Цариградска България

[DelaRea]

Търновското въстание

То избухва на 2 юни, по време на честванията от смътта на войводата Ботев. Екзалтиранте българи открито влизат в конфликт с турският гарнизон на града. Опълченците са вдигнати по тревога и обикалят улиците с оръжие в ръка. Малобройният турски гарнизон в столичният град не сме да излезе от казармите, за да не се стигне до кръвопролитие. До това обаче се стига така или иначе, по вина на въстаниците, които обстрелват турските военни части и ги блокират в поделенията. Комендантът на града телеграфира с Истанбул за безрдиците в старопрестолният град, и му е заповядано да избягва сблъсък, за да не се стигне до международен скандал.
Българите продължават с въоръжените си провокации и заплашват, че ще запалят турските казарми, ако низамите не напуснат доброволно. Двете страни влизат в преговори. От командирите на опълчението заявяват че ще приберат оръжие само ако турският аскер напусне града, защото присъствието му в този чисто български град е нежелано и напъло излишно. Те няма от кого да го пазят, напротив- самите те са залаха за мира в областта. Преговорите завършват с тайно споразумение - турският гарнизон да се изтегли от старопрестолния град. Това се случва през нощта на 6-ти срещу 7-ми юни, когато под прикритието на тъмнината турските военни части се изтеглят в посока Осман пазар. На сутринта търновските бунтовици обявяват "Победа" и града е изпълнен с радостно хора, тълпи, смесени с войните от опълчението, които стреля във вздуха от радост и гордост, че са успяли да надвият вековният си враг.

В града и околоноста се създава паралелна власт на младите. Те заявяват на губернатора Драган Цанков, че никой няма да пострада и че всичко е под контрол. Самият губернатор телеграфира същото и на своя началник Черкаски - "Турската армия напусна града, положението е овладяно, няма повод за безпокойство".

Окуражени от този първи успех Опълчението се насочва към най-близките градове. Заета е Бяла, а след това и Свищов. Веднага след това бунтовниците атакуват изненадващо Никопол. За всеобща изненада командващият турските войски в този добре укрепен град се предава заедно с цялата си войскова част, без да окаже особена съпротива. След това Опълчението се насочва на юг и негови части заемат градовете Плевен и Ловеч. След като са опразнили цялата околност от турски войски, Опълчнците се прибират към Търново.

[DelaRea]

Междувременно бунтовниците започват да кроят планове как да защитят своята "столица" Търново (която всъщност никой и не атакува).
Ясно е че съвсем скоро ще има някаква реакция, турска или международна, само въпрос на време.

Капитан Райчо Николов изпраща една дружина, която заема Габрово и атакува турските войски, разположени на прохода Шипка. Самият Николов, заедно с останалата част от Опълчението преминава Стара планина през неохраняваният Хаинбоаз и се явяват в равна Тракия. Те се явяват в тила на Халюси паша, който побързва да опразни позициите си и да се изтегли към Пловдив. Така българите заемат прохода Шипка и се укрепяват на него, използвайки изготвените от турците укрепления и изоставените от тях батареи.

След това Опълчението настъпва към Стара Загора с явното намерение да завладее и Пловдив. Там обаче бунтонците се сблъскват с идващите от юг войски на Сюлейман паша. Това е един османски корпус, който е бил разположен в Босна за потушаване на въстанието там, но след преминаването на размирната провинция в австрийски ръце, аскера е прехвърлен през Албания, с кораби до Дедеагач. Тук, на лагер край Одрин, Сюлейман паша получава заповед да озапти българите и да потуши размириците, преди да са се намесили европейските наблюдатели (те са в отпуск от 1-ви юни до 1-ви септември). Сюлеймен с радост се заема с поставената му задача.

В срещно сражение край Нова Загора редовната турска армия разгромява малобройните българи. Истинската тагедия се разиграва край Стара Загора, където основните сили на Сюлейман отблъскват геройските опълченци и нахлуват в града, сипейки огън. Мирното българско население в този район преживява страшна трагедия. Редовната османска армия подлага българите на унищожение Стара Загора, Нова Загора и редица села, които са ограбени и изгорени, повече от 14 хиляди души, главно жени деца и старци са избити, много млади жени и деца са отвлечени в робство. Повече от 30 хиляди души, изоставяйки дом и имот, бягат през Средна гора, а част от тях и през Балкана. По време на въстанието, само в този район българите дават повече жертви от падналите по време на Априлското въстание. Опълченците отстъпват в Шипка, последвани от турските табори.

