Какво четеш в момента

[Kaiser]

Оставам с ужасно неприятното впечатление за повърхностност в избора на преводни заглавия за/около ВСВ. Толкова по-интересно ще ми бъде ако преведат Тейлър, или сър Иън Кершоу с биографията му на Хитлер, или Ричард Дж. Еванс с трите тома история на нацизма, или Мазовер с неговата интерпретация на нацисткия империализъм (ето, с интерес чакам Марк Феро и Седем мъже на война). Пробутват се плоски книги с кофти превод и лоша отпечатка, като се гони лесен успех.

Въпросната книжка е превод от руски с оригинално заглавие недвусмислено сочещо, че иде реч за книга посветена на пилотите участвали в боевете на Източния фронт (а не за асовете въобще). И ми се видя толкова кратка, суха и пълна с някакви схеми и притурени картинки (които в случая с това издателство никога не знаеш дали те са ги сложили или са така по оригинал), че определено няма да си я купя. Историята не е само болтчета и гайки.

Както и да е, все пак не съм си правил труда да я купувам/чета, та нека някой с добри познания и достатъчно търпение да каже дали лошото ми първо впечатление е подвеждащо или истинно.

Далеч по-важно за мен е как си намерих интересуващите ме броеве на Алтера; и как приключих Остатъкът от деня от Казуо Ишигуро (невероятно добър роман) и Четецът на Шлинк (който не ми хареса) и сега с надежда почвам Пътят на змията.

[gollum]

и как приключих Остатъкът от деня от Казуо Ишигуро

Щом ти е допаднал, ако още не си ги чел, бих ти препоръчал другите му два романа, преведени на български: "Когато бяхме сираци" (на мен ми беше интересен, но не толкова, колкото "Остатъците...", но то е въпрос на личен вкус) и "Никога не ме оставяй" (който, поне за мен, е дори по-добър и въздействащ). За радост и двата се намират все още лесно. Надявам се да преведат скоро още някой негов роман и преводът да е добър.

[Thorn]

Аз пък с удоволствие затънах в болтчетата и гайките. С удоволствие мога да препоръчам


Малко е скъпичка, но не съжалявам, пъки Свирин все пак е най-добрият специалист по темата.

Лично за мен беше интересна частта за Т-34М - един потенциално доста по-добър Т-34, който не е произвеждан поради началото на войната, Т-43, който също е танк превъзхождащ Т-34, но за да няма срив в серийното производство е заменен от компромиса Т-34-85 и обърнах за пръв път по-сериозно внимание на Т-44 - един наистина забележителен танк. В смисъл не, че не знаех за тях, но не знаех подробностите.

Само за сведение - книгата е до смъртта на Сталин. Т-54 има, Т-55 - няма.

[Хана]

и как приключих Остатъкът от деня от Казуо Ишигуро (невероятно добър роман)

Има и нелош филм по книгата с Антъни Хопкинс "Остатъците от деня" (между другото на английски и книгата е Остатъците, а не Остатъкът)

http://www.imdb.com/title/tt0107943/

[Док Холидей]

Оставам с ужасно неприятното впечатление за повърхностност в избора на преводни заглавия за/около ВСВ. Толкова по-интересно ще ми бъде ако преведат Тейлър, или сър Иън Кершоу с биографията му на Хитлер, или Ричард Дж. Еванс с трите тома история на нацизма, или Мазовер с неговата интерпретация на нацисткия империализъм (ето, с интерес чакам Марк Феро и Седем мъже на война). Пробутват се плоски книги с кофти превод и лоша отпечатка, като се гони лесен успех.

Кершоу не мисля, че ще ми е проблем да ти го взема на английски, ако го искаш. Със сигурност на френски няма да е проблем, мисля, че го видях вече. Иначе що се отнася до това, което излиза на български за войната, са пълни дивотии и не вярвам да се промени. Издателствата разчитат на нещо, което се разграбва бързо, непроверена или неточна информация, на евтина хартия с идиотски шрифт. Няма да се промени скоро. Искат нещо, което буквално, се чисти бързо

иначе що се отнася до това, какво чета аз, преглеждам за пореден път подвиг на набоков, някои от книгите на мангел, така или иначе успях да ги пренеса, борхес, marthe robert - inside writing, подарих си най-подробния гайд към гравитационна крива на пинчън за деня, в който ще мога да й обърна подобаващото внимание, от библиотеката взех сомнамбулите на брох, или както биха го превели на български ако се случи - лунатиците, но не вярвам, че ще имам време за нея. както и есета на едуард саид. и не на последно място една особено ценна за мен книга - j`ai connu kafka, в която са събрани спомените на десетки близки и далечни познати хора.

