Съобщение

Collapse
No announcement yet.

Фантастични филми

Collapse
X
 
  • Filter
  • Време
  • Show
new posts

    #91
    ксеноцид
    ?
    "No beast so fierce but knows some touch of pity."
    "But I know none, and therefore am no beast."

    (Richard III - William Shakespeare)

    Comment


      #92
      В смисъл да изтрепаш до крак извънземна раса
      ОТ:
      От друга страна, определението малко куца, тъй като е основано на морфологични и астрофизични(геогравски) различия
      В повечето фантастични книги/литература, извънземните са далеч по-близо до нас цивилизационно и като ценностна система отколкото някой от хуманоидите обитаващи планетата.
      В този смисъл можем да определим някой от кръстоносните походи, като ксенофобски
      Гьобелсовата пропаганда също реално е залагала на представянето на геноцида над славяните и евреите, като ксеноцид. Заради това е и подбирането на хора с малформации, недоразвити, грозни, със синдрома на Даун и т.н. за кинопрегледите. "Те са различни от нас!" морфологично
      То и филма за Ендър така завършва. В смисъл, че Ендър е с големА главЪ и е осъзнал и преодолял ксенофобията
      Last edited by Amazon; 10-11-2013, 22:52.
      This is my signature. There are many like it but this one is mine.

      Comment


        #93
        Dinain написа Виж мнение
        ?
        Ами, ние почитателите на Кард си падаме по неологизмите му. (Малий, какъв върл фен се изкарах)
        Liberte, egalite, fraternite
        Viva la revolution
        Zalmoxis написа
        Имайте предвид, че влизането в Бойна Слава за средния българин е значителен културен шок.
        http://hristoen4ev.blogspot.com/
        dibo написа
        Преценил съм като модератор, че езикът Ви е неподходящ и толкова.
        - това се случва, когато се докладват богопомазани като Тора.

        Comment


          #94
          Гледах филма. Да си призная, не съм чел книгите, така че няма как да направя сравнение. Предполагам вие ще свършите тази работа.
          Като филм, допадна ми, освен края, който дойде много претупан. През целия филм имаш усещането, че има нещо гнило - обучението, което трябва да е прелюдията, продължава прекалено, прекалено дълго. Очаквах, че самата битка ще е в следващия филм, а то какво излезе - готвят те час и половина за някакъв епичен сблъсък, а накрая всичко свършва на един екран. Няма да разкривам повече, защото може и някой да не е запознат с фабулата (като мен).

          Логичното ми сравнение беше със "Звездните рейнджъри", където конструкцията е подобна (мобилизация, обучение, война, победа), но тук философията и етичните казуси са изнесени по-напред от самото воюване.
          "No beast so fierce but knows some touch of pity."
          "But I know none, and therefore am no beast."

          (Richard III - William Shakespeare)

          Comment


            #95
            Логичното ми сравнение беше със "Звездните рейнджъри", където конструкцията е подобна (мобилизация, обучение, война, победа), но тук философията и етичните казуси са изнесени по-напред от самото воюване.
            Много добра аналогия. Като стилизация филма е много близък до "рейнджърите" на Пол Верховен. А колкото до финалната сцена, тя си е чисто изобретение на режисьора.
            This is my signature. There are many like it but this one is mine.

            Comment


              #96
              Книгата "Играта на Ендър" (по която е правен явно филма, още не съм го гледал, но предстои), си има свои основни моменти и цели. Обучението я заема почти цялата, като лично според мен, това е реализирано перфектно в нея - почти като изследване на едно общество, проблемите му, приказка за приятелството и израстването и т.н.. Няма "кухи характери" и безсмислени диалози както в по-голямата част от фантастиката, която съм чел и гледал. Разбира се няма как това да се предаде лесно във филм - вътрешните усещания, промените в света на главния герой и т.н.
              Последното сражение би трябвало да е епично, но и тези преди това често би трябвало да са немалки

              Така че ... ако човек иска да разбере кое защо е вероятно трябва да я прочете. А още по-добре - и следващите части, които са си просто добра фантастика и хубава литература. Не искам да правя сравнения с други филми и книги - въпрос на вкус е това, но добрата фантастична литература като цяло е много малко и тази книга определено е част от нея.
              Модератор на раздели "Втора световна война" и "Междувоенен период".
              Проект 22.06.1941 г.
              "... там можете да попаднете на персонажи като например "честен прокурор" - а това, съгласете се, е същество къде-къде по-фантастично от някакъв си там "тъмен елф"." ©