На 9-13 (21-25) август 1877 г. се водят ожесточени боеве на Шипченския проход срещу армията на Сюлейман паша, която иска да премине Стара планина и окончателно да потуши въстанието на "непокорните гяури". Въпреки многократното си превъзходство обаче армията на Сюлеман не успява да превземе прохода. На 11 (23) август 1877 г. е решаващ момент в отбраната на Шипченския проход от българските опълченци - общо 5500 души с 27 оръдия, под командването на ген. Кишелски, от 21 до 23 август героично отблъскват 19 атаки на 39 табора османска войска и не отстъпват. Малко преди залеза на 23 август пристигат подкрепления от 200 човека, "по двама на кон" и позицията е спасена от пробив. Повече от 1000 жители на Габрово, включително деца, под град от куршуми, в 39 градуса августовска жега, разнасят вода до предните позиции и изнасят ранените. Вечерта пристигнат подкрепления от Северна България - практически всички въоръжени въстаници са напуснали Търново и са се насочли към прохода. Това решава изхода на сраженията.

На следващият ден пристига заповед от Цариград, Сюлейман паша незабавно да прекрати военните действия, да предаде командването на своите войси на Реуф паша и да се яви пред Дивана на отчет за използване на несъръзмерна сила при потушаване на размириците.

[DelaRea]

Смесената окупация

Прекомерните действия на Сюлейман изиграли много лоша шега на Турция. Вече всички европейски страни били убедени, че Османската империя не може да наложи мир в своите територии и че отношенията между християни и мюсюлмани, между турци и българи са безвъзвратно влошени. За да се сложи край веднъж завинаги на тези зверства, международните представители решили да наложат на зависимите турски области смесена окупация. На османската армия, било наредена да опразни градовете в двете Румелии. Изключение са направило само за 4-те крепости от укрепения четириъгълник. С оглед на факта, че повечето от населението там било мюсюлманско и за да се избегнат нови клането - този път от християниоте, на армията в Делиормана било позволено да остане в крепостите още една година - до 31-ви юли 1878 г.
Всички останали гранизони трябнвало да напуснат Източна и Западна Румелия.
На тяхно място щели да се настанят международни войкси, като всяка от Великите сили ще изпрати ограничен контингент за тази цел. Мандатът на международните омиротворителни сили бил за седем години и започвал да тече от 1-ви септември 1877 г.
Цялата територия била разделена на 4 части, като във вскя една от тях щели да бъдат разположени войските на някоя от страните. Разпределението било следното:
Русия - северната част на Източна Румелия - между Черно море, р. Дунав, Стара планина и р.Искър
Вликобритания - южната част на Източна Румелия - между Черно море, Стара планина и Родопите
Австро-Унгария - северната част на Западна Румелия
Франция - южната част на Западна Румелия

Италия и Германия взели участие с по-малобройни контингенти, който нямали свой отделен район. Те били разположени, съответно - германските - в австрийския участък, а италианците - във английския. По изключение, в София имало представители на 6-те страни, защото там бил разположен и щабът на Омиротворителните Сили.
Към тях били предвидени да се присъединят и малка ескадра от няколко кораба, който били под общо британско командване във Бургас и Варна.
Раполагането на международните войски започнало по план, като първи в страната навлезли руснаците на генерал Гурко.

[Thorn]

Има ли прецеденти на подобни международни окупации или тази ще е първата. Впрочем като се сетя - не ми е ясен нито статута на Крит до 1912, което би трябвало да е нещо подобно, нито статута на международния град Танжер.

[DelaRea]

Има ли прецеденти на подобни международни окупации или тази ще е първата. Впрочем като се сетя - не ми е ясен нито статута на Крит до 1912, което би трябвало да е нещо подобно, нито статута на международния град Танжер.

Да, статута на Крит е абсолютно същия.
Автономна област, има собствено областно събрание.
През 1896-та гърците и турците започват конфликт помежду си, и са усмирени едва след идването на международни войски на Великите сили, които се разпределят острова на сектори. Това е и повод за войната между Турция и Гърция през април 1897-ма, но гърците са разбити в Тесалия и дори губят територии (които пък са получили мирно през 1881, като компенсация за българското освобождаване).
Между другото, има реално предложение за смесена окупация на България по това време. Мисля, че го прави Шепелев.


П.П. Сега проверих пак. Виж какво пише в Уикито:

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B0_%D0%A0%D1%83%D0%BC%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D1%8F

"Русия предложила да се въведе смесена окупация в Източна Румелия с части на Великите сили. Целта на това предложение била да се предотврати изпращането на османски войски в областта. Някои от държавите подкрепили предложението, други се обявили против него, а Турция заявила, че тя сама ще може да поддържа реда и да установи новата администрация. Поради липсата на единство в мненията това предложение също отпаднало."

