П. П. Абсолютно непонятно ми е как животни, които по консервативни оценки са тежали като тежък танк са се придвижвали на четири крака и не са се продънвали вдън земя.
-
Може би стъпалата им са били устроени донякъде като тези на слоновете (и са били ограничени до специфичен тип походка, пак подобно на слоновете)? -
Дори и да е така, представи си крака примерно 50 на 50 см и маса 50 тона. 50 тона върху един квадратен метър. 5 кг. на кв. см. Дори при Pz VI е малко над един килограм, а той не се слави с велика проходимост.
При това за да ходят, трябва да вдигнат поне единия крак, тогава става още по-зле.Comment
-
Някаква статия която прави глобални изводи от отслабване на магнитното поле преди около 42 хил. години.
Както знаем, периодично полюсите на земеното магнитно поле се обръщат, а преди това то отслабва значително. Причините не са ясни, периодичността също - веднъж на няколкостотин хиляди години или няколко десетки хиляди. Всякакви псевдонаучни сайтове свързват такива събития с глобални катастрофи, но реалните последици са неясни. Между другото, май и в момента сме в такъв процес - магнитините полюси се движат с доста пличина скорост, а магнитното поле отслабва.
Та, значи преди 42 хил. години е имало такова обръщане на магнитното поле, което е станало за около хилядолетие и в един момент силата му е била 6 % от сегашната. Естествено това довело до изчезване на озоновия слой и усилване на космическото лъчение. Нарича се събитие на Лашамп.
През 2019 екип от учени под ръководството на Алън Купър са изследвали останки от дърво каури в Нова Зеландия, живяло по това време и установили всичко това, включително и че е имало рязко увеличаване на нивата на въглерод С14 - именно ораради космческото лъчение.
Дотук добре. Обаче почват глобални изводи - това било причината за изчезването на австралийската мегафауна, на неандерталците, на които им се наложило да се конкурират за пещери убежища със сапиенсите и за възникване на пещерното изкуство, като мотива с отпечатъци на длани бил отражение на обичая да се мажат с охра като слънцезащитен крем.
Според мен изводите са твърде пресилени и бомбастични. Хората са живели в пещери и далеч преди това, даже са рисували по нещо в тях, вече пусках статия за пещерни изображения ПО-СТАРИ поне с няколко хилядолетия от това събитие. И отпечатъци от длани имаше. Неандерталците са мазали нещо с охра и далеч преди това. И са изчезнали поне 10-12 хил. години по-късно.
Не вярвам.
Comment
-
-
Славяногласните по-често са били асимилирани и измествани от други езици ли?Thorn написа Виж мнениеComment
-
Вчера набързо прегледах някакви данни за слоновете - и при тях налягането е по-голямо, отколкото при танк (или поне го даваха така), пък нищо, ходят си животните. Т.е. тук нещата не ще да са толкова директни и да се изчерпват само с налягането върху почвата, играят и множество други фактори. Предполагам, че ако се разтърсим, ще се намерят научни статии по въпроса, но вероятно ще навлизат в доста специфика, свързана с походката, устройството на стъпалото (при слона е много специфично) и прочее подробности, които вероятно са определящи за проходимостта. Защото слоновете имат доста добра проходимост - далеч надхвърляща тази на танк.Comment
-
Зависи. Примерно в земите на Бранденбург, Силезия, Померания, Судетите - да.Славяногласните по-често са били асимилирани и измествани от други езици ли?Comment
-
Способността да усвояват мляко като възрастни се е разпространила сред европейците сравнително късно, но доста бързо.
Екип начело с Йоахим Бюргер от университета в Майнц изследвал останки на загиналите в прословутата битка при Толензее, която е станала в Германия около 1200 г. пр. н. е. Оказало се, че само 7,1% от тях са имали необходимия алел rs4988235-A, отговарящ за производството на лактаза. Друго изследване на по-ранен с няколоко века некропол до сръбското село Мокрин от същата епоха дало дори по-малък резултат - 4,6 %.
От друга страна, в ранното средновековие 57% от жителите на южна Германия и 73% от унгарците са имали тази способност.
Днес 90% от европейците имат този алел.
Изводи - спосбоността да се усвоява мляко след детска възраст през бронзовата епоха е съществувавала, но е била доста рядка. Но признакът е бил подложен на много силен естествен подбор и за някакви си 3000 години в Европа по-голямата част от населението вече с удоволствие може да пие мляко. От еволюционна гледна точка, това е доста кратко време и явно носитилите на тази способност са имали силно еволюционно предимство. Явно млякото и млечните продукти са ги спасявали при дълги гладувания.
Last edited by Thorn; 27-02-2021, 14:36.Comment
-
Но явно в доста ограничен район, защото в останалите части на света не е така, а и първичната непоносимост към лактозата (т.е. тази, която не се дължи на заболяване, а естествено се появява с възрастта) в момента е най-разпространения ензимен дефицит в света. На фона на което масовото потребление на мляко и млечни продукти е донякъде странно.Thorn написа Виж мнение
Гладът обаче е бил обичаен и повсеместно разпространен, така че едва ли той в случая е основния инструмент на естествения отбор. По-скоро може би е водата. Например може да са оцелявали и да са давали потомство хората, способни да пият мляко в някакъв безводен район, или пък със замърсени водоизточници.Човешката глупост е безпределна, защото разумът му е неограничен!Comment
-
В Европа не е имало проблем с водата, но е имало дълги зими, в които е трябвало да ядеш запаси. Т . е. сирене. В тропиците и в Източна Азия не е имало такава сезонност, а в екстремния Север обитателите са се справяли по своите си екстремни начини. И без това в Гренландия или северен Сибир крави не живеят. Но нямам представа северните елени доят ли ги?Обикновен лаик написа Виж мнениеComment
-
Оказа се, че понякога ги доят, но надоят е микроскопичен в сравнение с кравите и овцете.
Comment
-
Чакай сега. В сирената, особено отлежалите, има много по-малко лактоза отколкото в млякото. Така че, възрастни хора, които генерират малки количества лактаза могат да ги консумират. Същото май се отнася и за българското кисело мляко - факт е, че то се е превърнало почти в национална храна в Япония, където лактозопоносимите са около 30%...Thorn написа Виж мнение
Лактозопоносимите хора са имали това предимство, че са можели да мигрират по-лесно и не са зависили толкова силно от плодородието на земите, които пресичат, стига да си водят стадата от дребен рогат добитък.Last edited by Изчезнал Безследно; 28-02-2021, 09:29."Culture is roughly everything we do and monkeys don't."
FitzRoy Somerset, 4th Baron RaglanComment
-
Някъде гях чел, че дори безимотните селяни са гледаши крава. Или две бедни семейства са се комбинирали, за да гледат една крава. Явно е било критично за оцеляването.This is my signature. There are many like it but this one is mine.Comment
-
Крава трудна работа, но всички са имали кози. "Козата е кравата на бедняка".Comment
-
Да, като ефективност козите са по-подходящи. Другото е че млечните продукти не са особено трайни и не са имали избор. Дето се вика “имаш крава - пиеш мляко”. А това с безимотните селяни ми направи впечатление, защото ми е трудно да си представя, как бедно семейство, което няма собствена земя, е успявало да изхрани крава през зимата. През лятото ясно - Манорите са имали някакви общи пустеещи земи за дъводобив, паша и т.н. Но зимата дето в Европа понякога може да удари 6 месеца...Thorn написа Виж мнениеThis is my signature. There are many like it but this one is mine.Comment
Comment