              Comment


                #97
                И аз още не съм го гледал, така че е рано за мнение (а темата е за филми, не за книги), но все пак, да коментирам - ясно е, че всичко това (оценка на филм / книга) е въпрос на вкус и на това какво ес търси. Аз отдавна съм престанал да търся "изненадата" или "неочакваното" в една книга - по-скоро ме интересува литературната страна, т.е. доколко интересно е описана историята и действащите лица. В НФ се срещат достатъчно много (е, аз съм срещал) истории, построени върху интересна или изненадваща, нова, идея, които обаче са зле написани. За моя вкус поредицата за Ендър е добре написана, независимо, че самата идея не е особено "нова" или пък изненадваща по някакъв начин.
                За филма нямах (и все още нямам) кой знае колко високи очаквания, защото наи-интересното за мен в книгата няма как да се предаде или по-скоро преведе в кино език в рамките на 2-3 часа. А ако то се извади, останалото не знам дали си струва чак толкова.

                Comment


                  #98
                  Филмът не успя да покаже най-важната идея от книгата - това че Ендър е дете и си остава такова въпреки паралелното му израстване като военачалник. Режисьорът не успя да покаже и разпадането на Ендър като личност - самотата, болката и напрежението преди, както и пълният срив след.
                  И отделно - само на мен ли образите на военните ми се сториха доста карикатурни? Мейзър, психоложката, върховният главнокомандващ, тотално нелепият сержант? Имаше даже една 'преподавателка', която почти се захили докато строго казваше на учениците, че ситуацията е крайно сериозна, защото това е истинска война.
                  Какво зората? Ние сме Урук-хай — не спираме да се бием ни денем, ни нощем... Какво зората?

                  Comment


                    #99
                    Dinain написа
                    Логичното ми сравнение беше със "Звездните рейнджъри", където конструкцията е подобна (мобилизация, обучение, война, победа), но тук философията и етичните казуси са изнесени по-напред от самото воюване.
                    Понеже съм чел и двете книги, та поне на ниво книги (филма предстои да го гледам, та ще пиша) - не бих казал, че си приличат (това и към Амазон, който ги е чел, че е гледал и филмите и също хареса аналогията), поне според мен. В "Рейнджърите" имаме типичната история за избор от скука без героя да си представя какво го чака, впоследствие: възмъжаване и израстване на героя до задачата, плюс цялата типична военщина (която си е типична, независимо дали става въпрос за борба с "буболечки" или за служба в австро-унгарската армия през ПСВ ), като чак след това се появява елемента с "нашествието отвън" (т.е. тематиката, зададена още от "Война на световете"), като героят е редови войник, с нищо неотличаващ се сам по себе си, винтче в системата.
                    В "Игрите на Ендър" (защото в следващите книги (май съм чел една от тях) историята се развива в друга посока) ситуацията е различна: нашествието е част от миналото, но човечеството живее със страховете, че то може да се повтори, които са използвани умело от правителство и военни. Програмата за търсене на военни таланти подбира деца (не младежи, а именно деца) и общо взето в принудителен порядък ги прекарва през подготовка и "сито", които са доста различни от типично военните (разбира се, има и някои подобни елементи). Цялата подготовка е изцяло откъсната от реалността (всякакъв род военно-спортни състезателни игри) и голяма част от книгата преминава именно в този затворен и откъснат от реалността свят (включително тази на извънземните нашествениците и войната с тях), където се извършва манипулацията и подбора. Откъснато до такава степен, че се образува собствен свят, в който целта на начинанието се забравя напълно (на първо място от участващите деца). Ако трябва да потърся сравнение на тази основна част от книгата, то по-скоро мога да го открия в "Повелителя на мухите" (който ми се струва, че по-добре развива темата, но това е отделен въпрос).
                    Това се преплита с мотива за избрания герой (който отсъства в "Рейнждърите"), един общо взето митично-религизиозен мотив, който обаче и тук е със собствено достатъчно специфично развитие. Първо защото избраните (генетично) са двама братя и сестра, като подбиращите стигат до извода, че сестрата не става (няма инстинкт за убиване в нужната степен), по-големия брат също не става, защото е психопат (т.е. въпреки че няма никакъв проблем с жестокостта и убийството, няма нужните качества, за да води) и остава по-малкия -последната надежда, така да се каже (или поне така изглежда на този етап на историята). След това, вместо да имаме достойната задача, до която героя трябва да израсне физически и морално (т.е. мотива за подготовката и успешната инициация), задачата постепенно се разкрива като недостойна (или поне съмнителна от морална гледна точка), а вместо да имаме положително развитие (основен и задължителен елемент за този род линии) имаме деградация - най-малкото морална, - защото главният герой трябва да се превърне не просто във военначалник, но в съвършен убиец, какъвто не е поначало (и няма желание да бъде). Това е основен момент в историята и определено с различава от стандартното "третиране".
                    Обикновено на този етап героят не иска поради една или друга причина да осъзнае предопределеността си или пък да се "издигне" до задачата, като в крайна сметка обстоятелства и действия на странични персонажи (много често задействат линията на отмъщението, но не и тук) го карат да осъзнае всичко и да се подготви и в крайна сметка да изпълни задачата. Тук "подтикването" се състои в манипулация и поставяне в безизходни ситуации, от които "решението" е убийство, т.е. главният герой от малък е принуден да убива и да се развива в тази - нежелана от него посока (и съмнителна от морална гледна точка). Това постепенно го довежда до ред от кризи, като преодоляването на всяка е ключ към следващата - и така към (почти) окончателната му дезинтеграция. Връщането обикновено е поредица от манипулации (като в решаващата използват и единствената му лична връзка със света - сестра му, която го предава в името на "общото благо" - нещо, което той осъзнава и по-късно го довежда до най-сериозната му криза).
                    Що се отнася до "целта" - не само че го прекарват през нея чрез пълна манипулация и измама (той така и не разбира, че случващото се вече не е игра), но и същността й (пълното унищожение на чужда цивилизация) му е чужда и когато я осъзнава го срива (почти) окончателно. Т.е. донякъде несъзнателно той става пълен злодей (в собствените си очи), при това, без да има оправданието на благородната цел или общото благо (той се оказва водач на агресията). Разрешението е в отказа от всичко, в което се е превърнал чрез манипулациите и откриването на нова (религиозна в известен смисъл) роля като "глас на мъртвите", т.е. на чуждата цивилизация.
                    Ако го сравним със "Звездните рейнджъри" и мотива за чуждопланетното нашествие е съвсем различен, и нашествениците нямат нищо общо като роля и място. Т.е. моралната линия е различна, да не говорим, че въобще отсъства проблема с контакта по отношение на "буболечките" (хем и в двата романа "нашествениците" са насекомоподобни, но това е единствената прилика).