[Док Холидей]

уместно е след касапницата в чечения и игор бунич да споменем, че новият роман на пол остър е най-слабото нещо, което ми се е случвало да чета и да дочитам от дълго време насам. обожавам кравосмесителни романи, за вметка - ada or ardor, дори музей на невинността на памук, държа на ивцестните романи дори роднинската връзка да е далечна, но толкова слаб не съм очаквал. финалът е държество на нескопосаното лолитство, персонажите са схематични и неоживени, избухват в сълзи като проститутките на достоевски, опяват си дуднениците, а индиректната авторова намеса е смешна. всеки параграф е меко казано малоумен, не защото схемата се мултиплицира, това е нормално, романът трябва да спазва свои вътрешни закони и симетрия, но не ме напуска чувството, че остър започва да става сенилен, човекът като че ли е трябвало да напише роман от 300 страници за десет дни и крайният резултат е плачевен. достоевски за толкова време се е оженил, а за месец и роман е написал, тоест дори той се е представил по-добре като оставим настрана, че за нищо не става. знам, че звучи иконоборческо, но имам някакви основания да го твърдя. става въпрос за лични основания, разбира се. в литературата, за разлика от мафията, всичко е лично.
наистина не ми е приятно, че един от хората, от които винаги е имало какво да взема идва с празни ръце. и красива корица.

толкова за Invisible

като някакво утешение очаквам това

[Kaiser]

Прочитът на Казуо Ишигуро наистина си струваше; това е случай, в който големите очаквания (произтичащи точно от гледането на филма със сър Антъни Хопкинс преди време) наистина се оправдаха. Потърсих останалите негови романи, преведени на български, и реших да започна с Никога не ме оставяй, дори вече си го поръчах.

Двата тома на Кершоу за Хитлер ги имам на английски. Точно като знаеш какво излиза, а какво се превежда, ти става криво. Все пак далеч по-добре ще бъде да мога спокойно да чета книгите на български.

„Есетата на Саид” – за Culture and Imperialism ли пишеш? Тази книга съм я държал в ръце и за голяма глупост не си я купих.

Днес си взех едно прекрасно издание – Корабът на глупците от Себастиан Брант + най-накрая си купих Американски психар, дано си струва четенето. Допрочитам Пътят на змията и после почвам Елис и Ишигуро. Определено това са ми близките литературни планове.

За списъците на Еко четох в ЛИК. Доста интересен проект е подел.

За отбелязване е Филип Рот – в дългосрочен план бих прочел Призракът излиза и Indignation. Пол Остър познавам прекалено слабо, но каквото съм зачитал ми е харесвало.

[Док Холидей]

Размишления за изгнанието се казва книгата на Саид и е сборник с есета, но явно подредбата, направена от френското издателство е на друг принцип.

На Ишигуро имах всички книги, но в аудио вариант, а аз не карам кола, за да ми се налага да го слушам и не бих слушал аудио книга освен ако не съм сигурен, че никога няма да я намеря в друг вид, тоест вероятността е малка.

Ако си попаднал на есето за идеалния читател, на Мангел, там една от дефинициите беше, че идеалният читател не харедва Елис и Уелбек, но това не означава, че те не съществуват. Елис си пише, но не мисля, че има нещо експериментаторско у него. той използва форми, които са познати от поне сто години. Иначе не бих се изказвал толкова забранително като Мангел, който е ясно, че ми е любимец. Не мога да заклеймя така психаря или правилата на привличането, и те са книги и не мога да ги пратя в пламъците. Напротив, намирам си интересни шеги вътре, психарят е удар отвътре, поне това е моето тълкуване на нещата, елис опитва да самовзриви системата като я доведе до крайност. ако гледаме на книгата така излиза, че тя не е толкова ужасна. от правилата имам по-далечни спомени, сега, пет години след като съм я прочел, трябва да са минали вече, не мисля, че елис е какъвто и да е революционер. може би съм ужасен пенсионер, но бих си отделил значителна част от живота в четене на борхес, набоков и пинчън, без да ме интересуват две кули, трима другари, четири конника, пети елементи, шест клейма, шести чувства, седем хълма и прочие. в крайна сметка читателят е безсмъртен. за автора като че ли има шанс да възкръсне след като барт го закопа.

