@Голъм
Не, разбрах те много точно според това което добави. Интересува ме точно колко отдавна е било това. Защото Real-D e сравнително нова технология - http://en.wikipedia.org/wiki/Real-D и е възможно да си ходил на прожекции с по-стара технология. 3D прожекциите досега не са станали mainstream именно заради проблемите с главоболието, които са били присъщи на по-старите технологии. Иначе стереоскопични филми има от много много отдавна (буквално от зората на киното) - http://en.wikipedia.org/wiki/3-D_film . Тъй като съвременната технология позволява да се гледат дълги филми в 3D без странични ефекти (Аватар е 2 часа и половина), 3D прожекциите ще стават все по-масови.
И това си е съвсем по темата. Част от революционността на Аватар според мен е именно в това, че той е първият BFM който е правен и оптимизиран за 3D прожекция. Мисля, че е съществено до каква степен е успял по тази точка. Според бокс офиса и реакциите на "широките народни маси", тази степен е доста висока. Аватар на практика пробива пътя за 3D да стане масово. Бъди сигурен, че всички касови режисьори в момента мислят усилено дали следващия или чак по-следващия им филм ще бъде в 3D
Чисто технологично, виждам голямо нежелание тук да се осмисли "какво толкова му е революционното". Едното нововъведение е системата, която свързва реалната камера с виртуалната и позволява в реално време да се поставят актьорите във виртуалната среда, да могат лесно да взаимодействат с нея, а режисьора да може просто да обикаля на снимачната площадка и да вижда на момента какво ще излезе накрая ако завърти камерата насам или натам. Това е много по-близо до класическата идея за виртуална реалност от каквото и да е досега.
Другото нововъведение, на което май не се обръща такова внимание, но е не по-малко съществено, е новата система за "performance capture" (а не просто "motion capture" както досегашните). Тя позволява, по думите на Cameron, 95% от, ъъ, цялостната актьорска игра, да бъде дигитализирана. Как точно се измерва едно човешко изражение в проценти е отделен въпрос, но така или иначе дигиталните герои във филма са много много по-истински от всичко досега. В едното интервю, което съм пуснал в по-преден пост, Cameron го обяснява много добре. Същественото е, че в досегашните системи актьорът си върши работата и в последствие аниматорите вземат данните и следва един дълъг процес на донагласяне докато се получи задоволителен резултат. Т.е. финалния резултат е смес от актьора и аниматорите. Системата на Cameron е точно обратното. Първо се изгражда много детайлен модел на лицето на актьора с всички съществени мускули (т.е. виртуалния им еквивалент, не става дума за точна биологична симулация) като всеки от тях има "тегло", което определя колко точно се деформира кожата и колко се движат костите при активирането му. Другата част от системата е малка камера, която се носи от актьора и е монтирана така, че снима лицето му/и непрекъснато, което позволява много повече свобода и "естественост". Следва дълъг процес на донагласяне, докато стане така, че това което показва дигиталното лице на екрана в момента, в който дадения актьор го изиграе, е 100% идентично с реалното изражение. Без доизкусуряване в последствие. И от там нататък просто се снима и всичко работи естествено. След като прочетох за това / гледах филма отново и внимавах повече / осмислих, уважавението ми към Cameron нарастна много. Става дума за поставяне на актьора на първо място, за наистина сериозно усилие в посока подчиняване на технологията (сравнете филмите на Лукас или на Майкъл Бей, където е точно обратното). Не знам, аз си мисля, че всеки любител на киното трябва да се радва на такова развитие. Не е ли актьорската игра все пак това, което движи всеки филм?
Cameron определено демонстрира много по-зряло отношение към CGI отколкото всички останали до момента. Не само това, ами и в процеса на работа е поканил и Питър Джаксън, и Лукас, и Спилбърг да видят какво прави и как го прави. Цялостния ефект от всичко това ще бъде (надявам се) качествено повдигане на цялата индустрия.