                    Сега, колко от всичко това е останало във филма - не знам. Но се съмнявам, че е много. Дори и да се отхвърлят проблемите на различните медии, остава сложността с отделните линии, всяка от които си иска собствено развитие.

                    Comment


                      "Рейнджърите" са си направо апология на милитаризма, при това този милитаристичен уклон е предизвикан не от "нашествието", а е резултата на предхождащо го обществено развитие, като "нашествието" изиграва роля само в избора който прави главния герой. В "Играта" основния акцент е в моралните дилеми, не само на главния герой, но и на обществото, жертващо най-обещаващите си умове за постигането на цел, която по начало е съмнително от морална гледна точка (още повече, че подготвяния ответен удар срещу бъгерите някакси е опазен в тайна не само от децата, които ще го ръководят, но и от обществеността - всички мислят, че децата са подготвяни в очакване на второ нашествие, не случайно точно обществеността прикача на своята някогашна най-голяма надежда прякора "Ксеноцида").
                      Liberte, egalite, fraternite
                      Viva la revolution
                      Zalmoxis написа
                      Имайте предвид, че влизането в Бойна Слава за средния българин е значителен културен шок.
                      http://hristoen4ev.blogspot.com/
                      dibo написа
                      Преценил съм като модератор, че езикът Ви е неподходящ и толкова.
                      - това се случва, когато се докладват богопомазани като Тора.

                      Comment


                        като "нашествието" изиграва роля само в избора който прави главния герой
                        ако паметта не ме лъже (и двете съм ги чел бая отдавна), дори и там не играеше роля, защото той се записваше в армията от чисто любопитство, далеч преди да има някакви основания за омраза. Проблемите с "нашествениците" започваха докато го обучаваха. Самото нашествие (ако не се лъжа) повишава иначе сравнително ниския престиж на военните (ако се сещаш, в началото се описваше, че младежта, а и не само тя, не отдава особено значение на "правото на глас" (което в онова общество се добиваше само чрез военна служба), а и на самата военна служба не се гледаше като престижна (не само от бащата на главния герой) - всичко това се променяше след нашествието).
                        За другото съм съгласен, точно затова и коментирах сравнението между двете книги.
                        Между другото, за пръв път четох историята в един (или два - не помня) броя на сп. "Космос" навремето и там беше някакъв много съкратен вариант - без повечето подробности. Може би върху нещо такова е трябвало да направят и филма. И края беше различен.