[Thorn]

Крит ли е била първата реална такава окупация? Имаш ли данни колко време е продължила, кой я е финансирал, имало ли е конфликти между страните окупаторки. Важно е от гледна точка на потенциални аналогии.

Пусни карта с окупационните зони.

[DelaRea]

Крит ли е била първата реална такава окупация? Имаш ли данни колко време е продължила, кой я е финансирал, имало ли е конфликти между страните окупаторки. Важно е от гледна точка на потенциални аналогии.

Пусни карта с окупационните зони.

Хм, едва ли е първият такъв случай... Трябва да проверя.
Има данни за всичко в Крит, ама сега не помня точно и не ми се иска да говоря наизуст.
Финансирано е от Великите сили (всяка за себе си), не е имало конфликти между тях (със сигурност).
Карта не съм виждал, но имаше много подробно описани кои кои пристанища контролира.
Ще намеря линк (на руски) и ще го постна тук.

П.П. Бързо го намерих.
Ето го: http://historiwars.narod.ru/Index/No.../Creet1897.htm

[DelaRea]

Крит

Дислокация международных сил поддержания мира

Австро-Венгрия
Пункт Части
Суда 2 роты (полубатальон) 2-го бат./87-го пехотного полка.
Канея 1 рота 2-го бат./87-го пехотного полка.
Акротири 1 рота 2-го бат./87-го пехотного полка.

Франция
Пункт Части
Сития 2-й бат./4-го полка морской пехоты и 200 моряков.
Спиналонга 175 моряков
Канея 2 роты 2-го бат./8-го полка морской пехоты.
Халепа 1 полурота 2-го бат./8-го полка морской пехоты
Форт Субачи 1 рота 2-го бат./8-го полка морской пехоты.
Акротири 1 полурота 2-го бат./8-го полка морской пехоты.

Германия
Пункт Части
Канея Военно-морское управление (1 офицер и 10 моряков)
Суда-форт 5 моряков

Великобритания
Пункт Части
Кандия 2 роты морской пехоты и 1 батальон Уэльских Фузилеров и 6 орудий горной артиллерии.
Канея 2 роты морской пехоты - 80 человек из этих рот некоторое время базировались в Акротири

Италия
Пункт Части
Хиерапетра 2 роты 2-го бат./36-го пехотного полка.
Кандия 2 роты 2-го бат./36-го пехотного полка.
Канея 8-й батальон из Bersaglieri
Акротири, Фикалария и Форт Субачи. 1 рота моряков с корабля "Sicilia" при 2-х орудиях и еще 6 орудий 8-й горной батареи.

Итальянские силы также включали 30 карабинеров, дислоцированных в Канеи, Кандии и Хиерапетре.

Россия
Пункт Части
Ретимо 2 роты 1-го бат./56-го Житомирского пехотного полка, 4 роты 14-го стрелкового батальона и 6 орудий 13-й артиллерийской бригады.
Канея 2 роты 1-го бат./56-го Житомирского пехотного полка.

В составе российских сил было 80 черногорских добровольцев, дислоцирующихся в Канеи и Ретимо.

Но высадившись на Крите, международные силы еще должны были разоружить около 30 тысяч инсургентов и 10 827 солдат и офицеров турецкой армии.

Дислокация сил греческих повстанцев
район Канеи около 3000 человек
район Ретимо примерно 4000 человек
район Кандии около 10000 человек
район Ситии 2000 человек
район Спиналонги 2000 человек
район Хиерапетры 2000 человек
район Киссамо около 3500 человек
Полуостров Акротири 800 - 1000 человек
Турецкие гарнизоны (июнь 1897)
5-й Дамасский армейский корп.

