Ох, като те чете човек, горките американци и англичани.Дошли Рейгън и Тачър и ги ограбили. Само дето повечето типични английски индустриални пейзажи, ония с червените тухли биват заменени в голямата си част от свръхмодерни работи, ама хайде.
Живеят те в Америка под границите на бедността, горките. Особено ако се друсат, не бачкат, чудят се каква далаверка да врътнат между 2 рап-парченца...
Сигур за туй ще е това натискане за зелени карти, за да идат там имигрантите да живеят под границата на бедността. Много обичам тия аргументи за американската граница на бедността - от времето на ТАСС ги слушам. Кореспондентите заставаха пред някаква сграда без прозорци нейде в Бронкс, от която надничаха удивени и сънени негърски глави и почваха "На фона на непрекъснатото нарастване на военните разходи и съкращаването на социаните програми от президента Рейгън, все повече американци живеят под границата на бедността."
С какво по-конкретно английските болници са по-лоши от френскте, да кажем и колко получава един английски чичо доктор?
Преди Тачър, както и при всеки социализъм, хората точно са работили по-малко. И точно тоя начин на живот, по-мързеливия е бил разпространен. Точно с това се характеризират 70-тте.
И мани ги тия левичарски икономически източници, дето плачат, че паднали общинските разходи за ремонт на хроските жилища /е гледай например българските общини колко пари гълтат и колко от работата си успяват да свършат/.
"С избирането на лейбъристкото правителство все пак започнаха непрестанни усилия повече от 30 години да бъде спрян относителния упадък и да бъде поставено смело начало на взъраждане на икономиката чрез централизиран, надзорен, бюрократичен, вмешателски стил на управление... След своето разширение по времето надвете световни войни, британското правителство, вече многобройно и тромаво, много скоро започна да си пъха носа навсякъде. То наложи високи общински данъци за работа, предприемачество, потребление и прехвърляне на собственост. Планираше развитието на всички равнища - градско, селско, индустриално у научно. Управляваше икономиката чрез отпускане на регионални и индустриални субсидии. ... Национализира индустрията - или пряко, чрез изземване на собствеността, или косвено, чрез налагане на решения на частния бизнес /по думите на Ртър Шефилд, разликата между частния бизнес и обществения сектор се състои в това, че частния бизнес се контролира от държавата, а обществения сектор - от никого/. То направи различните начини на обществено осигуряване достъпни за широк кръг от хора - бедни. безработни, сакати, нещастни, скарани със семействата си - обикновено на базата на общододтъпни критерии. И щом някой пожелаеше да разчита на себе си, правитеслвтото се надпреварваше да убеждава хората в преимуществата на зависимостта от държават........
"Господинът в Уайтхол по-добре знае кое е добро за хората, отколокото те самите"...."
Позволих си малко цитат от една книга на Тачър, ей тъй, за илюстррация.
Видя ли, Батко Чарли, проблемът с едни лекарства за болните на хемодиализа преди 2-3 седмици? Доставят се от министерсвтото, безпатно. НЯМАШЕ ГИ. По ред обективни причини, които чиновниците веднага ще ти открият. Всъщност, заради търговски отношения на държавата с частни доставчици, и ето че за пореден път виждаме какво е това държавата да прави бизнес.
Е, проима ги. В последния момент ги доставиха, след като хората буквално плакаха пред вратите на МЗ за болните си деца.
Почнаха да ги получават. Това, което ме отврати най-много беше обаче начина, по който това става - на ЕДНО ГИШЕ ЗА ЦЯЛА БЪЛГАРИЯ!!! /Еми не можело иначе...еди каква си наредна там не знам си какво си, бе господине!/.
И то какво - мизерно, мръсно, сковано за да държи човека отвън, отврат.
Е по-хубаво е хората да ги имаха тия пари и сами да си го купят, нали, без посредници и без държава. Със здравната си застраховака.
Живеят те в Америка под границите на бедността, горките. Особено ако се друсат, не бачкат, чудят се каква далаверка да врътнат между 2 рап-парченца...
Сигур за туй ще е това натискане за зелени карти, за да идат там имигрантите да живеят под границата на бедността. Много обичам тия аргументи за американската граница на бедността - от времето на ТАСС ги слушам. Кореспондентите заставаха пред някаква сграда без прозорци нейде в Бронкс, от която надничаха удивени и сънени негърски глави и почваха "На фона на непрекъснатото нарастване на военните разходи и съкращаването на социаните програми от президента Рейгън, все повече американци живеят под границата на бедността."
С какво по-конкретно английските болници са по-лоши от френскте, да кажем и колко получава един английски чичо доктор?
Преди Тачър, както и при всеки социализъм, хората точно са работили по-малко. И точно тоя начин на живот, по-мързеливия е бил разпространен. Точно с това се характеризират 70-тте.
И мани ги тия левичарски икономически източници, дето плачат, че паднали общинските разходи за ремонт на хроските жилища /е гледай например българските общини колко пари гълтат и колко от работата си успяват да свършат/.
"С избирането на лейбъристкото правителство все пак започнаха непрестанни усилия повече от 30 години да бъде спрян относителния упадък и да бъде поставено смело начало на взъраждане на икономиката чрез централизиран, надзорен, бюрократичен, вмешателски стил на управление... След своето разширение по времето надвете световни войни, британското правителство, вече многобройно и тромаво, много скоро започна да си пъха носа навсякъде. То наложи високи общински данъци за работа, предприемачество, потребление и прехвърляне на собственост. Планираше развитието на всички равнища - градско, селско, индустриално у научно. Управляваше икономиката чрез отпускане на регионални и индустриални субсидии. ... Национализира индустрията - или пряко, чрез изземване на собствеността, или косвено, чрез налагане на решения на частния бизнес /по думите на Ртър Шефилд, разликата между частния бизнес и обществения сектор се състои в това, че частния бизнес се контролира от държавата, а обществения сектор - от никого/. То направи различните начини на обществено осигуряване достъпни за широк кръг от хора - бедни. безработни, сакати, нещастни, скарани със семействата си - обикновено на базата на общододтъпни критерии. И щом някой пожелаеше да разчита на себе си, правитеслвтото се надпреварваше да убеждава хората в преимуществата на зависимостта от държават........
"Господинът в Уайтхол по-добре знае кое е добро за хората, отколокото те самите"...."
Позволих си малко цитат от една книга на Тачър, ей тъй, за илюстррация.
Видя ли, Батко Чарли, проблемът с едни лекарства за болните на хемодиализа преди 2-3 седмици? Доставят се от министерсвтото, безпатно. НЯМАШЕ ГИ. По ред обективни причини, които чиновниците веднага ще ти открият. Всъщност, заради търговски отношения на държавата с частни доставчици, и ето че за пореден път виждаме какво е това държавата да прави бизнес.
Е, проима ги. В последния момент ги доставиха, след като хората буквално плакаха пред вратите на МЗ за болните си деца.
Почнаха да ги получават. Това, което ме отврати най-много беше обаче начина, по който това става - на ЕДНО ГИШЕ ЗА ЦЯЛА БЪЛГАРИЯ!!! /Еми не можело иначе...еди каква си наредна там не знам си какво си, бе господине!/.
И то какво - мизерно, мръсно, сковано за да държи човека отвън, отврат.
Е по-хубаво е хората да ги имаха тия пари и сами да си го купят, нали, без посредници и без държава. Със здравната си застраховака.
Comment