If this is your first visit, be sure to
check out the FAQ by clicking the
link above. You may have to register
before you can post: click the register link above to proceed. To start viewing messages,
select the forum that you want to visit from the selection below.
Откъде идва твърдението, че е с нисък ресурс? За "ненадеждността" няма и да спомена, надеждността е априорен фактор при военните машини.
Да дам своя принос за отплесването на темата. Военните камиони или автомобили може и да са много надеждни. По-сложната техника - не толкова. Първо мислех да дам за пример изтребителите с техните смешни ресурси - да речем, за МиГ-29М (понеже изскочи като един от първите резултати при търсене на МиГ-29, а не ми се търсеше повече) пише, че ресурсът на планера е 2500 часа, а на двигателя - 1200 - 1400 часа (https://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%9C...D0%93-29%D0%9C ). Но все пак самолетите работят в коренно различни условия и не са уместен пример.
Първият пример за танкове, на който попаднах, бе http://studopedia.su/15_172636_zakon...ii-mashin.html
Цитирам избирателно, може да се види пропуснатото, пък дали да вярва на тези данни, всеки сам си решава:
Наибольшее количество полных отказов у танков Т-64Б, Т-72Б, Т-80Б приходится на силовую установку и ходовую часть.
Значительное количество полных отказов силовой установки танков Т-80Б, Т-80У происходит при наработке двигателя 240-300 моточасов.
Средняя наработка до первого отказа составляет: у танков Т-72Б - 445 км; Т-64Б - 510 км; у БМП-2 - 854 км.
У серийных образцов БТВТ, находящихся на вооружении определенное время и производивших средний ремонт, средний ресурс до выхода в капитальный ремонтраспределяется по закону Вейбулла и характеризуется следующими величинами:
у Т-80Б - 13720 км; у Т-72Б - 13365 км; у БМП-2 - 16300 км;
Имам, даже вече го написах преди няколко поста, когато отговарях на Динайн на същият въпрос. Всяка крайпътна спирка и капанче, ще има на повечето паркоместа и бустер. Реално един стига за две паркоместа. Сега като спреш да ядеш шкембе на Предела, колата ти си седи. В нашият случай ще се зарежда докато ти нагъваш
А докато спираш и нагъваш, някой келеш взима, че ти вади зарядното, а на мястото му слага един мост И чао рагаци и бамбини.
Иначе и аз съм привърженик на електрическите коли, но вероятно има още много неща за доработване
Не видях нито ред за ресурса на въпросния двигател. А пък връзката с руската техника съвсем ми убягна...
Изобщо не съм се опитвал да оценявам ресурса на този двигател. Ти написа "надеждността е априорен фактор при военните машини", аз го изтълкувах като "военните машини са много надеждни". И показах, че масови, серийно произвеждани военни машини не са "много надеждни", поне ако ги сравняваме с аналогични граждански (макар че, ако трябва да съм честен, нямам никаква идея каква е надеждността на верижните трактори, да речем).
Дори и да решим, че руските бронирани машини са в пъти по-ненадеждни от аналогичните американски - за чиято надеждност нямам представа, понеже ме мързеше да търся данни за нея - картината не е особено радостна.
Ако се върнем на електрическите коли - вчера покрай мен мина някаква Kia. Много ме изкефи, чуваше се само пищенето на инвертора или каквото там използват за регулиране на оборотите. И шумът от гумите. Предполагам, че в Tesla дори и пищене не се чува. По едно време май имаше една паркирана наоколо (но може и да бъркам), но не съм я виждал в движение.
За България обаче проблемът е още по-голям, защото дори в градовете няма къде да зареждаш. А като се има предвид, че по-голямата част от градското население живее в блокове и кооперации без гаражи, зареждането за частно лице е 'мисията невъзможна'.
Друг е въпросът, че аз продължавам да смятам, че чисто финансово няма особен смисъл при текущите цени и годишен пробег от средния градски европеец. А при значително по-ниските цени на бензина в Щатите Ник показа, че и там няма кой знае колко смисъл.
Един от факторите за конкурентоспособността на електрическите автомобили е възможността зареждането им да отнеме не повече време от това при обикновените автомобили с газ, бензин или дизел. Капацитетът за съхранение на батериите се подобрява, но електрическата мрежа не е в състояние да издържи на зареждането на хиляди автомобили едновременно. Това е особено проблематично в случая с ултра-бързото зареждане. Изследователи от EPFL са намерили решението: междинно съхранение.
Нужна е минута и половина, за да се сипе достатъчно гориво в резервоара на дизелов автомобил, за да може да измине 1 000 км. След като бъде зареждана за същото време, най-добрата електрическа кола ще може да измине шест километра. Единственият начин да се направи процесът на зареждане по-бърз е да се увеличи потокът от енергия. Ала такъв бърз пробив ще изисква 4.5 MW, което може да срине електрическата мрежа.