Иска ми се да свършим с клишираността на сценария. Новият ми Любим Сайт на Седмицата има детайлен списък с всички клишета във филма - http://tvtropes.org/pmwiki/pmwiki.php/Film/Avatar и следното според мен е прекрасно обобщение:
* This movie has become very polarizing, with one group thinking that it was an excellent piece showing how humans need to care more for the environment, and the best thing since sliced bread, and another group thinking it dropped too big of an anvil on the heads of the viewers, had a flimsy plot, and poorly developed characters. Both groupss seem to agree that the special effects were spectacular, though.
* There is a third group. Those who went to see the archetypal-plot, passable-acting, formulaic message, entertaining backstory, glorious visuals, and battle scenes the likes of which God has never seen, and were utterly satisfied.
* What about a group that wanted the aliens to be even remotely alien instead of Native American stereotypes? They got District9.
Аз съм във втората, третата и четвъртата група едновременно.
Така че наистина, следващо мнение от типа на "гледах гадно пиратско копие снимано с камера в киното на 14" монитор на компютъра си и мисля, че е много тъп" ще трия директно. Боже, та още в началото когато "корпоративната гад" обяснява, че редкия минерал, който са отишли там да добиват, се нарича unobtanium (трудно ми беше да не се разхиля , ми беше пределно ясно точно колко оригинален ще е сюжетът. Важното обаче е че Аватар работи с клишетата толкова качествено, че са достатъчно автентични. Прочее, както се вижда в горния списък, доста от клишетата са избегнати или обърнати с главата надолу. Например финалната битка, колкото и да протестира Даниц, според мен беше много реалистична и добре обмислена, разбира се изключая най-финалния deus ex machina, който спаси сините (и който разбира се очаквах). Определено не беше ewoks vs stormtroopers. Отново да подчертая, говорим за касов фентъзи филм, знаете какви са стандартите на жанра. Аватар е на светлинни години от новите Star Wars или Transformers (бля!) например като вътрешна логика, кохерентност и пр.
Сериозна дискусия върху филмовото послание разбира се ще е на място в темата, макар че наистина не мисля, че имаме какво ново да си кажем.
Искаше ми се да пиша и за това че не става дума просто за "зрелище", а за цялостно преживяване, друг път че стана много.
Само визуално сакат човек може да напише такава глупост.
Не, разбрах те много точно според това което добави. Интересува ме точно колко отдавна е било това. Защото Real-D e сравнително нова технология - http://en.wikipedia.org/wiki/Real-D и е възможно да си ходил на прожекции с по-стара технология. 3D прожекциите досега не са станали mainstream именно заради проблемите с главоболието, които са били присъщи на по-старите технологии. Иначе стереоскопични филми има от много много отдавна (буквално от зората на киното) - http://en.wikipedia.org/wiki/3-D_film . Тъй като съвременната технология позволява да се гледат дълги филми в 3D без странични ефекти (Аватар е 2 часа и половина), 3D прожекциите ще стават все по-масови.
И това си е съвсем по темата. Част от революционността на Аватар според мен е именно в това, че той е първият BFM който е правен и оптимизиран за 3D прожекция. Мисля, че е съществено до каква степен е успял по тази точка. Според бокс офиса и реакциите на "широките народни маси", тази степен е доста висока. Аватар на практика пробива пътя за 3D да стане масово. Бъди сигурен, че всички касови режисьори в момента мислят усилено дали следващия или чак по-следващия им филм ще бъде в 3D
Чисто технологично, виждам голямо нежелание тук да се осмисли "какво толкова му е революционното". Едното нововъведение е системата, която свързва реалната камера с виртуалната и позволява в реално време да се поставят актьорите във виртуалната среда, да могат лесно да взаимодействат с нея, а режисьора да може просто да обикаля на снимачната площадка и да вижда на момента какво ще излезе накрая ако завърти камерата насам или натам. Това е много по-близо до класическата идея за виртуална реалност от каквото и да е досега.
