За съжаление в темата се намесват едни митове, дето са още от преди 10ти активни.
Първият е, че "американците не струват като войници", ясно може да се проследи в темата и си е само и единствено мит. Американците са достатъчно добри войници, не по-лоши или по-добри от останалите.
Вторият е за това, че качествата на войниците или техниката имат голямо значение. Е, нямат. Истинско значение има организацията, като тук става дума както за планиране, така и за операциите, за логистиката и т.н. Тук определено СССР е доста слаб, а страни като Германия или САЩ - на доста високо ниво. Алтернативка, предполагаща, че 1944 г. САЩ и съюзниците ще минат на страната на Германия (невъзможно, СССР по би могъл да го направи, макар също да е невъзможно), та такава алтернативка не оставя съвсем никакви шансове за и без друго отслабеният ССССР.
Трето - елементи от въоръжението, като дали тоя двигател е безнинов, а оня - дизелов. Това категорично няма никакво значение. Важното за един двигател е да си върши работата. Е, двигателят на Шърмана върши ли я? Да, определено. И дизеловият и бензиновият. Съветските двигатели (също бензинови и дизелов) също си вършат работата. Дали са такива или онакива е почти без значение. Дотолкова, че това просто няма място в такава дискусия. Нека не превръщаме това в детска градина, сваляйки дискусията на такова ниво.
Четвърто. Качествата на генералите. Тук също битуват разни странни твърдения, възхваляване на съветските генерали и неглижиране на качествата на почти всички останали. У нас това е кой знае защо особено силно. Вероятно - странна русофилия, или нещо от сорта. Само че този мит също няма особени основания под себе си. Освен това, генералите на различните страни действат в доста различни условия. Ако съветските са доста орязани откъм права и често - невероятно неинициативни (в началото на войната най-вече), то примерно немските са доста самостоятелни в началото на войната и могат да се проявят, но в края на войната и техните действия и инициатива са сковани. Освен това, политическите системи дават голямо отражение върху действията им. Индивидуалността на конкретни генерали разбира се се забелязва повече на Запад, отколкото на Изток, но това е пак следствие на условията.
Спомена се за Жуков и Рокосовски. Жуков "плува в политическите води" още отпреди войната и заема един пост с колкото военна, толкова и политическа тежест - началник на генщаба на РККА. Освен това, като цяло, той командва фронтове, или действа много често като представител на ставката, практически - на Сталин. Което му дава голям опит в контакт с политическото ръководство, начините, по които се процедира и т.н. Опит, който примерно Рокосовски, който командва главно армии в първата част на войната и фронтове във втората - няма. Ако Жуков вече знае как да се оправя с политическото ръководство (не само Сталин е проблем тук) и оцелява в доста неприятни случаи. Не съм сигурен, че Рокосовски би успял да се пречупи толкова, че да мине по същия път.
Относно Патън - може да изглежда странен за нашите разбирания, но нали не забравяме, че човекът е американец и трябва да съдим за поведението му, изхождайки от тамошните традиции. Така че каубойските маниери не са минус в никакъв случай. А ако на някого му се струват странни, значи трябва да позадълбае малко и да понаучи това-онова за генералите от различните страни. Много от тях имат различни странности
Първият е, че "американците не струват като войници", ясно може да се проследи в темата и си е само и единствено мит. Американците са достатъчно добри войници, не по-лоши или по-добри от останалите.
Вторият е за това, че качествата на войниците или техниката имат голямо значение. Е, нямат. Истинско значение има организацията, като тук става дума както за планиране, така и за операциите, за логистиката и т.н. Тук определено СССР е доста слаб, а страни като Германия или САЩ - на доста високо ниво. Алтернативка, предполагаща, че 1944 г. САЩ и съюзниците ще минат на страната на Германия (невъзможно, СССР по би могъл да го направи, макар също да е невъзможно), та такава алтернативка не оставя съвсем никакви шансове за и без друго отслабеният ССССР.
Трето - елементи от въоръжението, като дали тоя двигател е безнинов, а оня - дизелов. Това категорично няма никакво значение. Важното за един двигател е да си върши работата. Е, двигателят на Шърмана върши ли я? Да, определено. И дизеловият и бензиновият. Съветските двигатели (също бензинови и дизелов) също си вършат работата. Дали са такива или онакива е почти без значение. Дотолкова, че това просто няма място в такава дискусия. Нека не превръщаме това в детска градина, сваляйки дискусията на такова ниво.
Четвърто. Качествата на генералите. Тук също битуват разни странни твърдения, възхваляване на съветските генерали и неглижиране на качествата на почти всички останали. У нас това е кой знае защо особено силно. Вероятно - странна русофилия, или нещо от сорта. Само че този мит също няма особени основания под себе си. Освен това, генералите на различните страни действат в доста различни условия. Ако съветските са доста орязани откъм права и често - невероятно неинициативни (в началото на войната най-вече), то примерно немските са доста самостоятелни в началото на войната и могат да се проявят, но в края на войната и техните действия и инициатива са сковани. Освен това, политическите системи дават голямо отражение върху действията им. Индивидуалността на конкретни генерали разбира се се забелязва повече на Запад, отколкото на Изток, но това е пак следствие на условията.
Спомена се за Жуков и Рокосовски. Жуков "плува в политическите води" още отпреди войната и заема един пост с колкото военна, толкова и политическа тежест - началник на генщаба на РККА. Освен това, като цяло, той командва фронтове, или действа много често като представител на ставката, практически - на Сталин. Което му дава голям опит в контакт с политическото ръководство, начините, по които се процедира и т.н. Опит, който примерно Рокосовски, който командва главно армии в първата част на войната и фронтове във втората - няма. Ако Жуков вече знае как да се оправя с политическото ръководство (не само Сталин е проблем тук) и оцелява в доста неприятни случаи. Не съм сигурен, че Рокосовски би успял да се пречупи толкова, че да мине по същия път.
Относно Патън - може да изглежда странен за нашите разбирания, но нали не забравяме, че човекът е американец и трябва да съдим за поведението му, изхождайки от тамошните традиции. Така че каубойските маниери не са минус в никакъв случай. А ако на някого му се струват странни, значи трябва да позадълбае малко и да понаучи това-онова за генералите от различните страни. Много от тях имат различни странности
Comment