Ниско или средно напрежение
„Разработихме система за междинно съхранение“, каза Алфред Рюфер, изследовател в лабораторията за промишлена електроника при EPFL. “‘С този буфер за съхранение зарядните станции могат да бъдат изключени от мрежата, като в същото време осигуряват високо ниво на заряд за електромобилите“.
Това може да стане с помощта на мрежа с ниско напрежение (използваната за нуждите на електроенергия за жилищата) или мрежа средно напрежение (използвана за регионално разпределение на енергия), което значително намалява необходимата инвестиция.
Междинното съхранение се постига с помощта на литиево-желязна батерия с размерите на транспортен контейнер, която постоянно се зарежда с най-ниско ниво на мощност на мрежата. Когато електрическа кола дойде и се нуждае от бързо зареждане, батерията-буфер незабавно прехвърля електрическа енергия към превозното средство. Мрежата не се натоварва.
За да докажат, че системата функционира, изследователите на EPFL са изградили демонстрационна инсталация заедно със своите партньори от Швейцарската федерална лаборатория по материалознание и технологии (EMPA), Швейцарския федерален технологичен институт в Цюрих (ETHZ) и Бернския университет за приложни науки. Демонстрационният център се състои основно от колесар, на който е монтирана междинната акумулаторна батерия. Тя черпи енергия от мрежата с ниско напрежение. В рамките на около 15 минути тя осигурява 20 до 30 кВтч, необходими за зареждането на батерията на стандартна електрическа кола. „Нашата цел бе да слезем под психологическия праг от половин час. Но има място за още подобрение“, заяви Масимилиано Капезали, заместник-директор на Енергийния център, който координира проекта.
Определяне на капацитета на утрешните зарядни станции
Интересно в тази концепция е фактът, че тя може да се използва, за да се определи от колко капацитет ще се нуждаят бъдеще зарядни станции за електромобили. Бензиностанциите на миналия век постепенно ще отстъпят пред електрическите зарядни станции. И точно както собствениците на бензиностанции трябваше да преценяват колко големи резероари са им необходими за съхраняване на гориво, бъдещите доставчици на електрическа енергия ще трябва да изчисляват необходимия капацитет за буферно съхранение. За да им помогнат в тази задача, учените са разработили уравнение, което изчислява редица фактори и параметри, включително статистически данни за трафика на даден участък от пътя, приблизителен брой на електрическите автомобили, капацитет за зареждане на батериите, потребност от зареждане и др.
Симулациите, които се основават на реални цифри от френскоговорящата част на Швейцария, показват, че сценарият е напълно реалистичен. Една станция, способна да зарежда бързо 200 коли на ден, ще трябва да има междинен капацитет от 2.2 MWh за съхранение. По отношение на обема това отговаря приблизително на четири транспортни контейнера.
„Електрическите автомобили ще променят навиците ни – това е е ясно – и в бъдеще ще има няколко вида системи за зареждане – например домашни системи за бавно зареждане и публично достъпни системи за бързо зареждане при пътувания на дълги разстояния – и всички те ще функционират паралелно“, каза д-р Капезали.
И показах, че масови, серийно произвеждани военни машини не са "много надеждни", поне ако ги сравняваме с аналогични граждански (макар че, ако трябва да съм честен, нямам никаква идея каква е надеждността на верижните трактори, да речем).
Хм, би ли посочил трактор който вдига 70 или който може да се движи с 35 по пресечена местност и при това да тежи 50-80 тона?
Сега пък и буферни батерии на станциите... На по-натоварените бензиностанции минават хиляди коли на ден. Екологията и икономията на цялата схема все повече се отдалечава.
Иначе Амазон като пъхне Теслата в контакта и ще спре тока на целия квартал
"No beast so fierce but knows some touch of pity."
"But I know none, and therefore am no beast."
(Richard III - William Shakespeare)
Ако издържат само 200-300 км и пътуват по пътя от София до Варна или Бургас - какво ще стане, ако и да са си заредили колите? Гигантско задръстване по пунктовете за зареждане. По магистралата извън сезона се движат много коли. В сезона е постоянен поток, магистралата е пълна. Имаш ли идея какво ще стане
А у нас и не са кой знае какви разстоянията. В САЩ обаче ситуацията е друга, разстоянията са големи, станциите ще трябва да са много и доста начесто.
Разбира се, докато колите станат масови може да се измисли какво ли не, някой технологичен пробив, но за момента замяната на колите с ДВГ с тези с електрически двигател изглежда като рецепта за катастрофа.
Евентуално може да се появи ниша за допълнителни батерии от типа на алуминий въздушните. И днес са в производство. Алуминий въздушна батерия с размерите на монтираните в момента в електромобилите има капацитета да направи 1000 километра пробег. Така че една малка допълнителна батерия в багажника сигурно ще е способна да увеличи пробега на електромобила поне двойно.
Но принципно не виждам защо ще има задръстване по пунктовете за зареждане. Предвид факта че системата за зареждане се ограничава до един малко по-усложнен разклонител. По-големия проблем би бил капацитета на паркингите. Който съществува и днес. Та ако има достатъчно паркингова площ, вероятно ще има достатъчно зарядни станции.
Comment