Какво четеш в момента

[Zalmoxis]

Току-що започнах да я чета, така че още не съм наясно с подробностите! Книгата се казва "Война ЗА Холандия" защото става въпрос за съществуването на Холандия като отделна политическа единица, за династични борби, както и за вътрешната "война" за централизация между графовете от една страна и всички останали от друга - благородници, градове и т.н. Да, Холандия е била част от Свещената римска империя. След подялбата на Франкия първо е била част от Лотарингия, след нейното разпадане от херцогство Долна Лотарингия, в един момент херцогството е погълнато от новата германска империя, след неговото разпадане е просто една от множеството територийки в СРИ, което обаче нищо не значи, защото периодът е изключително хаотичен и централна власт няма. Холандия всъщност възниква като част от т.н. банална революция и съвсем постепенно започва да се обособява като нещо отделно от Западна Фризия, която е главно географско понятие. Та, графовете воюват главно с фризите (Холандия се разширява главно за тяхна сметка), с фламандците за Зеландия и с Утрехт. До бургундско-хабсбургския период Ниските страни са част или от Франция, или от СРИ, но това не им пречи да живеят в своя собствен малък свят .

[von Danitz]

За отправна точка е супер, благодаря! Като прочетеш нещо интересно, не забравяй да споделиш!

[Zalmoxis]

Благодаря, сигурен съм, че ще изскочат доста неща!

Между другото, за тези, които не знаят какво е това банална революция, в нея няма нищо банално - местни вождове узурпират монархическите прерогативи ("банус") в дадена област (данъци, мита, ползване на мелници, фурни и т.н.), възползвайки се от властовия вакуум по времето на разпада на империята на Каролингите (9-10 век). Първите графове на Холандия са били изключително брутални копелета - организират клане на предишните паразити (датски викинги), тероризират мирното население, бият широки коалиции и пречупват волята на императорите, които за награда узаконяват статута им. Хватката над местните са стягали като са строели замъци и са въоръжавали конници ("милитес"). Средновековната куртоазия е измислена тъкмо за опитомяването на тази свръхагресивна класа, а също и феодализмът в тесния смисъл на думата. Феодализмът е монархическият отговор на баналната революция - кралете са използвали метода на моркова и тоягата, но предвид съотношението на силите тогава морковът често е бил доста по-голям от тоягата. Класическият пример е предаването на Нормандия от Шарл Простовати на викинга Роло през 911 г., което през първите 150 години е сработило доста добре.

[Guy de Mont Ferrand]

След подялбата на Франкия първо е била част от Лотарингия, след нейното разпадане от херцогство Долна Лотарингия, в един момент херцогството е погълнато от новата германска империя, след неговото разпадане е просто една от множеството територийки в СРИ, което обаче нищо не значи, защото периодът е изключително хаотичен и централна власт няма.

Е да, ама не. Или според мене не е така. Принадлежността на по-голямата част от днешните холандски територии към Свещената Римска империя до голяма степен затруднява амбициите на силните фландърски графове и им пречи да анексират териториите. Което нямаше да е чак такъв проблем, ако не трябваше да поемат двоен васалитет за земите си. И при все това виждаме как в Белгия до днес има фламандско малцинство, т.е. германоезично срещу романоезично - валонците. Дали уж фиктивния статус на холандските земи като част от СРИ не им помага да се обособят в самостоятелна държава за разлика от фламандците? Ще кажете, че има и други причини, че фламандците също са били част от СРИ, но дали границите нямат изобщо никакво значение в случая?

[Zalmoxis]

От 17-те провинции само Артоа и Фландрия са били част от Франция, а останалите 15 са били в СРИ. Фландрия пък е единствената част от средновековна Франция, която не е част от днешна Франция. Не съм толкова запознат с фламандската история, затова не знам как точно са се развили езиковите взаимоотношения там, но мога да предположа защо нидерландският е оцелял. От една страна, Фландрия е била най-богатата провинция в Европа до Осемдесетгодишната война и градовете сигурно яростно са защитавали привилегиите си. От друга страна, до Революцията населението навсякъде във Франция е говорело на своя език, без значение дали е бил романски или не. Фландрия е отделена от Франция от бургундските херцози и както знаем, става част от Хабсбургските владения след смъртта на Шарл Безразсъдни. По това време френският дори не е бил официален език във Франция. Но пък Хабсбургите са използвали френскоговорящи администратори в своите владения.

