If this is your first visit, be sure to
check out the FAQ by clicking the
link above. You may have to register
before you can post: click the register link above to proceed. To start viewing messages,
select the forum that you want to visit from the selection below.
Как ти се стори тая книга на Еко? Доста хора я определят като слаба, но на мен ми се струва, че това е поредния добре подбран сюжет.
А за иврита ми е любопитно - маса евреи не знаят този език като хората или въобще не искат да го знаят и го учат цял живот та папата да го знае. Хм :sm186:
В началото съм на "Морската карта" на Артуро Перес-Реверте. А иначе наскоро прочетох "Баудолино" на Умберто Еко.
Реверте не ми допадна. Еко е интелектуално предизвикателство за всеки човек. Преди време прочетох една от първите му книги - "Как да напишем дипломна работа" - определено много полезно и практично четиво.
На мен лично "Баудолино" ми допадна. Не знам защо толкова я критикуват. Аз лично нищо не разбирам от семиотика и от многотомните анализи, които се правят на книгите на Еко. Всички произведения на Еко съм се старал да чета преди всичко като приключенско четиво или като приказка, като повече съм се оставял на подсъзнателното настроение, което създават, а не толкова да се стремя да разгадая символа на всяка дума или образ в тях. Затова и винаги съм изпитвал удоволствие от четенето им...
За Перес-Реверте засега нищо не мога да кажа, тъй като съм още в началото на книгата.
Я да се включа по въпроса (като един от критиците на точно този роман на Еко във форума ) - това, което на мен не ми допадна в този роман е, че всичко бе някак твърде познато, твърде много се плъзгаше по ерудираността и нео ставяше място за почти нищо друго. А втората част на романа бе почти изцало вариация на определени средновековни митове, които така или иначе познавах и от преди. Може би ме разочарова (защото очаквах повече). Този роман ми иде като повторение, а не това е нещото, което очаквам от роман на Еко . То между другото има една такава тенденция, поне за мен, в неговите романи - че интересността и качеството им деградират с времето ("името на розата" и "Махалото..." са върховете - "Островът..." и "Баудолино" са спад). От първият му роман към последните сякаш постепенно живецът се губи и остава ерудираността (която сама по себе си, заедно със склонността към рекомбиниране и почти вариации, е достатъчна за да бъде романът интересен).
Извинявам се, но явно ще съм единствената, която ще критикува Еко.
Баудолино ме разочарова, просто след Махалото /велика книга/ Баудолино беше твърде достъпен, нямаше интелектуалното предизвикателство на първите му книги, а аз очаквам от Еко да ме кара да мисля, да търся, да изледвам кое къде и какво е скрил. В последното му творение има разбира се игра на думи или цитати, но те са много достъпни и неинтересни. Дори ерудираността на автора не е на ниво. Ако не бях сигурна в обратното, бих казал, че Баудолино е първата, а Махалото следваща книга. Еко деградира според мен.
"Pressй; fortement sur ma droite, mon centre cède, impossible de me mouvoir, situation excellente, j'attaque." Осмелих се. Осмелявам се. Докрай. И си плащам за това. Не се пазаря.
Извинявам се, но явно ще съм единствената, която ще критикува Еко.
Е, с този си пост ме зарадва, че аз не съм единственият критик на Еко в рамките на форума . Общо взето съм съгласен с критиката ти - бих добавил, че и "острова на предишният ден" за мен бе също разочарование, макар и не толкова голямо, колкото "Баудолино". Въобще от "Махалото..." насам сякаш деградират способностите му да ни кара да мислим и премисляме книгите му с години след като сме ги прочели...
Явно сме писали едновременно Всъщност не съм критик на цялото творчество на Еко, само на онова, което е написал след Махалото...Просто, ако не беше написано името на автора, никога не бих казала, че е негова книга. Романът е интересен, няма спор, но не е това, което се очаква от създателя му. Ох, не се изказвам добре, но мисля, че се разбираме
"Pressй; fortement sur ma droite, mon centre cède, impossible de me mouvoir, situation excellente, j'attaque." Осмелих се. Осмелявам се. Докрай. И си плащам за това. Не се пазаря.
Еми то и аз ще се присъединя към вас тогава И за мен Баудолино беше леееко разочарование, наистина липсваше някак си многопластовост (поне мисловна такава, митологичната и символичната си е налице). Но пък и какво толкова се тръгнали да го разкъсваме, в крайна сметка и Еко е човек, и на него му е позволено да допуска грешки и да има слаби книги А и какво означава слаби - четивността не е намаляла поне според мен само липсва скрития зад нея дълбок смисъл от по-ранните книги. И в тоя ред Розата аз я нареждам определено над всичко друго каквото съм чел, Махалото идва след нея. Интересно наистина какви са най-ранните му творби, например онова за дипломната работа дето беше споменато по-горе.
XV mile the sea brode is
From Turkey to the Ile of Rodez...
Интересно наистина какви са най-ранните му творби, например онова за дипломната работа дето беше споменато по-горе.
Това за дипломната работа не ми е попадало, но останалите му неща съм ги прехвърлял (заради следването, нямаше как (пък и доста се бях увлякъл по таз пуста семиотика )) и мога да кажа едно нещо - очевидно не са романи . Донякъде са интересни, но не бих казал, че притежават многопластовостта на романите му (както изяснихме - говорим за "Името..." и "Махалото..."). Все пак става въпрос за учебни пособия и допълнения към тях. Виж, има интересни статии (попадал съм на една-две), но в момента не мога да се сетя за нещо конкретно (докато романите му достатъчно често са в главата ми дори и без да съм ги препрочитал наскоро).
Ако не се лъжа първата книга на Еко е неговата теза - Проблемът за естетиката при Тома Аквински или нещо от сорта.
После има издания за изкуството на Средновековието, аз съм чела Art and Beauty in the Middle Ages, както и една литературна критика на творчеството на Джойс - Le poetiche di Joyce.
Освен семиотиката му, издава и философски трудове.
Това, което според мен си заслужава да бъде прочетено е Postille al nome della rosa/Reflections on the Name of the Rose, Границите на интерпретацията и Six Walks in the Fictional Woods. Както и библиографията на книгите, цитирани, споменати или интерпретирани от него в Махалото. Около 1 500 заглавия са, ако решите да ги четете, запасете се с многооо търпение и кураж.
"Pressй; fortement sur ma droite, mon centre cède, impossible de me mouvoir, situation excellente, j'attaque." Осмелих се. Осмелявам се. Докрай. И си плащам за това. Не се пазаря.
Като заговорихме за Еко, някой чел ли е последната му книга, "Мистериозният пламък на кралица Лоана" ?
"Pressй; fortement sur ma droite, mon centre cède, impossible de me mouvoir, situation excellente, j'attaque." Осмелих се. Осмелявам се. Докрай. И си плащам за това. Не се пазаря.
Comment