Фантастични филми

[кало]

Аналогията ти в този случай хич не работи. Независимо от жанра и тематиката му, Пасифик Рим е пълен боклук като режисура, сценарий, опит за актьорска игра и изобщо - всички ония елементи, които градят филма. За такъв боклук не може да има оправданеие, особено за режисьор като Гилермо дел Торо, който измежду комиксовите творби има и филм като Лабиринтът на Пан. Със сигурност всички серии на Хелбой са некви шедьоври в сравнение с Пасифик Рим.

[Dinain]

Ами това си е твое мнение, което не споделям. На мен ми харесват и Пасифик Рим, и Бетълшип и Трансформърс (най-вече първия). За теб и трите са боклук. От това мога да заключа единствено, че аз харесвам monster movies, а ти не - нищо друго. Боксофисите на изброените филми говорят сами за себе си - очевидно този жанр си има публика.

Може би е излишно да споменавам, че актьорска игра и сценарий в такива филми аз не търся и съответно не се разочаровам, че ги няма. Очаквам да ги видя в "The best offer", примерно. В такива филми очаквам да видя 1) яки ефекти 2) комични персонажи/сцени редуващи се с 3) драматично-героични персонажи/сцени 4) мацка 5) епичен екшън. Има ли ги тези елементи, остава единствено режисьорът да подреди сцените така, че да задържи интереса на зрителя през цялата продължителност на филма, без дупки. В това отношение Майкъл Бей например е виртуоз.

Затова казвам, не разбирам хората, които ходят да гледат един и същ тип филми и след това роптаят отново и отново. Сякаш изпитват някакво мазохистично удоволствие от това. Възрастен човек трябва да е наясно какво му харесва и какво не, не да се изненадва всеки път наново. Друга аналогия - отиваш в ресторант, поръчваш кьопоолу, оплакваш се че е мазно. И го правиш отново и отново. Все в някакъв момент трябва да ти светне, че винаги ще е мазно, защото такава му е рецептата, и щом не обичаш мазно, може би трябва да спреш да поръчваш ш****ото кьопоолу и да си вземеш вместо това салата, нали?

Между другото, Пасифик Рим не е по комикс. По-скоро е някакво развитие на Годзила франчайза.

[кало]

Уф, ясно е, че не е по комикс.

Не ходя да гледам такива филми - не си заслужават парите, но поддържам обща култура с торенти. И изказвам мнение за тях - НЕЗАВИСИМО ОТ ТЕМАТИКА ИЛИ ЖАНРА - проблемът не са те, а липсата на професионализъм в правенето на конкретния филм - като се започне със сгъчкания бекграунд, неравномерността на сюжетното развитие (не целяна, а принудена от опита за сгъчкване на историята в определеното време), изключително елементарните, повече от клиширани, при това - некадърно изпълнени, операторски и монтажни решения, некадърно скицираните образи и още по-лошото им изпълнение - абе куп неща.
Не става дума за търсене на плюсове и минуси, а разочарование от обещаната двучасова дъвка за очите. Има куп филми в този жанр, направени с куп по-малко пари и дори с по-глупава фабула, които са на светлинни години по-напред от дискутираното недоразумение.

В този аспект, заключението ти е, меко казано, не на място. За трети път - не става дума за жанра, а за замисъла и изпълнението - те просто не стават в Пасифик Рим. И не смятам, че е въпрос на вкус, а на разбиране на тоя тип дейност.

ПП - не видях комични елементи в целия филм, толкова тъпи бяха опитите за тях.

ПП2 - За да затвърдя - и в други жанрове има сериозни пропуски, но те се компенсират от майсторското изпълнение - както правилно откриха в TBBT, в Похитители на изчезналия кивот, например, главният герой изобщо не участва в основната сюжетна линия и тя би се развила изцяло независимо от това дали Инди е там, или липсва напълно

[Dinain]

Опитите за комични персонажи (двамата учени) наистина бяха доста нелепи, това беше слаб елемент.