Другото нововъведение, на което май не се обръща такова внимание, но е не по-малко съществено, е новата система за "performance capture" (а не просто "motion capture" както досегашните). Тя позволява, по думите на Cameron, 95% от, ъъ, цялостната актьорска игра, да бъде дигитализирана. Как точно се измерва едно човешко изражение в проценти е отделен въпрос, но така или иначе дигиталните герои във филма са много много по-истински от всичко досега. В едното интервю, което съм пуснал в по-преден пост, Cameron го обяснява много добре. Същественото е, че в досегашните системи актьорът си върши работата и в последствие аниматорите вземат данните и следва един дълъг процес на донагласяне докато се получи задоволителен резултат. Т.е. финалния резултат е смес от актьора и аниматорите. Системата на Cameron е точно обратното. Първо се изгражда много детайлен модел на лицето на актьора с всички съществени мускули (т.е. виртуалния им еквивалент, не става дума за точна биологична симулация) като всеки от тях има "тегло", което определя колко точно се деформира кожата и колко се движат костите при активирането му. Другата част от системата е малка камера, която се носи от актьора и е монтирана така, че снима лицето му/и непрекъснато, което позволява много повече свобода и "естественост". Следва дълъг процес на донагласяне, докато стане така, че това което показва дигиталното лице на екрана в момента, в който дадения актьор го изиграе, е 100% идентично с реалното изражение. Без доизкусуряване в последствие. И от там нататък просто се снима и всичко работи естествено. След като прочетох за това / гледах филма отново и внимавах повече / осмислих, уважавението ми към Cameron нарастна много. Става дума за поставяне на актьора на първо място, за наистина сериозно усилие в посока подчиняване на технологията (сравнете филмите на Лукас или на Майкъл Бей, където е точно обратното). Не знам, аз си мисля, че всеки любител на киното трябва да се радва на такова развитие. Не е ли актьорската игра все пак това, което движи всеки филм?
Cameron определено демонстрира много по-зряло отношение към CGI отколкото всички останали до момента. Не само това, ами и в процеса на работа е поканил и Питър Джаксън, и Лукас, и Спилбърг да видят какво прави и как го прави. Цялостния ефект от всичко това ще бъде (надявам се) качествено повдигане на цялата индустрия.
Иска ми се да свършим с клишираността на сценария. Новият ми Любим Сайт на Седмицата има детайлен списък с всички клишета във филма - http://tvtropes.org/pmwiki/pmwiki.php/Film/Avatar и следното според мен е прекрасно обобщение:
* This movie has become very polarizing, with one group thinking that it was an excellent piece showing how humans need to care more for the environment, and the best thing since sliced bread, and another group thinking it dropped too big of an anvil on the heads of the viewers, had a flimsy plot, and poorly developed characters. Both groupss seem to agree that the special effects were spectacular, though.
* There is a third group. Those who went to see the archetypal-plot, passable-acting, formulaic message, entertaining backstory, glorious visuals, and battle scenes the likes of which God has never seen, and were utterly satisfied.
* What about a group that wanted the aliens to be even remotely alien instead of Native American stereotypes? They got District9.
Аз съм във втората, третата и четвъртата група едновременно.
Така че наистина, следващо мнение от типа на "гледах гадно пиратско копие снимано с камера в киното на 14" монитор на компютъра си и мисля, че е много тъп" ще трия директно. Боже, та още в началото когато "корпоративната гад" обяснява, че редкия минерал, който са отишли там да добиват, се нарича unobtanium (трудно ми беше да не се разхиля , ми беше пределно ясно точно колко оригинален ще е сюжетът. Важното обаче е че Аватар работи с клишетата толкова качествено, че са достатъчно автентични. Прочее, както се вижда в горния списък, доста от клишетата са избегнати или обърнати с главата надолу. Например финалната битка, колкото и да протестира Даниц, според мен беше много реалистична и добре обмислена, разбира се изключая най-финалния deus ex machina, който спаси сините (и който разбира се очаквах). Определено не беше ewoks vs stormtroopers. Отново да подчертая, говорим за касов фентъзи филм, знаете какви са стандартите на жанра. Аватар е на светлинни години от новите Star Wars или Transformers (бля!) например като вътрешна логика, кохерентност и пр.
Сериозна дискусия върху филмовото послание разбира се ще е на място в темата, макар че наистина не мисля, че имаме какво ново да си кажем.
Искаше ми се да пиша и за това че не става дума просто за "зрелище", а за цялостно преживяване, друг път че стана много.
AggressiveRefrain написа
Виж мнение
Comment