Imperial написа
Виж мнение
Принципно голямото амфибийно учение за десант срещу силно укрепен бряг, което споменах по-нагоре има за цел да покаже няколко неща
1. Десант срещу такъв обект с малки сили означава безмислена загуба на хора
2. Дори едно добре закопано пехотно отделение с картечница вече си изисква намесата на танк
3. Липсва ни адекватно десантностоварително средство, което да може за кратко време да докара до брега сили превъзхождащи отбраняващите се(което би ни накарало или сами да си правим проект или да се зазяпаме В "Еуреката" на Андрю Хигинс и да си купим няколко бройки за проби)
4. Липсва ни и кораб способен да обезпечава такива десантностоварителни средства(АРD примерно, заради което активно продължавам да питам трябват ли ни всичките 300 есминци като есминци, понеже повечето такива транспорти са точно конверсия на есминци от ПСВ в реалността)
5. (Одзава обещай че няма да ме биеш) - корабните оръдия не са адекватни за поддръжка на десанта, трябва ни нещо от сорта на тежко сухопътно оръдие(примерно 105 мм. гаубица или морско 127 мм, оръдие с кумулативен и фугасен снаряд), чието време за реакция да е по-кратко от това на корабните оръдия и да е близо до брега. Някъде по-натам(след като се ступаме с някой) резултата от тая точка ще е една особена канонерка
Oппааа
Недостоверни ми били проектите ли?
On the outset of the Spanish-American War, the Marines stormed the beaches of Cuba and captured Guantanamo Bay while the United States Army successfully landed at Santiago. It was First Lieutenant Dion Williams, who raised the United States Flag at Manila Bay in 1898, epitomized the modernized doctrine of amphibious operations, focusing on seizure, preparation, and defense of advance bases, which also adopted the concept of amphibious reconnaissance.[5]
The Marine Corps had began to come to the realization of utilizing methods of seizing and defending objectives on shore. The Marine Corps Commandant, Brigadier General William P. Biddle sent orders to Earl H. Ellis, a Marine Officer, to the Advance Force Base, which in later years was re-established as the Fleet Marine Force in regards to his report and thesis[6] he had written at the Navy War College concerning the setting up of advanced bases. The Advanced Base School was created in conjunction for the Advanced Base Force in New London, Connecticut in 1910.
By the 1930s, the Fleet Marine Force, which consisted of the United States Navy and Marine Corps was developed. During this period, they began to modernize amphibious warfare that farbricated into the seminal Tentative Landing Operations Manual which was implemented in 1935. The doctrine set forth the organization, theory and practice of landing operations by establishing new troop organization and the development of amphibious landing crafts and tractors. Also, they emphasized the use of aerial and naval support in beach landings for the troops. The final element of the formula was the annual exercises called the 'Fleet Landing Exercises', or FLEX, which were conducted in the Caribbean, the California coast, and in the Hawaiian Islands. similar to the exercices conducted by LtCol Earl "Pete" Ellis on Culebra by the Advanced Base Force in January, 1914.[7] This preparation proved invaluable in World War II, when the Marines not only spearheaded many of the attacks against Japanese-held islands in the Pacific theater of war, but also trained the United States Army divisions that also participated in the island-hopping campaign
И още четива за посредника
Comment