Части


Пункт


Примечания
9-я пехотная дивизия.
34-й пехотный полк 1-й батальон Канея и форт Иззеддин В одном пехотном батальоне 500-600 человек.
2-й батальон Даратсос и Умгебунг
3-й батальон Нерокури и Периволия
4-й батальон рассредоточен по блокпостами и фортам, 1 рота в Киссамо.
35-й пехотный полк 1-й батальон по 1-й роте в Кандии, Ситии, Спиналонге и Хиеропетии. В одном пехотном батальоне 500-600 человек.
2-й батальон Кандия
3-й батальон
4-й батальон
36-й пехотный полк 1-й батальон Ретимо В одном пехотном батальоне 500-600 человек.
2-й батальон Ретимо
3-й батальон Ретимо
4-й батальон по 1-й роте в Канеи, Тузии, Суде и форте Иззеддин
20-й пехотный полк 1-й батальон 1-я и 2-я роты в Канеи и Акротири, 3-я и 4-я роты в Кандии В одном пехотном батальоне 500-600 человек.
80-й пехотный полк 3-й батальон 1 рота в Канеи, 3 роты в Акротири В одном пехотном батальоне 500-600 человек.
Кавалерия: 3-й гвард. полк 2 эскадрона 1 эскадрон в Канеи, 1/2 эскадрона в Ретимо, 1/2 эскадрона в Кандии В одном эскадроне 130 человек.
Крепостная артиллерия 4 батареи Канея, Кандия Каждая батарея насчитывала 6 орудий.
3-й артиллерийский полк 1-я батарея форт Иззеддин
2-я батарея
Канея
3-я батарея Кандия
Упомянем, что в целом каждый батальон международных сил насчитывал около 700 солдат. Причем, практически все батальоны были разбросаны по ключевым точкам острова. Стоит ли говорить, что в случае нападения, у миротворцев не было ни единого шанса выжить. Этих солдат и офицеров, прибывших хранить мир на острове, охраняла мощь каждой из Держав.
Остров был поделен на 5 зон: одна международная (Бухта Суда и Канея) и 4 проходящих с запада на восток так: итальянская, русская, британская и французская зоны. Такая мера быстро дала результат и боевые действия затихли. Начался процесс урегулирования, объявлена автономия острова в составе Турции. Таким образом операцию Великих Держав на Крите можно считать одной из первых миротворческих операций. Но мирный процесс еще только набирал силу....

[von Danitz]

Ливан е бил автономен и французите пращат там окупационен корпус през 1860

http://en.wikipedia.org/wiki/1860_Lebanon_conflict

http://wapedia.mobi/en/1860_Druze-Christian_conflict_in_Lebanon

Така Ливан става нещо отделно от Сирия, както е до днес.

[Thorn]

Тъкмо бях намерил същата статия през гугъл и щях да я постна тук, но си ме изпреварил.

[jordani_vt]

DelaRea
Много хипотези правиш и си избираш сам вариантите за отговор. Почти никой друг не успява да се включи.

За мен при такова мирно даване на автономия на България голям проблем става запазването на много по-голямо турско малцинство. Голяма част от турското население е избягало по време на войната. Включително в Търново, макар и да има изселване, след войната и до днес има турско малцинство или поне мюсюлманско. Както във всички административни центрове на Османската империя - напр. Белград, първа и втора легия. Турският гарнизон много лесно се предава при нас.

Но още по-рано виждам проблеми.
Основният е кой и защо в България ще тръгне да вдига веднага бунтове?
Дали няма българските водачи да са по-заинтересувани от разпределянето на новоподарената власт, отколкото от конфронтация с империята.

[DelaRea]

Етническа карта на Балканите 1880 г.

За мен при такова мирно даване на автономия на България голям проблем става запазването на много по-голямо турско малцинство. Голяма част от турското население е избягало по време на войната. Включително в Търново, макар и да има изселване, след войната и до днес има турско малцинство или поне мюсюлманско. Както във всички административни центрове на Османската империя - напр. Белград, първа и втора легия. Турският гарнизон много лесно се предава при нас.

Ето малко данни за етническият състав на населението в Македния. Не знам дали може да пренесем същото или подобно съотношение към цялата територия на двете Румелии.

Население:

Турски източник обнародван през 1882 г.
българи 1 251 385
турци 463 387
гърци 57 230
други 64 380
общо 1 836 382

Статистически данни от 1911 г.
В изданието на Енциклопедия Британика от 1911 г. са посочени следните статистически данни за населението на Македония:

Българи: 1 150 000, от които, 1 000 000 православни и 150 000 мюсюлмани (Българи мохамедани)
Турци: 500 000 (мюсюлмани)
Гърци: 250 000, от които 240 000 православни и 14 000 мюсюлмани
Албанци: 120 000, от които 10 000 православни и 110 000 мюсюлмани
Власи: 93 000 90 000 православни и 3 000 мюсюлмани
Евреи: 75 000
Цигани: 50 000, от които 35 000 православни и 15 000 мюсюлмани
Общо 1 300 000 християни (почти изцяло православни), 800 000 мюсюлмани, 75 000 евреи,
или общо 2 200 000 души население за цяла Македония.

--------------

[jordani_vt]

На първото официално преброяване, направено в Княжество България през 1881 г., се оказва, че етническите турци съставляват 26,96 % от общото население на страната, или 2 007 919 души. В Източна Румелия в същото време живеят общо 240 053 турци, което е 34,5 % от населението на областта. Tурско-мюсюлманското население намалява от 26 % през 1881 г., до 19% през 1887 г.

