го описват като рус и синеок.
А "даг" е на тюркски планине, доколкото знам - "Ткир-даг", Кара-даг и пр.

[Batko Charly]

Ми то рус и синеок не пречи да е тюрк. Голяма грешка е да се мислят тюрките само за монголоиди или тъмнокоси и тъмнооки. Както казвам не веднъж, тюркската група е доста разтеглено и най-често неточно понятие.

[Гост]

Е да де, ама синът му и баща му не са носели тюркски имена.

[Batko Charly]

Абе тюркски, не-тюркски... Борис си е тюркско име нали? Ама го ползват и славяни и германци.

[Гост]

Как ще е тюркско?!

[Avatarx]

Абе тюркски, не-тюркски...

кой знае тЮркски? да си признае веднага!
:sm186:

[Warlord]

Омуртаг до колкото знам има тюркски корен, като таг е планина, а другото не помня вече.

Борис е прабългарско име и е единственото българско име, което се е разпространило из целия свят. Идва от "барс" - планински лъв. Естествено е съчинена и тюркска теория - от "бьори" - вълк. Кое е по-близко? А и освен това ако погледнете Борис става кан точно в годината на барса (852) по прабългарския календар и явно оттогава приема това име.

[Гост]

В език, в който "импертор" означава римския император, "василевс" - византийския император, цар- българския или руския император, а "кайзер" - герменския император ми е чудно как по една титла или име определята произхода на прабългарите? Да продължавам ли за "президент" или за "Жорж" Ганчев?

[Warlord]

Не става въпрос само за едно име или дума, от които да се вадят генерални заключения, това горе е само пример.

[Гост]

Прабългарските думи по-начало са доста малко. Става дума за малък брой малки надписи от времето на ПБЦ написани с гръцки букви и още неголяма група написани не са мо с гръцки букви, но и на гръцки език. Това не е основа за някакви сериозни изводи. А прабългарите освен съседи на Визнатия са били и съседи на Западнотюркския хаганат. Даже известно време една част са били подчинени от него. А след един такъв престой в пределите на Византия, може да се види какво е станало с имената и титлите през ВБЦ.

Оставналото за което се говори е между възможно и измислено.