Днес фламандците всъщност са мнозинство в Белгия, но френскоговорящите постепенно ги избутват от към Брюксел. Те в днешно време не са и валонци даже, ами идват от целия свят. Това е истинската заплаха за нидерландския език в Белгия.

Мисля, че това, което е защитило фламандците, че и холандците, е мощната Хабсбургска монархия, а не точно СРИ. При все че французите са били сериозно притеснени от Хабсбургите, все пак са успели да оръфат владенията им - Арас, Камбре, Лил и т.н. все от Хабсбургите са ги взели. Според мен Елзас и Лотарингия са ги взели с доста по-малки усилия (Лотарингия я анексират от раз), а за Ниските страни кой знае колко по-големи мераци са имали. През 1672 Луи XIV организира коалиция с Англия и Мюнстер срещу холандската република и французите абсолютно размазват холандците (минават направо през Белгия напълно безпрепятствено, защото императорът не участва). Ако СРИ не беше доминирана от силните Хабсбурги, ами от някоя от малките династии, мисля, че Франция днес щеше да е доста по-голяма. Нали и Карл V се беше опитал да направи нещо, но без успех - Империята сама по себе си недей да я търсиш за нищо.

Виждам, че съм се отплеснал да говоря за вечния враг Струва ми се, че конфликтите между холандците и фламандците са били на съвсем локално ниво и то за нещо, което е било буферна зона между тях, а не за централните им земи, но още не съм стигнал дотам в книгата.

Още един пример за границите - бургундските херцози като такива уж са били васали на Франция, но въпреки това императорът не им е попречвал да купуват/наследяват/завладяват земи вътре в СРИ, макар че са били много по-мощни от предишните графове на Фландрия (до времето на Шарл Безразсъдни, разбира се, но той затова така се казва).

Сетих се за още нещо (вината е твоя, защото въпросът ти е много общ ). Това, че Белгия и Нидерландия днес са отделни страни, няма нищо общо със Средновековието. През първата половина на 16 век Хабсбургите окончателно окончателно обединяват Ниските земи и са на път да ги превърнат в унитарна държава, но протестантската Реформация и католическата реакция срещу нея значително засилват съпротивата срещу тях. Днешните граници между Белгия и Нидерландия са формирани в голяма степен от фронтовата линия между холандската република и Испания по време на Осемдесетгодишната война (с изключение на Лимбург). Всички холандскоговорящи провинции са поддържали бунтовниците, само че испанците превзели Фландрия, а бунтовниците са били прекалено слаби, за да ги изгонят оттам.

[von Danitz]

Тя, Франция си става голяма на север, но при Наполеон. Това е голям проблем... за Англия, и на която Белгия и Нидерландия дължат, до голяма степен, сегашното си картографско разпределение. Луи Х²V е взел каквото е било възможно, (дето викаш, оръфал) във Войната на Деволюцията, по-скоро би трябвало да е на деволюциите, т.е. особеното право на Брабант, за наследяване. Децата от първия брак получават всичко. Луи претендира от името на съпругата си, която се е отказала от права, но срещу компенсация, която никога не е получила.

През 1830 Франция се надига още един път, вече при Луи-Филип, но Британия блокира каквито и да са придобивки. само помагат за присъединяването на Антверпен към Белгия. В Лондон направо подозират, че буната в Брюксел е паралелна с юлската революция, което може и да е било така, на първо четене. Голямата промяна е Люксембург, който губи Ардените, уж за да остане холандски.

[Gaden Gogi]

Това си подарих аз за празниците. Алманаха е доста интересен има 40 страници посветени на битката при Ла Плата. Две статии, първата тактически анализи и втората 22 страници анализ на повредите на Шпее. Силно се замислям и за другите години да си го закупя.

[Kramer]

Чета "Розата на Балканите", т.2 на проф. Иван Илчев. Ненатрапчиво четиво по българска история.

[nokolov]

Намерих преиздадено от община Русе в 2008 г. списание ,,Поборник - опълченец '' 1898-1901 г. фототипно издание за Българските народни дейци , спомогнали за освобождението на България . Много ,много информация за събития , личности .