                        Comment


                          gollum написа Виж мнение
                          Между другото, за пръв път четох историята в един (или два - не помня) броя на сп. "Космос" навремето и там беше някакъв много съкратен вариант - без повечето подробности. Може би върху нещо такова е трябвало да направят и филма. И края беше различен.
                          И аз първо четох разказа в "Космос", това е и оригиналната история, която по-късно Кард развива в роман.
                          Не съм сигурен дали нашествието повишава престижа на военните в "Рейнджърите", но във всеки случай повишава притока на доброволци, а избора на главния герой го има, защото той е на път да се откаже от службата предсрочно, което би го лишило и от придобиването на съмнителната привилегия да гласува (което пък няма нищо общо с мотива за постъпването му в армията).
                          Liberte, egalite, fraternite
                          Viva la revolution
                          Zalmoxis написа
                          Имайте предвид, че влизането в Бойна Слава за средния българин е значителен културен шок.
                          http://hristoen4ev.blogspot.com/
                          dibo написа
                          Преценил съм като модератор, че езикът Ви е неподходящ и толкова.
                          - това се случва, когато се докладват богопомазани като Тора.

                          Comment


                            Изглежда от "Рейнджърите..." съм забравил повече, отколкото си мислех. Той кога мислеше да се отказва - докато беше в самия лагер ли? МАй нещо такова смътно ми се върти. А за мотивацията - да, не беше свързана със съмнителния статут на избирателното право. Въпросът е, че описаното там общество не бих го определил като милитаристично - престижа и мястото на военните бяха достатъчно странични (отделен въпрос доколко е реалистично всичко това). Както и да е, не е особено съществено по повод на сравнението, за което говорихме (с "Играта на Ендър").

                            ПП Ако правилно си спомням оригинала на въпросния разказ, за който пишеш, че е в основата на романа, то след края на войната просто "освобождаваха" всичките деца и младежи, което ги оставяше без какъвто и да е опит и възможност да се оправят в "нормалния" свят след интензивните "спортни" тренировки в орбиталното училище. Т.е. също интересен по своему завършек.

                            Comment


                              gollum написа Виж мнение
                              Изглежда от "Рейнджърите..." съм забравил повече, отколкото си мислех. Той кога мислеше да се отказва - докато беше в самия лагер ли?
                              Да, по време на обучението. Не разбирам обаче, мотивите ти да отхвърлиш идеята, че е обрисувано милитаристично общество (може би трябва отново да попрехвърлиш някои страници от романа, особено обяснениета на един от учителите на главния герой). Вярно, че не е типичния милитаризъм познат ни от 20 век, по-скоро бих го определил като утопичен милитаризъм. Самия факт, че политическата власт е съсредоточена само в ръцете на хора преминали военна подготовка говори за това, отделно идеята за ред и дисциплина налагани дори по принуда и с физическо насилие изложена от споменатия учител, който защитава и обяснява на студентите си принципите на общественото устройство също навежда на тази мисъл (неговите лекции - не си спомням името му - за мен са есенцията на цялата книга, другото е пълнеж, който ги подкрепя). Може би моят поглед е такъв, защото когато навремето четях романа ме интересуваше повече визията за обществото в цялост, а не съдбата на главния герой.

                              За разказа "Играта на Ендър" нямам точен спомен как свършваше, но май си прав за края му.
                              Liberte, egalite, fraternite
                              Viva la revolution
                              Zalmoxis написа
                              Имайте предвид, че влизането в Бойна Слава за средния българин е значителен културен шок.
                              http://hristoen4ev.blogspot.com/
                              dibo написа
                              Преценил съм като модератор, че езикът Ви е неподходящ и толкова.
                              - това се случва, когато се докладват богопомазани като Тора.

                              Comment


                                По-скоро не е точно милитаристино, а ултраконсервативно традиционно общество, описаното в "Рейнджърите".
                                А за "Ендър" - освен останалото, там авторът се основава около "стратегията на чудото", тоест на научния подход към военното дело, нещо сходно на немския подход към проблемите, разисквани надълго и нашироко в този форум. И който е разбиран винаги от много ограничен кръг хора, тъй като традиционният подход винаги е бил по-лесен и струва винаги по-малко "мисловна енергия"
                                Модератор на раздели "Втора световна война" и "Междувоенен период".
                                Проект 22.06.1941 г.
                                "... там можете да попаднете на персонажи като например "честен прокурор" - а това, съгласете се, е същество къде-къде по-фантастично от някакъв си там "тъмен елф"." ©

                                Comment

                                Working...
                                X