Без война турската войска остава, при последващи размирици не отстъпва, а защитава турското население. Както става в Белград.

И да повторя другия въпрос:
Кой и защо в България ще тръгне да вдига веднага бунтове?
Дали няма българските водачи да са по-заинтересувани от разпределянето на новоподарената власт, отколкото от конфронтация с империята.

Още един въпрос:
При тези доброволни отстъпки дали султана ще си запази влатта или ще управляват много по-радикални кръгове в Османската империя. Съответно може да се очакват други реакции на следващите събития.

[DelaRea]

На първото официално преброяване, направено в Княжество България през 1881 г., се оказва, че етническите турци съставляват 26,96 % от общото население на страната, или 2 007 919 души. В Източна Румелия в същото време живеят общо 240 053 турци, което е 34,5 % от населението на областта. Tурско-мюсюлманското население намалява от 26 % през 1881 г., до 19% през 1887 г.

Без война турската войска остава, при последващи размирици не отстъпва, а защитава турското население. Както става в Белград.

Данните за Македония са подобни - над 2/3 от населението е българско, а над 1/4 - турско. Нека приемем че това е общовалидно, за Двете Румелии.
Що се отнася до намаляне на турското малцинство - етническите турци намалят от 26% на 19% в периода 1881-87, което според мен не е под влияние на Войната 1877-78 г. Трябва да търсим други причини за тяхната емиграция, но за мен това не са бежанци от военните действия.

Всъщност въпросът е друг - колко е било турското население преди 1877г.? Да ти кажа честно - едва ли е било над 26 и малко %. Защото и в Македония е толкова, а там изобщо не е имало война.
Не ми се вярва да е имало над 30 % турско етническо малцинство в България никога...

[skorpion1980]

Деларея, уважавам те, ама този сценарий с бунтовете, които отчасти пресъздават руско-турската война, е абсаолютно невъзможен в случай, че Портата беше приела решенията на Цариградската конференция, а именно:

Главните управители на двете области се назначават от Високата порта със съгласието на Великите сили. (Отхвърленият руски проект предвижда главният управител на единната българска област да се избира от местното население). Те може да са турски или чужди поданици, но трябва да са християни.
Всяка област ще има законодателен орган — събрание, избирано от всички жители на областта над 25 години, имащи определен имуществен ценз.
Областното събрание избира административна комисия (правителство) към главния управител за срок от четири години.
Областите запазват 70% от приходите си за свои нужди.
Създава се местна милиция от християни и мюсюлмани, но в крепостите и градовете остава редовна турска армия.
Черкезите се изселват от двете области.
Основна административна единица е кантонът с 5 до 10 хиляди души, прегрупирани според религиозната им принадлежност (християнски и мюсюлмански). Няколко кантона образуват санджак, който се управлява от мютесариф (християнин или мюсюлманин, според мнозинството на населението в санджака), който се назначава от Високата порта.
Предвижда се Международна надзорна комисия да следи в продължение на една година изпълнението на тези споразумения.

Да, на новата българска власт не би й харесало оставането на редовна турска армия, но това са само предварителните точки на органическия устав на Източна и Западна България, които предстои тепърва да се разширяват в хода на работата на двете областни събрания и да имат известни разминавания. със сигурност в окончателен вариант ще се върви към превръщането на християнските милиции в редовни военни части, като основната разлика би дошла от това, че в Източна България обучението ще го правят руски, а в Западна България австрийски офицери, евентуално и италиански. Общо взето събранията на двете области ще работят за постепенно увеличаване на степента на автономия, предоставена им първоначално, ще съдават свои лобита в моментите, в които има смяна на властта при Великите сили, особено в момента на връщането на Гладстоун на власт под британски натиск ще има известно изтегляне на османски военни части от двете провинции, а в момента, в който турците си позволят да нарушат новите правила, ги чака я нова руско-турска война, я австро-турска война, но този път вече подкрепена от новосъздадените редовни български части.
Колкото до намаляването на турското население част от него се изселва заради изравнените права, невъзможността да търпи гяурска власт, но болшинството изселили се турци в ТР го правят най-вече заради забраната на многоженството, което след 1878 важи и за княжество България, и за Източна Румелия, защото и на двете места многоженството е забранено независимо от султанския суверенитет. Така би било и в случай на приемане на решенията на конференцията от портата.
При всички случаи цариградската конференция е едно от събитията, които ако се бяха случили всякак България би имала по-добра съдба днес, макар че едно съединение между двете области не би се случило за по-малко от 30-40 години, тъй като както вече казах едната би била в руската, а другата в австрийската сфера на влияние.