Ако не си попадал на книгите на Джордж Стайнър, може би би ти било интересно да видиш с какво се занимава. Предполагам, че няма да е загуба на време, всъщност такова нещо така или иначе не съществува.


Иначе

[viking heart]

Книгата е доста интересна откъм съдържание и снимков материал. Авторът е използвал голям брой източници, забелязва се липса на субективизъм и пристрастия. Нещо, което рядко се среща. Другарят Пономаренко се е постарал да не изпада в излишни лирични отклонения като неговия колега Волфганг Акунов.

[Requiem]

О или Мазовер с неговата интерпретация на нацисткия империализъм

Книгата е много добра, предполагам, че имаш предвид Hitler's Empire? Истинска енциклопедия е, и за разлика от "Тъмният Континент", например, заключенията му не биват излагани преди доводите.

Ако в БГ я няма на английски, мога да я взема от тук и да я изпратя? Не знам колко струва, но може да се провери.

[Kramer]

"Истинският Че Гевара". Показва революционера от към тъмната му страна. Особено интересна е мисията на Че в Конго в подкрепа на марксистите-симби на Лоран Кабила и сраженията им с отряда на Майкъл Хор и белгийските парашутисти. Мисия в която Че тотално се проваля.

[bsb]

Най-сетне свърших "Конспирацията срещу Магдалина" на Лорънс Гарднър. Единствената причина да го напиша тук е да предпазя някого другиго от моята грешка - да тръгне да я чете.
Трябваше заглавието да ме предупреди (между другото, оригиналното е The Magdalene Legacy, "Наследството на Магдалина", където конспирации не се забелязват). Обаче се подлъгах от задната корица, където пишеше "новото историческо разследване на Лорънс Гарднър...". Ясно ми беше, че не може да е история в чистия смисъл още като видях останалите му книги, но се надявах поне на научнопопулярно изложение на история. Оказа се, че се е справил много добре с популярната част, обаче научната я няма никаква.
Започва любопитно, но постепенно става все по-зле и по-зле. Първоначално хипотезите и спекулациите са отбелязани като такива, впоследствие чисто спекулативни разсъждения се въвеждат с "очевидно". Вероятно авторът наистина силно вярва в тях. Да не говорим за алхимичните глупости, които се споменават тук-таме съвсем сериозно.
Може би най-интересните епизоди бяха анализите на картини и фрески - авторът е реставратор и поне от това разбира. Интерпретациите вече са друго нещо, там може да се спори, но и те ми бяха любопитни като израз на друга гледна точка.
Както обикновено, от превода и особено от оформлението има доста какво да се желае.
Като цяло книгата по-скоро не си заслужава времето. За пари изобщо не говорим. Има смисъл да се чете, ако нямате друга работа или пък ако ви е хоби да търсите информация, разделяйки фактите от измислиците и хипотезите. Поне за последното книгата дава много изходна информация

[Diadoch]

Базил Лидъл Хард - История на Втората Световна война

[Sula]

Базил Лидъл Хард - История на Втората Световна война

Тази книга не е ли вече твърде стара, за да бъде наречена дори и класика. Хард не е запознат с тезата на Суворов за изпреварващия удар, който Хитлер предприема срещу Сталин. Той също така пише и за атаката на полската кавалерия срещу танковете, което беше доказано от "Бойна слава", че е измислица...

[кало]

Хард не е запознат с тезата на Суворов за изпреварващия удар, който Хитлер предприема срещу Сталин

Е, все пак Хард си пада военен тактик и историк, не специалист по фентъзи.