Горната теза е силно дискусионна. Дрязги и делби има между почти всички съседи, такова е естеството на историческото развитие. А в контекста на последните десетилетия, има една друга световна империя, която е зейнала да гълта още и още (икономически зони на влияние и експлоатация), но нея напират да уважаваме, а конкретната за която пишеш, в момента е тотално оплюта в нашите медии, а в геополитически аспект е в отбрана и от нея се късат парчета. Така че ако може да не намесваш политиката, понеже винаги може да се кажат много верни неща в защита и на двете тези.
А по другия въпрос, отново нека не смесваме понятията уважение и благодарност. Уважението се печели и не се наследява, но благодарността трае, докато е жива паметта за събитието.
А по другия въпрос, отново нека не смесваме понятията уважение и благодарност. Уважението се печели и не се наследява, но благодарността трае, докато е жива паметта за събитието.
Благодарни сме на оная Русия и по-точно на загиналите руски бойци. Толкова.
Съответно старателно избягва каквото и да е споменаване на всичко руско около празника - например речи на президент, премиер, статуси в социални мрежи и т.н. Ако незапознат ги слуша/чете, изобщо няма да вдене за какво иде реч - при това тенденцията градира последните години. Грозна и просташка ситуация, очеизвадна, за който има очи. 
Comment