Но не сенатора Цицерон, а негов роднина - трябва да се отбележи - който е бил военен командир на Цезар в Галските войни

. Спасява го единствено навременната намеса на Цезар и все пак касапницата е била жестока - когато подкрепленията пристигат и отблъскват галите, римският лагер вече едва се е държал. Почти всички останали живи легионери били ранени и осакатени :argh: . (Единствено Ворений и Пуло продължавали геройската съпротива
)

), а после цял месец агонизира от тая рана... очевидно само и само за да се добере до Рим и да се сдобри с децата си (Опра ряпа да яде). Много, много насилено. Да си беше "умрял" в пустинята, хем щеше да е още по-мистериозно. Октавиан няма как да не разбере че важна клечка като Вериний някак си се е върнал и умрял в столицата и очевидно някой му е помогнал, нали?!
) се намирал в тускуланското си имение. Научавайки, че са обявени извън закона и осъдени на смърт двамата решили да бягат при Брут в Македония. Отправили се към Астура (пристанищен град в Лациум), като "по време на пътя оплаквали горката си участ." Особено отчаян бил Квинт, защото "не взел нищо със себе си и го гнетяла мисълта за предстоящата бедност". Затова той решил да се отбие до дома си, да вземе това-онова и после да догони брат си. Късметът обаче, не му се усмихнал - "няколко дена по-късно Квинт бил предаден от своите роби и убит заедно със сина си".
). Като видели вратите на вилата залостени, те нахълтали със сила, но Цицерон вече го нямало, а всички които били вътре твърдели че не знаят нищо; само някакъв хлапак на име Филолог, либертин на Квинт, пошепнал на трибуна че носилката на Цицерон по глухи и сенчести пътечки пътува към морето.
), а после цял месец агонизира от тая рана... очевидно само и само за да се добере до Рим и да се сдобри с децата си (Опра ряпа да яде). Много, много насилено. Да си беше "умрял" в пустинята, хем щеше да е още по-мистериозно. Октавиан няма как да не разбере че важна клечка като Вериний някак си се е върнал и умрял в столицата и очевидно някой му е помогнал, нали?!
Така не ми се наложи да изчакам появата на субтитрите. Нищо, че либретото е написано преди повече от 2000 години и е общоизвестно.
Само съдбата на Ворений ме човърка... Много ми се иска той да е оживял. Е, след две хиляди години едва ли вече е жив. Поне със сигурност ще живее в сърцата ни редом с Левски и Живков, както беше казал княза.
Ако бях жена, веднага щях да си падна по него.
Впрочем, то и така не пречи.
Явно усвоявам гръцките нрави.
Сега вече ще тръгнат разни клюки из форума.:aaa:
Шегичка! Филмът заслужава предимно суперлативи! А народът не се разотива цяла нощ и продължава да скандира: "ОЩЕ!", "ОЩЕ!", "ОЩЕ!",

В крайна сметка Август награждава Агрипа за вярната му служба като го оженва за племенницата си Клавдия.
Това, което правеха в леглото, нямаше нищо общо с възвишената любов на Антоний и Клеопатра.
И той беше симпатяга, според моето разбиране за мъже.



Беше прекалено стандартен секс... Имаше и малко френска любов.:sm186: Как ли я е имало, като французите още не са били изобретени?:sm186:

Comment