[Amazon]

Играта на Ендър. Не съм предполагал че по една от най-добрите и трудни за филмиране фантастични книги, може да се направи филм поне толкова добър колкото книгата. Ами успели са.
Изключителен режисьор. След филма имаш усещането че е снет с лекота. Което обикновено значи много професионализъм, или много талант. В случая гледам че ржисьора Gavin Hood няма толкова много филми зад гърба си, така че явно е талант.
Филма има атмосферата на Гатака, без да е скучен като него.
Специалните ефекти са толкова добри, че все едно ги няма.
Актьора който играе Ендър щеше да изнесе филма дори при не толкова брилянтен режисьор.
Диалога е точно на място. Няма глупости. Не се бяха опитвали да вкарват плосък хумор, защото в този филм и с тази тематика щеше да изглежда нелепо. Ако някога филмират "Сянката на Ендър" там хумора ще е на място, защото главният герой си е саркастичен.
Харисън Форд прави една от най-добрите си роли. Дали не и най-добрата.
Сценария е писан от режисьора и дори успява да изчисти някой прекалени фантастики от книгата. Във филма нещата са по-реални.
Финалната битка е...абе да не ви развалям гледането

[gollum]

Е, обнадеждаваш ме. Аз много си бях занижил очакванията за него точно за да не сбъркам. Сега ще ги вдигна с една степен . Бен Кингсли не го споменаваш, но предполагам, че си върши работата перфектно (нормално за него)?

[1951]

Ще трябва да препрочета книгата, че съм я чел в "зората на демокрацията"...

[Amazon]

Бен Кингсли не го споменаваш, но предполагам, че си върши работата перфектно (нормално за него)?

Бен Кингсли играе Бен Кингсли И да, добре си изиграва ролята.

[1951]

Гледам статистиката и виждам, че имаме слаб старт на Ендър в Щатите и по света. При $110 млн. бюджет, ако не изкарат поне $300 - 350 млн. в световен мащаб ще се брои за провал и продължения няма да има.

[Dinain]

http://www.imdb.com/title/tt0094764/?ref_=nv_sr_2

Чудех се дали още някой е гледал този стар филм (1989) и дали му е харесал? Известен е още като "The blood of heroes".

[BAGA_TUR]

Играта на Ендър. Не съм предполагал че по една от най-добрите и трудни за филмиране фантастични книги, може да се направи филм поне толкова добър колкото книгата. Ами успели са...

Е, аз съм не съм много съгласен. Липсва цяла сюжетна линия. Израстването на Ендър и екипа му бе сведено до "санитарния" минимум. Битките на армиите в училището, където винаги бе поставен в неравностойно положение - липсваха. Освен една.
Но така е. много малко книги могат да се филмират в рамките на един филм. Всичко е бизнес.

.

[1951]

Поднових си спомените за литературния оригинал на Ендър. С годините книгата ми харесва още повече.

Сега следващата седмица ще видим и филма.

[Spellbreaker]

Филма не съм гледал, но книгата четох за първи път съвсем наскоро и не мога да си обясня защо е толквоа харесвана в днешно време. Може би когато е писана е била новост, но в момента е предсказуема (вариант на края съм чел в друга книга), и действието е леко скучновато, с множество повтарения и дупки в логиката.

[Amazon]

Бих ти препоръчал да опиташ "Сянката на Ендър". Там действието се развива доста по плавно. Едва ли има ново издание, така че добрата читанка е легитимен източник: http://chitanka.info/book/2037-sjankata-na-endyr
Ако и тя не ти хареса, може би просто не харесваш такъв тип фантастика. А за това че е предсказуема, това е последното нещо в което може да се обвини книгата. Все пак след достатъчно изчетена фантастика, всичко извън Хиперион и продълженията е малко, или много предсказуемо. Особено от жанра на "Ендър", тип "космическа опера" и "военна фантастика".
И дори те са на светлинни години пред съвременните трилъри, където всеки средно интелигентен читател, знае в някакви нюанси какво ще се случи накрая, още след 50-та страница на книгата.

[boilad]

Романа, макар да наближава 30 години от издаването му, ще си остане класика (както "E. T." на Спилбърг), защото не залага на безогледното унищожение, а на надеждата. Ендър Уигън надеждата на човечеството и донесъл ксеноцид за бъгерите, ще стане надежда за тях и съвест (вече като говорител на мъртвите) за човечеството. Има и много други измерения като възмъжаването, отговорността и т. н. и т. н. Наистина в съвременната литература се откриват някои паралели доближаващи се до някои от идеите на Кард (това може да се дължи както на литературно влияние, така и на общия мироглед на авторите, тези за които се сещам са мормони), пък и е минало достътъчно време, за да стане този роман, а и продължението му, част от културната памет (по-принцип съм против използването на такива абстрактни и неопределими понятия, ама айде) на човечеството, при което няма как на някому, който го чете за пръв път в нашето днес, да не се стори предсказуем, един вид той е генетично заложен в обграждащата ни култура.